Здравейте мами,
може би на някои от вас ще се стори смешно, но аз съм изправена пред огромен проблем: не мога да преодолея мисълта, че ми се налага да бъда разделена от съпруга си за известен период от време. В момента съм на специализация в чужбина и се чувствам толкова адски некомфортно в този така приказен град, за който хората мечтаят, че дори си докарах здравословни проблеми!
разбира се, че с него си говорим всяка вечер по цели часове в скайпа, но това в никакъв случай не ми помага да изживявам всяка минутка далече от него като година...
може би проблемът е в това, че в последните почти две години не сме се разделяли изобщо, освен когато сме на работа. иначе правим абсолютно всичко заедно....готвене, чистене, разходки...
знам, че няма универсална терапия за справяне с проблема и се опитвам да мисля за нещо друго, но мислите ми неминуемо се връщат към него.... всяка следваща секундичка... опасявам се, че направо си пропилявам и специализацията, а съм положила огромен труд, за да спечеля тази стипендия...
попадали ли сте в подобна ситуация? как се справихте?
благодаря ви
може би на някои от вас ще се стори смешно, но аз съм изправена пред огромен проблем: не мога да преодолея мисълта, че ми се налага да бъда разделена от съпруга си за известен период от време. В момента съм на специализация в чужбина и се чувствам толкова адски некомфортно в този така приказен град, за който хората мечтаят, че дори си докарах здравословни проблеми!
разбира се, че с него си говорим всяка вечер по цели часове в скайпа, но това в никакъв случай не ми помага да изживявам всяка минутка далече от него като година...
може би проблемът е в това, че в последните почти две години не сме се разделяли изобщо, освен когато сме на работа. иначе правим абсолютно всичко заедно....готвене, чистене, разходки...
знам, че няма универсална терапия за справяне с проблема и се опитвам да мисля за нещо друго, но мислите ми неминуемо се връщат към него.... всяка следваща секундичка... опасявам се, че направо си пропилявам и специализацията, а съм положила огромен труд, за да спечеля тази стипендия...
попадали ли сте в подобна ситуация? как се справихте?
благодаря ви
: бебе, май си в любовен период. или е от пълнолунието. нищо! ще ти мине. 
.Ние със съпруга ми много се обичаме и непрекъснато сме заедно,но понякога се разделяме.Обикновенно за по един месец.Два пъти годишно,когато аз се връщам в България при нашите.Ами какво да ти кажа,трудно е понякога,но едновременно с това е и адски романтично.Пишем си смс-и колко много се обичаме,колко много си липсваме,колко много означаваме един за друг и как не можем да съществуваме един без друг.Все неща които през по-голямата част от времето ,когато сме заедно забравяме да си кажем или не им обръщаме внимание,защото просто си свикнал с присъствието на другия.Така ,когато си сам и другия ти липсва разбираш колко много държиш на неговото присъствие в действителност.Вече 6-та година сме заедно и мисля че все още сме влюбени един в друг както в началото.За него не мога да гарантирам разбира се 100% че е влюбен,но мисля че е така.За себе си знам със сигурност че хо обичам така както в самото начало.И отдавам това именно на нашите раздели,когато имаме възможност да направим равносметка. 
Радвай се, че е еднократно!
, но ти вярвам. 
и дано времето, в което сте разделени мине по-бързо за теб.