Публикувана: 11 ноем. 2006, 13:56 ч.
Последно мнение: 13 ноем. 2006, 16:13 ч.

Детската ревност

11 ноем. 2006, 13:56 ч.

Мнения: 155

Здравейте мами,

Споделете дали сте се сблъсквали с ревността на каката/баткото след появата на новото бебе! Трудно ли беше на по-голямото ви дете/по-големите ви деца/ да възприеме/възприемат/ новия член на семейството и колко време му/им/ отне ?

Последна редакция: сб, 11 ное 2006, 15:07 от ipm

# 1 11 ноем. 2006, 22:22 ч.

Мнения: 163

При нас се получи точно така,синът ми е на 9 год.и като му казах че съм бременна 3 дни не можеше да се разговаря с него и недай си боже някой да спомене нещо за бебето изтръпваше.Раждането ми предстои всеки момент и се надявам като се появи бебо всичко да си дойде на мястото и да бъде един добър батко.

# 2 11 ноем. 2006, 22:27 ч.

dışterya mi e na 8 godini i kato nauçi se zaradva poveçe ot men i tati.nadyavam se i çe sled kato se rodi bebo da e vse taka. Grinning

# 3 11 ноем. 2006, 22:35 ч.

Мнения: 7 723

Мойта кака много се радваше, че ще има бебе. Тогава не показа никаква ревност, радваше се колкото и аз. Ревността й започна да се проявява малко по- късно, когато всичко "мое" стана "наше".

# 4 12 ноем. 2006, 08:57 ч.

Мнения: 4 915

И мен ме вълнува тази тема - особено за случаите, когато разликата между децата е около 2 години.

А иначе, сестра ми се роди, когато бях на 4 годинки и 1 месец. Така и не проявих ревност.
По-скоро, когато пораснахме, чувствах недоволство винаги, когато мен като по-голяма ме изкарваха отговорна за всички бели - включително и за тези на сестра ми. Laughing

# 5 12 ноем. 2006, 09:13 ч.

Мнения: 791

Не знам. Очаквам да се прояви при нас след като родя. За сега много се радва за това че ще става батко,даже измисли умалително на бебо и му вика Шуши и твърдо е заявил че така ще се казва бебо. Терминът ми е за януари и сме решили голямото пазаруване да стане декември и да вземем баткото Grinning

, за да може той да помага в избирането и да почуства и той отговорност към бебо. Мисля си че като го накарам да полага грижи и той за малкото човече, няма да ревнува , нали и той ще участва и няма да се чувства изолиран. Ама това само си го мисля ама дали ще стане реалност не се стане.

# 6 12 ноем. 2006, 09:25 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Досега не съм забелязала такива прояви у голямото ми дете. Подготвях го още преди да забременея - разказвах му за силната връзка между брат и сестра, за обичта и грижите, които ни очакват.
Помага ми много, играят си двамата, забавляват се, пази я от "недоброжелатели" навън. Въобще мисля, че предварителната подготовка е много важна. Както и след появата на новия член на сем. вниманието на майката да не е изцяло ангажирано с малкото.

# 7 12 ноем. 2006, 10:53 ч.

Мнения: 10 570

Тези от вас,които не са имали проблем са късметлии! МИслех да пускам подобна тема заради братовчедка си. Тя има син на почти 5г. и бебе на 50 дни. Баткото я подлуди за бебе докато аз бях бременна и когато тя забременя случайно беше голяма радост, чакаше бебето с нетърпение, обещаваше, че ще го гледа Simple Smile

. Да, обаче сега адски ревнува, оплаква се на баща си, че майка му гледа само бебето и не му обръща внимание и т.н. Дори 2 пъти е ударил бебето по дупето!!!!!!!!!!!!! Майка му му обеснява, че ако пази тишина бебето да заспи, тя ще си играе с него, но той продължава да беснее и крещи. Когато бебето все пак спи, настоява да си играят на нови игри - майка и бебе, като той е майката, имитира я, чуди се дали има достатъчно кърма и т.н. Братовчедка ми не знае как да се справи, няма кой да й помогне, мъжът й не е примерен баща, а и много работи. Ще следя темата - дано се включи някой, който е имал такъв проблем!

# 8 12 ноем. 2006, 11:46 ч.

София
Мнения: 1 951

Не,не съм защото съм майка на близнаци.Децата са били еднакво време с мен .

