Още не съм мама,но живот и здраве скоро може и да стана.Затова ще ме извините,че не съм още във Вашата категория,мами,но този сайт е май най-посещаван.
И така,накратко: Приятелят ми ми предложи брак,а аз от съвсем скоро се хващам да мисля за един колега.И много ме е яд на себе си,че така тръпна,когато е до мен. Няма да изпортя работите,де, защото винаги мисля за това как бих се чувствала аз на мястото на този до мен. Но дори вече не мога да погледна колегата си,защото очите ми говорят много(казват всички). А и той така. НЕ МИ ХАРЕСВА!!!
А пък в същото време приятелят ми ме притиска за разни работи и вместо да е до мен и да ми помага винаги заема противоположна позиция.Да не говорим,че ежедневието ми е страшно напрегнато и без това. Споровете ни са обикновено: Аз казвам това е бяло, а той: Не,бяло е. Или пък за друго,което е важно за мен: Това са глупости.Аз го изслушвам за неговата работа и идеи, а той за моята-това са глупости.Винаги.Да не говорим пък за майки и снахи, заради които не беше с мен на една малка наша годишнина.
А,к'во ще кажете по въпроса?