Струва ли си???

"... струва ли си да се опитвам да се събера с бившият?
Имам друга връзка, в която се чувствам добре, и тя не е от вчера, но ми е гадно за детето- все си търси бащата и това е . Не че има лошо отношение към него от приятелят ми, напротив. Но ми се искаше да опитам да събера баща и дете, въпреки че ще платя висока лична цена за това-  доста стискане на зъби ще падне, това отсега си го  знам."

Директния отговор на въпроса ти би могъл да бъде утвърдителен: винаги си струва човек да опита пак! Никой не може с точност да прогнозира кога и доколко опита ще е успешен!?... Но нещата никога не са еднозначни.
Това, което ми прави впечатление  в този твой постер (отскоро надниквам тук и не съм запозната с обсъжданията тук и  личните Ви споделянията) е, че Вие с бащата на детето ти не сте успяли да се разведете психологически.... Имам предвид, че за да бъде разводът край на една връзка  съпрузите трябва да съумеят да преминат успешно през различните етапи  на този развод: финансов; материален;  емоционален; психологически. Докато човек не успее в главата си да се раздели с бившия си съпруг, нещата не са приключили и продължават да тлеят.
Чувсвителна бях  и към това, че имаш актуална връзка, в която се чувстваш  добре и партньорът ти не се държи лошо с детето ти... , а с бившия ти мъж си знаеш, че "ще трябва да стискаш зъби"... Мисля и съм убедена, че когато взаимоотношенията между родителите са напрегнати и неудовлетворяващи ги, това рефлектира и върху децата. В такъв аспект едва ли жертва в името и за благото на детето е препоръчителна... Мисля, че детето би се чувствало по-щастливо и значимо, бидейки обичано от майка си и баща си, през добрите и по интелигентен начин поднесени грижи за него, макар и родителите му да са на дистанция един от друг. По-доброто в случая е и, че то няма да бъде поставено в пространството на враждуващи и неудовлетворителни отношения между тях!
Желая ти да успееш да вземеш добро решение - ти знаеш повече детайли за поведенческите модели между теб и бившия ти съпруг. Дано с нещо да съм ти била полезна!
 

Според мен единствената причина да се чудиш дали да вземеш такова решение е или, че още адски много обичаш бившия си или, че с новият ти приятел нещо не е както на теб ти се е искало да бъде! Аз не виждам смисъл в това да правиш крачка напред, а после да се връщаш. Ти най-добре знаеш не само, защо се замисляш за такова решение, но и какъв е отговора на твоите терзания. Послушай се и бъди силна!

НЕ, НЕ, НЕ , НЕ и пак хиляда НЕ
Ти забравили вече защо се разделихте???
Да не би да си въобразяваш, че сега може да са по-различни нещата  , че той се е променил ?
Няма да направиш услуга, нито на детето, нито на себе си - този компромис ще ти излезе през носа 
Ще си загубиш времето (вместо да си спокойна мила и усмихната и да се радваш на детето си - ти ще си заета да се МЪЧИШ, а така ще мъчиш и дечко), ще си разбиеш нервите и ще съсипеш детството на детето си.
Може да не ти харесва това дето го пиша, но така го чувствам.

Ако исках да ми харесва това което се пише, нямаше въобще да пусна темата- май е така, опитвам се да забравя какво е било, ама не е лесно и май няма да стане.
Не съм обвързана с него- нито материално, нито финансово, нито психиката ми.
зададох си въпроса дали си струва дори и да опитам- той взе вече да ми показва  отговора който търся.
А попитах тук, защото и вие може би в определен момент сте изпитвали това.....
ще съм благодарна на всякакви мнения   

Не бих направила опит

    абсолютно на същото мнение съм

Ами човек гледа възможностите.
3 броя:
с него
с другия
сама
Ми ако другия е по-зле от него /ти си знаеш в кое отношение, но очевидно е така/ - то по-добре без другия. Остават варианти 1 и 3.
Ако не ти се стои сама - взимаш си го обратно и търпиш както прави 50 % от човечеството.

За мене си - това, което страшно, ама страшно съм мразела у мъжо и повтаряйки допринесох той да ме намрази - ми - притежават го всички мъже. /почти всички..без тея в червената книга/.
Та техните жени и те си мълчат и си търпят, да не мислиш че умират от кеф.
Аз лично се сбогувах с илюзиите. Даже на моменти си мисля, че ако бих успяла да простя, бих избрала добре познатото старо.
То не че новото е непознато де - те милите така са се стиковали, че драпат и те в един коловоз - работата футбол риба и на баба ти фърчилото.. е мерси.
Принцът на бял кон вече не го чакам аз лично.
Изказах лично мнение и дадох насоки на мислене.

Според мен изобщо не си заслужават подобни опити особено щом сама осъзнаваш, че шанса им за успех е почти нулев.
За себе си лично ще кажа, че съм правила много жертви, за да бъда с бившия си, нооо сега не си правя експерименти с детето, на иди си-ела си няма да си играя, сладки приказки и обещания не ми се слушат и не им вярвам!
При положение, че се събереш с бащата, правиш огромен компромис със себе си, а рискуваш един ден детето ти да се обърне и да ти зададе въпроса: "Е, добре де, мамо, щом не си била щастлива с татко и не се разбираш с него, защо си търпяла толкова години и си мълчала без нищо да предприемеш?" Аз не бих искала да давам такъв пример на детето си!

Правила съм един такъм опит, успях да издържа  само седмица и дойде момент, в който си казах " Какво правиш? Мислиш ли, че ще издържиш ?! " , опитах ...издържах година, вече съм свободна и наистина мога да кажа,че се чувствам жива. Та отговора ми на твоя въпрос е : Ако мислиш,че имаш сили и можеш да се жертваш опитай, но ще ти личи,че го правиш заради детето и в общи линии е безмислено.

Не знам какво да те посъветвам, още повече и аз съм на същия кръстопът, само дето нямам друг...
Има моменти, в които се чувствам страхотно и си мисля, че има надежда... но има и такива, в които толкова ме боли от поведението му, че се чудя защо се опитваме да залепим счупената ваза...
Ако се чувстваш щастлива с друг, това не е престъпление, живей си живота, ако пък чувствата ти към бившия се обаждат прекалено чест и това пречи на новата ти връзка, знам ли опитай...

Аз самата правих такъв компромис със себе си /в името на детето да се съберем и да си играем на щасливо семейство - тримата /в последствие се оказа, че не само на себе си съм навредила ами и на детето/.
После втори такъв компромис ..., но и това не ми стигна , та последва и трети. 
В резултат на тези мои глупости - не само си разбих нервите, ами загубих ужасно много време да се ядосвам на човек, който така и не проумя елементарни неща. Пиша "Ядосвам", а всъщност беше много по-зле от това и то е неизбежно когато живееш с някого /дори да ти е само съквартирант, но може би тогава още повече/. Та пропуснах времето да се ядосвам с него, вместо да се радвам на това как расте и по умнява момиченцето ми,  провалих една моя връзка, превърнах се в нещо което дори не искам да си спомням  .
Затова си помисли добре преди да предприемаш такива стъпки и да рушиш и загубиш това което имаш в момента

Мисля, мисля и аз до този извод стигам- че ще проваля това което имам в момента, и няма да получа нищо в замяна.
А и детето- като си помисля как ще преживее още една раздяла 
Май сте прави и имах нужда от вашата гледна точка
благодаря Ви

Няколко пъти чета въпросът ти и се чудя ...... Според мен смисъл има само ако все още обичаш човека, но ако няма чувства ще си бъде живо мъчение. Това е .