Как да постъпя в тази ситуация ... ?

  • 1 821
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 668
Значи - мъжът ми има куче - боксер . Когато заживяхме заедно , кучето остана при техните - първо , че аз не искам куче в къщи , особено пък и когато се роди детето , второ че техните живеят в къща с двор и е много по - добре и за самото куче , и трето цялото семейство имат претенции към  кучето - колко го обичат , как не могат без него и т.н. ( родителите и брат му имам предвид ) .

Откакто аз го помня това куче е все болно и все е на лекарства , вече е на 12 г.  Sick Снощи мъжът ми разбра ,ч е техните са криели от него от около една седмица , че кучето пак не е добре и откачи - днес е хукнал по лекари , бият инжекции , слагат системи , цяла седмица ще е на системи , а около мъжът ми не се живее просто ...
Кучето очевидно си отива , а аз смятам че само му удължава мъките и троши излишни пари , но мисля да не казвам нищо , защото пак ще изляза лошата  Close И без друго той си мисли , че е направил жертва като се е лишил от кучето , защото аз категорично заявих , че не искам куче в къщи ...
Не знам , мисля да си мълча ... Може би не го разбирам добре , сигурно трябва да му съчувствам ...
Яд ме е , че кучето уж е общо , а той сега пощуря , чак се обвинява , че не се грижел за него , а го бил оставил на техните ...
Как да се държа ? Посъветвайте ме ... Това може да продължи с месеци ...

# 1
  • Мнения: 2 292
остави човека да се погрижи zа кучето, което явно обича . Няма да обеднеете от това, а мсжа ти няма да се чувства zле, както ако му zабраниш да действа спрямо раzбиранията си и спрямо емоциите си.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 148
Според мен мъжът ти просто много обича това куче, колкото на теб да ти се вижда странно. А щом го обича тобкова много е напълно нормално да се обвинява, че го е оставил, да си мисли че той е щял да се грижи по-добре за него, че при него това не би се случило и т.н. Явно е доста чувствителен и добър човек щом до такава степен е "луднал". Мисля, че трябва да се опиташ да го разбереш, да говориш с него, да го разпитваш за кучето, така само ще те почуства по-близка. Стига да не се насилваш де! Трябва някак да ти идва отвътре. Ако не можеш по-добре не коментирай пилеенето на време и пари, а изчакай всичко да свърши по един или друг начин.

# 3
  • Мнения: 1 288
според мен трябва да си замълчиш и да се опиташ да го разбереш. ако си нямала никога куче, не можеш да разбереш колко може да се обича. особено ако е на 12г. и наистина може би си отива вече. нека мъжът ти се погрижи за кучето и е до него. ако му забраниш, после все ще ти го натяква, а и ще се почувства много зле, ще се самообвинява.

# 4
  • Мнения: 7 474
Не казвай нищо Thinking От опит ти казвам, че човек много се привързва към домашните си любимци  Tired Ние приспахме две, защото бяха неизличимо болни и се мъчиха, но това е много трудно решение и не всеки е готов да го вземе  Cry

# 5
  • Мнения: 4 668
Аз също мисля да си мълча , да не взема да кажа нещо , което не трябва ... Проблема не е в парите , а в това , че въпреки че нямам никакво отношение към кучето ми е гадно , че му се удължават мъките ...

# 6
  • Мнения: 3 715
Реакцията на мъжа ти си е съвсем нормална. Права си, че е по-добре да си замълчиш.

# 7
  • София
  • Мнения: 3 360
Пипинка, мила, всичко това говори само за едно... че мъжа ти е отговорен, грижовен и емоционален човек  Hug
Кучето ще си отиде, така или иначе е на доста години- но ти не се терзай от това- очевидно е, че с бебе няма как да остане в къщата.
Прояви съчувствие към него, като отбележиш, че разбираш колко любимо му е било, но без излишен драматизъм.
За протокола- и моят мъж имаше боксер, който замина за вилата, когато забременях, малко след това почина и мъжа ми много страда, но всичко мина... успех   bouquet

# 8
  • Мнения: 3 880
Правилно си решила да мълчиш, остави го да направи всичко, каквото сметне за необходимо, това ще му помогне да преживее по-лесно загубата един ден. Ще знае че е направил всичко необходимо и възможно за любимото животно. Иначе ще се измъчва допълнително, а ако е по-емоционален може и теб да обвинява, че си го спряла за нещо си, така че по-добър подход от НЕнамесата ти в момента няма. Понякога човек има нужда да даде всичко от себе си, въпреки че изгледите за успех са минимални.
А, и радвай се, че мъжа ти е такъв.... човек, който има сърце за животните има сърце и за човеците Wink

# 9
  • Мнения: 793
Ситуацията с нашето куче беше сходна с тази разлика, че си го гледахме вкъщи аз и сестра ми, разболя се като беше на 12 години, няма да ти кажа що пари пръснахме по кучето, как сме ревали като не може да стане и т.н. в крайна сметка си умря в ръцете ми след поредното вливане на системи, не мога да опиша как се чувствах тогава, но в едно бях сигурна- направили бяхме каквото можем за животното. Още нещо след толкова години то ти е част от семейството, след като умря, като се прибирах вкъщи чаках да ме посрещне на вратата, като режех салам чаках някои да скимти, но уви. При това което казваш за съпруга си, остави го човека да си погрижи за кучето, после по малко боли като знаеш че си направил всичко за него  Tired

# 10
  • Мнения: 5 622
Аз съм ЗА да се грижи за кучето. От това можеш да си направиш извод само колко е грижовен  Wink

Освен това, когато имаш животинка, тя става част от семейството и както би се грижил за член от семейството, така би трябвало да се отнесеш и към болното животинче...Нямаш животно, затова и не можеш да разбереш. Не му се меси, нека направи каквото може  Peace

# 11
  • Мнения: 82
Права си да си замълчиш, пък и като прави всичко възможно за кучето, след неизбежния край самият той ще се чуства по-добре, че е направил каквото е можал и може би ще му е по-леко. Пожелавам ти да не продължи много дълго...

# 12
  • Мнения: 6 461
Мисля ,че си взела правилно решение да мълчиш , Peace
защото съпругът ти явно много обича това куче.

# 13
  • Мнения: 1 212
Щом така се грижи за кучето, не вярвам да ви отделя по - малко внимание на вас с детето ...?! newsm78
Ако е така , не ревнувай....всеки си има любими неща и странности .
Ще ти е благодарен ако проявиш разбиране и то ще рефлектира обратно към тебе   Laughing
Успех ! Peace

# 14
  • Мнения: 412
според мен трябва да си замълчиш и да се опиташ да го разбереш. ако си нямала никога куче, не можеш да разбереш колко може да се обича. особено ако е на 12г. и наистина може би си отива вече. нека мъжът ти се погрижи за кучето и е до него. ако му забраниш, после все ще ти го натяква, а и ще се почувства много зле, ще се самообвинява.

Общи условия

Активация на акаунт