До къде...

  • 1 628
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15 619
Напоследък попадам на теми, които ме накараха да се замисля за себе си и да си задавам въпроси като:
Какво мога да изтърпя в името  на детето и семейството? /имам предвид единствено отношенията вътре в семейството/
До каква степен мога да прощавам?
Вслушвам ли се в думите на човека до мен?
Има ли някаква граница и ако тя бъде прекрачена, какво ще сторя? newsm78
Малко съм объркана.  Thinking
Е, знам, че шамар не бих изтърпяла и един дори, но знае ли човек?! newsm78
Ако желаете, споделете, до къде се простира търпението Ви?

# 1
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Ами аз не съм от търпеливите.  Blush Пък и не мога да се сетя за нещо, което трябва да се изтърпява.  newsm78 Живеем в мир и сговор, от време на време някой се цупи (предимно Самуил) но бързо му минава и продължава мирът и сговорът.
Според мен, ако има нещо за "търпене", не е на добро. Имам един търпелив неуспешен брак.  Wink

# 2
  • Мнения: 15 619
Въпросите ми - трудни за признаване?!?! newsm78
или
Тъпи до безобразие?!?!?! newsm78

# 3
  • Мнения: 15 619
Василиса,  не съм убедена обаче, че търпението може да е  обагрено само в негативни тонове.
Не мога да причисля себе си към търпеливите и като чета от други постинги, какви неща търпят някои хора, се запитах, аджеба, аз до къде бих могла?!?! newsm78
 Жалко, че не мога да прочета и други мнения.   

# 4
  • София
  • Мнения: 5 826
Не са ти тъпи въпросите, но не мога да кажа как бих постъпила в определена ситуация, преди да ми се случи  newsm78

# 5
  • София
  • Мнения: 4 572
Не са тъпи въпроси, но за всеки отговорите са различни. Ами и аз не съм от търпеливите, макар че напоследък съм се променила към по-търпелива Mr. Green.
Аз лично бих изтърпяла много, но ....

# 6
  • Мнения: 179
  Уж съм от търпеливите...но зависи от ситуацията.Въпреки,че съм омъжена ,държа на личната си  свобода- в смисъл не понасям въобще да ми се казва - няма да правиш така,няма да ходиш там,ще седиш тук...... иии все неща в този род.Също така не понасям да съм зависима от някой и от нещо/колкото това се отнася до търпението/.По отношение на детето обаче имам биволско търпение.
  За човека до мен- да вслушвам се в думите му,защото знам,че отстрани се вижда по-добре ,но пак зависи от ситуацията.

# 7
  • Мнения: 6 315
Да не дава Господ повод да разбираш! Това - съвсем сериозно. Понякога казваме, че не бихме изтърпяли нещо, но попаднеш ли в определена ситуация ... нищо не се знае. И аз си мислех, че няма да търпя, ама на! Търпях. Но не съжалявам - мисля, че взех урока си. Така де, цял живот се учим уж Simple Smile.

# 8
  • Мнения: 2 161
Не съм от търпеливите.Нито пък той.Проблемите между нас се решават веднага.Няма спане,няма ядене,няма секс докато не уточним възникналото между нас недоразумение.Така наизуст е лесно да се говори.Ако възникне проблем,който да подложи търпението ми на проверка...тогава незнам.

# 9
  • Мнения: 15 619
..., но за всеки отговорите са различни. ...
Да, различни отговори исках да видя.
Разбирам, че зависи много от различните семейства, различните отношения, различните ситуации,...
Човек се променя, да и това го има, аз самата, преди да стана майка, бях доста по - нетърпелива. Но за обидна дума или шамар мнението ми не се е променило и досега. Вярвам че и занапред ще е така.
Това, от човека, когото съм избрала за спътник в живота, не бих простила. Naughty

# 10
  • София
  • Мнения: 3 359
Определено не смятам въпросите за тъпи.
Това, за което питаш е границата на компромиса, който правим, в името на семейството, нали?
Има такава граница, мила, която разделя компромиса от тормоза и когато се прескочи, тогава възниква истинският въпрос, дали си заслужава - и според мен това е различно за всеки, но все пак има някаква обективна граница.
Аз, лично, преди да се роди дъщеря ми бях една безхаберница, на която морето и беше до колене и не бях склонна да правя компромиси с много неща, но след това, нещата коренно се промениха. Защо ли? Защото преди това бяхме просто гаджета и ако нещо не ми харесва- просто си тръгвам и точка, забравям за случая и започвам на чисто. Но сега сме семейство, за което нося отговорност и аз, искам детето ми да разсте в хармонична и спокойна среда, която се постига с търпение, разбиране и компромиси и от двете страни. Без да броим факта, че обичам и мъжа си.
Ако някой ми беше казал, че след време ще се окажа в ситуация, в която се оказах преди броени дни, щях да се смея с глас и да твърдя, че на мен това не може да ми се случи, но ето- случи се и изненадващо за мен, самата дори се наложи да стискам зъби, да проявявам дипломатичност и прочие маневри, за да реша ситуацията в необходимата насока.
Обяснявам ти, защото подозирам, че именно тази ситуация, споделена анонимно от мен съвсем скоро е една от темите, които са провокирали мислите ти в тази насока Simple Smile  bouquet

# 11
  • Мнения: 293
Не бих казала, че съм търпелива - ако има проблем, право, куме, та в очи Simple Smile
Но: едно голямо но - не се карам, не се опитвам да променям хората около мен, не ограничавам лична свобода.

Ако не ми изнася, или пък на мен някой ми се бута в личното пространство - прекратявам контакти. Дори и да става дума за роднини или съпруг (ама не най-близките, де  Mr. Green, как можеш да отсвириш майка си)

(ей тва сестра ми да го прочете, ще ме ругай, че бая зор е видяло детето едно време, ама едно време!  Crazy )

Гледам, че пишат за дете, семейство. Детето не би трябвало да е повод да обезличиш личността си, търпейки евентуални гаври с теб. Не визирах Azzy, в случая, по принцип си говоря Simple Smile

# 12
  • Мнения: 15 619
Благодаря ти, Azzy!
Да, добре си ме разбрала.
Надявам се при теб нещата да са  newsm10

# 13
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз съм като ластик- мога да се разтягам, разтягам , разтягам, и тъкмо преди да се скъсам, се сепвам и плясвам здраво....оня дето ме тормози

# 14
  • София
  • Мнения: 3 359
Гледам, че пишат за дете, семейство. Детето не би трябвало да е повод да обезличиш личността си, търпейки евентуални гаври с теб. Не визирах Azzy, в случая, по принцип си говоря Simple Smile
Да, разбира се, има поведение, действия, думи, обиди и обстоятелства, които категорично приемам за недопустими за когото и да било и твърдо бих посъветвала ако има такива в някое семейство, които биха се определили като "гавра" и опит за "обезличаване " да се вземат крайни мерки.
Но, Чесънче, мисля, че въпросът е именно къде е границата, която разделя разумния компромис, който всички ние правим понякога в семейството си от нещата, които обективно смятаме за недопустими.
Също така да не забравяме и обратния вариант- за нещо разрешимо и дребно, в момент на афект да направиш фатална за семейството си грешка, също не е приемлив вариант.
Луна  Hug и още веднъж огромна благодарност за подкрепата   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт