Сменихте ли името на детето?

  • 4 601
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 715
Май само се чудя с какво да се тормозя, но ми е интересно, когато осиновихте децата си, сменихте ли им собствените имена? Ние по принцип сме решили, че ако името ни хареса, ще го оставим, някак си го възприемам като спомен за детето от жената, която го е родила, макар че от друга страна, щом това ще е нашето дете, защо пък да не го кръстим както ние искаме.
Не че това е кой знае колко жизненоважно, но някак ми е странно, човек да се казва по един начин и после по друг. Ще ми е любопитно да разбера и какво мислят и осиновените по въпроса.

# 1
  • Мнения: 120
Много актуален въпрос и за мен.Не сме говорили със съпруга ми за това, тъй като все още не са ни канили за дете. И аз съм се замислила за това/да му оставим името/, но тъй като съпругът ми е имал сестра, която е починала на 22 г./не е била омъжена/ и смятам да кръстя детето си на нея.

# 2
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Да!И на двамата сменихме имената.
Името на Боби си дойде само,видяхме го точно седмица преди Коледа за първи път,той си беше нашето коледно чудо,нашият божи дар. Grinning
Преслава пък решихме,да кръстим на баща ми,който за съжаление от 8 год. е покойник.
Та така и на двамата сменихме имената,въпреки,че първите им имена,не бяха никак лоши. Simple Smile

# 3
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Много актуален въпрос и за мен.Не сме говорили със съпруга ми за това, тъй като все още не са ни канили за дете. И аз съм се замислила за това/да му оставим името/, но тъй като съпругът ми е имал сестра, която е починала на 22 г./не е била омъжена/ и смятам да кръстя детето си на нея.
Ще ви поканят,а вие помислете сериозно за име.Ние буквално бяхме изненадани със Преслава,защото не бяхме,по-точно аз не бях убедена,че искам да се казва Преслава.Сигурна бях,че ще е със буква "П" но ми минаваха сума комбинации:
Преслава
Пресиана
Пресияна
Памела
палома
Пламена
Поля
Полина
Павлина
и т.н
Точно за 10мин.взехме бързото решение,че ще се казва Преслава,докато отивахме при нотариуса,почнахме трескаво да мислим,как ще се казва.Мъжът ми беше оставил избора на името на мен,но този път реши да изкаже мнение и каза,че Преслава много му харесвало. Grinning

# 4
  • Мнения: 341
Ние също ги сменихме-Кристо е пратен от господ почти и за това му дадохме и това име,а Лъчезар беше и е толкова засмяно и лъчезарно дете ,че друго име не му подхожда просто.

Има наука за имената-всяко име носи своите вибрации,които се отразяват на живота на човека.И аз като леко суеверна реших,че щом съдбата им се променя коренно значи и имената т.е. линията на живота също трябва да бъде променена и то от нас.

# 5
  • Мнения: 677

Има наука за имената-всяко име носи своите вибрации,които се отразяват на живота на човека.
В тази връзка и ние изменихме малко името на детето ни,но прозвището както му викаха в дома си остана.Много неща зная и видях,че с това име и тази зодия ще му е много трудно в живота,ще е още по-голям инат.Беше много трудно как да направя така мъжко име да звучи малко по-различно,но след дълго мислене и вече когато съвсем се шашнах какво да е, се случи чудото-чух в главата си името,с което е сега моя син (Бог ми го каза-за невярващите може да изглежда и глупаво,но това е тяхно право на мнение).Всички много му го харесват,а аз почти не съм чувала момче с такова име,но на него много му отива.
Аз също съм със сменено име,но има нещо в звученето,което е почти като даденото ми от БМ.Много си харесвам моето име и благодаря на Бога и мама и тати,че са ми го сменили.Моето име им го е казала наша близка роднина.
Ако детето е вече почти на 1 годинка и му викат на галено някак,мисля че ще е трудно на детето за новото звучене на новото име.Всичко зависи от ситуацията и възрастта на детето.
Бъдете здрави  bouquet

# 6
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Рожденното име на дъщеря ми е Костанца.Първите и осиновители я прекръстили Ваня,след разсиновяването си е останала Ваня.Ние непроменихме името-майка ми е Иванка ,а свекъра Иван-да е на името им Hug Но пък ме тормозеше мисълта,че човек идва на този свят с името си и то носи много жизнен заряд,затова интернета даде разрешение на терзанията ми-имейла и ника и навсякъде е - kostanca  Party

# 7
  • София
  • Мнения: 708
Да, беше бебе, и ми казаха, че е хубаво да го сменим. Променяме съдбата й все пак и така. Първото име беше сякаш послание от БМ.

