КОЛКО БЛИЗКО СА ЛЮБОВТА И ШАМАРА

  • 729
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 58
Здравейте мами,
обръщам се към вас за съвет, защото вече съм доста отчаяна, дори притеснена...
Имам син на 1г. 8м. Израснал е изцяло обгърнат с любов, внимание и грижи, като пък не се прекалява...но уви.
Всъщност детето ми е много разбрано, любеобвилно и добро... докато се прави нещо, което му харесва.  Да речем, сме на разходка, но трябва да се прибираме. Казвам: хайде мами, да се прибираме, гушкам го и...- джаззз- удря ми шамар.
За всяко нещо което иска, а не му се дава бие шамари. Ако няма никой наблизо проявява автоагресия, която знам, че е "писък за внимание", и удря себе си.
Сина ми никога, по никакъв повод не е шамаросван. Въобще "това" е чуждо на домът ни.
Когато сме навън умирам от ужас и срам, защото тази картинка съвсем не зачита гореспоменатото...
От още по- голям ужас се треса, когато слушам новините от известно време..
Само да е на кеф- всяка майка би ми завидяла- както си играе- идва и ме целува, или ме гушне.
Нормални ли са тези настроения и тези шамари? Притъпява ли се тази "борба за място с стадото", или може да бъде опасна?
Наистина не знам как е правилно да се постъпи в случаи като нашия, и моля за вашата помощ.

# 1
  • София
  • Мнения: 888
Аз съм от по строгите майки и шамарчета по памперса не са ми чужди, когато тя прекали. И мен се е опитвала да  ми удря шамари, но аз в зародиш със строг тон,че мама никога не се бие прекратих всякакви нейни изяви от този род. Струва ми се недопустимо толкова малки деца да си позволяват да удрят мама или тати за щяло и нещяло. Сестрата на моя мъж позволява на нейната дъщеря(тя е на 3г) да я удря без каквито и да било последици за  детето. И тя нищо не прави по въпроса. Доста грозна гледка е. Аз съм на принципа възпитанието да  се основава на терорията за "моркова и тоягата" -демек непрекъснато гушкане,целуване и галене, като когато прекали да си носи последствията...

# 2
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не мога да отговоря на въпроса ти, не съм имала такъв проблем. Около тази възраст ме ухапа няколко пъти и веднъж ме цапна (нарочно). И ние не сме го били, шляпали или хапали - така му дойде отвътре. На мен пък ми дойде да му отвърна - той ме ухапе - и аз го ухапя. Когато ме удари - и аз го цапнах. И в двата случая явно почувства повече обида, отколкото болка, а и разбра, че усещането не е приятно.
След това не сме имали такива прояви.
П.П. Имам позната, която вече няколко години яде бой от дъщеря си и само хленчи: "Ама, недей, маменце, мама я боли така".  Whistling

# 3
  • Мнения: 4 629
От това, което аз разбирам детето ти изразява фрустрациите си със шамари. Давай му примери как може да го прави  с думи. Изказвай ги на глас вместо него, за да се научи да го прави сам. Например, когато му кажеш да се прибирате, а той те удари му кажи "Сега се ядосваш, че трябва да се прибираме ли?".  Осван това всеки път му казвай, че шамарите не са добър начин за изразяване и така. Ще отнеме врерме, но детето ти ще се научи да не "шамаросва". Сега посяга, защото е малко и не знае по какъв друг начин да си покаже чувствата

# 4
  • Мнения: 1 581
Имам син на 1г. 8м. Израснал е изцяло обгърнат с любов, внимание и грижи, като пък не се прекалява...но уви.
Според мен детето ти още никак не е израснало  Grinning  А сега най-активно расте и пробва какво може и какво не може в околния свят - с мама и татко най-вече. При нас проявата на агресия беше един съвсем кратък период, който безпроблемно отшумя. 'Отшумя' не е точно, щото после дойде на свой ред тръшкането - от трън та на глог  Laughing
Според мен за момента нямаш абсолютно никакви основания да си правиш кардинални изводи за правилност/погрешност на възпитанието, дали детето ти ще е агресивно в бъдеще и т.н. Просто в момента пробва това - да удря шамари. После ще пробва с истерии, после с друго... Като види, че така не може да си постигне целите, ще се откаже.
Честно казано, не съм и сигурна дали причината е търсене на внимание. То и с вниманието според мен не трябва да се прекалява.
В този период преди време, в някои случаи съм отговаряла с шамар. Като за него. Целта не е много да го заболи, а да види, че е обидно. Понякога съм се сърдила - оставям го, не му говоря и не го поглеждам, обръщам се на другата страна; когато се усети, става мил, понякога не се усеща въобще де - сърди се, не ми пречиш  Laughing
Винаги обяснявам, че това е обидно, че не е хубаво, и не искам да играя с него, щом бие и се сърдя заради това. И да види, че той като удря, може и него да го ударят. Въпреки че изглежда сякаш не разбира, постепенно шамарите се разредиха. Сега от време на време се пробва, но разсърдването включва и неотиване в парка, цял ден вкъщи - а това си е тежко наказание  Laughing
Аз така правех и правя - не знам дали е правилно, но с моето дете така се справям. Няма нужда да се срамуваш от хората наоколо. След известно време има вероятност да дойде на мода тръшкането - да се въргаля по земята, да пищи в истерия, да рита и т.н. Тогава ще ти трябва пълен непукизъм за хорското възмущение  Mr. Green

# 5
  • Мнения: 2 757
Аз така правех и правя - не знам дали е правилно, но с моето дете така се справям. Няма нужда да се срамуваш от хората наоколо. След известно време има вероятност да дойде на мода тръшкането - да се въргаля по земята, да пищи в истерия, да рита и т.н. Тогава ще ти трябва пълен непукизъм за хорското възмущение  Mr. Green


То хорското възмущение е най-малкия проблем. Като ти се тръшне на сред улицата и не иска да тръгва или така буйства, че не можеш да го сложиш в количката без помощ от бадна яки мъжаги... кво праиш в такъв случай. Че не смееш и да го удариш, че току виж някой добър човечец се обади в полицията, че си малтретираш детето и ти изкочат от някъде и те завлекат в ареста насред разходката ти. Кво се прави в такива случаи е въпросът, а не какво не се прави. Какво се прави , когато детето от дума не разбира  newsm78

# 6
  • Мнения: 4 629
Какво се прави , когато детето от дума не разбира  newsm78

Няколко избора имаш:
1.нищо не правиш, седиш си и се чудиш "какво се прави в такива случаи"
2.набиваш детето и очакваш "да ти изкочат отнякъде и да те завлекат в ареста насред разходката ти"
3.говориш, говориш и пак говориш дакато детето ти започне да "разбира от дума"

# 7
  • Мнения: 1 581
Моето явно е от най-най-добрите мили дечица  Heart Eyes
Но ако си поставя за цел да чакам да мине, и просто чакам, по едно време просто минава, това нещо, колкото и да изглежда отчайващо сложно, продължава кратко, ако детето види, че просто не действа.
В началото го хващах под мишница, нека рита, аз съм яка българка  Laughing
После почнах по-търпеливо, сядам до него и обяснявам, обяснявам, пак обяснявам... Или просто си седя и чакам. Но твърдо - не може и точка. Без 'айде, от мен да мине' - щото другият път ще е по-зле.
И аз не удрям, щото е опасно, пък и не вярвам да помогне. Чакам. С убеждението, че не може да продължи вечно - 30 минути да се тръшка, айде час, все ще се изтощи и ще миряса.

# 8
  • Мнения: 14 899

То хорското възмущение е най-малкия проблем. Като ти се тръшне на сред улицата и не иска да тръгва или така буйства, че не можеш да го сложиш в количката без помощ от банда яки мъжаги... кво праиш в такъв случай. Че не смееш и да го удариш, че току виж някой добър човечец се обади в полицията, че си малтретираш детето и ти изкочат от някъде и те завлекат в ареста насред разходката ти. Кво се прави в такива случаи е въпросът, а не какво не се прави. Какво се прави , когато детето от дума не разбира  newsm78

1. Хващаш го и го шамаросваш, но не пред хората . Шамар пред хора независимо чужди или близки наранява самочувствието му. /това не съм го измислила аз/ Няма да те арестуват.
2. Оставяш го докато се успокои.

И двата начина работят, втория е за предпочитане. Остава въпроса ти колко можеш да издържиш.

# 9
  • Мнения: 386
И моята нещо ме пробва, а е на 15 месеца, откъде го е видяла, агресията генетично ли е в тях? И на мен ми е обидно, аз децата не удрям, нито мъжа си пребивам Simple Smile
Говоря, но виждам в очетата един тъмен пламък, когато е сърдита не ме чува.
Но благодаря на milf!

# 10
  • Мнения: 58
 Peace
И аз съм му обяснявала, търпеливо, че е лошо, че добрите деца така не правят, също съм пробвала със доста строг тон, който съм сигурна, че усеща.
А ако почна да чакам, от стаята разни предмети започват да хвърчат- каквото му попадне в ръчичките. Наказвам го да стои сам в стаята си, той стои тихомълком- и... след известно време все едно, че нищо не е било. В смисъл пак повтаря същите лоши навици. #Crazy

# 11
  • Мнения: 1 547
Намирам за абсолютно недопустимо дете да посяга на родител, било то и на шега. Мнението ми наистина е маргинално, специално по този въпрос. На шамара отвръщам с шамар, само че по-силен. Не виждам как детето би проумяло колко неприятно и унизително е да ти посягат, ако самото то не го е изпитвало newsm78

# 12
  • Мнения: 5 362
Аз съм от по строгите майки и шамарчета по памперса не са ми чужди, когато тя прекали. И мен се е опитвала да  ми удря шамари, но аз в зародиш със строг тон,че мама никога не се бие прекратих всякакви нейни изяви от този род. Струва ми се недопустимо толкова малки деца да си позволяват да удрят мама или тати за щяло и нещяло. Сестрата на моя мъж позволява на нейната дъщеря(тя е на 3г) да я удря без каквито и да било последици за  детето. И тя нищо не прави по въпроса. Доста грозна гледка е. Аз съм на принципа възпитанието да  се основава на терорията за "моркова и тоягата" -демек непрекъснато гушкане,целуване и галене, като когато прекали да си носи последствията...
Подкрепям напълно! PeaceИ при нас е така.

Общи условия

Активация на акаунт