може би на някои от вас ще се стори смешно, но аз съм изправена пред огромен проблем: не мога да преодолея мисълта, че ми се налага да бъда разделена от съпруга си за известен период от време. В момента съм на специализация в чужбина и се чувствам толкова адски некомфортно в този така приказен град, за който хората мечтаят, че дори си докарах здравословни проблеми!
разбира се, че с него си говорим всяка вечер по цели часове в скайпа, но това в никакъв случай не ми помага да изживявам всяка минутка далече от него като година...
може би проблемът е в това, че в последните почти две години не сме се разделяли изобщо, освен когато сме на работа. иначе правим абсолютно всичко заедно....готвене, чистене, разходки...
знам, че няма универсална терапия за справяне с проблема и се опитвам да мисля за нещо друго, но мислите ми неминуемо се връщат към него.... всяка следваща секундичка... опасявам се, че направо си пропилявам и специализацията, а съм положила огромен труд, за да спечеля тази стипендия...
попадали ли сте в подобна ситуация? как се справихте?
благодаря ви