Случката, която преля чашата на търпението ми е следната - ще изпраща на курс, който е важен за работата ми и който очаквам от 1.5 г един нов колега, негово протеже...
Независимо, колко се старая и полагам усилия да съм коректна, винаги най-дребната ми грешка се порицава публично до директора чак, а за новака , който повреди супер скъп уред, историята бе туширана и покрита.... Даже всички обърнаха случилото се на майтап.... А доста сериозен негов проект, се забави!
Дразня се, защото всичко уж се прави под масата, но е зашито с бели конци, а при малко повече мозък, щяха да си изпипат нещата, поне за да не се афектират останалите и да не се демотивират чак толкова. Само че де толко интелигентен подход!!!!!
Опасявам се , че ставам досадна в къщи - само за това мрънкам, на приятелки също.. а сега и на вас.
Просто се чуствам ужасно безсилна, ядосана и демотивирана...
Искам да шефчето и неговто момченце, което всъщност няма много вина, но безкрайно ме дразни и вече избягвам да си говоря с него!