Има и друго мнене и ,мисля,че в името на детето съм права

  • 2 921
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 91
Имам осиновено дете на 20 години и сега ,като видях форума се сетих за това.Изобщо бях забравила. Детето ми прилича изцяло на мен и баща си.Порастна заобиколено от обич . И никой не може да ме убеди мен или него ,че не съм го родила .Напълно съм сигурна ,че съм го родила и ,най-важното -  убедена съм в това. Не мога да разбера защо цял живот трябва да се каментира тази тема . Защо правите децата си нещастни и различни от другите.Дръжте се нормално с тях .Те са си ваши и това за разни там биологични са пълни глупости.Съветвам ви - колкото по-бързо забравите за акта "осиновяване" ,толкова по-щастливи ще сте вие и децата.Мислете за тях.Защо ги обричате на душевни травми? Защо ги правите  да се чувстват втора категория деца?! Убедете първо себе си ,че сте ги родили , а после държанието ви с тях ще убеди самите деца и никой ,ама никой не може да ги накара да му повярват ,че  са осиновени.Само ще махнат с ръка и ще кажат - "Това не е вярно,опитвате се с лъжи да ми разваляте отношенията с родителите"
Обичайте децата си,но се дръжте  с тях като със собственородени деца, не ги преглезвайте, а ги хвалете и наказвайте-дръжте се естествено с тях и вие и те ще сте истински и щастливи.
Много искам да сте щастливи родители и да имате щастливи деца.Желая го от сърце на всички ви!

# 1
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Имам осиновено дете на 20 години и сега ,като видях форума се сетих за това.Изобщо бях забравила. Детето ми прилича изцяло на мен и баща си.Порастна заобиколено от обич . И никой не може да ме убеди мен или него ,че не съм го родила .Напълно съм сигурна ,че съм го родила и ,най-важното -  убедена съм в това. Не мога да разбера защо цял живот трябва да се каментира тази тема . Защо правите децата си нещастни и различни от другите.Дръжте се нормално с тях .Те са си ваши и това за разни там биологични са пълни глупости.Съветвам ви - колкото по-бързо забравите за акта "осиновяване" ,толкова по-щастливи ще сте вие и децата.Мислете за тях.Защо ги обричате на душевни травми? Защо ги правите  да се чувстват втора категория деца?! Убедете първо себе си ,че сте ги родили , а после държанието ви с тях ще убеди самите деца и никой ,ама никой не може да ги накара да му повярват ,че  са осиновени.Само ще махнат с ръка и ще кажат - "Това не е вярно,опитвате се с лъжи да ми разваляте отношенията с родителите"
Обичайте децата си,но се дръжте  с тях като със собственородени деца, не ги преглезвайте, а ги хвалете и наказвайте-дръжте се естествено с тях и вие и те ще сте истински и щастливи.
Много искам да сте щастливи родители и да имате щастливи деца.Желая го от сърце на всички ви!
С риск да прозвучи грубо....
Не знам,защо си останала с впечатление,че пишейки във този форум, ние пишещите тук по някакъв начин правим децата си нещастни?
Къде видя,че нашите деца са обречени на душевни травми?
Къде прочете, и как разбра,че нашите деца са деца втора категория?
Къде прочете,че децата ни са разглезени?
И най важното къде прочете,че нашите деца не са щастливи?
Ако си направиш труда да прочетеш постингите на мамите във този форум,ще се убедиш,че  нашите деца не са със нищо по различни от останалите.

# 2
  • Мнения: 91
Не се очудвам на написаното като реакция.Но това са фактите,независимо ,че тук ,във форума се поддържа другата линия ине се търпи инакомислието,явно..А децата не винаги ги познаваме достатъчно добре. Докато са малки-не могат да си кажат , а после не смеят да си кажат от страх да не загубят единственото ,което имат-родителите.
Разбира се ,че няма и не са щастливи като знаят ,че са осиновени и ,че не сме им биологични родители и това им се напомня отвсякъде.Не биха могли да бъдат щастливи ,след като са различни от другите деца.Дано споделят това.Ще им олекне,може би.

# 3
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Разбира се ,че няма и не са щастливи
Каква очакваш да бъде реакцията ми?Да почна да ти пиша, колко нещастно е детето ми заради това,че когато преди половин година ми зададе директно въпроса аз не го излъгах а простичко му казах истината.
Приего нормално.Повече по-този ъпрос не сме говорили.Ако той се интересува и любопитства-да ще му разкажа.
И още веднъж НАШИТЕ ДЕЦА НЕ СА РАЗЛИЧНИ
Те са като всички останали деца.Моля те не прави прибързани изводи.

# 4
  • Мнения: 3 715
Ами не искам да лъжа детето си и себе си, че съм го родила, защото НЕ СЪМ! Ако има нещо, което да мразя, това е лъжата. А детето ми ще е като всички останали деца, просто ще има две майки. 

# 5
  • София
  • Мнения: 533
Много е страшно за едно дете някога да разбере, че е живяло в лъжи и че тези лъжи са казвани и подхранвани от родителите му - хората, които цял живот са го възпитавали в честност. Когато един ден то разбере реалността, целия му свят рухва. Всичко се слива в едно и е адски трудно да излезеш от хаоса - предателство, лъжи, измами, тайни от хората, които най-много са те обичали...

Miavita, вярвайки, че си родила дете, което всъщност си осиновила, ти създаваш един измислен, нереален свят от лъжи, в който въвличаш и детето си. Отричайки истините в неговия живот, ти отричаш част от самия него... Осиновяването му се е случило, той го е преживял, носи спомена за него в емоционалната си памет. Премълчавайки истините, го лишаваш от възможността самият той да бъде истински... Дали наистина му спестяваш болката по този начин или един ден, когато той разбере истината, шокът ще е много по-болезнен?

# 6
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510

Miavita, вярвайки, че си родила дете, което всъщност си осиновила, ти създаваш един измислен, нереален свят от лъжи, в който въвличаш и детето си. Отричайки истините в неговия живот, ти отричаш част от самия него... Осиновяването му се е случило, той го е преживял, носи спомена за него в емоционалната си памет. Премълчавайки истините, го лишаваш от възможността самият той да бъде истински... Дали наистина му спестяваш болката по този начин или един ден, когато той разбере истината, шокът ще е много по-болезнен?
Много, точно казано.

# 7
  • Мнения: 91
Всеки има право да постъпва ,както той прецени,според неговата си ценностна система.За моята е най-важно спокойното,незатормозеното израстване на детето ми.Това се отразява на личността в живота.Проблемно детство /може и да не искате да признаете пред себе си ,но е така,защото   една малка ,неукрепнала душа да се опитва да осъзнава и разбира факти за себе си на неподходяща за това възраст,които ,в никакъв случай, не го правят щастлив/ води до изкривяване на характера и поведението. Да натовариш едно малко същество с тези проблеми е чиста форма на егоизъм - да спасим себе си от проблеми в бъдеще . Не се сърдете ,но аз мисля така  и  съм готова да понеса проблемите ,но детето ми ще е на една възраст ,на която ще разбира за какво става дума,ще съм му създала достатъчно съпротивителни сили ,за да се пребори ,разбира се ,ако повярва на доброжелателите.Сигурна съм ,че то няма да повярва,защото има изградена вече положителна ценностна система и ще реагира според нея.
Успех и здраве желая на всички ви.Постъпете ,както вие сте решили за правилно.
Аз ,просто, дадох и друго виждане по въпроса . Човек трябва да приема и инакомислещите и да не бъде убеден ,че само той е прав.
 

