za liubovta, koiato niama da se vurne

  • 1 808
  • 25
  •   1
Отговори
Извинявам се за латиницата и затова, че съм анонимна, но се чувствам толкова нещастна, а вие сте единствените, с които мога да споделя. Накратко:

С мъжа м сме заедно от 5 години, имаме 2 годишен син и се обичаме много. Той е всичко за мен, но... Като се върнах на работа, в офиса имаше нов колега, с когото просто като се видяхме и взаимно ни се подкосиха краката... Не, никога не съм направила нищо, а и той ми призна за чуствата си веднъж след едно офис празненство (и аз го отрязах много решително и ревах дн след това), но всеки път като се видехме, усещах колко много съм привлечена към този човек.. и нищо не можех да направя, не беше въпрос на избор!!!

Преди няколко седмици той замина да работи в друга държава и оттогава се чувствам странно спокойна, но същевременно толкова тъжна и празна. Замислих се че оттук насетне сигурно никгога няма да изпитам пак първа целувка, страст и опиянение. Тази част от живота е приключена за мен. А съм на 27! Обичам мъжа ми, двамата се грижим един за друг, правим си изненади и разнообразияваме връзката ни, но НИКОГА няма да погледна на него с нови очи както някога първата година или две, когато всичко беше прекрасно и между нас сякаш течеше ток под високо налягане. И когато си говорихме по цели нощи и спяхме преплетени един в друг. И ми се плаче най-вече заради това, а не заради мъжа, който замина.

Объркано стана, но трибваше да го кажа. Какво да правя сега?
 Embarassed

Последна редакция: чт, 16 ное 2006, 11:32 от Дивиана

# 1
  • Мнения: 6 607
Първо те поздравявам, за това че не си се поддала на емоцията  bouquet
И второ първата целувка трепепетите   свиването на стомаха това са наистина спиращи дъха изживявания , но кратки.След това според мен идва силната и обвързваща любов.
Я само си представи/ да не дава господ/ , че мъжа ти каже край не те обичам вече или да го видиш с друга жена доста силен ток ще те пронижи и пак ще го погледнеш с онзи изпепиляващ поглед. А колкото до въпроса ти какво да правя мисля ,че че вече си взела решение като не си отговорила на сигналите на колегата си.
Просто живота е такъв  bouquet

# 2
  • София
  • Мнения: 11 657
Успокой се,макар да се чувстваш "странно спокойна".Личното ми мнение е че добре си постъпила като си "отрязала" въпросния колега,защото няма смисъл да си разваляш семейството заради мимолетна връзка.А при положение,че той е заминал за друга държава, неминуемо щеше да е такава.
Не знам какво очакваш от съпруга си,но Вие отдавна сте заедно и вече сте преминали през страстта,опиянението и всичко онова,което кара нещо "да гъделичка" в корема ти.
Много хубаво е да ги има тези усещания,но много по-важно е да има взаимна любов, разбирателство и уважение помежду Ви.
Какво да правиш сега ли?Продължавай да гледаш на съпруга си с онези очи,с които си гледала преди!
Успех!  bouquet

# 3
  • Мнения: 242
Всяка една от нас ще осъзнае този факт рано или късно.

Просто подкосяването на краката и силните страсти са до време. Изместват ги други чувства, които според мен са също толкова силни а дори и по-стойностни - например  любов, вяра, доверие,компромис, най-добър приятел, детето между вас, желанието да прекараш старостта си с някой, взаимна опора и подкрепа в абсолютно всичко.

Е, честно казано мисля че по-си струва от едни мимолетни "жабки в корема". Peace

# 4
  • Мнения: 2 327
Не любовта няма да се върне, а тръпката... За това ти е мъчно. Млада си наистина, а звучиш все едно света е свършил. Не се поддавай на тези мисли. Решила си че връзката със съпруга ти е по-важна, явн оосъзнаваш, че това което имате е настина ценно.
Тръпката е мимолетна, идва и си отива и те оставя празен след това, освен ако не прерасне в истинска любов. ПОнякога след време се появяват моменти, в които поглеждаш човека до себе си е се връщаш назад във времето и пак те пронизва ток. И чувството пак е невероятно.

# 5
  • Мнения: 3 647
Всяка една от нас ще осъзнае този факт рано или късно.

Просто подкосяването на краката и силните страсти са до време. Изместват ги други чувства, които според мен са също толкова силни а дори и по-стойностни - например  любов, вяра, доверие,компромис, най-добър приятел, детето между вас, желанието да прекараш старостта си с някой, взаимна опора и подкрепа в абсолютно всичко.

Е, честно казано мисля че по-си струва от едни мимолетни "жабки в корема". Peace
Peace

# 6
  • Мнения: 78
Усещането ми е много познато.Взаимното привличане , трепета ,има ли интерес от другата страна , и болезненото самоосъзнаване след това.През главата ти минават разни мисли - ами ако не бях с този а с онзи, ами ако не беше станало това а онова ...дори се прокрадва въпросът защо ?Защо съм толкова обвързана...Е, в един момент настъпва осъзнаването , че вече си в друга категория , в друга степен на житейско израстване.Това води до депресивни състояния , защото на кой му се иска да се прости с младостта и безхаберието?!
Мисълта , че всичко е много хубаво , ама ако можеше и още малко от това или онова ...Освен физическото стареене има и друго - духовно стареене .И то започва с осъзнаването , че вече не си младеж и носиш отговорности.

# 7
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Постъпила си правилно. Сега щеше да се чувстваш празна и гузна ако се беше поддала на изкушението. Какво да правиш- радвай се, че имаш семейтво за което много само мечтаят.

# 8
  • Мнения: 552
Разбирам те - много трудно се приема тази промяна, която явно е неизбежна. Аз много дълго отказвах да повярвам, че ще се случи и с нас... мъжът ми май е същият - през последните месеци почваме да го осъзнаваме и е много тежко. Пак би могло да е много хубаво, но на друга основа - докато го преглътне човек, явно минава време...  Tired

# 9
  • Мнения: 4 451
Възхищавам се на силата ти! Малко са тези, коити биха отхвърлили връхлителите ги чувства и емоции... 
Хубаво е, че си осъзнала, че любовта към съпруга ти не си е отишла, а просто се е превърнала в по-силна и дълбока, но трепетите от преди години ги няма. Нормално е, ежедневните проблеми, които живота поднася, трудностите, грижите по децата, всичко това поглъща почти изцяло вниманието ни. И като, че ли се сещаме по-рядко за онези години, когато се гледахме с изпепеляваща страст... Но и сега си ни е хубаво, важното е, че се обичаме. Бъди щастлива!

# 10
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Цитат
Замислих се че оттук насетне сигурно никгога няма да изпитам пак първа целувка, страст и опиянение. Тази част от живота е приключена за мен. А съм на 27!
ами така е....а ти колко пъти в живота искаш да ги изпиташ?
щом си създала семейство, имаш дете, мъж който обичаш, какво друго искаш?
живота ни поднася различни предизвикателства, ако им се предадем на всички представи си какво ще се случи newsm78
утре може да имаш друг колега, пак  ще ти се разтреперят гащите, вдругиден друг....
дано си разбрала правилно поста ми, успех ти желая в семейния живот Simple Smile

# 11
  • Мнения: 4 406
ще ти мине, времето лекува.
най- лесно ще е , ако бързо си направите второ бебче, ще забравиш за копнежите си по Другия!

# 12
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
най- лесно ще е , ако бързо си направите второ бебче, ще забравиш за копнежите си по Другия!
това не мисля, че е най-правилното решение Mr. Green
прилича ми на умната мъжка мисъл  'създай на жената работа, та да не мисли за глупости' Rolling Eyes

# 13
  • София
  • Мнения: 3 359
Ще го изпиташ пак, повярвай... това е нормално, което се случва, но любовта е на приливи и отливи, особено ако е истинска. А тръпката и гъделичкането под лъжичката, свиването на стомаха и прехвърчането на искри между ксерокса в коридора не е любов! Любовта е осъзнато, пълноценно, завършено и трайно чувство, което се гради дълго и минава през изпитания. Изпитания като твоят офисен мираж Simple Smile))
  bouquet

# 14
  • Мнения: 3 268
И аз напоследък си мисля за това,че вече няма никога да се влюбя пак и да преживея всички първи неща свързани с това,но пък се радвам,че имам прекрасно семейство и мъж,когото обичам.Това,което имаш е по-ценно от кратката емоция,макар и много сладка.Пази го!

Общи условия

Активация на акаунт