Живеем в гарсониера, пригодена за двустаен и дали от малкото пространство, дали защото майка му не може да му измисли нищо интересно, но обикаля като вълче в клетка и се изнервя. Ако съм седнала ме дърпа за ръката някъде да ходим...Е, навън излизаме, но когато е студено е лошо. Дори сутрин часовете между 8 и 11.30 /след това отиваме за кухнята/ едва ги издържа - пухти, сумти, с нищо не играе, мрънка и иска да го забавлявам. Пък аз....абе хич не ме бива в игрите - мога да се грижа за всичко без проблем, но за игра...ич ме нема. Като реша нещо да пробвам чувствам самата аз колко тъпо изглеждам и на детето не му е интересно, защото не ми идва отвътре/е, с малки изключения понякога/. Иначе за гуши и цуни съм цар ама то омръзва и бебо е недоволен Не искам да го уча, че трябва да разполага с клоун вкъщи, но ми е много жал и се чувствам виновна задето скучае...
Ами, кой квот може да излива тук, всичко ще ми е от полза