Публикувана: 14 ноем. 2006, 14:52 ч.
Последно мнение: 15 ноем. 2006, 22:24 ч.

Нормативи

1 156
10
1

14 ноем. 2006, 14:52 ч.

Мнения: 1 134

ЗАКОН за закрила на детето

Обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г., изм., бр. 75 от 2.08.2002 г., в сила от 2.08.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 36 от 18.04.2003 г., в сила от 18.04.2003 г., бр. 63 от 15.07.2003 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 115 от 30.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 38 от 9.05.2006 г.
Сборник закони - АПИС, кн. 7/2000 г., стр. 12; кн. 5/2003 г., стр. 37; кн. 8/2003 г., стр. 245; кн. 5/2005 г., стр. 46
Библиотека закони - АПИС, т. 1, р. 3, № 190
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет на закона
Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.
(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.
Определение за дете
Чл. 2. Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
Принципи на закрила
Чл. 3. Закрилата на детето се основава на следните принципи:
1. зачитане и уважение на личността на детето;
2. отглеждане на детето в семейна среда;
3. осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;
4. специална закрила на дете в риск или с изявени дарби;
5. насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;
6. подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
7. временен характер на ограничителните мерки;
8. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) незабавност на действията по закрила на детето;
9. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) специализирани здравни грижи за детето;
10. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) превантивни мерки за сигурност и закрила на детето;
11. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 10, бр. 38 от 2006 г.) контрол по ефективността на предприетите мерки.
Мерки за закрила
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:
1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини или близки;
3. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., нова, бр. 38 от 2006 г.) осиновяване;
4. настаняване в приемно семейство;
5. настаняване в специализирана институция;
6. полицейска закрила;
7. специализирана закрила на обществени места;
8. информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
9. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
10. осигуряване на правна помощ от държавата;
11. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) специални грижи за децата с увреждания.
(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всяко дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс .
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Специална закрила
Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специална закрила се осигурява на:
1. дете в риск;
2. дете с изявени дарби.
(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и тяхната реинтеграция, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г.) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, в която са предвидени мерки и за:
1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;
2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и училища по изкуствата;
3. финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Органи за закрила на детето
Чл. 6. Закрилата на детето се осъществява чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;
2. дирекции "Социално подпомагане";
3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.
Задължение за съдействие
Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.
(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При постъпване на сигнал в Държавната агенция за закрила на детето, че дете се нуждае от закрила, председателят й го препраща незабавно в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето.
(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.
(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 3, бр. 38 от 2006 г.) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред, определени в Закона за защита на личните данни.
Права и задължения на родителите
Чл. 8. (1) Всеки родител може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.
(2) Родителят има право да бъде информиран и консултиран за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13 . Той може да поиска промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Родителите са длъжни да придружават децата си или да осигурят пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата си до 16-годишна възраст на обществени места след 22,00 ч.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителят е длъжен да изпълнява предприетите по този закон мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Разпоредбите по предходните алинеи се прилагат и по отношение на лицата, които полагат грижи по отглеждането и възпитанието на деца.
Участие на юридически лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Юридически лица, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.
(2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.
Глава втора
ПРАВА НА ДЕТЕТО
Право на закрила
Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.
Закрила срещу насилие
Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.
(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.
Право на изразяване
Чл. 12. Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.
Информиране и консултиране
Чл. 13. Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.
Защита на религиозни убеждения
Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им.
(2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.
Участие в процедури
Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.
(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:
1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Във всички случаи изслушването и консултирането на детето се извършват в подходяща обстановка и в присъствието на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и в присъствието на друг подходящ специалист.
(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп., бр. 38 от 2006 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Уведомлението трябва да съдържа предмета на производството, страните, които участват, конкретната задача, формулирана служебно или въз основа на искане от страна в производството, и срок за изпълнение, който не може да бъде по-кратък от 14 дни от получаване на уведомлението в дирекция "Социално подпомагане". Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.
( Sunglasses

(Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.
Зачитане на родителите и спазване на обществения морал
Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители и на другите членове на обществото, както и да спазва обществения ред и изискванията на общественото здраве и морал.
Тайна на информацията
Чл. 16. (1) Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово съгласие.
(2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.
Глава трета
ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Председател на Държавната агенция за закрила на детето
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето.
(2) Държавната агенция за закрила на детето е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.
(4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-председател.
(5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя.
Правомощия на председателя на Държавната агенция за закрила на детето
Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има следните правомощия:
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г.) разработва съвместно с министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на културата, министъра на финансите, председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, управителя на Националния осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет и с Националното сдружение на общините в Република България държавната политика за закрила на детето;
2. разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето;
3. наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето и дава методически указания на отделите за закрила на детето в дирекции "Социално подпомагане";
4. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) разработва наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 и я предлага на министъра на труда и социалната политика;
5. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - относно думите "лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане") издава лиценз на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години при условията и по реда на глава четвърта "а";
6. подпомага министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето;
7. може да представлява държавата в международни организации и програми в областта на закрилата на детето при предоставени от Министерския съвет правомощия;
8. разработва и участва в обсъждането на проекти и на нормативни актове в областта на закрилата на детето;
9. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) създава и поддържа национална информационна система, чието функциониране се урежда с правилника за прилагане на закона; системата съдържа данни:
а) за децата в риск;
б) за децата с изявени дарби;
в) от регистрите, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане към Агенцията за социално подпомагане по реда на Семейния кодекс;
г) за специализирани институции за деца;
д) за юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за детето;
е) за децата, необхванати от училище;
ж) за доставчици на социални услуги за деца;
з) други данни от значение за закрила на детето;
10. подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрила на детето;
11. организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето;
12. разработва правилник за структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето, който се приема от Министерския съвет;
13. организира и ръководи дейността на Националния съвет за закрила на детето в качеството си на председател на съвета;
14. (доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане", доставчици на социални услуги за деца и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при нарушаване на правата дава задължителни предписания лично или чрез упълномощено от него лице;
15. извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и дава задължителни предписания;
16. предоставя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията.
Национален съвет за закрила на детето
Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 36 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г., доп., бр. 38 от 2006 г.) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни и координационни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Държавната агенция за младежта и спорта, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.
(2) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Функции на агенцията
Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.).
Дирекция "Социално подпомагане"
Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално подпомагане", в която се създава отдел за закрила на детето.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с държавни органи и юридически лица с нестопанска цел, които имат за предмет на дейност закрилата на детето.
Комисия за закрила на детето
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Към дирекцията "Социално подпомагане" се създава Комисия за закрила на детето с консултативни функции, в която участват представители на общинската администрация, дирекция "Социално подпомагане", регионалните звена на Национална служба "Полиция", регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридически лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.
(2) Председател на комисията по ал. 1 е директорът на дирекция "Социално подпомагане".
Функции на дирекция "Социално подпомагане"
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция "Социално подпомагане":
1. осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;
2. определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им;
3. извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им;
4. дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата;
5. предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;
6. съставя и поддържа в актуалност регистри за:
а) деца, нуждаещи се от специална закрила;
б) деца под полицейска закрила;
в) (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) деца, необхванати от училище;
г) деца, настанени в семейства на роднини или близки;
д) деца, настанени в приемни семейства;
е) деца, настанени в специализирани институции;
ж) кандидати и утвърдени приемни семейства;
з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;
и) (отм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.);
7. съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност по закрила на детето;
8. подпомага професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие;
9. организира обучение и консултации на приемни родители и осигурява техния подбор;
10. сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;
11. организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;
12. прави предложения за назначаване на настойнически съвети и попечители;
13. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс; организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния период за срок две години от датата на осиновяването;
14. предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства;
15. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите на детето или лицето, полагащо грижи за него, както и детето, навършило 14 години, ако това не би навредило на неговия интерес.
(2) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на чл. 15, ал. 6 .
Сътрудничество с органа по настойничество и попечителство
Чл. 22. Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с органа по настойничество и попечителство.
Глава четвърта
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Мерки за закрила в семейна среда
Чл. 23. Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:
1. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;
2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) насочване към подходящи социални услуги в общността;
3. консултиране и информиране на детето в съответствие със степента на неговото развитие;
4. консултиране на родителите или лицата, на които е възложено изпълнението на родителски функции, по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;
5. осигуряване съдействие за подобряване на социално-битовите условия;
6. социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;
7. проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;
8. съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;
9. насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;
10. съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването.
Предоставяне на мерки за закрила в семейна среда
Чл. 24. (1) Съдействието, подпомагането и услугите в семейна среда се предоставят от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, на лицата, на които са възложени родителски функции, или на детето, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане".
(2) Мерките за закрила по ал. 1 могат да се предоставят и в съчетание с други мерки за закрила по този закон.
Основания за настаняване извън семейството
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
2. чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
3. чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Настаняване извън семейството
Чл. 26. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред районния съд.
Временно настаняване по административен ред
Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд по седалището й за настаняване по съдебен ред.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) В случаите на настаняване в семейство на роднини или близки се взима съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) В случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство. Настаняването се извършва след сключване на договор между директора на дирекция "Социално подпомагане" по ал. 1 и приемното семейство, с който се определя срокът за настаняването, финансирането, правата и задълженията по договора във връзка с отглеждането и възпитанието на детето.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., предишна ал. 4, бр. 38 от 2006 г.) Актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс .
Настаняване по съдебен ред
Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в специализирана институция са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето, освен в случаите по чл. 27, ал. 2 .
(2) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл. 15 .
(3) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно. При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 , освен ако това не е в интерес на детето.
(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) В решението по ал. 3 задължително се посочва срокът на настаняването.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2 , ако това е в интерес на детето.
Основания за прекратяване на настаняването
Чл. 29. Настаняването извън семейството се прекратява:
1. при разваляне на договора;
2. с изтичане на срока;
3. при взаимно съгласие на страните по договора;
4. с осиновяването на детето;
5. с навършването на пълнолетие от детето;
6. с отпадане на основанията по чл. 25 ;
7. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;
8. при промяна на мярката за закрила;
9. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки;
10. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) при смърт на детето.
Ред за прекратяване на настаняването
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 9 и 10 .
(2) Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако това защитава най-добре интереса на детето.
(3) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.
Промяна на мярката за закрила
Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4 и 5 се спазва редът за настаняване по чл. 26 - 28 .
Приемно семейство
Чл. 31. (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание съгласно договор по чл. 27 .
(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Приемното семейство може да бъде и професионално.
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Професионалното приемно семейство трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане и възпитание на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6. Професионалното приемно семейство сключва трудов договор с директора на дирекция "Социално подпомагане" по Кодекса на труда .
(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Условията и редът за финансиране на професионалното приемно семейство се определят в правилника за прилагане на закона.
(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.
(6) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 3, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство
Чл. 32. Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:
1. които не са навършили пълнолетие;
2. поставени под запрещение;
3. които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;
4. които не могат да бъдат настойници;
5. настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;
6. които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;
7. които са осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс ;
8. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) които страдат от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето ;
9. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
10. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) срещу които има образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.
Отношения с родителите по произход
Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемното семейство и семейството на роднини или близки са задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните им отношения с него. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция "Социално подпомагане", семейството на роднини или близки или приемното семейство.
Изразяване на мнение
Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемното семейство и семейството на роднини или близки имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.
Приемна грижа
Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемна грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство.
Настаняване в специализирани институции
Чл. 35. (1) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не са специализирани институции заведенията, които предоставят услуги в семейна среда.
Контрол
Чл. 36. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" извършва текущ контрол по ефективността на предприетите мерки.
Полицейска закрила
Чл. 37. (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.
(2) Органите по ал. 1 работят в сътрудничество с органите по закрила на детето.
Основания
Чл. 38. Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато:
1. детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
2. детето е изгубено или е в безпомощно състояние;
3. детето е останало без надзор.
Мерки за полицейска закрила
Чл. 39. (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:
1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;
2. да настанят детето в специализирани институции, като при необходимост му бъде осигурена охрана;
3. да върнат детето при родителите му или лицата, на които е възложено изпълнението на родителските функции.
(2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Органите по ал. 1 могат да извършват проверки при получаване на информация и сигнали за наличие на обстоятелствата по чл. 38 .
Уведомяване
Чл. 40. Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:
1. родителите на детето;
2. дирекция "Социално подпомагане", в чийто район е предприета закрилата;
3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето;
4. прокуратурата.
Срок
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето не може да остане под полицейска закрила повече от 48 часа.
Издирване на изчезнало дете
Чл. 42. Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно.
Наредба
Чл. 43. Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.
Специализирана закрила на деца на обществени места
Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализирана закрила на обществени места е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.
(2) Специализирана закрила на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекции "Социално подпомагане", общината, регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване и от собствениците, наемателите, ползвателите и организаторите на обществени прояви и търговски обекти, кина и театри.
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки и тютюнeви изделия на деца.
Глава четвърта "а"
(Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г.)
ЛИЦЕНЗИРАНЕ
Лиценз
(Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
Чл. 43б. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава лиценз за предоставяне на социални услуги за деца по предложение на комисия, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лицензът е личен и не може да се преотстъпва.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лицензът се издава за срок 3 години.
Условия за издаване на лиценза (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
Чл. 43в. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лицензът се издава, когато кандидатът:
1. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) е лице по чл. 18, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за социално подпомагане ;
2. не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
3. не е в ликвидация;
4. не е осъждан за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи;
5. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) предлага социални услуги, които отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 3 .
Издаване на лиценз (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
Чл. 43г. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) В двумесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лиценз председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б издава лиценз или отказва издаването му, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лицензът съдържа:
1. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) титуляря на лиценза;
2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) социалните услуги, за които се издава лицензът;
3. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) срока на лиценза.
(3) Процедурата по лицензиране се определя с правилника за прилагане на закона.
Отнемане на лиценза (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
Чл. 43д. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да отнеме издадения лиценз за предоставяне на социални услуги за деца, когато титулярят:
1. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) не започне да предоставя услугите в срок до 12 месеца от издаване на лиценза;
2. не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца;
3. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) извършва дейност в нарушение на получения лиценз;
4. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) не предостави информация в 14-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите към заявлението за предоставяне на лиценз.
Обжалване
Чл. 43е. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Отказът и отнемането на лиценза подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Такси
Чл. 43ж. Таксите от издадените лицензи за предоставяне на социални услуги за деца се внасят във фонд "Социално подпомагане", създаден към министъра на труда и социалната политика, и се разходват целево за дейностите по закрила на детето.
Вписване в регистър
Чл. 43з. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - относно думата "Лицата") Лицата, които са получили лиценз по реда на чл. 43б , могат да предоставят социални услуги за деца само след вписване в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане.
Глава пета
ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Източници за финансиране
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Финансирането на дейностите по закрила на детето се осъществява от:
1. републиканския бюджет;
2. общинските бюджети;
3. национални и международни програми и споразумения в областта на грижата за деца;
4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
5. фонд "Социално подпомагане";
6. други източници.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансова помощ и/или помощ под формата на социални инвестиции при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Помощите по ал. 2 се отпускат от директора на дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане с писмено решение.
(4) Финансовата помощ е целеви средства в пари и е:
1. еднократна;
2. месечна.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Социалните инвестиции се изразяват в предоставяне на стоки и/или услуги, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Помощите по ал. 2 са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето в семейства на роднини или близки и в приемни семейства.
(7) Помощите по ал. 2 се освобождават от данъци и такси и от тях не могат да се правят удръжки.
Фонд "Подпомагане на деца"
Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г., отм., бр. 115 от 2004 г.).
Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Санкции
Чл. 45. (1) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.
(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който допусне от 22.00 ч. до 6.00 ч. без придружител дете, ненавършило 16-годишна възраст, в управляван от него търговски обект, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв.
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Родител, който в нарушение на чл. 8, ал. 3 не придружи или не осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на детето си, ненавършило 16-годишна възраст, след 22,00 ч., се наказва с глоба от 100 до 300 лв. за първо нарушение, и от 300 до 500 лв. при повторно нарушение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който без лиценз предоставя социални услуги, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 1, изм. и доп., бр. 38 от 2006 г.) Който не изпълни задължение по този закон извън случаите по ал. 1 - 4, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. - за първо нарушение, и от 500 до 1000 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 2, изм., бр. 38 от 2006 г.) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 200 до 1000 лв. - за първо нарушение, и от 300 до 1500 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление.
Приходи от наложени санкции
Чл. 45а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон, постъпват в център "Фонд за лечение на деца" към министъра на здравеопазването.
Производство
Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., бр. 38 от 2006 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 5 се установяват с акт от социален работник от отдела "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане", а наказателното постановление се издава от директора на дирекция "Социално подпомагане".
(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 1, 2 и 3 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция "Полиция".
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 4 се установяват с акт от служител от Главна дирекция "Контрол по правата на детето" към Държавната агенция за закрила на детето, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 2, изм., бр. 38 от 2006 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 6 на длъжностно лице от дирекция "Социално подпомагане" се установяват с акт на инспектор от Агенцията за социално подпомагане, а наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице.
(5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При установяване на нарушения лицата по ал. 1 и 3 могат да търсят съдействие от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи.
(6) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 3, бр. 38 от 2006 г.) Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания .
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Закрила на детето" е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете.
2. (Предишна т. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Семейна среда" е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26 .
3. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) "Услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане .
4. (Предишна т. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм., бр. 38 от 2006 г.).
5. (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Специализирани институции" са домове пансионен тип за отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени от своята домашна среда.
6. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Дете в риск" е дете:
а) което няма родители или е останало трайно без тяхната грижа;
б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г) (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) което страда от увреждания, както и от трудно лечими заболявания.
7. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Дете с изявени дарби" е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници.
8. (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Превенция" е закрила на детето чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда с цел предотвратяване настаняването му в специализирана институция или изоставяне.
9. (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, т. 2, 4 и 5 в биологичното семейство или осиновяването му.
10. (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.
11. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Министерският съвет в шестмесечен срок от влизането в сила на закона създава с постановление Държавна агенция за закрила на детето при условията и по реда на Закона за администрацията . Финансирането по чл. 44, т. 1 и 2 се осъществява от 1 януари 2001 г.
§ 3. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в съответните разпоредби държавни органи.
§ 4. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане
(ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 39. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 от 2002 г.) навсякъде думите "общински/те служби за социално подпомагане" се заменят с "дирекции/те "Социално подпомагане", думите "общинската служба за социално подпомагане" се заменят с "дирекция "Социално подпомагане", а думите "ръководителя/ят на общинската служба за социално подпомагане" се заменят с "директора/ът на дирекция "Социално подпомагане".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето
(ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 18.04.2003 г.)
§ 32. Министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на образованието и науката, министърът на здравеопазването и министърът на вътрешните работи привеждат издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.
§ 33. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.
§ 34. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 27 , който влиза в сила от 1 януари 2004 г.
ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето
(ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Допълнителна разпоредба
§ 37. Навсякъде в закона думата "лицензията" се заменя с "лиценза" и думата "лицензии" се заменя с "лицензи".
Заключителни разпоредби
§ 38. Министерският съвет привежда подзаконовите нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 40. Параграф 20 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а § 10, т. 1 (относно думите "лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане"), § 28 (относно думите "лица по чл. 18, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за социално подпомагане") и § 31 ( относно думата "Лицата") влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Последна редакция: вт, 14 ное 2006, 14:57 от MamaZ