# 8
  • Мнения: 2 123

Здравейте Мавита! Започвам с това, че пиша с най-хубави чувства към Вас, и не искам да Ви нападам! Независимо от това в какво вярвате и в какво не, фактът е, че Вие не сте родила вашия син/дъщеря. Напълно разбирам безкрайната ви взаимна любов и привързаност и не я подлагам на съмнение. Любовта няма нищо общо с това, кой кого е родил. Знам че искрено вярвате, че акта на осиновяване може да бъде забравен. Но вашето дете дали вярва? Вашето мнение за осиновяването си е ваше и аз го уважавам. Но дали вашето дете има същото мнение.
Да скриеш факта на осиновяване е еднолично решение на родителите (всеки сам решава, никого не съдя!!!), но според мен изключва честността и в някакъв смисъл уважението към детето.
Ивка, не съм съгласна с теб в едно нещо. Да, нашите деца са различни. Както са различни по-буйните от по-послушните, както са различни музикално надарените, от тези, на които им върви математиката. Да, различни са, но в това няма нищо лошо, нали затова ги обичаме.
Теа, макар, че аз ЗА СЕБЕ СИ, съм срещу тайната на осиновяването, не съм съгласна, че дете, на което не е казано, че е осиновено е израснало в лъжи и целия му живот е лъжа! Няма такова нещо, това са много тежки квалификации и излишно драматизиране.

Осиновителите и осиновените сме човешки същества, които се срещаме по средата на път, който ни е определен от съдбата, от бога, както искайте го наричайте. Срещаме се, за да си помогнем, за да си дарим взаимна обич, любов, привързаност. Срещаме се за да си научим житейските уроци. Радвайте се, че ни е даден този шанс. Това да нямаш деца, това да си оставен от родителите си са житейски ситуации, които се случват и е добре да ги приемам като час от живота, а не като трагедия. Затова и не виждам защо трябва да се крие нещо толкова хубаво, не виждам защо трябва да забравя нещо толкова прекрасно, като срещата с бъдещото ми дете, която надявам се да се случи в най-скоро време!

Поздрави и весел ден на всички

# 9
  • Мнения: 341
Теа е много права.

Много е страшно за едно дете някога да разбере, че е живяло в лъжи и че тези лъжи са казвани и подхранвани от родителите му - хората, които цял живот са го възпитавали в честност.

Имам познати,които точно като теб постъпиха и резултата е за съжаление плачевен.Разбити отношения,семейство,живот....объркан зрял човек.....

Лъжата помага единствено и само на родителите,да се чувстват сигурни и да си спестят неудобните въпроси.Но с времето тази лъжа се превръща в страх и ужас.
Можеш да излъжеш всеки,дори и собственото си дете,но себе си никога.

Аз също смятам,че нашите деца не са нещастни и различни от другите и още по-малко втора категория.Напротив те са щастливи,защото живеят в реалността и имат право на избор и лично мнение,те са личности без значение възрастта им.А ние спим спокойно и им се радваме и отглеждаме с цялото си сърце.

А пълните глупости както ти наричаш биологичните родители са част от твоето дете.Отричайки тяхното съществуване,отричаш и част от детето което е смисъла на живота ти.
Без тях,то нямаше сега да е част от живота ти.

Обичам децата си до болка,живота си бих дала за тях и за това никога ама никога не бих ги излъгала за каквото и да било още по-малко да им объркам живота за сметка на моя!!!

Желая ти успех в живота и дано никога да не разбереш как ще се почувства детето ти когато разбере истината за себе си !!!!     bouquet    bouquet    bouquet






# 10
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Всеки има право да постъпва ,както той прецени,според неговата си ценностна система.За моята е най-важно спокойното,незатормозеното израстване на детето ми.Това се отразява на личността в живота.Проблемно детство /може и да не искате да признаете пред себе си ,но е така,защото   една малка ,неукрепнала душа да се опитва да осъзнава и разбира факти за себе си на неподходяща за това възраст,които ,в никакъв случай, не го правят щастлив/ води до изкривяване на характера и поведението. Да натовариш едно малко същество с тези проблеми е чиста форма на егоизъм - да спасим себе си от проблеми в бъдеще . Не се сърдете ,но аз мисля така  и  съм готова да понеса проблемите ,но детето ми ще е на една възраст ,на която ще разбира за какво става дума,ще съм му създала достатъчно съпротивителни сили ,за да се пребори ,разбира се ,ако повярва на доброжелателите.Сигурна съм ,че то няма да повярва,защото има изградена вече положителна ценностна система и ще реагира според нея.
Успех и здраве желая на всички ви.Постъпете ,както вие сте решили за правилно.
Аз ,просто, дадох и друго виждане по въпроса . Човек трябва да приема и инакомислещите и да не бъде убеден ,че само той е прав.
 
Е добре,значи аз съм егоист,заради това,че не лъжа детето си.Добре така да бъде,не ми се спори.Всеки сам преценява дали да каже на детето си ,че е осиновено или не.Всеки сам решава и аз не нападам хора,който премълчават това.Но не бих могла да ставам фантазьорка и даживея във измислен свят,че аз съм родила децата си,защото не е така.Безкрайно много ги обичам и именно заради това,искам да бъда честна със тях.

# 11
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510

Ивка, не съм съгласна с теб в едно нещо. Да, нашите деца са различни. Както са различни по-буйните от по-послушните, както са различни музикално надарените, от тези, на които им върви математиката. Да, различни са, но в това няма нищо лошо, нали затова ги обичаме.
Fussii Когато написах,че нашите деца не са различни от останалите имах съвсем друго предвид.
Не си ме разбрала мисля правилно.
Като казах,че не са различни имах предвид,че те са като всички останали деца.Когато трябва да бъдат порицавани са порицавани.
Когато трябва да бъдат похвалени ги хвалим.
Нашите деца не са деца втора ръка.
Исках това да обясня на авторката на темата,защото лично аз се подразних от това,което беше написала във първият си пост,че децата ни са втора ръка,че децата ни са нещастни и т.н.
Защо да са нещастни?Заради това,че знаят истината и не ги заблуждаваме и уверяваме,че сме ги родили ние ли?
Аз и по-горе писах,когато преди време синът ми директно ми зададе въпроса ,аз не го излъгах.Повече темата у дома не е повдигана.Е след, като му казах,истината не съм го направила определено нещастен,сигурна съм в това,защото аз най-добре познавам детето си.
Като последно ще кажа отново,че всеки сам решава кое е най-добро за детето му.Аз съм решила и преценила така,така го и правя.Но определено детето ми не страда.Доволен и щастлив е,че не съм го излъгала и именно това го прави двойно по-щастлив а не нещастен.

# 12
  • Мнения: 91
Едно не става ясно и това е ,че аз съм убедена,че съм родила детето си и то е убедено ,че е така.
Може би е до способността за управляване на собствената психика и отражението й в тази на детето. Няма страдания,няма болка.Има две артистични души,които напълно са се сляли. Може би трябва талант за това и вяра в приказките.Има ли по-прекрасно нещо от приказките!? Защо да заменяме един красив свят с някаква си проза? Кой печели от това?
Бъдете щастливи и останете малко деца . Дайте тази възможност и на децата си и  не им орязвайте крилата.
Направете ги широко скроени и ги научете да приемат инакомислещите.Ще бъдат по-щастливи ,самите те!

# 13
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Едно не става ясно и това е ,че аз съм убедена,че съм родила детето си и то е убедено ,че е така.
Може би е до способността за управляване на собствената психика и отражението й в тази на детето. Няма страдания,няма болка.Има две артистични души,които напълно са се сляли. Може би трябва талант за това и вяра в приказките.Има ли по-прекрасно нещо от приказките!? Защо да заменяме един красив свят с някаква си проза? Кой печели от това?
Бъдете щастливи и останете малко деца . Дайте тази възможност и на децата си и  не им орязвайте крилата.
Направете ги широко скроени и ги научете да приемат инакомислещите.Ще бъдат по-щастливи ,самите те!
Ти просто се самозалъгваш.Но това си е мое мнение.Ти си бъди убедително убедена,че си го родила.Аз не мога,защото не е така.Родила го е друга жена,която му е дала живот.Ако не бяха жените,които са родили моите деца,днес аз нямаше да бъда майка.

# 14
  • Мнения: 2 123
Направете ги широко скроени и ги научете да приемат инакомислещите.Ще бъдат по-щастливи ,самите те!

Именно! Направи го и самата ти   bouquet
Как да научим децата ни да обичат различните и инакомислещите, като лъжем самите тях, че са като останалите. Иначе казано - "Обичай различните, обаче аз ще те лъжа, че не си различен, защото не искам да те наранявам."

Разбери ме правилно, уважавам твоя избор, но ти пишеш тази тема, а ние казваме каквото мислим

Последна редакция: вт, 07 ное 2006, 14:47 от Fussii

Общи условия

Активация на акаунт