Какво искате да се промени в масовите детски градини?

Мисленето и предразсъдъците към децата с увреждане.

Ако се приемат в детска градина, да бъдат наистина приобщавани към колектива, а не изолирани някъде "да не пречат" или "да не се ударят"

Аз също съм от НБМ, моля ви темата да не се превръща в спорене или размисли по морални въпроси. Има воля за приемане на деца с увреждания щом има предложение за поставяне на спец съоръжения за тях. Нека говорим по същество, защото сряда е скоро, а Томасе наистина е сама там заедно с всички директорки на ОДЗ-та. Ако имате специфични изисквания, за които ние не знаем, тъй като не сме се сблъсквали с проблемите - казвайте, трябва да хванем момента, защото сега ни искат мнението... Ще има още една среща след тази в сряда, предполагам могат да се отложат до тогава нещата, но все пак мислете, ако трябва синтезирайте нещата в нещо написано - за какъв тип увреждане - какъв уред, какво отношение, какви специфични изисквания... важното е, че в Общината официално се говори за приемане на деца с увреждания в масовите градини, това все пак е добрата новина...

Ако се огледам сред познатите деца от форума, те повечето нямат нужда от специални съоръжения, а от адекватно отношение.
Искам да кажа, когато мисленето се промени, решения има - винаги може да се приспособи нещо според конкретните нужди на конкретното дете.
Децата на инвалидни колички не изчерпват множеството на деца с увреждане.
Няма да пиша повече, щом е спам.

Не се включих в темата веднага, защото съм учудена от инициативата... имам предвид, че в момента е създаден вече Ресурсен център - към Министерството на образованието и именно в него и под неговата шапка се обсъждат всичките тези неща. Такъв ресурсен център има във всеки областен град, все още прохождат и разбира се са недостатъчни, в смисъл че трябва да има още такива, но поне е начало. Именно Ресурсните центрове ще се занимават с интегрирането на децата, с приспособяването на градини и училища, със специалисти, които да обслужват децата със специфични образователни потребности. Та ми е интересно, защо изведнъж нова инициатива от Министерството, може би защото касае не само децата със специфични потребности??? Кажете повече, за да знаем как да помогнем?

 Да се настоява за втори присъстващ педагог (не леля и не ресурсен учител или рехабилитатор) в групи с деца с увреждания. Невъзможно е в група от 30 деца с една учителка и един прелитащ ресурсен да говорим за пълноценна интеграция.

Разбирам ви идеята, и също  ми е интересно това което пита и Мая, но не съм съгласна че firebird спами! И моя проблем е същия, искам градина в която първото изречение няма да е дайте го на специализирана градина, и каква е тази специализирана градина, в която има просто обичливи и грижовни хора, които да изправят Мишето като се задави докато спи и ще го потупат по гръбчето и успокоят, и това не му се случва непрестанно, а и ще го следят и докато се храни, просто по един зорък поглед повече нищо друго! Ако се сетите какво съоръжение ще облекчи ходенето на моето Мишле на градина, добре ми е дошло, ама май ми трябва едно златно сърце!Извинете ме предварително за последното изречение!

Напълно подкрепям firebird и Mama Igi.
Уврежданията на децата са най-различни, но всички се нуждаят най-вече от едно - разбиране и възприемане като всички други деца. А не като си заведеш детето, да те питат, ама той така ли прави, ама той ще пречи...Това са деца, които колкото и да се различават от другите, толкова си и приличат, всички те искат нежност, обич, внимание, ласка. И незнам дали втори педагог или психолог, или какъвто и да е специалист е нужен в детските градини, но определено трябва да се направи нещо. Има толкова безработни детски учителки, и толкова деца, които не са приети в детските градини...да не говорим за нашите "по-специални"деца, които изобщо не са желани...А ще влизаме в Европа...

Томасе и дещовиди, предполагам, че firebird много добре е разбрала какво питате. Но тук няма да чуете кой-знае колко полезни съвети от нас за тези неща. Ние тук не сме стигнали до там да мислим за удобствата в градините. Ние мислим за това ВСИЧКИ деца с увреждания да бъдат приети като равни във ВСЯКА детска градина. За това нещо е необходимо отношение и добри сърца, а не рампи и уреди. Не че те са ненужни, но не са най-важното и не са това, с което започва интеграцията. Моите лични наблюдения са, че в момента е модерно да се говори за интеграция и да се "интегрира", но само на думи. Само деца, които са удобни на учителките и директорките за "интегриране". И всичко се прави пак отново в името на тяхната кариера, а не на децата. За мен това не е интеграция, а пи ар. Не може да тръбиш навсякъде, че приемаш деца с увреждания в градината си, а когато ти доведат дете с увреждане, което не е в количка и нуждите му не включват рампа, да гледаш сякаш някой ти е отнел правото да интегрираш! Не може да говориш колко обичаш всички деца и че те са равни, а като доведат дете с клапа за хидроцефалия (например, щото тук ни е пресен този пример), да го приемеш за 45 минути на ден и да се правиш на големия радетел за интеграция. Не може в градина, в която от 10 години поне се приемат деца с кохлеарни импланти, да посрещат родителите с пазарлъци - да идва по половин ден, пък да е в първа група тази година, пък от новата учебна година пак да е първа група и т.н. Мога да ви давам прмери до безкрай. Моето дете не е в масова градина. Не знам и кога ще отиде и ще отиде ли изобщо. Плаша се от масовите градини и пресонала им не на шега. Питайте Валенцето не сънува ли учителки всяка вечер! Въобще - никакви рампи и съоръжения не са на дневен ред в нашата страна! Защото ако има милосърдие и желание за помагане, те ще намерят начин и за придвижването на децата, и да ги учат и да ги интегрират. Това не са размисли по морални въпроси, това е действителността.

Благодаря за информацията за Ресурсните центрове! Не бях запозната. Инициативата не е на Минестерството, а от Столична община. Касае се не само за специалните деца, отнася се за всички. Но в частност се обръща внимание и на децата със специфични образователни потребности. Хубаво е Ресурсните центрове да се занимават само с това, но мисля, че колкото повече и на повече места се говори, толкова по-добре.
Мисля, че ако се започне с една добра материална база и детето ще се чувства по-удобно. Обсъждат се предложения за Стратегия за образованието 2006-2015г (нашата група ще предложи стратегията да бъде до 5год) - тогава надявам се да бъдат приети повечето специални деца, но тогава ще са нужни и условия за тяхното пълноценно физическо и психическо развитие.

Вярно, че е нужно да се промени мисленето и отношението (не смятам постинга на firebird за спам ).  Но ако съм на мястото на персонала и всеки ден виждам велоергометър (нужен ли е на деца с ДЦП? ), мисля, че бих свикнала с мисълта че един ден ще дойде такова детенце и ще му помагам да се справя, не по-зле от останалите деца. Дори бих се гордяла с постиженията, защото те ще бъдат НАШИ постиженения.
А може би е по-добре да има запазени места за такива деца във всяка група? Може би трябва да има адаптационна група (някъде четох за нещо такова във 17 ЦДГ в Младост) - специалните деца се приемат в такава група, а после като са готови (индивидуално) се прехвълят в общите групи? Може би трябва да има адаптационен период с цел да се намали стреса при децата - в групата да влиза и родителя за няколко часа и постепенно това време да се намалява (има такова предложение за всички деца)?

Пак казвам - не съм наясно и моля да ме извините, ако някъде бъркам или съм засегнала някой. Затова търся вашата помощ. Искам да изразя вашите искания.

Според мен е лудост в тези огромни групи да се говори за интеграция на по-специални деца.
Учителките не са в състояние да се справят с най-обикновенната детска агресия, камо ли да се занимават с нещо, което иска такова внимание и време.

1. по-малки групи
2. допълнителен човек в групата с такова дете поне в началото, който да е запознат с нуждите на конктретното дете
3. желание, което е истинско а не както писа Йепе - PR

Рампите и съоръженията са последния проблем в случая.

Трябва да се помисли и за увеличаване на персонала в детските градини и то по - точно казано помощния, специализиран персонал. Тези, които ще се грижат за увреденото дете - ще го хранят, преобуват, обличат, събличат и т.н.т....Демек асистенти. Те не са лични асистенти на детето, а са хората, които да улесняват пребиваването на увреденото дете в градината. Освен това е необходино във всяка градина да се открие комплексен кабинет за логопедия, рехабилитация, дейности от ежедневието и т.н.т..
А това е доста скъпо. Лично мое предложение от доста време беше във всяка община да се интегрира по една детска градина. И децата все пак да бъдат разпределяни в групите по типа на увреждане. По - лесно се поддържа бюджета на 1 детска ясла/градина в община отколкото на всичките.
Но и това ми се струва, че ще замине в кошчето на нечий кабинет.