# 8
  • космополитно
  • Мнения: 941
Захванали сте изключително важна и вълнуваща тема. Разбираемо човек когато дълго и страстно е желал и очаквал детето си да желае то да носи име на значими за родителите хора (така проектираме очакванията и надеждите си детето да е носител на ценени от нас техни качества) или пък да му дадем мелодично име, което ни допада. Все пак цял живот ще се обръщаме към детето си с името му…
Моя колежка, която има осиновена дъщеря, на която е запазила името, колкото и доволно странно и неблагозвучно да е то ми каза, че в психолоаналитичните течения има схващане, че НЕ е добре да се сменя името на детето. Тезата е, че дори да е на бебешка възраст то вече е чувало името, с което са се обръщали към него преди появяването на родителите, които ще поемат неговото отглеждане в дългосрочен план и се е идентифицирало с това име.
Всяко дете, също независимо от възрастта си съхранява в своето несъзнавано спомени за своите усещания и преживявания у дома, които НЕ е трудно да се предположи, че са негативни – ранен несъзнаван спомен за отхвърляне и изоставяне; липса на една –единствена значима фигура, с която да осъществиш връзка на привързаност…
Когато на детето се даде ново име селфа му претърпява разцепване: остава една личност с име, което е носител на негативни емоции; имаща и друга част –получавала любов,подкрепа и сигурност… Когато на децата се правят забележки, карат им се, наказват ги (няма как да не се случат такива неща нали) детето се свързва с оная отхвърлената и преживялата неблагополучия част и се страхува, че ще бъде отново изоставено, защото е ЛОШО… Така при ситуации на негативни емоции се възпроизвежда отново и отново първичната травма от изоставянето, която е нанесла една от най-дълбоките душевни рани, накърнила усещането на детето за омнипотентност (вемогъщност) и за контрол над ситуацията…
Тезата (направена въз основа на анализирания материал внесен в терапевтични сесии от подложили се на лична терапия осиновени на различни възрасти), е, че смяната на името допринася за разцепване на личността, което се проявява като разцепване на света на бял и черен; на добър и лош.
 Съхраняването на първоначалното име благоприятства за изграждане на цялостен селф (личност), който е критерий за психично здраве и има капацитета да обединява и интегрира визията за света като изграден от добри и лоши събития.
Като пример (напълно произволен) за разцепеност: Весела(преди) – Звездомира (сега) – Имате ли усещане за единна личност?
Подчертавам, че става въпрос за НЕСЪЗНАВАНИ процеси, които обуславят поведението на всеки човек. Цитирам Фройд, който твърди, че “нашето съзнание е като остров в море от несъзнавано.”
Колкото до промяна на вибрациите без да съм се занимавала с астрология, номерология и сходни науки знам, че във вибрациите или както там се казват различните енергийни характеристики на личността играе роля подреждането на планетите в момента на раждането. Сменяйки името ние нямаме мощта да променим нещата на това планетарно ниво…
Аз също имам прекрасно уникално име, което съм си избрала за моето дете. Но смятам да му запазя името, защото така зачитам част от неговата личност, с която е живяло до моето появяване.
Имам идея за стратегически ход:  смятам, че е добро компромисно решение децата да бъдат с две лични имена, разделени с черта. Първото, което някой по някаква причина или по стечение на обстоятелствата им е дал по рождение и второ, дадено от хората, които ще отгледат детето, посвещавайки му живота си. Така историята на името ще повтори историята на детето: едно неблагополучно начало, въпреки което то е било зачетене като личност и едно щастливо продължение надграждащо базовата личност. Или казано с други думи: както нямаме власт да променим каквото и да е в генетичния код на осиновените децата, така имаме възможността да творим и развиваме заложбите кодирани в него.
Сведох до Вашето знание нещата, до които аз съм се докоснала в практиката си. Мисля, че е важно и меродавно да чуем самите осиновени деца отностно усещанията им по отношение на смяната на името им. Любопитно ще бъде да ги съпоставим и с мненията на осиновени деца, чиито имена са били запазени. Мисля, че по този път и ние бихме се доближили до отговора, който търси зададената тема!