# 9 12 ноем. 2006, 12:38 ч.

София
Мнения: 208

Когато се роди синът ни ,Ели беше на 3,4г-в началото не проявяваше ревност,но като поотрасна малкият и започна да има претенции и той за играчки,се започна една караница,дай си ми ,това е мое,.Един ден дъщеричката ни ми каза-мамо,защо не съм аз по-малката,вие го обичате повече.Толкова се разтроих,правех всичко възможно да дам и на двете си деца еднакво внимание,но ....Ели постепенно започна и леко да заеква-водихме я и на логопед,не било някякъв сериозен проблем,но трябвало да й обръщаме повече внимание,да не й викам,да й говоря много спокойно.Толкова е трудно като нямаме никаква помощ(баби) да се справямЕ със всичко-двете деца,апартамент,чистене,готвене,пазаруване,работа,е,трудно се запазва голямо спокойствие,все бързаме ли бързаме,а децата това не го разбират.....
Но аз съм сигурна,че Ели със всеки изминал ден се привързва към братчето си все повече и повече,даже не минава ден без да се гушкат и тя да казва колко го обичка.
зА обичта и омразата между децата основна роля имаме ние родителите!!!

# 10 12 ноем. 2006, 13:41 ч.

Мнения: 155

Колкото е по-малка разликата във възрастта, толкова по-голяма неосъзната ревност проявяват децата. И моите деца са близнаци, но съвсем несъзнателно се конкурират във всяко едно нещо. Търсят еднаква доза внимание, очакват еднакво големи подаръци, гушкат се задължитено и двамата. Въобще каквото иска единия, го иска и другия много успяваме да култивираме у тях мисълта да мислят за другия не като за конкурент, а като приятелче, което им е по-близко дори от мама и тати.
Дори и разликата да е по-голяма две ли са децата те очакват еднаква доза търпение и внимание. Във никакъв случай баткото или каката не трябва да бъдат пренебрегвани за сметка на малкото човече.

# 11 12 ноем. 2006, 14:07 ч.

Мнения: 752

Разликата на мойте е две години. Когато се роди бебето, каката много се радваше. Носеше памперси, даваше вода, постоянно го гушкаше, цункаше, галеше и т.н. За да не прояви ревност и омраза към бебето, започнахме да й обръщаме повече внимание, което имаше обратен ефект - качи ни се на главата. Към бебето проявяваше само любов и привързаност. От скоро - два месеца почти - започна да го удря, бие, не го иска, просто се държи ужасно. Постоянно й говорим, обясняваме, но не и не. Имам чувството, че като направи 3 г., някак се осъзна ли, какво стана незнам, но се държи безобразно. Всичко е нейно, дори играчките на бебка. Явно ревнува, защото вниманието е разделено вече. Тя беше и първородна внучка и от двете страни, а сега вече и на бебка се радват. Като ни дойдат гости, не съзнателно обръщат малко повече внимание на беебто - все пак е новият ни член. И така, просто незнам как да го преодолеем. Дори се чувствам виновна кък бебка, защото май се получава, така че каката получава повече внимание и все пак ревнува. newsm78

# 12 12 ноем. 2006, 16:25 ч.

Мнения: 155

Май сте влезли в кризисната възраст на тригодишните Confused

.Споко, скоро ще мине и нещата значително ще се подобрят thumbsup

# 13 12 ноем. 2006, 18:08 ч.

Мнения: 1 734

Боби ревнува когато се заиграя с деца на приятелките ми или взема на ръце друго бебе. Не знам какво ще е, ако имаме второ... не ми се мисли каква ревност ще е и как ли ще балансирам нещата newsm78

# 14 13 ноем. 2006, 16:13 ч.

Мнения: 155

Цитат на: Lilqna в нд, 12 ное 2006, 09:25

Аз също започнах отрано да подготвям децата ни за очакваното събитие и съм сигурна,че това е много важно!Но като чета коментарите ви,си правя извод,че всъщност ревността е индивидуална.При някои деца се проявява повече при други по-малко..... е при нас няма как да не се прояви все при един от двамата newsm78

все пак дори и дъщеричката ми да ми помога и да върши неща,свързани с бебето с удоволствие,то малкият палавник ще прояви ревност или пък обратното..... притеснявам се и от друга гледна точка-да не би да се почувстват пренебрегнати по някакъв начин Sad

Но преди всичко това се моля бебчо да е жив и здрав пък после ще му мисля Grinning

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: