Мами незнам дали и вие сте имали подобен момент в живота си,но аз вече направо незам каво да направя.Много съм изнервена-ужас,направо незам как ме търпят у дома всички.От малки незначителни неща толкова се вбесявам че чак ме заливат горещи вълни от яд ама за пълни глупости.Всяка сутрин се събуждам с адско главоболие,вместо да съм отпочинала аз се чувствам още по-изморена,през деня ........няма как да го опиша.Просто не мога да се позная и все пак се опитвам да се въздържам,смисъл побеснявам ама пак не си го изкарвам на околните,много често, все едно съм в ранна критическа и късен пубертет едновременно.Трудно се води разговор с такова същество като мен.Моля дайте съвет какво да направя?
- Публикувана: 16 ноем. 2006, 10:14 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2006, 16:50 ч.
Оффффффффф незнам вече какво да направя....
Разбирам те много добре. Аз също доскоро бях изпаднала в подобен период. Кофтито е, че нищо не ми помогна да излезна от него- нито смяна на цвят на косата и на прическата, нито бясното обикаляне по магазините и пазаруване, нито сълзите, които изревах- ей така безпричинно... Просто на няколко месеца изпадам в такива периоди, които идват от самосебе си и така от самосебе си и изчезват, все едно никога не ги е имало.
Стискам ти палци и ти да излезеш от това си състояние възможно най- бързо
Стискам ти палци и ти да излезеш от това си състояние възможно най- бързо
От преумора е. И на мен често ми се случва да се нервя за идиотщини, и аз се чудя как ме търпят в къщи 
)) Ако имаш време захвани някой спорт, ще се разтоварваш, и ще ти е доста по-леко. Аз например обожавам да плувам. И още нещо, не се вглеждай и фокусирай толкова в това, че си в такъв период. Приеми го, той ще отмине.
Успех, миличка
)) Ако имаш време захвани някой спорт, ще се разтоварваш, и ще ти е доста по-леко. Аз например обожавам да плувам. И още нещо, не се вглеждай и фокусирай толкова в това, че си в такъв период. Приеми го, той ще отмине.Успех, миличка
Като начало си направи почивка-далече от мъж и дете-и ден-два вършат работа.Подреди си мислите,опитай се да откриеш защо набираш за дреболии.Отдели си време през деня само за теб-докато спи детето например-никаква домакинска работа,само глезотии по твой вкус.И се усмихвай често,дори да е без причина.
И аз имах такъв период през лятото.Цял месец ме държа.Всичко ми беше криво,карах се с близки,изпокарах се с колеги.Нито вкъщи ми се прибираше,нито на работа ми се ходеше.
Просто човек чувства когато има нужда от промяна. Отидохме на почивка за 2 седмици и се оправих.Е,друг е въпроса,че не ми се връщаше и пак ми трябваше време да се окопитя,но определено ми се отрази добре.
Просто човек чувства когато има нужда от промяна. Отидохме на почивка за 2 седмици и се оправих.Е,друг е въпроса,че не ми се връщаше и пак ми трябваше време да се окопитя,но определено ми се отрази добре.
Отдели си време през деня само за теб-докато спи детето например-никаква домакинска работа,само глезотии по твой вкус.И се усмихвай често,дори да е без причина.
Принципно е така. Нооо при мен нищо от изброените неща не помогна
Какво ли не правих... И аз определено исках да си подредя мислите, но какви ти мисли в една празна и тотално блокирала глава. И най- странното е, че не мога да го опиша това чувство и да кажа защо се чувствам така, това пък още повече ме объркваше.Просто една сутрин се събудих и всичко беше минало.
Желая ти да излезеш от тази дупка възможно най- бързо.
Може би всичко идва от малко или много еднообразния живот, това че всеки ден минава като предишния. Наистина най-доброто в случая е да се опиташ да смениш обстановката, да се откъснеш от ежедневието. Потърси приятели, които скоро не си чувала, запиши се на някакъв спорт- след една усилена тренировка надали ще имаш сили да се караш с някого. И ако все пак нямаш възможност за такова разнообразие просто приеми, че този период от живота ти рано или късно ще премине и си мисли за някое предстоящо хубаво събитие, като например Коледа и Нова година, когато ще си обградена с любовта на семейството и разбира се с много подаръци. 
Предполагам, че повечето майки минават през този етап.
Повтарящото се ежедневие малко или много изнервя хората. Освен всичко останало, за което си имала грижата до момента, вече имаш и бебе, за което да се грижиш. По лентичката виждам, че в момента то е във възраст, в която децата стават по-буйни, искат постоянно занимание, искат да стават, някои даже да ходят. Съдя по опита си с моето палаво детенце.
Бях страшно нервна, изпадах в истерия, крещях за най-малкото нещо.
Не ми се правеше нищо. След време ми мина, но все още си спомням какво чудо съм била 
Съвет: опитай се да не се ядосваш за дребни и несериозни неща. Нервите ще ти трябват - пази си ги!
Повтарящото се ежедневие малко или много изнервя хората. Освен всичко останало, за което си имала грижата до момента, вече имаш и бебе, за което да се грижиш. По лентичката виждам, че в момента то е във възраст, в която децата стават по-буйни, искат постоянно занимание, искат да стават, някои даже да ходят. Съдя по опита си с моето палаво детенце.
Бях страшно нервна, изпадах в истерия, крещях за най-малкото нещо.
Не ми се правеше нищо. След време ми мина, но все още си спомням какво чудо съм била Съвет: опитай се да не се ядосваш за дребни и несериозни неща. Нервите ще ти трябват - пази си ги!