# 1 14 ноем. 2006, 14:59 ч.

Мнения: 1 134

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за закрила на детето

Приет с ПМС № 153 от 14.07.2003 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г., в сила от 25.07.2003 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г., доп., бр. 31 от 8.04.2005 г., в сила от 8.04.2005 г.
кн. 8/2003 г., стр. 427; кн. 4/2004 г., стр. 302
т. 1, р. 3, № 190а

   Глава първа
   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
   Чл. 1. С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на мерките за закрила на детето, лицензиране на доставчиците на социални услуги за деца, предоставяне на финансова помощ и/или помощ в натура и контрол за спазване правата на детето.
   Чл. 2. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето разработва всяка година проект на Национална програма за закрила на детето, която съвместно с министъра на труда и социалната политика предлага на Министерския съвет.
   (2) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето отчита изпълнението на Националната програма за закрила на детето с ежегодния доклад до Министерския съвет по чл. 17а, т. 16 от Закона за закрила на детето.
   Чл. 3. (1) Общинският съвет приема всяка година по предложение на дирекция "Социално подпомагане" общинска програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в общината.
   (2) В общинската програма по ал. 1 се планират и социалните услуги за деца.
   Глава втора
   ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
   Чл. 4. (1) При осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства.
   (2) Органите за закрила на детето са длъжни да осигурят на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки.
   Чл. 5. (1) Органите за закрила на детето по чл. 6 от Закона за закрила на детето работят в координация, съдействие и сътрудничество при осъществяване на дейностите по закрила на детето.
   (2) Органите по ал. 1 съобразно своята компетентност координират действията си, като формулират общи цели и правила на работа.
   (3) Органите по ал. 1 си съдействат, като предприемат съгласувани действия при работата си по конкретни случаи за закрила на децата и техните семейства.
   Чл. 6. (1) Комисията за закрила на детето е консултативен орган към дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане на територията на съответната община.
   (2) Комисията по ал. 1:
   1. подпомага дирекция "Социално подпомагане" при разработването на общинска програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в съответната община;
   2. подпомага дирекция "Социално подпомагане" за сътрудничеството, координацията и обмена на информация между компетентните органи и юридическите лица с нестопанска цел при осъществяване на дейностите по закрилата на детето на общинско ниво;
   3. осъществява други дейности, възложени с нормативен акт.
   Чл. 7. (1) Комисията за закрила на детето се състои от 9 до 15 членове. Председател на комисията е директорът на дирекция "Социално подпомагане".
   (2) За участие в заседанията на комисията могат да бъдат поканени и лица с обществен авторитет, учени, както и представители на медиите в общината.
   Чл. 8. (1) Комисията за закрила на детето провежда редовни заседания най-малко веднъж на два месеца по предварително установен дневен ред.
   (2) Всяка комисия за закрила на детето приема правила за реда и организацията на своята работа.
   (3) Материално-техническото и финансовото осигуряване на работата на комисията се осъществява от дирекция "Социално подпомагане".
   Глава трета
   РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
   Чл. 9. (1) Закрила на дете се предоставя след постъпване на сигнал в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане".
   (2) Сигналът може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица.
   Чл. 10. (1) Сигналът може да постъпи в отдел "Закрила на детето" писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в отдела.
   (2) Писмено постъпилият сигнал се завежда в дневник за регистриране съгласно приложение № 1.
   (3) Устно постъпилият сигнал се описва във формуляр съгласно приложение № 2, след което се завежда в дневника по ал. 2.
   (4) Активно набиране на информация от социалните работници се осъществява чрез проучване състоянието на децата и семействата в общината.
   (5) Анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане".
   Чл. 11. Сигнал по въпрос, който се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.
   Чл. 12. (1) При постъпване на сигнал за нарушаване правата на дете в Държавната агенция за закрила на детето председателят го препраща незабавно в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
   (2) При постъпване на сигнал за нарушаване правата на дете в органите на Министерството на вътрешните работи сигналът се изпраща незабавно и в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
   Чл. 13. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" съвместно с началника на регионалния инспекторат по образованието и директора на районния център по здравеопазване предоставят писмено информация на всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, специализирани институции, лечебни заведения и общопрактикуващи лекари за телефон и адрес за уведомяване съгласно чл. 7 от Закона за закрила на детето.
   Чл. 14. Социалният работник извършва проучване и събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост.
   Чл. 15. (1) Социалният работник открива досие на детето, в което се прилагат всички събрани по случая документи, сведения и данни, отнасящи се до детето.
   (2) Развитието на случая се отразява във формуляр съгласно приложение № 3.
   Чл. 16. (1) Срокът за събиране на първоначална информация и оценяване по сигнала е 10 дни от получаването му в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане".
   (2) Срокът за оценяване по случая е 4 седмици от получаването на сигнала в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане".
   (3) Въз основа на събраната информация социалният работник:
   1. предлага на началника на отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" прекратяване на работата по случая, ако не се установи нарушаване на правата на детето, или
   2. изготвя план за действие, който включва краткосрочните и дългосрочните действия и мерки за закрила.
   Чл. 17. (1) Планът за действие се съгласува с родителите на детето, настойника, попечителя или с лицето, полагащо грижи за него.
   (2) Социалният работник прави периодично преглед на плана за действие, но не по-рядко от 6 месеца.
   Чл. 18. (1) Целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето.
   (2) Мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие.
   (3) Мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги.
   (4) При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание.
   (5) Задължителното предписание по ал. 4 се обжалва по реда на Закона за административното производство.
   Чл. 19. (1) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" предоставя на детето, родителите, настойниците и попечителите или на лицата, полагащи грижи за детето:
   1. информация за социалните услуги за деца и семейства на територията на областта съобразно потребностите на детето и изготвения план за действие;
   2. списък на доставчиците на съответната социална услуга;
   3. проект на договор за предоставяне на социалната услуга.
   (2) Родителите или лицата, полагащи грижи за детето, както и децата се насърчават за активно участие в избора на социалните услуги.
   (3) При определяне на необходимостта от ползване на социални услуги първостепенно значение имат висшите интереси на детето.
   Чл. 20. (1) При постигане на съгласие за предоставяне на социални услуги и избор на доставчика на социалната услуга между отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" и родителите на детето или настойниците и попечителите те подават писмена молба до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
   (2) Дирекция "Социално подпомагане" дава направление съгласно приложение № 4 до доставчика на социалната услуга.
   (3) Социални услуги по избор на потребителя на социални услуги без направление от отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" могат да се предоставят, като се заплаща по договаряне с доставчика на социални услуги.
   Чл. 21. (1) Дирекция "Социално подпомагане" договаря с други доставчици на социални услуги одобрените с общинската програма социални услуги за деца с договор по чл. 18, ал. 5 от Закона за социално подпомагане.
   (2) Доставчикът на социални услуги е длъжен да предостави на потенциалните потребители писмена информация съгласно чл. 40в от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приет с Постановление № 243 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 38, 42 и 112 от 1999 г., бр. 30, 48 и 98 от 2000 г.; попр., бр. 100 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 19 и 97 от 2001 г., бр. 26, 46, 81 и 118 от 2002 г. и бр. 40 от 2003 г.), както и да сключи съгласуван с отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" договор за предоставяне на социални услуги.
   Чл. 22. (1) В 10-дневен срок, считано от датата на прекратяване предоставянето на краткосрочна социална услуга, доставчикът на социални услуги представя в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" писмен доклад за резултата, с оглед на което се актуализира планът за действие.
   (2) При предоставяне на дългосрочна социална услуга писмен доклад се представя и периодично, но не по-рядко от 3 месеца.
   Чл. 23. Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
   Чл. 24. (1) При предприемане на настаняване на детето извън семейството се проучва възможността за настаняване при роднини или близки.
   (2) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" подготвя становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето.
   (3) Близките или роднините на детето дават съгласието си по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето с писмена декларация до директора на дирекция "Социално подпомагане".
   Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" и доставчиците на социални услуги организират самостоятелно и/или съвместно консултации и обучение на кандидатите за осиновители и на осиновителите.
   Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" осигурява наблюдение за проследяване на адаптацията и развитието на детето в следосиновителния период в срок две години от датата на осиновяването. Наблюдението се извършва върху отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси.
   (2) Първото посещение се осъществява не по-късно от една седмица след постъпване на информация в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане", че детето е осиновено.
   (3) Посещенията се осъществяват не по-малко от четири пъти.
   (4) За всяко посещение се изготвя доклад.
   (5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) За наблюдението по ал. 1 до 31 декември на съответната година се изготвят годишни доклади от дирекция "Социално подпомагане", които се предоставят на регионалната дирекция за социално подпомагане.
   Чл. 27. Детето се настанява в приемно семейство с решение на съда или със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" като мярка за закрила съобразно изготвения план за действие.
   Чл. 28. Настаняването на детето в специализирана институция се предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за отглеждане от роднини или близки, осиновяване и при липса на подходящо приемно семейство, освен в случаите на спешно настаняване.
   Чл. 29. (1) При осъществяване на текущата практическа дейност по закрила на детето социалният работник информира по подходящ начин родителите и детето за правата и задълженията им.
   (2) Органите на изпълнителната власт при осъществяване на държавната политика за закрила на детето според своите правомощия разработват програма за информиране на децата и родителите относно техните права и задължения.
   (3) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето координира действията на органите на изпълнителната власт при изпълнение на задълженията им по ал. 2.
   Чл. 30. (1) При осъществяване на държавната политика органите на изпълнителната власт според своите правомощия предприемат превантивни мерки за сигурност и защита на детето с цел да се предотврати попадането на детето в риск.
   (2) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето координира действията на органите на изпълнителната власт при изпълнение на задълженията им по ал. 1.
   Чл. 31. Дирекция "Социално подпомагане" осигурява правна помощ на детето и родителите, като дава съвети и консултации по въпроси, свързани с правата на детето.
   Чл. 32. (1) Дирекция "Социално подпомагане" осигурява специални грижи за децата с физически и психически увреждания, като консултира предприеманите действия съвместно с лекар, психолог, педагог или други специалисти при необходимост съобразно увреждането на детето.
   (2) Здравните заведения и органите, извършващи експертиза на работоспособността, уведомяват отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" за дете в риск в 3-дневен срок от раждането на детето или от констатирането на увреждането.
   Чл. 33. (1) Спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.
   (2) Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
   (3) При спешно настаняване извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта.
   (4) При необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава нова заповед.
   (5) Дирекция "Социално подпомагане" прави искане пред съда за налагане на мерките по заповедите по ал. 2 и 4 след приключване на проучването.
   Глава четвърта
(В сила от 1.01.2004 г.)
   ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА
   Чл. 34. (1) Физическите лица, регистрирани по Търговския закон, и юридическите лица могат да предоставят социални услуги за деца след получаване на лицензия и вписване в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане.
   (2) Алинея 1 не се прилага по отношение на специализираните институции за деца, които имат статут на държавни или общински юридически лица.
   (3) За получаване на лицензия лицата по ал. 1 подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление съгласно приложение № 6, към което прилагат следните документи:
   1. заверен препис от решение за първоначална съдебна регистрация;
   2. удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд не по-рано от 6 месеца от датата на подаване на заявлението;
   3. удостоверение, че лицето не е обявено в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност, издадено от компетентния съд;
   4. заверен препис от картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
   5. заверен препис от удостоверението за данъчна регистрация;
   6. свидетелство за съдимост на лицето, а за юридическите лица - на членовете на управителните им органи;
   7. описание на социалната услуга - за кого е предназначена, дейности, които ще се извършват, човешки и материални ресурси, финансов план.
   (4) Документ по ал. 3, т. 3 подават само лицата, регистрирани по Търговския закон.
   Чл. 35. (1) Заявленията се разглеждат по реда на постъпването им от комисия, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и на Агенцията за социално подпомагане.
   (2) Членовете на комисията се утвърждават поименно от председателя на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на съответните министри и на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
   (3) Дейността на комисията се подпомага административно от Държавната агенция за закрила на детето.
   Чл. 36. (1) Председателят на комисията свиква заседанията съобразно постъпилите заявления и уведомява членовете за насрочените заседания.
   (2) Заседанията на комисията са редовни, ако на тях присъстват две трети от всичките й членове.
   (3) Комисията разглежда заявленията за лицензиране, провежда обсъждане и взема решение с явно гласуване с мнозинство повече от две трети от присъстващите членове.
   (4) При необходимост комисията може да поиска становища от други специалисти в областта на закрила на детето.
   (5) За заседанията на комисията се води протокол.
   Чл. 37. (1) В срок един месец от постъпването на заявлението комисията прави мотивирано предложение до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване или за отказване на лицензия.
   (2) Комисията уведомява заявителя в 7-дневен срок от разглеждането на заявлението при установена неточност или непълнота в документите по чл. 34, ал. 3 и дава указания и срок за отстраняването им.
   (3) В този случай срокът по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на съобщението до отстраняване на непълнотите.
   Чл. 38. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава лицензия или отказва издаването й, ако заявителят не отговаря на условията, посочени в чл. 43в от Закона за закрила на детето, не по-късно от два месеца от постъпване на заявлението за издаване на лицензия.
   (2) Лицензията се издава в два екземпляра съгласно приложение № 7, като първият екземпляр се предоставя на заявителя, а вторият остава в Държавната агенция за закрила на детето.
   (3) Заповедта за издаване на лицензия или отказът за издаването й се съобщава писмено на заявителя в 7-дневен срок от датата на издаването й.
   (4) Лицензията се връчва след представяне на платежен документ за платена такса за издаване на лицензия.
   Чл. 39. При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 34, ал. 3, доставчикът на социални услуги за деца е длъжен в 14-дневен срок писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето и да представи съответния документ.
   Чл. 40. Действието на лицензията се прекратява преди изтичането на срока на нейната валидност считано от датата на:
   1. искането на нейния притежател за прекратяване;
   2. отнемането й.
   Чл. 41. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава мотивирана заповед за отнемане на лицензията при констатиране на основанията, посочени в чл. 43д от Закона за закрила на детето.
   (2) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересуваните лица в срок до 7 дни след датата на издаването на заповедта.
   (3) По преценка на председателя на Държавната агенция за закрила на детето на доставчика на социални услуги за деца може да се определи подходящ срок за отстраняване на нарушението, но не повече от 6 месеца. В случай че в този срок нарушението не бъде отстранено, лицензията се отнема.
   Чл. 42. Нова лицензия може да бъде издадена след изтичане на една година от отнемането й.
   Чл. 43. Представените документи по чл. 34, ал. 3 се съхраняват в Държавната агенция за закрила на детето съгласно Закона за Държавния архивен фонд и са достъпни за всички заинтересувани лица.
   Чл. 44. (1) За дейността на комисията по чл. 35, ал. 1 се води следната задължителна документация:
   1. регистър за постъпилите заявления;
   2. протоколна книга;
   3. регистър за издадените лицензии.
   (2) Регистърът по ал. 1, т. 3 съдържа:
   1. името, седалището и адреса на получателя на лицензията;
   2. вида на лицензираната дейност;
   3. номера и датата на издадената лицензия;
   4. датата на връчване на лицензията и подписа на получателя;
   5. датата на подновяване или на отнемане на лицензията.
   Чл. 45. При издаване или подновяване на лицензия се заплаща такса в размер 50 лв., която се внася във фонд "Социално подпомагане".
   Глава пета
   УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩИ
   Чл. 46. (1) За подкрепа на детето и семейството може да се отпуска финансова помощ и/или помощ в натура.
   (2) Помощта по ал. 1 е предназначена за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства.
   (3) Финансовата помощ по ал. 1 е:
   1. месечна;
   2. еднократна.
   (4) База за определяне на финансовата помощ и помощта в натура е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане.
   Чл. 47. (1) (Предишен текст на чл. 47, изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Помощ за превенция, отглеждане на детето при близки и роднини или в приемно семейство се отпуска, при условие че:
   1. лицето/семейството имат настоящ адрес, идентичен с този на детето, за което полагат грижи;
   2. лицето е родител на детето или детето е настанено при него по реда на Закона за закрила на детето;
   3. родителите или лицето, което полага грижи за детето, сътрудничат на отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" за постигане на целите, определени в плана за действие.
   (2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Помощ за реинтеграция се отпуска, при условие че:
   1. лицето е родител на детето;
   2. родителят сътрудничи на отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" за постигане на целите, определени в плана за действие.
   Чл. 48. (1) За превенция на изоставянето и реинтеграция на детето в семейна среда, за отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства може да се предоставя еднократна помощ до четири пъти в годината.
   (2) Еднократна помощ е помощ, различна от месечната, и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
   (3) Общият размер на еднократната помощ за годината е до 5-кратния размер на гарантирания минимален доход.
   (4) Еднократната помощ по ал. 1 може да се предоставя в пари и/или в натура.
   Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) За деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, могат да се отпускат месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход.
   (2) Размерът на месечната помощ се определя по предложение на социален работник от отдела за закрила на детето и се диференцира съобразно възрастта на детето:
   1. до 7 години - до 3-кратния размер на гарантирания минимален доход;
   2. от 7 до 14 години - до 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход;
   3. от 14 до 18 години - до 4-кратния размер на гарантирания минимален доход.
   Чл. 50. (1) За деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на сключен договор по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
   (2) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) Средствата по ал. 1 са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето в размер:
   1. до 7 години - 3-кратния размер на гарантирания минимален доход;
   2. от 7 до 14 години - 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход;
   3. от 14 до 18 години - 4-кратния размер на гарантирания минимален доход.
   Чл. 51. За деца с физически и психически увреждания, установени от компетентните здравни органи, към месечната помощ по чл. 49 или към средствата, предоставяни по чл. 50, се изплаща добавка в размер 75 на сто от гарантирания минимален доход независимо от дохода на семейството.
   Чл. 52. (1) Помощите се отпускат въз основа на молба-декларация съгласно приложение № 8, подадена от лицето/семейството, което полага грижи за детето, до директора на дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на лицето и след представяне на лична карта или личен паспорт.
   (2) Към молба-декларацията се прилагат следните документи:
   1. копие от акта за раждане на детето;
   2. заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или решение на съда за настаняване на детето;
   3. документ за здравословното състояние на детето - само за деца с физически или психически увреждания;
   4. (отм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.).
   (3) При необходимост дирекция "Социално подпомагане" може да изисква и други документи.
   Чл. 53. В срок до 20 дни от подаване на молба-декларацията директорът на дирекция "Социално подпомагане" се произнася с решение съгласно приложение № 9 за отпускане на помощта или с мотивиран отказ.
   Чл. 54. (1) Месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на молбата и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта.
   (2) Изплащането на помощите може да се извършва по касов и по безкасов път.
   Чл. 55. (1) Месечните помощи се прекратяват с решение на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.
   (2) Месечните помощи се изменят и спират с решение на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за това.
   (3) Месечните помощи се възобновяват с решение на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.
   Чл. 56. Отдел "Закрила на детето" води задължителна документация за отпуснатите помощи. Срокът за съхраняване на документацията е 5 години считано от месеца на прекратяване отпускането на помощите.
   Чл. 57. Недължимо изплатените помощи по Закона за закрила на детето, когато са получени недобросъвестно, подлежат на връщане със законната лихва. Те се събират по реда за събиране на държавните вземания.
   Глава шеста
   КОНТРОЛ ПО ПРАВАТА НА ДЕТЕТО
   Чл. 58. Председателят на Държавната агенция за закрила на детето осъществява:
   1. контрол по спазване на стандартите за качество на социалните услуги за деца по реда, определен в наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца;
   2. контрол по спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане" и от юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето;
   3. наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето.
   Чл. 59. Контролът по чл. 58, т. 2 и 3 се осъществява чрез:
   1. периодични проверки по утвърден план от председателя на Държавната агенция за закрила на детето;
   2. проверки при сигнал за нарушения на правата на детето.
   Чл. 60. (1) При извършване на проверка длъжностното лице от Държавната агенция за закрила на детето се легитимира със служебна карта и представя заповед за проверка.
   (2) Проверката се извършва в присъствието на ръководителя на проверявания обект, а когато това не се осигури, проверката се извършва самостоятелно.
   Чл. 61. При извършване на проверката длъжностните лица от Държавната агенция за закрила на детето имат право:
   1. да посещават без ограничение посочените в чл. 17а, т. 14 и 15 от Закона за закрила на детето обекти, както и всички доставчици на социални услуги за деца;
   2. да изискват обяснения и предоставяне на документи, справки и сведения;
   3. да получават пряко от детето или от неговите родители или от лицата, които полагат грижи за него, необходимата информация.
   Чл. 62. (1) За изяснените факти и обстоятелства, имащи значение за случая, се съставя констативен протокол, в който се обсъждат обясненията и възраженията на заинтересуваните лица.
   (2) Копие от протокола се изпраща на по-горестоящия орган или на органа на управление на проверяваното лице.
   (3) При установяване на нарушения, които са от компетентността на други органи, служителите на Държавната агенция за закрила на детето ги уведомяват незабавно.
   Чл. 63. (1) При констатиране на нарушения председателят на Държавната агенция за закрила на детето или упълномощено от него длъжностно лице издават задължителни предписания за отстраняването им.
   (2) Копие от задължителните предписания се изпраща на по-горестоящия орган или на органа на управление на проверяваното лице.
   (3) При неизпълнение на задължителните предписания служителите на Държавната агенция за закрила на детето незабавно уведомяват по-горестоящия орган или органа на управление на проверяваното лице.
   (4) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да предлага на ръководителите на проверяваното лице налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения, с което са причинили нарушаване на правата на дете.
   (5) Задължителното предписание по ал. 1 се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.
   Чл. 64. Държавните органи и съответните длъжностни лица от проверяваните обекти са задължени да предоставят информация и да оказват съдействие на Държавната агенция за закрила на детето при извършване на проверките.

   ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
   § 1. По смисъла на правилника:
   1. "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
   2. "Физическо насилие" е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.
   3. "Психическо насилие" са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.
   4. "Сексуално насилие" е използването на дете за сексуално задоволяване.
   5. "Пренебрегване" е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.
   6. "Сигнал" е постъпила в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" информация за дете в риск или за нарушаване правата на дете.
   7. "Лица, които полагат грижи за детето" са роднини и близки, приемно семейство или ръководител на специализирана институция, при които детето е настанено по реда на Закона за закрила на детето.
   8. "Досие" е съвкупност от всички документи, данни, подадени декларации, протоколи, планове, кореспонденция и документи (доклади) по извършени действия за прилагане на мерките по закрила на детето, даващи информация по случая за всяко дете в риск.
   9. "Доходи" за отпускане на финансова помощ и/или на помощ в натура по реда на този правилник са всички приходи, произхождащи от:
   а) трудова дейност;
   б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
   в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество;
   г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност;
   д) наем, рента и аренда;
   е) авторски и лицензионни възнаграждения;
   ж) дивиденти и доходи от дялово участие;
   з) премии и награди от спортни състезания;
   и) обезщетения и помощи;
   к) пенсии;
   л) стипендии;
   м) месечни помощи за дете до навършване на 18 години;
   н) месечни помощи за отглеждане на дете по чл. 8 от Закона за семейните помощи за деца;
   о) присъдени издръжки;
   п) други.
   10. Не се считат за доходи при определяне размера на финансовата помощ и/или на помощта в натура:
   а) помощите, отпуснати по реда на правилника;
   б) месечните добавки за деца с трайни увреждания, изплащани по реда на чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите;
   в) (отм., предишна б. "г" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) добавката за чужда помощ на инвалидите с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;
   г) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) еднократната помощ при раждане по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца;
   д) (предишна б. "е" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) хуманитарните помощи;
   е) (предишна б. "ж" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;
   ж) (предишна б. "з" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;
   з) (предишна б. "и" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) допълнителната месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75- или 80-годишна възраст;
   и) (предишна б. "к" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) помощите, определени с акт на Министерския съвет;
   к) (предишна б. "л" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) доходите, получени в резултат на обработване на земеделска земя от Държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд за срок една година от предоставянето й;
   л) (предишна б. "м" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) трудовото възнаграждение, получено през последния месец от участие в Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост";
   м) (предишна б. "н" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) стипендиите, получени по Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост".
   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
   § 2. Правилникът се приема на основание § 33 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 36 от 2003 г.).
   § 3. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на глава четвърта, която влиза в сила от 1 януари 2004 г.
   § 4. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на труда и социалната политика и на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

# 2 14 ноем. 2006, 15:02 ч.

Мнения: 1 134

НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция

Приета с ПМС № 181 от 11.08.2003 г., обн., ДВ, бр. 74 от 22.08.2003 г., в сила от 22.08.2003 г.
т. 1, р. 3, № 190г

   Глава първа
   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
   Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за осъществяване на мерки за:
   1. предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции;
   2. реинтеграция на детето в семейството;
   3. подкрепа на бременните жени, при които има основателен риск да изоставят детето след раждането.
   Чл. 2. (1) Мерките за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции и мерките за реинтеграция на детето в семейството се предприемат с цел осигуряване защита на правата на детето.
   (2) Предотвратяване изоставянето на деца и реинтеграция на детето в семейството се осъществяват чрез мерки за закрила в семейна среда в зависимост от възможностите на семейството за отглеждане и възпитание на детето.
   (3) Мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги.
   Чл. 3. (1) Мерките по чл. 2 се определят и провеждат от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на родителите в сътрудничество с дирекция "Социално подпомагане", в която е получен сигналът или където детето е настанено извън семейството.
   (2) Мерките за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции при всеки конкретен случай имат временен характер и се прилагат за срок не по-дълъг от 12 месеца.
   (3) Мерките за реинтеграция на детето в семейството при всеки конкретен случай имат временен характер и се прилагат за срок не по-дълъг от 18 месеца.
   Глава втора
   МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЗОСТАВЯНЕТО НА ДЕЦА И
НАСТАНЯВАНЕТО ИМ В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ
   Раздел I
   Условия за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето
на деца и настаняването им в специализирани институции
   Чл. 4. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат при наличие на едно или повече от следните обстоятелства:
   1. подадена молба в дирекция "Социално подпомагане" за настаняване на детето в специализирана институция;
   2. настаняване в специализирана институция на друго дете от семейството;
   3. родителите са изразили намерение за настаняване на детето в специализирана институция;
   4. родителите са без постоянни доходи и/или без жилище;
   5. установени сериозни здравословни проблеми на член от семейството или на самото дете;
   6. родителите не осигуряват условия за физическото и психическото развитие на детето;
   7. установено пренебрегване на детето;
   8. детето е с увреждане;
   9. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.
   Чл. 5. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат спешно, когато има непосредствен риск от изоставяне на дете или настаняването му в специализирана институция при наличие на някое от следните обстоятелства:
   1. заявено желание на някой от родителите на новородено в родилно отделение да изостави детето или да го настани за отглеждане в специализирана институция;
   2. изоставяне на новородено дете от майката в родилно отделение;
   3. непотърсено от родителите дете, прието в лечебно заведение, в 7-дневен срок от деня, в който е трябвало да бъде изписано;
   4. други обстоятелства, които поставят детето в непосредствен риск от изоставяне.
   Чл. 6. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат по отношение на бременна жена в риск да изостави детето си след раждането при наличие на някое от следните обстоятелства:
   1. жената е непълнолетна;
   2. жената не е омъжена;
   3. жената е без доходи и/или жилище;
   4. жената е с психически смущения и/или проблеми в общуването;
   5. жената е била обект на насилие;
   6. жената има едно или повече деца в риск;
   7. жената има едно или повече деца с увреждане;
   8. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.
   Раздел II
   Ред за осъществяване на мерките за предотвратяване изоставянето на
деца и настаняването им в специализирани институции
   Чл. 7. Мерките за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се осъществяват по реда на глава трета от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 66 от 2003 г.).
   Чл. 8. (1) Всеки постъпил в дирекция "Социално подпомагане" сигнал за дете, за което съществува риск от изоставяне или настаняване в специализирана институция, се проверява за наличие на обстоятелствата по чл. 4, 5 и 6.
   (2) Проверката на сигнал, изискващ спешно предприемане на мерки при условията на чл. 6, се извършва в срок един ден от постъпването му в дирекция "Социално подпомагане".
   Чл. 9. (1) Управител на лечебно заведение или упълномощено от него лице, който има информация за дете в непосредствен риск от изоставяне или настаняването му в специализирана институция, е длъжен незабавно, но не по-късно от 24 часа, да уведоми дирекция "Социално подпомагане" на територията на съответната община.
   (2) Социалният работник извършва проверка на сигнала в лечебното заведение, където се намира детето, и оказва първоначална подкрепа на майката.
   (3) Управителят на лечебното заведение осигурява достъпа на социалния работник до майката и детето и оказва съдействие за проверката на сигнала.
   Чл. 10. Социалният работник извършва оценяване по случая, което се описва във формуляр съгласно приложение № 1.
   Чл. 11. Социалният работник провежда среща с детето, с неговите родители и по своя преценка - със специалисти, като изготвя план за действие съгласно приложение № 2.
   Чл. 12. (1) Социалният работник прави преглед на изпълнението на плана за действие периодично най-малко веднъж на 3 месеца.
   (2) Прегледът на плана за действие се извършва с участието на родителите, детето и по преценка на социалния работник - с участието и на други заинтересувани лица.
   Чл. 13. Прилагането на мерките за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се прекратява:
   1. при отпадане на риска от изоставяне на детето или настаняването му в специализирана институция;
   2. когато се налага предприемането на друга мярка за закрила.
   Чл. 14. (1) При отпадане на риска от изоставяне на детето социален работник от дирекция "Социално подпомагане" осъществява наблюдение в срок до 6 месеца.
   (2) Резултатите от наблюдението се отразяват във формуляр съгласно приложение № 3.
   Чл. 15. При повторно получаване на сигнал за същото дете, след отпадане на риска от изоставяне и приключило наблюдение, случаят се разглежда като нов по реда на тази глава.
   Глава трета
   МЕРКИ ЗА РЕИНТЕГРАЦИЯ НА ДЕТЕТО В СЕМЕЙСТВОТО
   Раздел I
   Условия за осъществяване на мерките по реинтеграция на детето в
семейството
   Чл. 16. Мерки по реинтеграция на детето в семейството се осъществяват по реда на глава трета от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.
   Чл. 17. Мерки по реинтеграция на детето в семейството се предприемат при наличие на едно или повече от следните обстоятелства:
   1. детето, настанено за отглеждане в специализирана институция, в приемно семейство или в семейство на роднини и близки, не е прекъснало връзката си с родителите;
   2. изявено желание от страна на родителите за връщане на детето в семейството;
   3. родителите са способни да осигурят условия за физическото и психическото развитие на детето;
   4. в семейството няма друго дете, което е в риск от изоставяне;
   5. други обстоятелства, при които връщането на детето в семейството е в негов интерес.
   Раздел II
   Ред за осъществяване на мерките по реинтеграция на детето в семейството
   Чл. 18. Социална работа по случай за реинтеграция на детето в семейството започва:
   1. след постъпване на сигнал в дирекция "Социално подпомагане";
   2. ако планът за действие на детето, настанено извън семейството, предвижда възможност за реинтеграция в семейството;
   3. при прекратяване на настаняването извън семейството по чл. 29, т. 1, 2 и 8 от Закона за закрила на детето.
   Чл. 19. (1) Оценяването по случая включва оценяване на детето, настанено извън семейството, и на родителите, като се описва във формуляр съгласно приложение № 1.
   (2) При наличие на план за действие оценяването на детето и на родителите се извършва едновременно, а при всички останали случаи първо се оценяват родителите.
   (3) Оценяването на детето се извършва от социалния работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
   (4) Директорът на специализираната институция или семейството на близки и роднини, или приемното семейство, в което е настанено детето, осигурява условия и съдейства на социалния работник за извършване оценяването на детето.
   (5) Оценяването на родителите се извършва от социалния работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес.
   (6) След извършване на оценяването социалният работник по ал. 3 обобщава информацията.
   Чл. 20. Социалният работник по чл. 19, ал. 3 провежда среща с детето, с неговите родители и по негова преценка - със специалисти, като изготвя план за действие съгласно приложение № 2.
   Чл. 21. Директорът на специализираната институция или семейството на близки и роднини, или приемното семейство, в което е настанено детето, осигурява условия и съдейства на социалния работник за изпълнението на предвидените в плана по чл. 20 действия.
   Чл. 22. (1) Социалният работник прави преглед на плана за действие периодично най-малко веднъж на 3 месеца.
   (2) Прегледът на плана се извършва с участието на родителите, детето и по преценка на социалния работник и на други заинтересувани лица.
   Чл. 23. (1) При връщане на детето в семейството социалният работник осъществява подкрепа на детето и семейството за определен в плана за действие срок.
   (2) В срока по ал. 1 социалният работник прави преглед на случая периодично най-малко веднъж на 3 месеца.
   Чл. 24. Прилагането на мерките по реинтеграция на детето в семейството се прекратява, когато:
   1. детето е върнато в семейството по реда на чл. 30 от Закона за закрила на детето;
   2. се налага предприемането на друга мярка за закрила.
   Чл. 25. След успешно приключила реинтеграция на детето в семейството дирекция "Социално подпомагане" осъществява наблюдение на детето в срок до 6 месеца, като резултатите от наблюдението се отразяват във формуляр съгласно приложение № 3.

   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
   § 1. В случаите по § 35 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2003 г.), когато съдът постанови мярка за закрила съгласно чл. 26 от Закона за закрила на детето, дирекция "Социално подпомагане" проучва възможностите за реинтеграция на детето в семейството.
   § 2. Наредбата се приема на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила на детето.
   § 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

Приложение № 1
към чл. 10 и чл. 19, ал. 1

ОЦЕНЯВАНЕ НА СЛУЧАЯ

Име, презиме и фамилия І¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤џ
на детето: ¦ ¦
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤±
І¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤џ
ЕГН: І¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤џ Адрес: ¦ ¦
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤± ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤±
Информация, получена от: І¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤џ
¦ ¦
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤±
1. Структура на семейството:
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Име ¦Възраст,¦ Връзка ¦ Семейно ¦ Адрес
¦ ЕГН ¦ ¦ положение ¦
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
За първи път ли се регистрира детето в отдел "Закрила на детето"?
І¤¤џ І¤¤џ
Да ¤¤± Не ¤¤±
Детето е включено в регистъра за ............................................
2. Основни данни за детето - раждане, важни събития от живота на детето, отглеждане в институция - период, връщане в биологичното семейство, раждане на друго дете в семейството и др.:
............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
3. Здравословно състояние, описание на минали, настоящи и хронични заболявания и други данни, установени от ЛКК:
Физическо: .................................................................. .............................................................................
Психоемоционално: ........................................................... .............................................................................
4. Образование - с пояснение, описание на посещаваните детски заведения, училища или образователна степен, специфични образователни потребности: ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
5. Режим на отглеждане (дневен режим и особености в отглеждането, ако има
такива): ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
6. Психическо състояние на детето: ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
7. Рискове за детето: ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
8. Взаимоотношения между членовете на семейството, както и с други значими за детето хора: ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................

9. Жилищни условия: ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
10. Работа/доходи на членовете на семейството: ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
11. Здравословни проблеми в семейството: ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
12. Подкрепяща среда за детето и семейството: възрастни или деца, които детето чувства като близки и на които би се доверило, институция: ............................................................................. .............................................................................
.............................................................................
13. Какъв тип помощ е поискана? ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
14. Какъв тип помощ е нужна? ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
15. Кои институции могат да предоставят допълнителна информация? .............................................................................
16. Събрани документи: ......................................................
Социален работник: .........................................................
(име, фамилия, длъжност, подпис)
Дата:.............
Приложение № 2
към чл. 11 и 20
ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
за детето ............................................ ЕГН .................. Цел: ........................................................................
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Мерки на закрила ¦Ресурс за осъществя-¦ Отговорник за ¦ Срок
(планирани дейности)¦ ване на плана ¦изпълнението на плана¦
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Социален работник ...........................................................
(име, фамилия, длъжност, подпис)
Дата:.................
Приложение № 3
към чл. 14, ал. 2 и чл. 25
ЛИСТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРИКЛЮЧЕН СЛУЧАЙ
Входящ № ...........

Дата: 1. Място на І¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤џ
І¤¤¤¤¤¤¤¤¤џ наблюдението: ¦ ¦
¤¤¤¤¤¤¤¤¤± ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤±
І¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤џ
¦ ¦
2. Цел на посещението: ¦ ¦
¦ ¦
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤±
3. Установени факти: ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
4. Произтекли от срещата задачи: ............................................................................. ............................................................................. .............................................................................
Социален работник: ..........................................................
(име, фамилия, длъжност, подпис)

# 3 14 ноем. 2006, 15:09 ч.

Мнения: 1 134

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Обн. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.
(2) Отговорността по този закон не изключва гражданската и наказателната отговорност на извършителя.
Чл. 2. Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. брат или сестра;
7. роднина по сватовство до втора степен;
8. настойник, попечител или приемен родител.
Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.
(2) В случаите, когато са налице данни за пряка и непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до полицейските органи за налагане на спешни мерки съгласно чл. 76 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Органите на Министерството на вътрешните работи изпращат в съда молбата заедно с обяснението на извършителя, ако такова е дадено, и съставения протокол за наложените мерки, като посочват обстоятелствата за незабавна съдебна защита.
(3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.
Чл. 5. (1) Защитата срещу домашното насилие се осъществява чрез:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от един месец до една година.
(3) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.
(2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на лицата, натоварени със защитата по този закон.
(3) Органите на изпълнителната власт и регистрираните по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане физически и юридически лица работят съвместно за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.
(4) Лицата по ал. 3 разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
Глава втора.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Раздел I.
Общи положения
Чл. 7. (1) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по настоящия адрес на пострадалото лице, а в случаите по чл. 4, ал. 2 - районният съд по местонахождението на районното полицейско управление, на чиято територия е потърсена защитата.
(2) Съдът, пред който има висящо дело между пострадалото лице и извършителя или по отношение на някой от тях на основание, посочено в Семейния кодекс или в Закона за закрила на детето, е компетентен да наложи мярка за защита при всяко положение на делото.
Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по:
1. молба на пострадалото лице;
2. искане на директора на дирекция "Социално подпомагане";
3. молба на брат или сестра, или на лице, което е в родствена връзка по права линия без ограничения с пострадалото лице - в случаите на незабавна съдебна защита.
Чл. 9. (1) Молбата или искането са писмени и съдържат:
1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя или на подалия искането; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие адреса си, то може да посочи съдебен адрес;
2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
4. описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено домашното насилие;
5. подпис.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 съдът служебно конституира като страна пострадалото лице.
(3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.
(4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.
Чл. 10. (1) Молбата или искането се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.
(2) Молбата или искането се завежда в специален регистър и се разпределя в деня на постъпването.
(3) В случаите по чл. 4, ал. 2 молбата се подава чрез най-близкото районно полицейско управление.
Чл. 11. (1) При подаване на молба по чл. 8, т. 1 и 3 не се внася държавна такса.
(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.
(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, а в случаите по чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане.
Раздел II.
Разглеждане на делото
Чл. 12. (1) В деня на постъпване на молбата или на искането съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
(3) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.
Чл. 13. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:
1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;
2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;
3. декларацията по чл. 9, ал. 3.
(3) Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Чл. 14. (1) Когато от данните в молбата или искането е видно, че органите на Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по искане на съда.
(2) За неиздаване на документ или препис от документ по ал. 1, на лицето, което е трябвало да го издаде, съдът налага глоба в размер 100 лв. по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 15. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.
(2) При уважаване на молбата или на искането съдът издава заповед за защита.
Чл. 16. (1) Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.
(2) Заповедта трябва да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 2.
(3) Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - и на районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Чл. 17. (1) Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна. Към жалбата може да се приложат и нови доказателства.
(2) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
(3) Районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата страна, която в тридневен срок от получаването им може да направи възражения, както и да посочи нови доказателства. След изтичане на този срок жалбата заедно с приложенията и възраженията се изпраща на окръжния съд.
(4) Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок в открито заседание с призоваване на страните по реда на чл. 12 и се произнася с решение по същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова заповед.
(5) Решението на окръжния съд е окончателно.
Чл. 18. (1) Когато молбата или искането съдържа данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или искането.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща служебно до районното полицейско управление.
(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция "Социално подпомагане".
(4) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.
(5) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
(6) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.
Чл. 19. Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.
Раздел III.
Изпълнение на заповедта за защита
Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Чл. 21. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(2) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Чл. 22. За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски съдът издава служебно изпълнителен лист.
Заключителни разпоредби
§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
§ 2. Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на финансите в срок 6 месеца от влизането в сила на закона да разработят Програма за превенция и защита от домашно насилие.
§ 3. Държавата съдейства на общините и юридическите лица с нестопанска цел за създаване и подкрепа на служби и центрове за изпълнение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
§ 4. Лицата, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършителите на насилието, са длъжни да предоставят на съда списък на услугите и програмите.
§ 5. В чл. 63, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11 и 19 от 2005 г.) се създава изречение трето: "В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване."
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 март 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

# 4 14 ноем. 2006, 15:14 ч.

Мнения: 1 134

НАРЕДБА за критериите и стандартите за социални услуги за деца

Приета с ПМС № 256 от 7.11.2003 г., обн., ДВ, бр. 102 от 21.11.2003 г., в сила от 21.11.2003 г.
кн. 12/2003 г., стр. 261
т. 1, р. 3, № 190д
   Глава първа
   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
   Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат критериите и стандартите за социални услуги за деца и контролът по спазването им при осъществяване на следните мерки за закрила на детето:
   1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
   2. настаняване в семейство на роднини или близки;
   3. настаняване в приемно семейство;
   4. настаняване в специализирана институция.
   (2) Социалните услуги в общността по чл. 36 ал. 2 и 5 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приет с Постановление № 243 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 38, 42 и 112 от 1999 г., бр. 30, 48, 98 и 100 от 2000 г., бр. 19 и 97 от 2001 г., бр. 26, 46, 81 и 118 от 2002 г. и бр. 40 от 2003 г.), се предоставят при осъществяване на мерките за закрила на детето по ал. 1, т. 1, 2 и 3.
   (3) Мярката за закрила на детето - настаняване в специализирана институция, се осъществява чрез предоставяне на социална услуга за деца по отглеждане и възпитание в специализирана институция по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето, както и чрез предоставяне на подходящи социални услуги за деца в общността.
   Чл. 2. (1) Стандартите за социални услуги за деца определят изискванията за качество на социалната услуга.
   (2) Критериите за социални услуги за деца са показателите, по които се оценява съответствието между предоставяната социална услуга и утвърдените с наредбата стандарти за социални услуги за деца.
   Чл. 3. Стандартите за социални услуги за деца са задължителни за държавата и общините, за физическите лица, регистрирани по Търговския закон, и за юридическите лица, лицензирани по чл. 43б от Закона за закрила на детето, при предоставяне на социални услуги за деца.
   Чл. 4. С въвеждането на критериите и стандартите за социални услуги за деца се цели:
   1. осигуряване на безопасна и сигурна среда за отглеждане и възпитание на децата и защита на техните интереси, както и повишаване на общото им благосъстояние;
   2. подобряване качеството на съществуващите социални услуги за деца и създаване на нови социални услуги за деца;
   3. осигуряване достъпност на социалните услуги за децата, нуждаещи се от тях;
   4. развиване на способности у детето за независим живот и на умения за поемане на лична отговорност след навършване на 18 години.
   Глава втора
   ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА
   Чл. 5. Доставчиците на социални услуги за деца водят и поддържат регистри на потребителите на услугите, съобразени с изискванията на Закона за защита на личните данни, които съдържат:
   1. информация за детето - име, настоящ адрес, единен граждански номер;
   2. информация за родителите, настойниците/попечителите или за лицата, които полагат грижи за детето - име, единен граждански номер, настоящ адрес, телефон;
   3. специални диетични, медицински или физически нужди на детето;
   4. индивидуален план на детето и план за действие, предоставени от отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане;
   5. оценяване на случая и изготвени въз основа на оценяването план за действие и план за грижи;
   6. подробно описание на вида и качеството на предоставяната услуга;
   7. друга информация във връзка с ползването на социалната услуга.
   Чл. 6. (1) Доставчиците на социални услуги за деца са длъжни да разработят процедура за подаване и разглеждане на жалби от децата, техните родители, настойници/попечители или от лицата, които полагат грижи за детето, и от персонала.
   (2) Процедурата по ал. 1 включва:
   1. ред за регистриране и разглеждане на жалбите;
   2. срок за разглеждане;
   3. ред за осигуряване на възможност детето да се консултира с избрано от него пълнолетно лице, когато желае да подаде жалба.
   (3) Доставчиците на социални услуги за деца са длъжни да разгледат и решат всяка жалба в определения срок, обективно и законосъобразно.
   (4) За всички жалби и за действията, предприети от доставчика на социални услуги за отстраняване на нарушения, се водят досиета, които са достъпни за проверка от Агенцията за социално подпомагане и от Държавната агенция за закрила на детето.
   (5) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане уведомява председателя на Държавната агенция за закрила на детето за всеки постъпил сигнал срещу доставчик на социални услуги.
   Глава трета
   СТАНДАРТИ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА, ПРЕДОСТАВЯНИ В СЕМЕЙНА ИЛИ
   БЛИЗКА ДО СЕМЕЙНАТА СРЕДА
   Чл. 7. Доставчикът на социални услуги за деца, предоставяни в семейна или близка до семейната среда, наричан по-нататък в тази глава "доставчика", осигурява условия и подкрепа на детето за живот в семейна или близка до семейната среда и за изграждане на значими отношения със семейството и близките му.
   Чл. 8. Доставчикът информира детето и семейството за начина на предоставяне на услугата и за членовете на персонала, които ще я изпълняват.
   Чл. 9. Доставчикът събира само тези лични данни за детето и семейството, които са необходими за предоставяне на услугата.
   Чл. 10. Доставчикът осигурява здравословна храна на детето, ако услугата включва предоставяне на храна.
   Чл. 11. Доставчикът уведомява компетентните органи и родителите за всеки инцидент, свързан със закрилата на децата, ползващи услугата.
   Чл. 12. Доставчикът осигурява условия за изграждане на отношения, основани на взаимно уважение и разбиране между децата и персонала.
   Чл. 13. Доставчикът на услугата следва да осигури местоположение и материална база, които да съответстват на целите и функциите на услугата.
   Чл. 14. Доставчикът е длъжен да осигури безопасна и сигурна среда за децата.
   Чл. 15. (1) Доставчикът е длъжен да проведе внимателен подбор на персонала и на доброволците, работещи с деца.
   (2) Доставчикът осигурява числеността, опитът и квалификацията на персонала да бъдат съобразени с необходимостта от осигуряване на качествена грижа за децата; осигурява професионална и методическа подкрепа на персонала и възможност за повишаване на квалификацията му.
   Чл. 16. Доставчикът разработва процедура за вътрешен контрол на предоставяните услуги и осъществява периодичен вътрешен контрол върху работата на персонала и върху качеството на предоставяните грижи.
   Чл. 17. Съответствието на социалните услуги за деца, предоставяни в семейна или в близка до семейната среда, със стандартите, определени в тази глава, се оценява по критериите съгласно приложение № 1.
   Глава четвърта
   СТАНДАРТИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СОЦИАЛНАТА УСЛУГА ПРИЕМНА ГРИЖА
   Чл. 18. За всяко дете, което може да бъде настанено в приемно семейство, директорът на дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане определя социален работник за индивидуална работа с него при условията и по реда на чл. 8, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 68 от 2003 г.).
   Чл. 19. (1) Потребностите на детето задължително се оценяват преди настаняването му в приемно семейство. Оценката на потребностите на детето се преразглежда периодично.
   (2) Всяко дете следва да има план за грижи, разработен въз основа на оценката на неговите потребности.
   Чл. 20. За детето, настанено в приемно семейство, се осигурява безопасна и сигурна среда, необходима за неговото физическо, психическо и емоционално развитие.
   Чл. 21. При предоставяне на услугата приемна грижа се спазва принципът на недискриминация и се зачитат различията и идентичността на детето и на неговото биологично семейство.
   Чл. 22. (1) Детето се настанява в приемно семейство, способно да задоволи потребностите му от грижи и подкрепа.
   (2) Приемното семейство е длъжно да предпазва детето от злоупотреби, пренебрегване или нехуманно отношение.
   Чл. 23. (1) На детето, настанено в приемно семейство, се осигурява възможност за контакти с неговото биологично семейство, с близки и приятели.
   (2) При решаването на всички въпроси относно грижите за детето се зачитат мненията на детето, на неговото биологично семейство и на приемното семейство.
   Чл. 24. На детето, настанено в приемно семейство, се осигуряват подходящи здравни грижи.
   Чл. 25. На детето, настанено в приемно семейство, се осигурява подходящо образование и подкрепа в образователния процес.
   Чл. 26. (1) Детето, настанено в приемно семейство, има право на подкрепа за придобиване на социални умения за самостоятелен начин на живот и за вземане на самостоятелни решения.
   (2) Настаненото в приемно семейство дете се възпитава и подпомага за изграждане на добри взаимоотношения в семейството.
   Чл. 27. (1) Оценяването на кандидатите за приемно семейство от дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане е задължително за всички кандидати за приемно семейство съгласно Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 2003 г.
   (2) За всяко одобрено приемно семейство се определя социален работник, който да работи с него.
   Чл. 28. Доставчиците на социалната услуга приемна грижа трябва да отговарят на следните основни изисквания:
   1. да имат ясно дефинирани цели и задачи за задоволяване потребностите на децата;
   2. да представят гаранции за постигането им;
   3. да разполагат с квалифициран персонал за работа с деца;
   4. да поддържат подробна и актуална документация за услугата, която предоставят.
   Чл. 29. Съответствието на социалната услуга приемна грижа със стандартите, определени в тази глава, се оценява по критериите съгласно приложение № 2.
   Глава пета
   СТАНДАРТИ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА, ПРЕДОСТАВЯНИ В
   СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ
   Чл. 30. (1) При настаняване на дете в специализирана институция доставчикът на социални услуги запознава детето с организацията на живота в институцията, с начина за предоставяне на грижите и услугите и с члена от персонала, който отговаря лично за него.
   (2) Информацията по ал. 1 се предоставя на родителите на детето и/или на други заинтересувани лица.
   Чл. 31. (1) Доставчикът на социални услуги за деца, предоставяни в специализирани институции, наричан по-нататък в тази глава "доставчика", прави оценка на потребностите на детето, въз основа на която разработва план за грижи.
   (2) Потребностите на децата се оценяват периодично.
   Чл. 32. Доставчикът осигурява възможност за лични контакти на детето със семейството му, с приятелите му и/или с близки хора.
   Чл. 33. (1) Доставчикът подготвя детето за самостоятелен начин на живот. Напускането на специализираната институция се извършва по предварително разработен план.
   (2) Доставчикът осигурява индивидуална подкрепа на детето в съответствие с неговите потребности.
   Чл. 34. (1) Доставчикът създава условия за свободно изразяване на мнения и за вземане на самостоятелни решения от детето, както и за участие при обсъждането на въпросите, свързани с вътрешния ред на специализираната институция.
   (2) Доставчикът осигурява поверителност на информацията за децата.
   Чл. 35. Доставчикът осигурява здравословна храна на детето.
   Чл. 36. Доставчикът осигурява възможност за избор на детето на дрехи и лични вещи от предоставените му.
   Чл. 37. Доставчикът разработва план за здравни грижи на детето, който е част от плана за грижи, осигурява задоволяването на здравните потребности на детето и установява правила за предоставяне на лекарства в институцията.
   Чл. 38. Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка.
   Чл. 39. Доставчикът подкрепя и насърчава децата да участват в подходящи за тях дейности през свободното си време и да развиват своите умения и таланти.
   Чл. 40. Доставчикът осигурява възможност за свободно подаване на жалби и оплаквания от децата и разработва процедура за защита от насилие, злоупотреби и тормоз.
   Чл. 41. Доставчикът разработва и следва специална процедура при отсъствие от институцията на дете без разрешение.
   Чл. 42. Доставчикът уведомява компетентните органи за всеки инцидент, свързан със закрилата на децата, настанени в институцията.
   Чл. 43. Доставчикът осигурява условия за изграждане на отношения, основани на взаимно уважение и разбиране между децата и персонала.
   Чл. 44. Доставчикът разработва и следва специална процедура за възпитание и дисциплина.
   Чл. 45. (1) Доставчикът е длъжен да спазва следните изисквания за местоположение и материална база на специализираната институция:
   1. местоположението и материалната база на институцията да съответстват на целите и функциите на услугата;
   2. да се осигури среда, благоприятна за развитието на децата;
   3. помещенията, тяхното разпределение и обзавеждане да се доближават до семейната среда;
   4. да има достатъчно на брой санитарни и други помещения.
   (2) Доставчикът е длъжен да осигури безопасна и сигурна среда за децата.
   Чл. 46. (1) Доставчикът е длъжен да проведе внимателен подбор на персонала и доброволците, работещи с деца в институцията.
   (2) Доставчикът осигурява професионална и методическа подкрепа на персонала и осигурява възможност за повишаване на квалификацията му.
   (3) Числеността, опитът и квалификацията на персонала в институцията следва да бъдат съобразени с необходимостта от осигуряване на качествена грижа за децата.
   Чл. 47. (1) Доставчикът разработва процедура за вътрешен контрол на предоставяните в специализираната институция услуги.
   (2) Доставчикът осъществява периодичен вътрешен контрол върху работата на персонала и качеството на предоставяните грижи.
   (3) За всяко дете задължително се води лично досие. Детето има право на достъп до личното си досие в съответствие със степента на неговото развитие.
   Чл. 48. Съответствието на социалните услуги за деца, предоставяни в специализирани институции, със стандартите, определени в тази глава, се оценява по критериите съгласно приложение № 3.
   Глава шеста
   КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА СТАНДАРТИТЕ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА
   Чл. 49. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето лично или чрез упълномощени от него длъжностни лица осъществява контрол по спазване на стандартите за качество на социалните услуги за деца.
   (2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез:
   1. периодични проверки по план, утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето;
   2. проверки при сигнал за нарушения на стандартите за качество на социалните услуги за деца.
   Чл. 50. (1) При извършване на проверката проверяващият се легитимира със служебна карта и представя заповед за проверка.
   (2) Проверката се извършва в присъствието на ръководителя на проверявания обект или на лица от персонала. В отсъствие на такива лица проверката се извършва с участието поне на един свидетел.
   Чл. 51. При извършване на проверката проверяващият има право:
   1. да проверява цялата дейност по предоставяне на услугата;
   2. на достъп до всички деца, ползващи услугата, и до персонала;
   3. на достъп до помещенията, сградата и района около нея;
   4. да изисква обяснения, писмена информация, документи, справки и други;
   5. да получава пряко от детето или от неговите родители, настойници/попечители или от лицата, които полагат грижи за него, необходимата информация.
   Чл. 52. (1) За изяснените факти и обстоятелства, имащи значение за случая, се съставя констативен протокол, в който се обсъждат обясненията и възраженията на заинтересуваните лица.
   (2) В 3-дневен срок от извършването на проверката проверяващият изготвя въз основа на констативния протокол доклад за оценка на качеството на предоставяните социални услуги, в който прави предложение до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за:
   1. определяне на подходящ срок за отстраняване на нарушението съгласно чл. 41, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, приет с Постановление № 153 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 66 от 2003 г.);
   2. (в сила от 1.01.2004 г.) отнемане лицензията на доставчика на социални услуги за деца.
   (3) Копия от протокола и доклада се връчват на ръководителя на проверявания обект и на по-горестоящия орган или на органа на управление на проверяваното лице.
   (4) (В сила от 1.01.2004 г.) При неотстраняване на нарушенията в определения срок председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да отнеме лицензията за предоставяне на социални услуги за деца при условията и по реда на чл. 43д, т. 2 от Закона за закрила на детето.
   (5) При установяване на нарушения, които са от компетентността на други органи, проверяващият незабавно ги уведомява.
   Чл. 53. Съответните длъжностни лица от проверяваните обекти, предоставящи социални услуги за деца, са задължени да оказват съдействие и да предоставят информация на проверяващите лица от Държавната агенция за закрила на детето.

   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
   § 1. Наредбата се приема на основание чл. 4, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
   § 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на чл. 52, ал. 2, т. 2 и ал. 4, които влизат в сила от 1 януари 2004 г.

   Приложение № 1 към чл. 17
   Критерии за съответствие на социалните услуги за деца, предоставяни в
   семейна или близка до семейната среда, със стандартите по глава трета от
   Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца
   Стандарт 1
   Доставчикът осигурява условия и подкрепа на детето за живот в семейна или близка до семейната среда и за изграждане на значими отношения със семейството и близките му.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 1:
   1. Доставчикът на услуги предоставя писмена информация за целите, целевата група и принципите на предоставяне на услугата.
   2. Услугите се предоставят съгласно методологията, която доставчикът на услугата е разработил писмено и е предоставил на служителите.
   3. Доставчикът е създал възможности на потребителите да изразяват мнение и да участват при вземането на решения.
   Стандарт 2
   Доставчикът информира детето и семейството за начина на предоставяне на услугата и за членовете на персонала, които ще я изпълняват.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 2:
   1. Доставчикът има изработени вътрешни правила и запознава детето и семейството с всички условия по предоставяне на услугата, както и със задълженията на детето и семейството и с възможните рискове при неизпълнение на задълженията.
   2. Персоналът помага на детето и семейството да формулират личните цели, които искат да постигнат чрез услугата, и ги запознава със специфичния начин, процес, условия и обхват на услугата.
   Стандарт 3
   Доставчикът събира само тези лични данни за детето и семейството, които са необходими за предоставяне на услугата.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 3:
   1. Доставчикът на услугата осигурява поверителност на информацията.
   2. Документи, свързани с предоставяните услуги на индивидуалния потребител, се съхраняват съгласно Закона за защита на личните данни.
   Стандарт 4
   Доставчикът осигурява здравословна храна на детето, ако услугата включва предоставяне на храна.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 4:
   1. На децата се осигурява адекватна по количество и качество храна в зависимост от техните потребности.
   2. Храненето се извършва в обстановка и по начин, който зачита личността на детето, възрастовите му особености и насърчава неговата самостоятелност.
   3. Трапезариите и тяхното обзавеждане са подходящи за броя, възрастта и нуждите на децата.
   4. Храната се сервира в определени часове.
   Стандарт 5
   Доставчикът уведомява компетентните органи и родителите за всеки инцидент, свързан със закрилата на децата, ползващи услугата.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 5:
   1. Доставчикът уведомява компетентните органи за всеки значим инцидент, който засяга благополучието на детето.
   2. Доставчикът уведомява родителите на детето за всеки значим инцидент, който засяга благополучието на детето, освен в случаите, когато това не е в интерес на детето.
   3. В досието на детето се вписват всички детайли от предприетите действия и резултатите от тях.
   Стандарт 6
   Доставчикът осигурява условия за изграждане на отношения, основани на взаимно уважение и разбиране между децата и персонала.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 6:
   1. Отношенията между децата и персонала се основават на взаимно уважение и на ясни професионални и лични граници, които са ефективни както за отделното дете, така и за цялата група.
   2. Целият персонал е обучен да осъществява и предлага позитивна грижа и контрол над децата.
   3. При вземане на ежедневни решения всеки член на персонала поддържа равновесие между желанията и предпочитанията на всяко дете, неговите потребности, потребностите на групата деца, закрилата и безопасността на всички.
   4. При обгрижването на децата персоналът не проявява толериране или антипатия към отделна личност или група.
   5. Очакванията за определен тип поведение както за персонала, така и за децата са ясно разбрани, включително упражняването на контрол върху децата.
   Стандарт 7
   Доставчикът на услугата следва да осигури местоположение и материална база, които да съответстват на целите и функциите на услугата.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 7:
   1. Услугата се предоставя на място, съобразено с потребностите на децата и семействата.
   2. Когато услугата е за деца с увреждания, се осигуряват подкрепа, помощ, специална мебелировка или оборудване, което подпомага техния нормален живот. Специално внимание се обръща на:
   а) парапетите и другите средства, подпомагащи придвижването, са разположени на съответните места;
   б) стълбите са адаптирани и безопасни за всички потребители;
   в) ако децата имат зрителни увреждания, цветовете и осветлението са избрани да подпомагат зрителните функции;
   г) надеждно съхраняване на инвалидните колички и помощните средства.
   3. Разположението и използването на помещенията подпомагат индивидуалните грижи и запазване уединението на всяко дете.
   4. Интериорът и екстериорът на помещенията се поддържат в добър вид. Сградата, обзавеждането и оборудването се поддържат и ремонтират, всяка повреда се отстранява бързо.
   5. Децата не спят в една стая с възрастни или с деца с голяма разлика във възрастта или от противоположния пол (освен ако са братя и сестри и при тяхно съгласие).
   6. Децата имат достъп до телефон за провеждане на лични разговори.
   7. Стаите за персонала са близо до спалните на децата с оглед посрещане на техните нужди през нощта.
   8. Санитарните помещения са достатъчно на брой за посрещане нуждите на децата.
   9. Санитарните помещения са разположени и устроени съобразно нуждите на децата от уединение, запазване на достойнството и сигурността им и са достъпни. Те са приспособени и за деца с увреждания.
   10. Персоналът, но не и децата, може да отваря вратите на баните и тоалетните от външната страна при произшествие.
   11. Персоналът ползва тоалетна и баня или душ-кабина, отделна от тези на децата.
   Стандарт 8
   Доставчикът е длъжен да осигури безопасна и сигурна среда за децата.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 8:
   1. Предприемат се практически действия за предпазване на децата, персонала и посетителите от бедствия, аварии и други опасности.
   2. Доставчикът е планирал как да се реагира при евентуални критични ситуации, инфекциозни заболявания, пожари, недостиг на персонал, сериозни обвинения или оплаквания, инциденти.
   3. Децата и персоналът са запознати с правилата за евакуация и с необходимото поведение в случаите на бедствия, аварии и катастрофи дори през нощта.
   4. На всеки 12 месеца се провеждат упражнения за евакуация на персонала и децата. Алармите и оборудването се проверяват редовно.
   5. Проведени са консултации със служба "Пожарна и аварийна безопасност" и със съответните структурни звена на Държавна агенция "Гражданска защита" относно предпазните мерки, като препоръките се спазват.
   Стандарт 9
   Доставчикът е длъжен да проведе внимателен подбор на персонала и доброволците, работещи с деца.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 9:
   1. Подборът на целия персонал, включително помощния, и на доброволците, които работят с децата, се извършва на базата на изискванията на длъжностните характеристики, в които е включен Етичният кодекс на работещите с деца.
   2. Където е възможно, избраните кандидати за назначаване се канят на посещение преди вземане на решението за назначаването.
   3. Доставчикът осигурява присъствието на служител, както и други необходими мерки при превозването на децата.
   4. Посетители не се допускат без наблюдение. Има ясна политика и процедура за наблюдение на посещенията, включително книга за вписване на посетителите. Децата имат ясни писмени и устни насоки за прием на техни посетители. Родителите и роднините не се допускат до другите деца.
   5. Персоналът не пуши и не консумира алкохол, докато се грижи за децата.
   Стандарт 10
   Доставчикът осигурява числеността, опитът и квалификацията на персонала да бъдат съобразени с необходимостта от осигуряване на качествена грижа за децата; осигурява професионална и методическа подкрепа на персонала и възможност за повишаване на квалификацията му.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 10:
   1. Професионалната компетентност на персонала като цяло и на отделните служители е добра и способства за изпълнението на целите на услугата.
   2. Целият персонал, включително помощният, се ръководи с оглед изпълнение на целите на услугата, оказва му се професионална подкрепа, като членовете на персонала са наясно на кого са подчинени.
   3. Целият персонал, включително помощният, получава индивидуална супервизия от доставчика или от упълномощено от него лице веднъж месечно, като резултатите и последващите действия се протоколират.
   4. Персоналът получава обучение и възможности за развитие.
   5. Целият персонал има писмени длъжностни характеристики, които ясно установяват техните отговорности, очакваните задължения и отчетност. Длъжностните характеристики се преразглеждат веднъж годишно.
   6. Дейността на персонала се оценява индивидуално и задължително всяка година от доставчика. Личното досие на работещия съдържа запис на постиженията и слабостите, целите за следващата година и нуждите от обучение.
   7. На персонала се осигурява писмено ръководство за процедурите и политиките на доставчика. Персоналът е информиран за процедурата по подаване на жалби.
   8. Персоналът има възможност за търсене на съвет и за получаване на консултация.
   9. Графикът на дежурствата на служителите е направен така, че да се осигурява непрекъсната денонощна грижа за децата, ако услугата изисква и такава.
   10. Доставчикът има разработена програма за обучение на новоназначен персонал, която включва и ръководство по закрила на децата.
   11. Персоналът, който пряко се грижи за децата, има личен план за развитие, включващ ежегодно продължаващо обучение.
   12. Доставчикът осигурява персонал денонощно, когато услугата изисква и това, като числеността му отговаря или е над определения нормативен минимум.
   13. Винаги има поне по един служител, който отговаря за децата. Децата знаят кой е този служител и как да установяват контакт с него.
   14. На децата не се поверява отговорност за други деца, нито им се възлага да заместват отсъстващ член на персонала.
   Стандарт 11
   Доставчикът разработва процедура за вътрешен контрол на предоставяните услуги и осъществява периодичен вътрешен контрол върху работата на персонала и качеството на предоставяните грижи.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 11:
   1. Доставчикът има разработена процедура за осъществяване на вътрешен контрол върху функционирането на услугата, гарантираща, че работата се осъществява в съответствие с Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца.
   2. Доставчикът осъществява периодичен вътрешен контрол.
   3. Доставчикът има писмен план за бъдещото развитие на услугата, който идентифицира проблеми и необходими промени във функционирането й или потвърждава досега съществуващите правила и условия.
   4. Копия от докладите за осъществения контрол върху качеството на социалните услуги за деца се оповестяват публично и се предоставят на всички заинтересувани лица.
   Приложение № 2 към чл. 29
   Критерии за съответствие на предоставяната социална услуга приемна
   грижа със стандартите по глава четвърта от Наредбата за критериите и
   стандартите за социални услуги за деца
   Стандарт 1
   За всяко дете се определя социален работник за индивидуална работа с
детето съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 68 от 2003 г.).
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 1:
   1. За всяко дете, настанено в приемно семейство, е определен социален работник, който изготвя и контролира осъществяването на плана за грижи, следи за развитието на детето и за спазването на правата му.
   2. Детето, семейството му и приемното семейство са уведомени писмено от дирекция "Социално подпомагане" за името на социалния работник, който ще работи с детето, за отговорностите му и за начини за връзка.
   3. Ако социалният работник отсъства или се наложи неговата смяна, това се отбелязва в плана за грижи на детето и се уведомяват детето, приемното семейство и биологичното семейство.
   4. Социалният работник наблюдава приемната грижа съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 2003 г.
   5. Социалният работник отговаря за поддържането на връзка на детето с биологичното му семейство или с други лица, които са от значение в неговия живот.
   Стандарт 2
   Потребностите на детето задължително се оценяват преди настаняването му в приемно семейство. Оценката на потребностите на детето се преразглежда периодично. Всяко дете следва да има план за грижи, разработен въз основа на оценката на неговите потребности.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 2:
   1. Преди настаняване в приемно семейство се извършва оценяване на потребностите на детето. За направената оценка се уведомяват всички заинтересувани страни.
   2. Оценката подлежи на периодично преразглеждане.
   3. Всяко дете, настанено в приемно семейство, има план за грижи, който е изготвен в съответствие с плана на действие, преди детето да бъде настанено или веднага след неговото настаняване, ако това е направено по спешност.
   4. Планът за грижи се преразглежда периодично. Всяка промяна се вписва в плана само след като бъде обсъдена и одобрена.
   5. Дирекция "Социално подпомагане" осигурява участието на детето, семейството му и приемното семейство при изготвянето и преразглеждането на плана за грижи.
   6. Социалният работник, работещ с детето, документира и прилага към досието на детето резултатите от срещите по преразглежданията, като за всяко решение или препоръка уведомява писмено заинтересуваните страни.
   Стандарт 3
   За детето, настанено в приемно семейство, се осигурява безопасна и
сигурна среда, необходима за неговото физическо, психическо и емоционално развитие.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 3:
   1. Домът на приемното семейство е отоплен и обзаведен съобразно възрастта и нуждите на детето.
   2. Детето има собствено легло.
   3. За задоволяване потребностите на децата с увреждания се осигурява съответно специфично обзавеждане и оборудване в дома на приемното семейство.
   4. Преди настаняването социалният работник, работещ с детето, трябва да се увери, че домът е обезопасен от всички предвидими опасности, съобразени с възрастта и нивото на разбиране на детето.
   5. Приемните семейства са получили обучение по темите за сигурност и безопасност и им е осигурено писмено ръководство.
   Стандарт 4
   При предоставяне на услугата приемна грижа се спазва принципът на недискриминация и се зачитат различията и идентичността на детето и на неговото биологично семейство.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 4:
   1. Приемното семейство работи за повишаване самочувствието на детето по отношение на неговия произход и идентичност.
   2. Приемното семейство уважава и съхранява културното, езиковото и религиозното минало на детето и го насърчава и подкрепя в израстването му като личност.
   3. Всяко дете с увреждане получава специфични услуги, грижа и подкрепа, за да развива своя потенциал.
   4. Всяко приемно семейство получава необходимото обучение и подготовка по въпросите, свързани със съхраняването и опазването на идентичността на детето.
   Стандарт 5
   Детето се настанява в приемно семейство, способно да задоволи потребностите му от грижи и подкрепа.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 5:
   1. Изборът на приемно семейство за детето е направен въз основа на плана за действие на детето, оценката на неговите потребности и на уменията и компетентността на семейството да посрещне неговите нужди.
   2. Мнението на детето, на което предстои настаняване в приемно семейство, в зависимост от възрастта и способността му за преценка е взето предвид.
   3. Детето се настанява заедно с братята или сестрите си, ако това е в негов интерес.
   4. Окончателно настаняване на детето се предприема след опознаване между детето и приемното семейство съгласно чл. 16, ал. 2, 3, 5 и 6 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 2003 г.
   5. Приемните семейства са информирани, че ще бъдат периодично посещавани и проверявани за качеството на грижи, които полагат за детето.
   6. При настаняване на дете с различен етнически, расов и културен произход на приемното семейство се осигурява допълнително обучение, подкрепа и информация по въпросите на неговата идентичност.
   Стандарт 6
   Приемното семейство е длъжно да предпазва детето от злоупотреби, пренебрегване или нехуманно отношение.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 6:
   1. Приемните семейства са информирани от дирекция "Социално подпомагане", че е недопустимо да прилагат физически наказания, както и други унизителни форми на отношение и наказание. Това ясно е описано в писмената информация за приемното семейство.
   2. Приемното семейство получава подкрепа от социалния работник, работещ с него, за справянето му с трудно или агресивно поведение от страна на настаненото дете.
   3. Детето е запознато предварително по подходящ и разбираем начин, съобразен с възрастта и развитието му, с правилата в семейството и те са обсъдени със социалния работник, работещ с детето.
   4. Приемното семейство получава писмена информация за процедурите при съмнения за злоупотреба, насилие и сигнали за нарушения, както и информация за подкрепата, която може да ползва в такива случаи.
   5. Има писмена процедура, разработена от дирекция "Социално подпомагане", за действие на приемното семейство, в случай че детето безпричинно липсва от къщи.
   Стандарт 7
   На детето, настанено в приемно семейство, се осигурява възможност за контакти с неговото биологично семейство, близки и приятели.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 7:
   1. Социалният работник, работещ с детето, установява ясна процедура и правила за контактите на детето с биологичното семейство и с други значими за детето хора, която е записана в плана за грижи и в договора с приемното семейство.
   2. Приемното семейство получава помощ и подкрепа от дирекция "Социално подпомагане" за поддържане на контактите.
   3. Приемното семейство информира социалния работник, работещ с детето, за протичането на контактите и за въздействието им върху детето. Тази информация се отразява в досието на детето.
   Стандарт 8
   При решаването на всички въпроси относно грижите за детето се зачитат мненията на детето, на неговото биологично семейство и на приемното семейство.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 8:
   1. Мнението на детето, на неговото семейство и на важни за детето хора по всички въпроси, отнасящи се до ежедневието или бъдещето му и влияещи върху тях, се вземат под внимание от социалния работник, работещ с детето.
   2. На всяко дете със затруднения в общуването се осигуряват подходящи средства, за да може то да изрази своето мнение, желания и чувства относно полаганата за него грижа.
   3. Социалният работник на детето го подпомага да изразява мнение и отношение към полаганите за него грижи в приемното семейство.
   Стандарт 9
   На детето, настанено в приемно семейство, се осигуряват подходящи здравни грижи.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 9:
   1. Преди настаняването на детето на приемното семейство се дава пълно описание на здравните нужди на детето и се уточняват процедурите, осигуряващи получаването на медицинско лечение и грижи.
   2. Приемното семейство получава обучение по въпросите за здраве, хигиена и оказване на първа помощ.
   3. Приемното семейство е запознато със задълженията и отговорностите си за запазване здравето на всяко дете под негова грижа, което включва:
   а) водене на детето при лекар и зъболекар, когато е необходимо;
   б) водене на детето на всички необходими профилактични прегледи;
   в) отдаване внимание на здравните въпроси в ежедневната грижа за детето, като диета, лична хигиена, спортуване.
   4. Дирекция "Социално подпомагане" и доставчиците на социални услуги за деца подпомагат приемните семейства в осигуряването на необходимите здравни услуги за детето.
   5. Дирекция "Социално подпомагане" изисква от приемното семейство да предоставя информация за здравните нужди на детето.
   Стандарт 10
   На детето, настанено в приемно семейство, се осигурява подходящо образование и подкрепа в образователния процес.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 10:
   1. Дирекция "Социално подпомагане" изисква от приемните семейства да сътрудничат при оценка на образователните нужди на настаненото дете.
   2. В договора за настаняване в съответствие с плана за грижи ясно са записани отговорностите на приемното семейство за подпомагане процеса на обучение, като редовно посещаване на училище, оказване на помощ при подготовката на домашните работи и участие в извънучилищни дейности.
   3. Социалният работник, работещ с детето, получава редовно информация от приемното семейство за постиженията и проблемите на детето в училище.
   Стандарт 11
   Детето, настанено в приемно семейство, има право на подкрепа за придобиване на социални умения за самостоятелен начин на живот и вземане на самостоятелни решения.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 11:
   1. Има ясна процедура, разработена от дирекция "Социално подпомагане", за подкрепа на младежите, настанени под приемна грижа, за времето, след като бъде прекратена мярката за закрила.
   2. Приемните семейства получават обучение и подкрепа, за да могат да осигурят ефективна помощ и напътствия на младия човек, който се подготвя да премине към самостоятелен живот.
   3. Социалният работник подпомага младия човек при получаването на пълната информация за възможностите за подкрепа, които той може да ползва, след прекратяване на настаняването и напускане системата на грижи.
   Стандарт 12
   Настаненото в приемно семейство дете се възпитава и подпомага за изграждане на добри взаимоотношения в семейството.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 12:
   1. Социалният работник, работещ с детето, още преди настаняването обяснява по достъпен и разбираем за детето начин очакванията по отношение на неговото поведение в приемното семейство, срока за настаняване и правилата на дома.
   2. На приемните семейства се осигуряват обучение и подкрепа по въпросите на взаимоотношенията им с детето и приемливите физически контакти, както и нуждите на децата от емоционална топлота и обич.
   3. При възпитанието на детето приемното семейство използва мерките, които са включени в плана за грижи на всяко настанено дете.
   4. На приемните семейства се осигуряват писмени правила за случаите, в които се налага дисциплиниране или налагане на ограничения при неприемливо поведение от страна на настаненото дете.
   Стандарт 13
   Оценяването на кандидатите за приемно семейство от дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане е задължително за всички кандидати за приемно семейство съгласно Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 2003 г.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 13:
   1. Дирекция "Социално подпомагане" спазва процедурата за кандидатстване, подбор и утвърждаване на всяко приемно семейство съгласно чл. 6 - 15 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 2003 г.
   2. Дирекция "Социално подпомагане" гарантира, че на приемното семейство ще бъде осигурено поддържащо обучение при необходимост и по желание от тяхна страна.
   Стандарт 14
   За всяко одобрено приемно семейство се определя социален работник,
който да работи с него.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 14:
   1. Всяко одобрено приемно семейство се наблюдава от конкретен социален работник и има достъп до професионална помощ, информация и съвети.
   2. Социалният работник посещава приемното семейство поне веднъж месечно, като отразява впечатленията си писмено в доклади, които прилага към досието на приемното семейство.
   Стандарт 15
   Доставчиците на социалната услуга приемна грижа трябва да имат ясно дефинирани цели и задачи за задоволяване потребностите на децата и да представят гаранции за постигането им.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 15:
   1. Доставчиците, предлагащи услуги по приемна грижа, имат ясно дефинирани цели и задачи за организация и управление, които позволяват посрещане на нуждите от закрила на всяко дете.
   2. Доставчиците, предлагащи услуги по приемна грижа, имат ясна стратегия за обучение, подготовка, подкрепа, консултиране и работа с приемните семейства, която е документирана.
   3. Доставчиците, предлагащи услуги по приемна грижа, са лицензирани и регистрирани по реда, предвиден в българското законодателство.
   4. Доставчиците, предлагащи услуги по приемна грижа, имат ясна структура на управление и степени на отговорност на персонала, което осигурява най-ефективни и качествени услуги.
   5. Всеки доставчик, предлагащ услуги по приемна грижа, разполага със система за събиране и анализ на информация за услугите по приемна грижа с цел подобряване на тяхното качество.
   Стандарт 16
   Доставчиците на социалната услуга приемна грижа трябва да разполагат с квалифициран персонал за работа с деца.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 16:
   1. Всеки доставчик, предлагащ услуги по приемна грижа, разполага с необходимия брой служители, който позволява предоставянето на качествени услуги за подкрепа на приемните семейства и грижи за настанените деца. За всяко дете, което се нуждае от приемни грижи, и за всяко приемно семейство доставчикът определя свои служители, като техните задължения са ясни на заинтересуваните страни.
   2. Всички служители на доставчика притежават необходимата квалификация и практически опит за работа с деца и млади хора и защита на техните права и интереси; екипът на доставчика притежава необходимата квалификация и практически опит за обучение, подготовка, подкрепа, консултиране и работа с приемни семейства.
   3. Доставчиците, предлагащи услуги по приемна грижа, имат ясна писмена процедура за подбор и наемане на персонала, която включва изисквания за образование, квалификация, опит, личностни качества и критерии за оценка на кандидатите.
   4. Всеки служител на доставчика има длъжностна характеристика, в която ясно и точно са описани неговите права и отговорности в зависимост от заеманата от него длъжност, както и уменията, които трябва да притежава, за да изпълнява задълженията си.
   5. Всеки служител на доставчика има лично досие, в което се пазят резултатите от проведения конкурс за избор, всички проверки и препоръки за съответния служител, които доказват неговата надеждност и годност за работа с деца и младежи. За всеки служител се прави полицейска проверка преди започване на работа с приемни семейства, която се подновява на всеки 3 години.
   6. Доставчиците, предлагащи услуги по приемна грижа, имат ясен план за обучение и развитие на екипа си, за повишаване на неговите знания и умения за работа с деца и младежи и с приемни семейства. За всеки новопостъпил служител се осигурява въвеждащо обучение, което започва до 7 дни от наемането му и завършва до 10 седмици. Всички служители получават навременна информация за промените в изискванията за работата им.
   7. На екипа, осъществяващ практическата дейност по приемната грижа, се осигурява супервизия от добре подготвени и квалифицирани специалисти с опит в областта на приемните грижи.
   8. Целият персонал на организацията има ясни и описани в детайли писмени насоки за политиката и процедурите на организацията, както и за задълженията и отговорностите на членовете на персонала.
   Стандарт 17
   Доставчиците на социалната услуга приемна грижа трябва да поддържат подробна и актуална документация за услугата, която предоставят.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 17:
   1. Всеки доставчик, предлагащ услуги по приемна грижа, поддържа документация, която съдържа цялата съществена информация, свързана с функционирането и управлението на услугите по приемна грижа.
   2. Доставчиците, предлагащи услуги по приемна грижа, осигуряват воденето на актуално детайлно досие за всяко дете, настанено при приемно семейство, в което се съдържа информация за вида и качеството на предоставяната грижа, за събитията в живота на детето и всички документи, които се отнасят до и засягат живота на детето.
   3. Доставчиците, предлагащи услуги по приемна грижа, осигуряват воденето на документация за: персонала и наетите специалисти по договор за конкретна дейност; приемните семейства; всички оплаквания, жалби и сигнали; всички важни въпроси, свързани с организацията на работа и с функционирането на доставчика.
   4. Цялата информация, която се съдържа в досиетата на децата и на приемното семейство, на персонала и на наетите по договор, както и постъпилите жалби, сигнали и оплаквания е поверителна. Доставчиците, предлагащи услуги по приемна грижа, имат ясни правила и процедури за достъпа до информацията.
   Приложение № 3 към чл. 48
   Критерии за съответствие на предоставяните социални услуги за деца в
   специализирани институции със стандартите по глава пета от Наредбата за
   критериите и стандартите за социални услуги за деца
   Стандарт 1
   При настаняване на дете в специализирана институция доставчикът на социални услуги запознава детето с организацията на живота в институцията, с начина за предоставяне на грижите и услугите и с члена от персонала, който отговаря лично за него. Информацията се предоставя и на родителите на детето и/или на други заинтересувани лица.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 1:
   1. Всяка институция има институционален проект, който съдържа:
   1.1. Общи цели в работата на институцията и целите, които трябва да бъдат постигнати по отношение на настанените деца.
   1.2. Услуги, които се предоставят на децата.
   1.3. Брой, квалификация и опит на персонала.
   1.4. Организационна структура на институцията.
   1.5. Капацитет на институцията:
   а) брой, възраст, пол на децата, които ще се настаняват;
   б) прием на деца с увреждания или със специални нужди.
   1.6. Критерии за прием в институцията, включително политика за спешни настанявания, ако има такива.
   1.7. Политики на институцията.
   1.8. Материална база на институцията (спални, сервизни помещения, места за игра и учене).
   1.9. Описание на политиката на институцията по отношение на антидискриминационните практики за защита на правата на децата.
   2. Ръководството на институцията съвместно с настоятелството одобрява институционалния проект и го преразглежда поне веднъж годишно, актуализира го и го променя, където е необходимо.
   3. Всички работещи в институцията са запознати с институционалния проект.
   4. Политиките на институцията, процедурите и ръководствата за персонала точно отразяват институционалния проект.
   5. Съществуват процедури за посрещане на децата в институцията, за запознаване с персонала и с децата, живеещи в институцията, както при планирано, така и при спешно настаняване.
   6. Децата се запознават с правилата и процедурите на институцията, които се отнасят до тях, преди настаняването, а ако това не е възможно - при настаняването.
   Стандарт 2
   Доставчикът прави оценка на потребностите на детето, въз основа на която разработва план за грижи.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 2:
   1. Планът за грижи за всяко дете отразява оценените потребности на детето, целите на настаняването, как тези цели ще бъдат реализирани, приноса на персонала в институцията и как ще бъде оценяван ефектът от настаняването.
   2. Планът включва:
   2.1. здравни потребности и утвърждаване на здравословен начин на живот;
   2.2. осигуряване на безопасна среда и повишаване на благосъстоянието;
   2.3. физически и емоционални потребности;
   2.4. образователни потребности;
   2.5. културни, религиозни, езикови и етнически потребности;
   2.6. нужди за отдих;
   2.7. връзки с родители и близки;
   2.8. възможности за интеграция извън институцията;
   2.9. определяне на приоритетните потребности на детето.
   3. Планът за грижи се изработва в съответствие с плана за действие, изготвен от Отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане".
   4. Всеки план за грижи се наблюдава от персонално отговорен социален работник, който осигурява ежедневното му спазване. Този работник осигурява индивидуална подкрепа и ръководство на детето.
   5. При съставянето на плана за грижи активно се проучват и се вземат предвид потребностите и желанията на детето и на неговите родители.
   6. Осигурява се подкрепа на децата с увреждания, които имат затруднения в комуникацията, с оглед подпомагане на включването им във вземането на решенията, които ги засягат.
   7. Децата са запознати със съдържанието на плана за действие и с плана за грижи в зависимост от степента си на развитие.

# 5 14 ноем. 2006, 15:17 ч.

Мнения: 1 134

НАРЕДБА за критериите и стандартите за социални услуги за деца - продължение

Стандарт 3
   Потребностите на децата се оценяват периодично.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 3:
   1. Директорът на институцията осъществява контрол върху прегледа на плана за грижи на всяко дете и следи взетите решения да се прилагат ежедневно. В зависимост от възрастта и развитието на детето то взема участие при разглеждането му.
   2. Потребностите на децата и тяхното развитие редовно се преразглеждат от мултидисциплинарния екип съвместно със социалния работник от Отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане" по време на екипните срещи, за което се води протокол.
   3. Взетите решения при всеки преглед се записват в досието на детето. Те трябва да са насочени към подобряване на ежедневните грижи и да посочват кой е отговорен за осъществяването им.
   4. Персоналът на институцията, включително персонално отговорният социален работник за детето, ефективно допринасят за постигнатия напредък и за преодоляване на трудностите, които среща детето. Персонално отговорният социален работник участва във всички срещи, отнасящи се до детето, и предоставя необходимата информация по искане на Отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане".
   Стандарт 4
   Доставчикът осигурява възможност за лични контакти на детето със семейството му, приятелите му и/или с близки хора.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 4:
   1. На децата се осигурява практическа подкрепа за осъществяване на контакти с техните семейства, приятели или близки хора и се стимулират да го поддържат.
   2. Редът за осъществяване на контакти се обсъжда по време на настаняването на детето и е записан подробно в плана за грижи. Ако има ограничения на контакта с оглед закрилата на детето, те ясно се записват в плана за грижи.
   3. На персонала е предоставено писмено ръководство, което изяснява:
   3.1. правата на децата, родителите и другите лица за поддържане на контактите;
   3.2. кога и как да се осъществява наблюдение на посещенията с оглед осигуряване безопасността на детето и на другите деца в институцията;
   3.3. кога и как да насърчават родителите и близките да участват в дейностите на институцията.
   4. Създадено е семейно пространство, в което при подходящи условия се провеждат всички срещи между детето и неговите родители, близки, кандидат-осиновители, кандидати за приемно семейство и други.
   Стандарт 5
   Доставчикът подготвя детето за самостоятелен начин на живот. Напускането на специализираната институция се извършва по предварително разработен план.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 5:
   1. При преместване и напускане на институцията се осигурява писмена информация за детето с оглед осигуряване приемственост на грижата.
   2. Директорът на институцията осигурява разработването на план, в който се описва подкрепата и помощта, от която младите хора се нуждаят, за напускане на институцията и за придобиване на умения за независим живот. Този план е в съответствие с плана за действие и плана за грижи.
   3. Директорът на институцията заедно с Отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане" изпълнява плана за напускане на институцията, който включва:
   3.1. образование;
   3.2. обучение;
   3.3. професионално ориентиране и обучение;
   3.4. търсене на жилище;
   3.5. търсене на възможности за социално подпомагане;
   3.6. за младите хора с увреждания - необходимата подкрепа;
   3.7. здравно образование и здравни грижи;
   3.8. създаване и поддържане на мрежа за социална подкрепа;
   3.9. търсене на подкрепа, когато възникват проблеми.
   4. Ежедневието в институцията създава възможности за всички деца в зависимост от тяхната възраст и потребности за развитие на знания и умения, необходими за бъдещия им независим живот.
   Стандарт 6
   Доставчикът осигурява индивидуална подкрепа на детето в съответствие с неговите потребности.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 6:
   1. Децата получават индивидуална подкрепа в съответствие с техните потребности и желания. Децата със специални потребности получават помощ, подкрепа и ръководство, когато имат необходимост или при поискване.
   2. Индивидуалната подкрепа включва запознаване с различни проблеми в областта на здравето, социалните и личните контакти, междуполовото и сексуалното общуване.
   3. Децата могат да се обръщат за личните си проблеми към всеки член на персонала, а не само към своя ключов работник.
   4. Специална подкрепа и консултация се осигурява на всяко дете от институцията, което е или е било жертва на насилие или сексуална злоупотреба.
   5. Децата, в чийто план за грижи са включени специализирани външни услуги (здраве, образование, отдих), получават на практика тези услуги. Персоналът подпомага осъществяването на всяка програма за предоставяне на тези услуги.
   Стандарт 7
   Доставчикът създава условия за свободно изразяване на мнения и за вземане на самостоятелни решения от детето, както и за участие при обсъждането на въпросите, свързани с вътрешния ред на специализираната институция.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 7:
   1. Мнението на децата, на техните семейства или на близки хора се търси при вземането на важни решения, които засягат ежедневието им и тяхното бъдеще. Приети са процедури и политики на институцията за подпомагане на този процес, като екипни обсъждания, документирани срещи с ключовия работник, лични срещи.
   2. Персоналът взема под внимание религиозните, езиковите, етническите и културните особености на децата и техните семейства, както и вида и степента на увреждане, ако има такова.
   3. Важните гледни точки, обсъжданията и изразените мнения се протоколират.
   4. Мненията и възгледите на децата по всички въпроси, които ги засягат, се изслушват на редовни и чести срещи.
   5. На децата с увреждания се осигуряват средства за комуникация и се подпомагат да изразяват мнението си.
   6. Начинът, по който функционира домът, подпомага независимостта на всяко дете и възможността да прави личен избор в ежедневието си.
   Стандарт 8
   Доставчикът осигурява поверителност на информацията за децата.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 8:
   1. Персоналът зачита желанието на детето за уединение. Информацията за детето е поверителна, когато това е в съответствие с добрата грижа и нуждата от закрила на детето.
   2. Директорът на институцията осигурява разработени процедури за поверителност, отнасящи се до:
   а) достъпа до досието на всяко дете;
   б) начина, по който се влиза в стаите на децата;
   в) влизането без разрешение при спешни ситуации или когато децата се считат в риск;
   г) използването на тоалетните и къпането;
   д) обгрижването на деца с увреждания, включително даването на лекарства.
   3. Персоналът е обучен да работи с поверителна информация.
   Стандарт 9
   Доставчикът осигурява здравословна храна на детето.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 9:
   1. На децата се осигурява подходяща по количество и качество храна в зависимост от техните потребности.
   2. Храненето се извършва в обстановка и по начин, който зачита личността на детето, неговите възрастови особености и насърчава неговата самостоятелност.
   3. Трапезариите и тяхното обзавеждане са подходящи за броя, възрастта и нуждите на децата.
   4. Храната се сервира в определени часове, като на децата, които са ги пропуснали, също се осигурява храна.
   5. Ако някое от децата системно отказва да се храни, се търси медицински съвет.
   Стандарт 10
   Доставчикът осигурява възможност на детето за избор на дрехи и лични вещи от предоставените му.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 10:
   1. Децата могат да пазят дрехите, личните си вещи и принадлежности за собствена употреба.
   2. На девойките се осигуряват собствени санитарни средства.
   3. На непълнолетните се дава възможно най-голяма свобода при вземането на решения как да разполагат с джобните си пари.
   Стандарт 11
   Доставчикът разработва план за здравни грижи на детето, който е част от плана за грижи, осигурява задоволяването на здравните потребности на детето и установява правила за предоставяне на лекарства в институцията.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 11:
   1. Идентифицират се физическите, емоционалните и здравните нужди на всяко дете и се предприемат съответните действия за осигуряване на всички необходими здравни услуги. На всяко дете са дават съвет, насока и подкрепа по здравни и социални въпроси в съответствие с възрастта и потребностите му.
   2. Всяко дете има ясен писмен здравен план (в плана за грижи), който включва:
   а) медицинска история;
   б) необходими превантивни мерки;
   в) алергични реакции или непоносимост към лекарства;
   г) слух, зрение;
   д) стоматологични нужди;
   е) данни от профилактичните прегледи;
   ж) специални терапии за лечение или рехабилитация във връзка с физическото, емоционалното или психичното здраве;
   з) наблюдение на здравословното състояние по изискване на персонала;
   и) участие на родителите или близки хора в обсъждането на здравни въпроси.
   3. В досието на детето се записват всички по-важни заболявания, произшествия или наранявания по време на престоя им в институцията.
   4. Има процедура и писмени насоки, които се прилагат на практика по отношение на здравето на децата, които включват:
   а) лична и полова хигиена;
   б) алкохол и тютюнопушене;
   в) ХИВ/СПИН и полово предавани болести.
   5. Децата биват убеждавани да не пушат, да не употребяват алкохол и наркотични вещества, както и да не използват насилие при разрешаване на проблемите си. Разясняват им се опасностите от ранно започване на полов живот. Дава им се възможност да дискутират открито тези теми с персонала и със своите връстници.
   6. Децата трябва да бъдат придружавани от човек от персонала или друг подходящ възрастен за преглед при лекар, стоматолог или медицинска сестра. След прегледа придружителят получава цялата необходима информация за здравето на детето.
   7. На децата със специфични здравословни проблеми или увреждания се осигурява съответната подкрепа и помощ, за да избегнат възможно притеснение и негативни реакции от страна на околните.
   8. Към въпросите за личната хигиена се подхожда деликатно.
   9. Първа помощ, лечение и отпускане на лекарства се извършват само от компетентни упълномощени лица.
   10. В личното досие на детето се записват всички проведени лечения и оказана първа помощ, датата, видът на лечението, причината за даването на лекарства (ако няма рецепта) и отговорният представител на персонала, който се подписва.
   11. Директорът е получил и пази в досието на всяко дете предварително писмено съгласие от човек с родителска отговорност за оказване на първа помощ и подходящо лечение, което не е предписано от лекар.
   12. Персоналът е обучен да оказва първа помощ и в институцията има специален шкаф с медикаменти за спешна помощ, който се държи заключен.
   13. На децата се дават лекарства, както им е предписано, регистрира се всеки отказ за приемане на лекарства и ако това се повтаря често, се докладва на лекуващия лекар.
   14. Лекарствата се дават само на детето, за което са предписани по рецепта, и не се държат за общо ползване.
   15. Персоналът преценява според възрастта и развитието на децата дали някои от тях могат сами да си вземат лекарствата. Децата трябва да съхраняват лекарствата си на недостъпно за другите деца място.
   16. Лекарствата се съхраняват на сигурно място и има процедура с писмени насоки за тяхното съхраняване и даване.
   Стандарт 12
   Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 12:
   1. Има образователна политика, която показва как институцията ще подкрепя и подпомага образованието на децата по време на престоя им. Това включва и подкрепа на детето и осигуряване навременното му отиване на училище с необходимите учебни пособия.
   2. Планът за грижи съдържа раздел, отнасящ се до образованието на детето. Персоналът е запознат с образователните потребности на децата.
   3. На всяко дете се осигурява достъп до учебните заведения в зависимост от неговата възраст, потребности, интереси и възможности.
   4. По отношение на образователните потребности планът за грижи включва:
   а) образование;
   б) специални образователни потребности;
   в) как ще бъде проследявана посещаемостта на училище;
   г) участието на родителите в образованието на детето;
   д) как е осигурено пътуването до училище и обратно.
   5. На децата се предоставят условия за учене и писане на домашни и активно се насърчават и подкрепят за това.
   6. Персоналът може да посещава родителски срещи и други училищни сбирки, ако това изискване е включено в плана за грижи на детето.
   7. За децата, които са на възраст, в която образованието е задължително, но не посещават училище, директорът осигурява образователна програма, като работи в тясна връзка с Отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане".
   Стандарт 13
   Доставчикът подкрепя и насърчава децата да участват в подходящи за тях дейности през свободното си време и да развиват своите умения и таланти.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 13:
   1. Създадени са възможности за децата да участват в различни, подходящи за тях свободни занимания.
   2. Децата са окуражавани и им се дава възможност да участват в дейности съобразно своята етническа принадлежност, култура, език, религия, интереси, умения. Празнуват се рождени дни, именни дни, културни и религиозни празници, като децата участват заедно с персонала в планирането на тези събития.
   3. Интересите и областите, в които децата имат талант или способности, се вземат под внимание в плана на детето. Обмисля се как те да бъдат насърчавани.
   4. Намерен е точният баланс между свободното и ангажираното време през деня. Дейностите са съобразени с избора и потребностите на децата.
   5. При всички наблюдавани или ненаблюдавани дейности през свободното време трябва да се взема под внимание безопасността на децата. При всяка дейност, криеща опасности за живота или здравето на децата, се прави оценка на риска. Децата се наблюдават от специалист със съответната квалификация.
   6. Децата имат достъп до средствата за масово осведомяване.
   7. Посещенията на развлекателни събития се насърчават и/или организират от персонала.
   8. На децата, които искат да участват в образователни и свободни занимания в общността, се оказва съдействие.
   9. Децата са насърчавани и им се дава възможност да създават и поддържат приятелски контакти със свои връстници извън институцията.
   10. Транспортните средства, използвани от институцията, се поддържат в добро състояние и не са специално обозначени. Всички места са осигурени с предпазни колани.
   Стандарт 14
   Доставчикът осигурява възможност за свободно подаване на жалби и оплаквания от децата, разработва процедура за защита от насилие, злоупотреби и тормоз.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 14:
   1. Децата са запознати с реда за подаване на жалби и оплаквания. Всяко оплакване се разглежда сериозно и без отлагане в срок не по-голям от един месец.
   2. Директорът на институцията е длъжен да осигури процедура за подаване на оплаквания в институцията, която:
   а) дава възможност на децата, персонала, членовете на семействата и други лица, свързани с децата, да отправят оплаквания;
   б) отстранява от работа всяко лице, което е обект на жалба за насилие или друго тежко нарушение, застрашаващо здравето или живота на децата, до разрешаване на случая;
   в) ясно забранява всякакви репресивни мерки спрямо децата или други лица, подали оплакването;
   г) изисква вписване на жалбата в специална книга за жалби; в нея трябва да фигурира лицето, отправящо жалбата, датата, описание на оплакването, предприетите действия и резултата;
   д) не се ограничават темите, по които могат да се подават оплаквания;
   е) осигурява начини на връзка с Отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане" при решаване на жалби, свързани със закрилата на децата;
   ж) осигурява достъпност за децата с увреждания;
   з) осигурява възможност да отправя жалба чрез други лица;
   и) осигурява и жалбоподателите да бъдат навременно информирани в достъпна форма за резултатите от работата по жалбата.
   3. Персоналът получава обучение по процедурата за оплаквания.
   4. Директорът на институцията периодично прави преглед на книгата за оплаквания с оглед проверка на успешното функциониране на процедурата по жалбите, както и за да идентифицира най-честите причини за оплакванията и действията, които се предприемат по тях.
   5. Децата могат да подават оплаквания към социалните работници от Отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане" по всяко време.
   6. Създадени са системи, които съдействат за безопасността и благополучието на децата и гарантират предпазването им от малтретиране. Тези системи са сведени до знанието и са разбрани от целия екип.
   7. Има ясни процедури за действие при случаи на подозрения за насилие над дете от човек от персонала, от децата или от други лица. Тези процедури се спазват от целия персонал и включват:
   а) изискване за сигнализиране на полицията за всеки случай на въвличане на деца в проституция, на подозрителни лица, опитващи се да влязат в контакт с децата както в институцията, така и извън нея;
   б) инструкции за персонала за действия, които трябва да предприемат, когато им стане известен случай на насилие, извършен от директора или от друг член на персонала.
   8. Процедурите за закрила са в съответствие с политиките на органите по закрила на детето.
   9. Разработва ръководство за персонала, съдържащо действията, които трябва да се предприемат за закрила на децата и за намаляване на риска от насилие. То включва:
   а) изготвяне на пълна оценка за миналото на децата и предишни случаи на малтретиране;
   б) наблюдение на контактите между децата;
   в) професионална подкрепа на персонала;
   г) поверителност;
   д) разпознаване на възможно въвличане на деца в проституция;
   е) физически контакт между персонала и децата;
   ж) времето, през което човек от персонала прекарва насаме с едно дете;
   з) даване на лекарства.
   10. На персонала се предоставя обучение по превенция на насилието, работа по случай на насилие или подозрение за насилие и процедури по закрила на детето.
