Здравейте на всички:)) имам следното питане как да обясня на сина си , че родителите не трябва да се обиждат. Онзи ден ме нарече "Боклук" естествено отнесе един шамар, но не ми се ще да продължавам с този метод.
- Публикувана: 11 ян. 2005, 09:43 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2005, 17:04 ч.
Kак се справяте .....
Смятам да следя темата с интерес, защото имам една приятелка чиято дъщеричка е на 3г и 6м и казва на баща си "тъпанар", а на майка си "пръдла", видяли са се в чудо хората.
Все си мислех, че такова отношение е поправимо и че с един сериозен разговор детето е достатъчно голямо за да разбере, че не трябва така да обижда който и да било, но не се получава.
Аз лично пробвах и си ударих на камък, явно както и аз така и те нямаме подход към това дете. Защото аз и казвам това не е хубаво не трябва да го правиш, а тя ми вика гледай си работата, тогава и се скарах и принципно като нормална реакция очаквах да се стресне, но нищо подобно тя само стои и ме гледа лошо готова да ме удари
Явно си е до детето и темперамента, незнам но мойто дете не би си позволило да употребява такива думи и да се държи по този начин, прекалено кротка и чувствителна е и най- голямото наказание за нея е да и се скарам и да и се разсърдя, тогава започва да плаче от обида не от друго.
Като я питам моята приятелка от къде ги учи тези думи детето тя ми казва от градината, също се е научила да се бие с юмруци. Незнам какви са тези градини и какви са тези методи на възпитание там, но все си мисля, че градината не е решаващият фактор за възпитанието на едно дете.
Незнам как бих постъпвала в такива ситуации, много лесно е да се каже ще му зашия един шамар, но шамарите не оправят положението, а само биха задълбочили проблема
Все си мислех, че такова отношение е поправимо и че с един сериозен разговор детето е достатъчно голямо за да разбере, че не трябва така да обижда който и да било, но не се получава.
Аз лично пробвах и си ударих на камък, явно както и аз така и те нямаме подход към това дете. Защото аз и казвам това не е хубаво не трябва да го правиш, а тя ми вика гледай си работата, тогава и се скарах и принципно като нормална реакция очаквах да се стресне, но нищо подобно тя само стои и ме гледа лошо готова да ме удари
Явно си е до детето и темперамента, незнам но мойто дете не би си позволило да употребява такива думи и да се държи по този начин, прекалено кротка и чувствителна е и най- голямото наказание за нея е да и се скарам и да и се разсърдя, тогава започва да плаче от обида не от друго.
Като я питам моята приятелка от къде ги учи тези думи детето тя ми казва от градината, също се е научила да се бие с юмруци. Незнам какви са тези градини и какви са тези методи на възпитание там, но все си мисля, че градината не е решаващият фактор за възпитанието на едно дете.
Незнам как бих постъпвала в такива ситуации, много лесно е да се каже ще му зашия един шамар, но шамарите не оправят положението, а само биха задълбочили проблема
Вкъщи два пъти са влизали "лоши" думички - щерката беше май на 3 и нещо.
Първо й обясних, че "гъз" означава дупе, но звучи грозно. Тя обаче продължи, видимо заинтригувана от възмущението ни.
След около седмица се раздразних сериозно, защото разбрах, че го казва нарочно.
Повече не й обяснявах - заявих, че моето добро момиче не говори грозни неща и с невъзпитани деца не говоря. Игнорирах я - напълно - все едно съм сама в стаята. След 2 часа вкъщи имах едно сладко и възпитано дете
След два месеца ситуацията се повтори - реакцията ми беше същата и оттогава не съм имала проблем. Да научава разни думички, съобщава ми ги, обясняваме си какво означават и дотам.
Дано да проработи и със сина ти.
Първо й обясних, че "гъз" означава дупе, но звучи грозно. Тя обаче продължи, видимо заинтригувана от възмущението ни.
След около седмица се раздразних сериозно, защото разбрах, че го казва нарочно.
Повече не й обяснявах - заявих, че моето добро момиче не говори грозни неща и с невъзпитани деца не говоря. Игнорирах я - напълно - все едно съм сама в стаята. След 2 часа вкъщи имах едно сладко и възпитано дете
След два месеца ситуацията се повтори - реакцията ми беше същата и оттогава не съм имала проблем. Да научава разни думички, съобщава ми ги, обясняваме си какво означават и дотам.
Дано да проработи и със сина ти.
Явно с всички деца е така - има един момент, в който употребяват в детската градина и после в къщи разни думички, за да видят какъв ще е ефектът. Важно е да не им много заостряш вниманието и те ги забравят.
При нашия батко историята беше следната / сега ми е смешно като си спомням/. Посреща ме госпожата в детската градина, възмутена от сина ми, който бил употребил 2 "лоши" думички. И решавам аз да водя възпитателен разговор с него. Какви 2 лоши думички знаеш - питам го аз. " Аз знам не 2, а 3 такива думички" - гордо заявява синковеца, при което аз си глътвам граматиката. " И кои са те " - продължавам аз. " Лайно, гъз и педераст!" - беше отговорът. Е това последното ме уби. Питам го знае ли какво всъщност е " педераст", а той отговаря - "да - един, на когото нещо му расте"!
И ги бил употребявал, защото били смешни и госпожата се ядосвала, като ги чуела.
Е, обясних му, че няма смешни думи - всяка си носи някакво значение. Повече не съм го чула, нито съм имала оплаквания от госпожите в градината.
При нашия батко историята беше следната / сега ми е смешно като си спомням/. Посреща ме госпожата в детската градина, възмутена от сина ми, който бил употребил 2 "лоши" думички. И решавам аз да водя възпитателен разговор с него. Какви 2 лоши думички знаеш - питам го аз. " Аз знам не 2, а 3 такива думички" - гордо заявява синковеца, при което аз си глътвам граматиката. " И кои са те " - продължавам аз. " Лайно, гъз и педераст!" - беше отговорът. Е това последното ме уби. Питам го знае ли какво всъщност е " педераст", а той отговаря - "да - един, на когото нещо му расте"!
И ги бил употребявал, защото били смешни и госпожата се ядосвала, като ги чуела.
Е, обясних му, че няма смешни думи - всяка си носи някакво значение. Повече не съм го чула, нито съм имала оплаквания от госпожите в градината.
мисля че децата много се впечатляват, когато научат някоя грозна думичка и я кажат пред родителите си а те реагират странно. Имам впредвид че усещат че нещо не е наред, но им харесва да я повтарят. Най-добрият изход е да се игнорира тази думичка и да се обяснява многократно че щом мама и тати не използват такива думи, не им е приятно да ги чуват и от детето.