Още снощи писах, но всичко се затри. Ще се повторя с писалите тука -
 По-малки групи. Специалните деца изискват специално внимание. Нужен е още един педагог. Госпожите в обикновените градини не са се сблъсквали с проблема : "той/тя не говори, не пишка в тоалетна, не тича да съобщи за нуждата си, а си мрънка под носа." Моето дете е с леко ДЦП, но обличането и събличането отнема в най-добрия случай два пъти повече време отколкото да го направя със сина ми (1г6м) Нестабилно ходи и най-лекото бутане я събаря на земята. Аз на детска площадка с повече деца стоя винаги до нея, какво остава в група. Не се храни сама - трябва й човек, който да й помага да го прави.И е задължително някой да я държи за ръка, когато слиза или се качва по стълби.
Добър вариант за майката ще е, да бъде допускана до самата група, дори възможност да остава известно време там. Добре е да се помисли и за възможността детето да бъде водено по-късно или за определено време, но когато инициативата за това е на родителите, а не да се поставят условия. (имаме във форума пример за дете, за което персонала настоява да стои в градината не повече от 45 мин)
Трябва да бъде помислено за времето, през което здравите деца биха рисували/пяли/тичали, а въпросното дете със специфични нужди не умее да прави някое от тези неща. Някой трябва да го занимава с нещо, нали? Моята дъщеря например не може да си играе с играчките по обичайния начин, тоест изобщо не ги поглежда, така че варианта - да си играе само, отпада.
Материалната база не е толкова нужна. Никое дете с ДЦП няма да се качи с желание да върти педали, още повече, че това за някои е невъзможно.
Нужни са средства за допълнителни педагози!
Аз водя детето си в специализирана градина само за 3ч и пак се сблъквам с мърморенето на персонала -" ама вземете я в 11,30, а не в 12,00, защото ще подреждаме масите, а тя пречи Необяснимо е за мен как, тя е почти безразлична към това, което става около нея.

Това означава ли че ще се касае само за там?
Аз например имам само 1 изискване, което всъшност е дадено право със закон- в групи в които има деца с ТЕЛК /до 2/ директора може да ги сформира с намален състав - мисля 17 /тук не съм сигурна/ Ако това се спазва то ще се облекчи работата на учителите и те самите ще са заинтересовани да приемат такива деца

Като се каже "дете с увреждане" и повечето хора си представят едно кротко ангелче на инвалидна количка.
Ако погледнем най-често срещаните проблеми -

ДЦП - рехабилитацията е много специфична, дори не всички мед. лица могат да я правят
Не можете да купите скъпо струващи съоръжения, които персонала ще ползва неграмотно, или да ги купите само в очакване на такова дете - нецелесъобразно е.
Детето може да си ходи на ребилитация при обучени специалисти, а в градината да стои за отглеждане и социализация. Много по-важно е ОБЩУВАНЕТО с децата.

Деца със синдром на Даун - нуждаят се от логопеди и специални педагози

Деца с увреден слух - сурдопедагози - и е важно да са сред чуващи деца, за да не се изолират в света на своето увреждне

Деца с диабет - компетентно съставено меню и медицински персонал, който е обучен да следи за кръвната захар

Деца с вродена цепнатина на устната или небцето - нуждаят се от логопед

Деца с аутизъм - психолози, логопеди, специални педагози

Деца с хиперактевен синдром с дефицит на вниманието - психолози, специални педагози.

Изброявам най-често срещаните проблеми, има и други, по-специфични и по-редки.
Интеграция означава децата да се приемат в колектива. Да се обясни на здравите деца, защо не бива да се подиграват на дете с ДЦП, което има дефект в походката напр.
Да се включва детето в занятията на групата.
Тези деца се нуждаят от приобщаване, което става постепенно.
Истината е, че персоналът не е готов за работа с такива деца. Някои от тях имат проблеми с говора, имат проблеми с тоалетната, с храненето, даже и с детските игри.
Нужен е индивидуален подход за работа с всяко едно дете. Много търпение, защото научаването при тях е много по-бавно.
За което трябва обучение и мислене. И някой, дето да му мие дупето, докато се научи на гърне.
Дори в специализираните градини аз не намерих логопед, който се наема да работи с моя син. Ей това е истината. Бягат от тежките диагнози. Бързат да кажат, че детето е бавноразвиващо се. И да им купите съоръжения, всичко ще е за показ пред началството.

И още една подробност - ако специалното дете бъде прието само за бройката и за него не се положат нужните грижи, то ще бъде съсипано дете. Ако не се работи правилно с него, само ще се задълбочи празнината, вместо да се интегрира.

Материалната база при добро желание може да бъде набавена.
Логопедите и психолозите, които имат желание да работят, "побългаряват" играчките, използвани в чужбина - изрязват отворчета в кутии, ползват кутийките от шоколадовите яйца, капачките от кола и фанта, щипките за пране, всякакви кутийки, картинки от реклами и какво ли не още.
Който иска да работи, намира начин, а който не иска, намира оправдание.
Проблема е в липсата на обучен персонал.
Като посочвам, че за едно дете с аутизъм или хиперактивност е нужен психолог, аз имам предвид ежедневна работа по половин или един час, а не да бъде посетено веднъж месечно. Няма полза от това.