Мисля,че за тях бяха направили такава реклама със счупено токче.
)) 
човека да си каже предварително,после да няма изненадани 
. Шашнал се, а баща ми: "Давай на булката кожуха, че на шушулка стана". Станах рано сутринта, да пия кафе на спокойствие и ... минах през една витрина. Срязах си до кокал два пръста, всичко стана в кръв, майка ми припадна, баща ми тича за марли и антибиотици. Овладяхме кървищата с куп превръзки и се сетихме, че единият от прилежно бинтованите пръсти е този, на който би трябвало да се сложи халката. Размотахме, пак кръв, лепенки, мерим - минава ли, не минава ли.... 
Подкрепих се и се заклатушках към църквата. Попът също беше фиркан, така че бяхме ок. Кумът изпусна пръстените и загубихме единият. Сто гости лазиха да го търсят. Намериха го. Мина и тази церемония. Отидохме в ресторанта в парк-градина. Заваля дъжд. 100 гости и ние чакаме под една стряха. Слава Богу, бързо спря, та седнахме. Тъкмо да мирясам, хвана ме цистит. Страшна криза, с кръв. Няма мърдане обаче. Кенефът - на майната си. Резултат - булката вее коси и поли и тича бързо-бързо на всеки на 3 минути до кенефа и обратно. След 3 часа препускане до кенефа реших да ходя да си търся антибиотик. Взех такси, купих си, пих. Обувките ми - с 25см ток. Свалих ги. Не можех да дишам от роклята, реших да се отърва и от нея. Хукнах боса и по рокля, взех такси и бегом у нас да се преоблека. Там - само кучето ми. Ха да съблека роклята... ами тя е зашита на гърба ми, няма кой да ми я свали. Слизам пак долу да спра такси, боса, чорлава и със сватбена рокля... никой не ще да ми спре... Обаждам се на приятели, да дойде някой у нас да ме съблече... Намери се меркалия, преоблякох се и хайде беж пак на сватбата ми. Те докарали вече тортата, никой не знае къде съм, тя се топи и шаш и паника. Остатъкът от вечерта мина без произшествия Станах рано сутринта, да пия кафе на спокойствие и ... минах през една витрина. Срязах си до кокал два пръста, всичко стана в кръв, майка ми припадна, баща ми тича за марли и антибиотици. Овладяхме кървищата с куп превръзки и се сетихме, че единият от прилежно бинтованите пръсти е този, на който би трябвало да се сложи халката. Размотахме, пак кръв, лепенки, мерим - минава ли, не минава ли.... Подкрепих се и се заклатушках към църквата. Попът също беше фиркан, така че бяхме ок. Кумът изпусна пръстените и загубихме единият. Сто гости лазиха да го търсят. Намериха го. Мина и тази церемония. Отидохме в ресторанта в парк-градина. Заваля дъжд. 100 гости и ние чакаме под една стряха. Слава Богу, бързо спря, та седнахме. Тъкмо да мирясам, хвана ме цистит. Страшна криза, с кръв. Няма мърдане обаче. Кенефът - на майната си. Резултат - булката вее коси и поли и тича бързо-бързо на всеки на 3 минути до кенефа и обратно. След 3 часа препускане до кенефа реших да ходя да си търся антибиотик. Взех такси, купих си, пих. Обувките ми - с 25см ток. Свалих ги. Не можех да дишам от роклята, реших да се отърва и от нея. Хукнах боса и по рокля, взех такси и бегом у нас да се преоблека. Там - само кучето ми. Ха да съблека роклята... ами тя е зашита на гърба ми, няма кой да ми я свали. Слизам пак долу да спра такси, боса, чорлава и със сватбена рокля... никой не ще да ми спре... Обаждам се на приятели, да дойде някой у нас да ме съблече... Намери се меркалия, преоблякох се и хайде беж пак на сватбата ми. Те докарали вече тортата, никой не знае къде съм, тя се топи и шаш и паника. Остатъкът от вечерта мина без произшествия 