   11. Поддържат се връзки с други ведомства, занимаващи се със закрила на детето, и работят съвместно с тях.
   12. Директорът на институцията и персоналът създават атмосфера на непоносимост към упражняване на тормоз. Има политика за справяне с тормоза, която е известна на децата и на персонала и е практически ефективна.
   13. Политиката за справяне с тормоза включва:
   а) идентифициране на видовете тормоз;
   б) мерки за превенция и обучение на персонала за разпознаване и справяне с тормоза.
   14. Политиката се познава добре от персонала и децата. Предприемат се мерки за оценка на нейната ефективност и промяна, когато това е необходимо.
   Стандарт 15
   Доставчикът разработва и следва специална процедура при отсъствие от институцията на дете без разрешение.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 15:
   1. Писмената процедура включва:
   а) издирване на дете, което отсъства или за което се предполага, че е избягало;
   б) сигнализиране за изчезнало дете на полицията, на Отдела за закрила на детето и на други лица (включително родителите);
   в) предприемане на действия за получаване на информация за местонахождението на детето и на мерки за гарантиране на неговата сигурност и благополучие;
   г) прибиране и връщане на детето, когато бъде намерено;
   д) предприемане на действия след завръщането на детето.
   2. Всяко съобщение на детето, че е било жертва на насилие по време на неговото отсъствие, се съобщава веднага на Отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане" за предприемане на необходимите действия.
   3. Водят се писмени протоколи за обстоятелствата при всички инциденти на напускане без разрешение, предприетите действия, обстоятелствата около връщането, причините за самоотлъчването, посочени от детето, и за предприетите с оглед на тези причини действия.
   4. Когато за едно дете се допуска, че има вероятност да избяга, директорът прилага съгласувани процедури за неговото наблюдение и за това, как напускането може да бъде предотвратено. Процедурите могат да включват промени в институцията, възпитателни или терапевтични подходи към корекции в поведението на детето или физическо ограничаване. Всички мерки трябва да се съгласуват в плана за грижи на детето.
   5. Директорът поддържа редовен контакт с училищата, в които учат децата, за да следи за посещаемостта. При чести отсъствия от училище той инициира преразглеждане на плана за грижи.
   Стандарт 16
   Доставчикът уведомява компетентните органи за всеки инцидент, свързан със закрилата на децата, настанени в институцията.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 16:
   1. Директорът уведомява родителите на детето за всеки значим инцидент, който засяга благополучието на детето, освен в случаите, когато това не е в интерес на детето.
   2. В досието на детето се вписват всички детайли от предприетите действия и резултатите от тях.
   Стандарт 17
   Доставчикът осигурява условия за изграждане на отношения, основани на взаимно уважение и разбиране между децата и персонала.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 17:
   1. Отношенията между децата и персонала се основават на взаимно уважение и на ясни професионални и лични граници, които са ефективни както за отделното дете, така и за цялата група.
   2. Целият персонал е обучен да осъществява и предлага позитивна грижа и контрол над децата.
   3. При вземане на ежедневни решения всеки член на персонала поддържа равновесие между желанията и предпочитанията на всяко дете, неговите потребности, потребностите на групата деца, закрилата и безопасността на всички.
   4. При обгрижването на децата в институцията персоналът не проявява толериране или антипатия към отделна личност или група.
   5. Взаимоотношенията между персонала и децата се основават на взаимно уважение и разбиране и поставяне на ясни професионални и лични граници.
   6. Очакванията за определен тип поведение както за персонала, така и за децата са ясно разбрани, включително упражняването на контрол върху децата.
   Стандарт 18
   Доставчикът разработва и следва специална процедура за възпитание и дисциплина.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 18:
   1. Персоналът поощрява социалноприемливото поведение. Когато поведението на детето се оценява като неприемливо, персоналът реагира чрез конструктивни, приемливи и официално одобрени от директора на институцията дисциплинарни мерки.
   2. Има ясни писмени процедури и насоки към персонала, които дефинират официално одобрените дисциплинарни и ограничителни мерки и подчертават необходимостта от засилване на позитивните послания към децата за постигане на приемливо поведение.
   3. Мерките за контрол и дисциплина се прилагат справедливо и последователно.
   4. Персоналът и децата разбират последиците от неприемливото поведение, а мерките, които се предприемат във връзка с него, са подходящи за възрастта, степента на разбиране и индивидуалните потребности на детето. Някои неприемливи прояви на децата могат да бъдат резултат от заболяване, нарушения в общуването, малтретиране и пр.
   5. Наказанието или физическото ограничаване не трябва да причинява неоправдана болка или нараняване. Физическото ограничаване се прилага само за да предотврати възможно нараняване на детето, на други хора или сериозни щети върху оборудването.
   6. Целият персонал е обучен да използва мерките за контрол и дисциплина. Обучението е насочено към избягване на физическото ограничаване.
   7. Всички членове на персонала удостоверяват с подпис, че са запознати с тази политика.
   8. Прилаганите мерки за ограничаване и контрол се регистрират в специална книга.
   Стандарт 19
   Доставчикът е длъжен да спазва следните изисквания за местоположение и материална база на специализираната институция: местоположението и материалната база на институцията да съответстват на целите и функциите на услугата; да се осигури среда, благоприятна за развитието на децата; помещенията, тяхното разпределение и обзавеждане да се доближават до семейната среда; да има достатъчно на брой санитарни помещения и други.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 19:
   1. Институцията е разположена на място, съобразено с потребностите от интеграция на децата в общността и задоволяване на потребностите им от образование, здраве, транспорт, развлечения и други.
   2. Когато в институцията са настанени деца с увреждания, се осигуряват подкрепа, помощ, специална мебелировка или оборудване, което подпомага техния нормален живот. Специално внимание се обръща на:
   а) парапетите и други средства, подпомагащи придвижването, са разположени на съответните места;
   б) стълбите са адаптирани и безопасни за всички ползватели;
   в) ако децата имат зрителни увреждания, цветовете и осветлението са избрани да подпомагат зрителните функции;
   г) надеждно съхраняване на инвалидните колички и помощните средства.
   3. Разположението и използването на помещенията в институцията подпомагат индивидуалните грижи и запазване уединението на всяко дете.
   4. Помещенията на институцията не се използват за други цели, несвързани с пряката му дейност.
   5. Предприемат се ефективни предохранителни мерки за предпазване на децата и персонала от външни лица, без това да наруши функционирането на институцията или да има негативен ефект върху качеството на грижата за децата.
   6. Директорът на институцията поддържа връзка с местната общност и подкрепя отношенията на децата с нейни представители.
   7. В институцията съществуват подходящо обзаведени пространства за насърчаване на различни видове спортни и творчески дейности.
   8. Интериорът и екстериорът на институцията се поддържат в добър вид. Сградата, обзавеждането и оборудването се поддържат и ремонтират, всяка повреда се отстранява бързо.
   9. Всяко дете има свое лично пространство в спалнята с подходящи размери, легло и завивки, шкафче за дрехи, заключващо се или сигурно шкафче за лични принадлежности и подходящо за четене осветление.
   10. Условията за учене на децата включват подходящо място и бюро, поставка за учебници, книги и помагала, които са на разположение.
   11. Съществува разграничение между личното и общото споделено пространство в институцията.
   12. Децата не спят в една стая с възрастни или с деца с голяма разлика във възрастта или от противоположния пол (освен ако са братя и сестри и при тяхно съгласие).
   13. На децата се дава възможност да изразяват мнението си за общото оборудване, обзавеждане и поддържане на институцията.
   14. Децата могат и биват насърчавани да подредят по свой вкус своя кът от спалното помещение.
   15. Децата имат достъп до телефон за провеждане на лични разговори.
   16. Стаите за персонала са близо до спалните на децата с оглед посрещане на техните нужди през нощта.
   17. Санитарните помещения са достатъчно на брой за посрещане нуждите на децата.
   18. Санитарните помещения са разположени и устроени съобразно нуждата на децата от уединение, запазване на достойнството и сигурността им и са достъпни. Те са приспособени и за деца с увреждания.
   19. Персоналът, но не и децата, може да отваря вратите на баните и тоалетните от външната страна при произшествие.
   20. Персоналът ползва тоалетна и баня или душ-кабина отделна от тези на децата.
   Стандарт 20
   Доставчикът е длъжен да осигури безопасна и сигурна среда за децата.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 20:
   1. Предприемат се практически действия за предпазване на децата, персонала и посетителите от бедствия, аварии и други опасности.
   2. Ръководството на институцията е планирало как да се реагира при евентуални критични ситуации, инфекциозни заболявания, пожари, недостиг на персонал, сериозни обвинения или оплаквания, инциденти.
   3. Децата и персоналът са запознати с правилата за евакуация и необходимото поведение в случаите на бедствия, аварии и катастрофи дори през нощта.
   4. На всеки 12 месеца се провеждат и записват упражнения за евакуация на персонала и децата. Алармите и оборудването се проверяват редовно.
   5. Проведени са консултации със служба "Пожарна и аварийна безопасност" и със съответните структурни звена на Държавна агенция "Гражданска защита" относно предпазните мерки, като препоръките се спазват.
   Стандарт 21
   Доставчикът е длъжен да проведе внимателен подбор на персонала и доброволците, работещи с деца в институцията.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 21:
   1. Подборът на целия персонал, включително помощния, и на доброволците, които работят с децата в институцията, се извършва на базата на изискванията на длъжностните характеристики и спазване на Етичния кодекс на работещите с деца.
   2. Където е възможно, избраните кандидати за назначаване се канят на посещение в институцията преди вземане на решението за назначаване.
   3. Директорът на институцията осигурява присъствието на служител, както и други необходими мерки при превозването на децата от и към институцията.
   4. Посетителите не се допускат в институцията без наблюдение. Има ясна политика и процедура за наблюдение на посещенията, включително книга за вписване на посетителите. Децата имат ясни писмени и устни насоки за прием на техни посетители в институцията. Родителите и роднините не се допускат до другите деца в институцията.
   5. Персоналът не пуши и не консумира алкохол, докато се грижи за децата в институцията.
   Стандарт 22
   Доставчикът осигурява професионална и методическа подкрепа на персонала и осигурява възможност за повишаване на квалификацията му.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 22:
   1. Целият персонал, включително помощният, както и директорът на институцията се ръководят с оглед изпълнение на целите на институцията, оказва им се професионална подкрепа, като членовете на персонала са наясно на кого са подчинени.
   2. Целият персонал, включително помощният, получава индивидуална супервизия от директора или от упълномощено от него лице веднъж месечно, като резултатите и последващите действия се протоколират.
   3. Супервизията на персонала, работещ с деца, е насочена към:
   а) проблеми и методи при работата с деца;
   б) работа с дете, за което социалният работник е персонално отговорен;
   в) работата на персонала в изпълнение на плана за грижи на даденото дете;
   г) степен на персонална ангажираност, чувства, загриженост и стрес;
   д) развитие и обучение;
   е) обратна информация за изпълнението;
   ж) ръководство за текущи и нови задачи, включително установяване и поддържане на стандарти.
   4. Целият персонал, включително директорът, има писмени длъжностни характеристики, които ясно установяват неговите отговорности, очакваните задължения и отчетност. Длъжностните характеристики се преразглеждат веднъж годишно.
   5. Дейността на персонала се оценява индивидуално и задължително всяка година от директора. Личното досие на работещия съдържа запис на постиженията и слабостите, целите за следващата година и нуждите от обучение.
   6. На персонала се осигурява писмено ръководство за процедурите и политиките на институцията. Персоналът е информиран за процедурата по подаване на жалби.
   7. Персоналът има възможност за търсене на съвет и за получаване на консултация.
   8. Срещите на персонала, отговорен за децата, се провеждат поне на две седмици и включват дискусии за грижите за отделните деца и за ръководенето на групата, както и преглед на практиките на институцията. Срещите имат определено време и тематика.
   9. Професионалната компетентност на персонала като цяло и на отделните служители е добра и способства за изпълнението на функциите на институцията, плановете за грижа и задоволяване потребностите на всяко дете.
   10. Има ясни указания кой член на персонала замества директора.
   11. Графикът на дежурствата на служителите е направен така, че се осигурява непрекъсната денонощна грижа за децата. Попълването на документацията, планирането или провеждането на програми е в съответствие с плановете за грижа.
   12. Персоналът получава обучение и възможности за развитие.
   13. Директорът на институцията има разработена програма за обучение на новоназначен персонал, която включва и ръководство по закрила на децата.
   14. Персоналът, който пряко се грижи за децата, има личен план за развитие, включващ ежегодно продължаващо обучение.
   Стандарт 23
   Числеността, опитът и квалификацията на персонала в институцията следва да бъдат съобразени с необходимостта от осигуряване на качествена грижа за децата.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 23:
   1. В институцията има денонощно персонал, като числеността му отговаря или е над определения нормативен минимум.
   2. Директорът на институцията осигурява приемственост на персонала, така че да не се прекъсват връзките между персонала и децата.
   3. Винаги има поне по един служител, който отговаря за децата. Децата знаят кой е този служител и как да установяват контакт с него.
   4. На децата не се поверява отговорност за други деца в институцията, нито им се възлага да заместват отсъстващ член на персонала.
   5. Персоналът, който е в ежедневен контакт с децата, включва представители на двата пола. Ако работата и специфичните задачи на институцията изискват използването на персонал от един пол, съществува и се прилага ясно ръководство за отношенията на децата с член на персонала от друг пол.
   Стандарт 24
   Доставчикът разработва процедура за вътрешен контрол на предоставяните в специализираната институция услуги и осъществява периодичен вътрешен контрол върху работата на персонала и върху качеството на предоставяните грижи.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 24:
   1. Когато лицензираният доставчик е възложил управлението на институцията на друго лице, той посещава институцията поне веднъж месечно, за да извърши проверка и контрол върху благосъстоянието на децата.
   2. Посещенията се провеждат без предизвестие. Те включват проверка на документите, на книгата за жалби и оплаквания, на книгата за наложени дисциплинарни мерки и използване на ограниченията. Прави се оценка на физическото състояние на сградата, обзавеждането и оборудването на институцията.
   3. На базата на докладите се дават насоки за работата на директора на институцията.
   4. Съществува система за наблюдение на функционирането на институцията, която гарантира, че работата се осъществява в съответствие с правилниците за работа на съответния тип институция, институционалния й проект и наредбата за критерии и стандарти за социалните услуги за деца. Директорът на институцията идентифицира тенденции или проблеми, които изискват действия за подобряване на условията.
   5. Лицензираният доставчик има писмен план за бъдещото развитие на институцията, който идентифицира проблеми и необходими промени във функционирането му или потвърждава досега съществуващите правила и условия и който той представя пред настоятелството.
   6. Копия от докладите за осъществения контрол върху качеството на социалните услуги за деца се предоставят от директора на институцията на целия персонал, на всички деца в институцията, на родители, по искане на отдела за закрила на детето или при настаняване на дете.
   Стандарт 25
За всяко дете задължително се води лично досие. Детето има право на
достъп до личното си досие.
   Критерии за оценка на съответствието със стандарт 25:
   1. Всяко дете има лично досие, което съдържа:
   а) лични данни на детето - име, презиме и фамилия, ЕГН;
   б) адрес на детето непосредствено преди настаняването в институцията;
   в) копие от плана за грижи и плана за действие, резултати от прегледите на плана;
   г) вероизповедание;
   д) описание на произхода на детето, особености на неговата културна и езикова среда;
   е) адрес и телефон на отдела за закрила на детето, извършил настаняването;
   ж) административната заповед или съдебното решение за настаняване;
   з) дати и причини за всяко посещение на детето по време на престоя му в институцията;
   и) дата и обстоятелства на отсъствието на детето от институцията, включително с разрешение;
   к) описание на специални потребности на детето, ако има такива;
   л) дата и обстоятелства за прилагане на мерки за контрол и ограничение;
   м) специални изисквания за здравните и диетични потребности на детето;
   н) адрес и телефон на личния лекар на детето;
   о) отразяване на сериозни заболявания и инциденти;
   п) контакти на детето с родителите.
   2. Детето и родителите му имат достъп до информацията, съдържаща се в личното му досие, в съответствие със законовите изисквания.

# 6 14 ноем. 2006, 15:23 ч.

Мнения: 1 134

ПРИЕМНИ СЕМЕЙСТВА И ОСИНОВИТЕЛИ

Какви са необходими документи за приемни семейства
   копие от документ за самоличност;
   документ от служба ГРАО, че не са поставени под запрещение, не са лишавани от родителски права или не са с ограничени родителски права;
   декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 32, т. 4-7 от ЗЗД. Съгласно тези точки, следните лица не могат да бъдат настойници: настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения; лица, негодни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и/или липса на материални условия за отглеждането и развитието на дете; осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;
   медицинско удостоверение, че не страдат от болестите по чл.36 и 36а от Закона за народното здраве;
   документи, удостоверяващи месечния доход;
   декларация за обстоятелството по чл. 6 т. 3 от Наредбата за приемни семейства – възможност на кандидатите за приемно семейство да осигурят лично пространство на детето в жилището;
   декларация за сътрудничество с отдел “Закрила на детето” .
Допълнително се предоставят и други документи, в зависимост от конкретния случай по ал.1 от Наредбата за приемни семейства.
8.1.4.3.Видове настанявания
   краткосрочно – до шест месеца;
   средносрочно – от шест месеца до една година;
   дългосрочно – над една година;
   спешно.
Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето и целта на неговото настаняване.
8.1.5.Кандидатстване за пълно осиновяване на дете8.1.5.1.Условията и ред за пълно осиновяване
Кандидатът за пълно осиновяване на дете подава писмено заявление за получаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи до Д “СП” по постоянен адрес.
Д “СП” извършва социално проучване на българските граждани, желаещи да осиновят дете.
Срокът за проучване на кандидатите за осиновители е не по-дълъг от 3 месеца.
8.1.5.2.Необходими документи
   копие от лична карта са справка;
   копие от удостоверение за сключен граждански брак;
   копие от акт за раждане на кандидат- осиновителя;
   копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот;
   свидетелство за съдимост;
   удостоверение от общината по постоянен адрес, че лицето не е лишавано или ограничавано от родителски права;
   удостоверение за семейно положение, издадено от общината по постоянен адрес;
   декларация за гражданство и имотно състояние;
   служебна бележка за брутните трудови доходи за последните 6 месеца;
   трудова характеристика;
   препоръки за лицето, желаещо да осинови дете, както и за съжителстващите с него лица;
   медицинско свидетелство за физическото и психическо здраве, както и медицинско удостоверение за липса на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други застрашаващи живота на осиновяващия, в което са посочени резултатите от проведените изследвания. Заключение на медицинските органи дали лицето е клинично здраво и годно да осинови дете;
   документ, удостоверяващ, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
   декларация за готовност за сътрудничество с Д “СП” при наблюдението на отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси, включително да предоставя информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от осиновяването;
   за лицата български граждани, живеещи в чужбина се представя доклад от съответния компетентен орган в държавата по постоянното му пребиваване.
Всички документи се представят в оригинал и ксерокопие с изключение на документите, отбелязани в първите четири подточки.
Допълнително се предоставят и други документи в зависимост от конкретния случай.

8.3.2.Месечни и еднократни помощи за отглеждане на дете в приемно семейство8.3.2.1.Кой има право на помощта?
Помощта се изплаща на лицето или семейството, утвърдено като приемно семейство по реда на ЗЗД, в което е настанено дете с договор.
8.3.2.2.Какъв е размерът на помощта?
Размерът на еднократната помощ е до 5-кратния размер на ГМД и се отпуска по преценка, за да посрещне определена потребност на детето. Еднократната помощ може да се предостави и в натура.
Месечната помощ се определя от възрастта и е:
   до 7-годишна възраст на детето - до 3-кратен размер на ГМД;
   от 7 до 14-годишна възраст на детето - до 3,5-кратен размер на ГМД;
   от 14 до 18-годишна възраст - до 4-кратен размер на ГМД.
8.3.2.3.Условия за получаване на помощта
Месечна помощ се отпуска, ако средномесечния доход на член от семейството е по-нисък от 2,5–кратния размер на ГМД. Това се отнася и за живеещите на семейни начала.
8.3.2.4.Необходими документи при подаване на молба-декларация
   лична карта (за справка);
   копие от акт за раждане на детето;
   заповед на Директора на Д “СП” и сключен договор с приемното семейство за настаняване на детето за отглеждане и възпитание в семейството и/или съдебно решение;
   за деца с физически и психически увреждания - документ за здравословно състояние на детето;
   документ за доходи за предходния месец преди месеца на подаване на молбата-декларация.
8.3.3.Еднократни помощи за реинтеграция на детето в семейството
8.3.3.1.Кой има право на помощта?
Право на помощта имат родителите, които:
   са изявили желание за връщане на детето в семейството
   сътрудничат на отдел “Закрила на детето” към Д “СП” за постигане на целите, определени в плана за действие;
   отговарят на условията от Правилника за прилагане на ЗЗД.
8.3.3.2.Какъв е размерът на помощта?
Размерът на еднократната помощ е до 5-кратния размер на ГМД и се отпуска по преценка.
Размерът на месечната помощ е:
   до 7-годишна възраст на детето - до 3-кратен размер на ГМД;
   от 7 до 14-годишна възраст на детето - до 3,5-кратен размер на ГМД;
   от 14 до 18-годишна възраст - до 4-кратен размер на ГМД.
8.3.3.3.Условия за получаване на помощта
Отпуска се след завръщане на детето в биологичното му семейство, за да посрещне възникнала извънредно нужда и не е обвързана с издръжката на детето.
8.3.3.4.Необходими документи при подаване на молба–декларация
   лична карта (за справка);
   заповед за прекратяване на настаняването на детето в специализираната институция;
   копие от акт за раждане на детето;
   за деца с физически и психически увреждания - документ за здравословно състояние на детето;
   документ за доходи за предходния месец преди месеца на подаване на молбата–декларация.
8.3.4. Еднократни помощи за превенция на изоставянето
Помощта се отпуска за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
8.3.4.1. Какъв е размерът на помощта ?
Размерът на еднократната помощ е до петкратния размер на ГМД

# 7 15 ноем. 2006, 09:06 ч.

Мнения: 24

НАРЕДБА № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето

Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г.
кн. 4/2001 г., стр. 340
т. 1, р. 3, № 194

   Раздел I
   Общи положения
   Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за предоставяне на полицейска закрила на детето.
   Чл. 2. Полицейската закрила на детето, наричана по-долу "полицейска закрила", по смисъла на тази наредба е спешна мярка, предоставена на дете от полицейските органи, служещи в районните полицейски управления (РПУ) в териториалните служби на МВР (СДВР и РДВР).
   Чл. 3. Полицейска закрила се предоставя, когато:
   1. детето е обект на престъпление;
   2. има непосредствена опасност за живота или здравето на детето;
   3. има опасност детето да бъде въвлечено в извършването на престъпление;
   4. детето е изгубено или е в безпомощно състояние;
   5. детето е останало без надзор.
   Чл. 4. Полицейската закрила се осъществява чрез:
   1. отстраняване на детето от средата или субектите, които оказват или могат да окажат вредно въздействие върху него;
   2. установяване на обстоятелствата, довели до попадането на детето в това състояние;
   3. предприемане на мерки съвместно със социалните работници в общинските служби за социално подпомагане (ОССП) за отстраняване на причините и условията, представляващи опасност за физическото, душевното или моралното развитие на детето; мерките се предприемат съобразно правомощията на полицейските органи.
   Раздел II
   Условия за предоставяне на полицейска закрила
   Чл. 5. (1) Полицейската закрила се предоставя по искане на:
   1. самото дете;
   2. родител или лице, на което е възложено изпълнението на родителските функции;
   3. социален работник;
   4. представител на общинската администрация или член на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
   5. полицейски орган;
   6. прокуратурата;
   7. съда.
   (2) Предоставянето на полицейска закрила се осъществява с искане (приложение № 1).
   Чл. 6. (1) Полицейска закрила се предоставя за не повече от 24 часа.
   (2) На детето се предоставя полицейска закрила по всяко време на денонощието.
   Чл. 7. (1) Детето, на което е предоставена полицейска закрила, се настанява във:
   1. специално помещение към ОССП;
   2. специално помещение в РПУ или в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (ДВНМН) при МВР; в тези случаи при приемането на детето се извършва медицински преглед, за което се изготвя документ от квалифицирано медицинско лице;
   3. специализирани институции за отглеждане и възпитание на деца към Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика;
   4. семейството му или при лице, на което е възложено изпълнението на родителските функции, със съгласието на ОССП по местоживеене на детето.
   (2) При необходимост органът, предоставящ полицейската закрила, осигурява полицейска охрана на детето.
   (3) В случаите по ал. 1 и 2 детето може да се придружава от родител или лице, на което е възложено изпълнението на родителските функции.
   Чл. 8. Дете, за което се иска предоставяне на полицейска закрила, се настанява незабавно в ДВНМН към МВР съгласно изискванията на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) и Правилника за организацията и дейността на ДВНМН, когато:
   1. не може да се установи местоживеенето му;
   2. за него се установи, че проси, проституира, злоупотребява с алкохол или употребява наркотични вещества;
   3. за него се установи, че самоволно е напуснало заведение за задължително възпитание или принудително лечение;
   4. за него се установи, че е извършител на противообществени прояви.
   Чл. 9. Предоставянето на полицейска закрила се прекратява при:
   1. отпадане на обстоятелствата, наложили предоставянето й;
   2. изтичане на срока.
   Чл. 10. (1) Всички действия по осъществяването на полицейската закрила се отразяват в документите, посочени в наредбата.
   (2) Документите се завеждат в деловодството на РПУ по определения за това ред.
   Раздел III
   Ред за предоставяне на полицейска закрила
   Чл. 11. (1) Полицейска закрила се предоставя със заповед, издадена от началника на РПУ или упълномощен от него служител.
   (2) В извънработно време, в почивни и празнични дни полицейска закрила се предоставя със заповед, издадена от дежурния офицер в РПУ.
   (3) Заповедите по ал. 1 и 2 се издават съобразно приложение № 2.
   Чл. 12. Полицейският орган, осъществяващ закрилата на детето:
   1. установява самоличността на детето;
   2. установява родителите или лицата, на които е възложено да изпълняват родителските функции;
   3. запознава и обяснява на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях (приложение № 2);
   4. организира мероприятията по осъществяването й, провежда ги и след изтичане срока на закрилата докладва по съответния ред;
   5. вписва всички данни в Дневника за записване на децата, на които е предоставена полицейска закрила (приложение № 3).
   Чл. 13. (1) Полицейският орган, предприел закрилата на дете, незабавно уведомява:
   1. родителите на детето или лицето, на което е възложено да изпълнява родителските функции;
   2. общинската служба за социално подпомагане, в чийто район е предоставена закрилата;
   3. общинската служба за социално подпомагане по местоживеене на детето;
   4. районната прокуратура, на чиято територия е предприета мярката.
   (2) Уведомяването по ал. 1 се извършва с уведомително писмо (приложение № 4).
   (3) В случай, че детето, на което се предоставя полицейска закрила, е чужд гражданин, освен субектите по ал. 1 се уведомява и дежурният в РДВР, който уведомява съответното посолство или консулска служба по определения за това ред.
   Чл. 14. (1) Детето под полицейска закрила се настанява в подходящо помещение в РПУ и в отделно помещение в ДВНМН. В тези случаи не се допуска детето да контактува с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него.
   (2) Служителят, осъществяващ полицейската закрила в РПУ и в ДВНМН, упражнява контрол и наблюдение над детето под полицейска закрила.
   Чл. 15. (1) Полицейска закрила се осъществява и при транспортирането на детето.
   (2) Транспортирането се осъществява с транспорт и за сметка на ОССП.
   (3) При транспортиране детето може да бъде придружавано от родител или лице, на което е възложено да изпълнява родителските функции.
   (4) Предаването на дете под полицейска закрила, както и след прекратяване на закрилата се извършва с приемно-предавателен протокол (приложение № 5).
   Чл. 16. (1) Полицейска охрана на дете, на което е предоставена полицейска закрила, се осъществява, когато:
   1. детето е обект на престъпление;
   2. е необходимо да бъде ограничен достъпът до детето, поради опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие.
   (2) Полицейската охрана се осигурява от полицейските органи със заповед на началника на РПУ или упълномощен от него служител (приложение № 2).

   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
   § 1. Наредбата се издава на основание на чл. 43 от Закона за закрила на детето и е съгласувана с Държавната агенция за закрила на детето.
   § 2. Контролът по изпълнението на настоящата наредба се възлага на главния секретар на МВР.