Последна редакция: чт, 16 ное 2006, 03:16 от Venecias

# 9
  • Мнения: 273
Ние сме от тези, които не сменихме името на детето си, първо защото името ми хареса - Радостина, а и от уважение към жената я е родила и ме е направила майка. За сравнение, втората ни дъщеря, родена от нас си стоя 4 дена без име - тя избърза с цял месец и това допринесе за забавянето.

# 10
Благодаря Венесиас,

много добре описваш неща, които даже и за големи и мислещи хора с нас остават в голямата си част в подсъзнанието.

Ние оставихме името на Боян. При въпроса защо най - лесно е да се отговори защото ми харесва.

Но истината е, че също така искахме да запазим някаква връзка с неговото минало. Съзнателно или не.

Случайно разбрахме от къде са родителите му. Но когато отивахме да го видим минавахме покрай едно се Бояновци (тогава не знаехме от къде са родителите му) и си бях втълпил, че Боби носи името на това място.

Смешно е може би за вас, но с това исках да опиша, че и според нас връзката с миналото трябва да се запази колкото се може повече за да позволи на детето да се развива максимално като единна личност.

Харесват ми разсъжденията ти.

Радвам се, че си сред нас.   bouquet

# 11
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Аз вече писах за нашият случай!Venecias ,значи правилно съм разсъждавала Thinking но пък аз лично ,за себе си,не харесвам имената с чертичка-в крайна сметка личността с такова име как се казва с името пред чертичката или след чертичката.Това си е мое мнение  smile3528

# 12
  • Мнения: 358
ние сменихме името. винаги сме искали да имаме дъщеря и тя да се казва димана. носи името на баща си. не използваме галени имена а само димана. моето име е златомира а към мен се обръщат с злате, златинче, зане, тинче,  мира, мирче. Как да си знае името човек. затова е само димана.

# 13
Ние сме от родителите, които здравата са сгафили - сменихме името на детето! Сменихме го, защото името, което имаше не ми харесваше, защото това е нашето дете и неговото име искам да ми носи радост.
Смятам, че всяко име е  само съчетание от звуци. Никой от нас /или почти никой/ не си избира сам името. Аз съм от тези хора, които не харесват собственото си име и сигурно това ми е попречило да стана "свръхчовек".

Съхраняването на първоначалното име благоприятства за изграждане на цялостен селф (личност), който е критерий за психично здраве и има капацитета да обединява и интегрира визията за света като изграден от добри и лоши събития.

За сега детето ни /поне за изминалите години/ няма симптоми за влошено психично здраве, дори напротив расте като доста будно и мислещо същество, което много ми харесва.


# 14
  • Мнения: 1 652
Ние сме от родителите, които здравата са сгафили - сменихме името на детето!..........

За сега детето ни /поне за изминалите години/ няма симптоми за влошено психично здраве, дори напротив расте като доста будно и мислещо същество, което много ми харесва.


Много деца са със сменени имена- дори повечето. Това не означава, че те ще са с влошено психично здраве. По-скоро мисля, че смяната на името може да бъде предпоставка за някакви проблеми, но не е задължително. В този смисъл не мисля ,че сте сгафили, мисля че ако името е сменено- то просто така е трябвало до стане.
Всеки звук носи определена вибрация, както и съчетанието от звуци. В този смисъл имената, които носим са много важни. Понякога се практикува да се смени името, за да се промени и негативната вибрация, която носи на човека. В този ред на мисли - името , което  е дала на детето БМ, му е донесло изоставянето .... Защо да не се приеме, че с новото име се променя и лошата съдба на детето....  БМ го е кръстила със страх, какво ли е вложила в това име, като го е наричала? Как ли го е орисала в тези трудни за нея дни , в които се е разделяла с него? Исках аз да го нарека, за да носи моята благословия в името си. Да му вдъхна усещането, че няма да бъде изоставен, че не е изоставен.... 
Не ме разбирайте погрешно- не отхвърлям идеята да бъде запазено името на детето. Просто всеки родител решава и има своя мотив. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт