обръщам се към вас за съвет, защото вече съм доста отчаяна, дори притеснена...
Имам син на 1г. 8м. Израснал е изцяло обгърнат с любов, внимание и грижи, като пък не се прекалява...но уви.
Всъщност детето ми е много разбрано, любеобвилно и добро... докато се прави нещо, което му харесва. Да речем, сме на разходка, но трябва да се прибираме. Казвам: хайде мами, да се прибираме, гушкам го и...- джаззз- удря ми шамар.
За всяко нещо което иска, а не му се дава бие шамари. Ако няма никой наблизо проявява автоагресия, която знам, че е "писък за внимание", и удря себе си.
Сина ми никога, по никакъв повод не е шамаросван. Въобще "това" е чуждо на домът ни.
Когато сме навън умирам от ужас и срам, защото тази картинка съвсем не зачита гореспоменатото...
От още по- голям ужас се треса, когато слушам новините от известно време..
Само да е на кеф- всяка майка би ми завидяла- както си играе- идва и ме целува, или ме гушне.
Нормални ли са тези настроения и тези шамари? Притъпява ли се тази "борба за място с стадото", или може да бъде опасна?
Наистина не знам как е правилно да се постъпи в случаи като нашия, и моля за вашата помощ.