Отговори
  • Мнения: 2 332
В смисъл - спряхте ли го от детска градина, ако да - за колко време? Иска ми се да се порадва (живот и здраве) на бебето и няколко дена да си е в къщи - но от друга страна евентуалните помагачи в момента са болни, и ако трябва още първите дни (знаете - най-тежките са първите дни) с двете да се справям сама не знам дали ще успея... Такива колебания ме измъчват в момента и ще се радвам на всичко споделено от вас!  Hug

# 1
  • Мнения: 3 537
Ами аз съвет не мога да ти дам,защото като се роди малката,каката ни беше 12 годишна. WinkНо си права,първите дни до като си организираш нещата е доста трудно.Постепенно ще влезеш в ритъм. Wink

# 2
  • Мнения: 1 809
Ще следя темата ти с интерес,понеже и мен ме вълнуват същите въпроси.
Някак си не съм сигурна кое е за предпочитане  Rolling Eyes ако я спра от градина ще ми е ужасно трудно,а пък ако ли не,дали няма да започне да се чувства пренебрегната и че я изолирам някак  Confused не на последно място се притеснявам и от вирусите,които през седмца ми носи от сега  Tired
Да си пожелаем успех и леко раждан, все пак   bouquet

# 3
  • Мнения: 844
Давам отговор, веднага. Не съм спирала каката ни ден от ДГ, всичко си вървеше по стария ритъм. През първите две седмици свекърва ми беше на помощ докато се стабилизирам, после за няколко дена майка ми. Не съм се притеснявала от болестите, на 5-6м години децат посещавали ДГ почти не боледуват, а и тя беше с предучилищната група. Миля, че посрещна нещата много добре, е имаше изцепки като че иска да я кърмя, иска да я гушкаме като бебето, да и даваме каша или вода. Ама и това отмина, май само поставянето на лигавника още е на мода. Но определено не бих се справила с двете деца сама от самото начало, особено ако нямам някой близък на помощ.

# 4
  • Мнения: 2 792
  Бях спряла Димана, от детска градина, една-две седмици преди да родя, ситуацията беше удобна, тъй като Момчи е роден в началото на юли и детската градина тата и така щеше да излиза във ваканция. Престоя ми в болницата с бебето, беше първото ни разделяне, за повече от няколко часа и на нея и се отрази, беше се разболяла, температури, повръщания и други такива Sad.
   На пръв поглед Димана изглежда много спокойно и непритеснително дете от тези, които се определят, като не толкова чувствителни и емоцианални, от любителите да лепят подобни етикети, а всъщност е по интровертна и не запознати с характера й не си дават сметка, за нивото на притеснението й.
  В болницата останах 2 дена. Когато ни изписаха с Момчо, първото нещо, което направих  беше да го оставя да спи с баща си, а с Димана си отидохме на разходка в парка, както правехме по принцип. Следващите 2 месеца си бях с двамата в къщи, тя тръгна на детска едва след ваканцията. Не съм оставяла при баби, не ми е било особено тежко, ангажиментите ми към Момчил в този момент бяха основно смяна на памперс, кърмене и ежедневна баня, не отнемаха много време. Ревовето му и неразположенията му минаваха като го метна на кенгуруто и го разхождам, което чудесно се връзваше с предпочитанията на Димански  Laughing. В общи линии, в първите месеци на Момчил, вниманието ми основно беше съсредоточено върху Димана, опитвах се  ежедневието й да не се промени и да не зависи по някакъв начин от новопоявилия се член в семейството, оставих я сама постепенно да се адаптира към промяната.
  Разбира се, не съм я отделяла от ежедневните ангажименти около бебето, но никога не съм ги правила за сметка на заниманията с нея. Постепенно с очовечаването на Момчил, взаимното им откриване ме изстлака по настрани като образ  Laughing, Димана никога не е проявявала и следа от ревност или раздразнителност заради бебето, бях я подготвила още преди раждането, за промените, които ще настъпят и явно съм успяла да и ги поднеса добре  Laughing

# 5
  • Мнения: 6 461
Когато се роди Пламен спрях Тошко за една седмица от градина.
МажО си беше взел и той 7 дена така ,че нямаше проблем да оставим баткото да се нарадва на бебчо Simple Smile.

# 6
  • Мнения: 2 332
...
Да си пожелаем успех и леко раждане, все пак   bouquet

Благодаря - леко раждане и на теб!  Hug

Кифлата - много ми хареса как си избегнала появата на ревност у каката. Всъщност затова и се замислям дали да не я спра за примерно 1 седмица - да не се почувства изолирана от нас; от друга страна на нея много-много не и се ходи и сега ("Защо да ходя, като ти си в къщи?"  Laughing) и надали това ще се промени след престоя в къщи...

Благодаря на всички за отговорите   bouquet - ще се почудя още малко   ooooh!.

# 7
  • София и Морето от време на време
  • Мнения: 562
Баткото беше на 4г. 2,5м. когато се роди малкия. След прибирането ни с бебо у дома го попитах дали иска да си остане 1 седмица с нас в къщи или да си ходи на градина. Той избра да е у дома. Честно казано бях малко притеснена какво точно ще се получи от ситуацията, но всичко беше ОК. Когато бебе спеше баткото си гледаше детско или си играеше (тихо при това, представете си, което не му се е случвало друг път). Носеше шишета с вода и мляко, подаваше и изхвърляше памперси, изобщо - малък помощник. Вярно, че и таткото си беше у дома, но той общо взето гушкаше бебето (искаше все да е гушнат) докато аз "издоя кравата", измия и стерилизирам шишетата, хапна и т.н., та баткото беше на самоотглеждане. Прецени си сама ситуацията, познаваш си голямото дете, ако ти е кротко и разбрано и няма да пречи на бебето и ако иска да си е с вас е по-добре да си го оставиш, за да не се почувства отблъснато заради бебето. Имай впредвид, че дори да му обясниш, че понеже ще ти е трудно и с двете и дори то УЖ да прояви разбиране и да се съгласи да ходи на градина пак ще се почувства отхвърлено. Моя съвет е да го питаш и то да каже какво предпочита. Обясни му с подробности как точно протича деня с едно новородено бебе и какво ще очакваш от него, ако си остане в къщи и то да избере. Другия ми съвет е да подготвиш предварително някакво подаръче за голямото дете и когато дойде за 1-ви път в родилния дом да ви види до му го подариш от името на бебето. Моя син още си пази количката, коята бебо му "подари" и често споменава този факт. Леко раждане и късмет.

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
зависи каква ти е разликата
при тази огромна разлика е излишно - поне за мен спирането на детето
аз исках да дам малкия си син на ясла пролетта, но ме разубедиха
когато всички видяха колко ще ми е тежко с тази малка разлика - ревнаха - давай го сега
ма сега късно есента - значи нон стоп болен в къщи - с вируси, които до сега не е срещал
и тъй като аз сама ги гледам - значи и малката да се разболява
нямам никакъв шанс за децка поне до напролет

но при теб какъв е проблема - детето  е на 6г - то има имунитет към повечето неща и има навик да ходи на градина
за мен ако спреш каката - просто може да й привлечеш вниманието към бебето и евентуално да се почувства още по-особено
бе не знам - много е трудно да се реши какво да правиш

за да имаш шанс за избор - не спирай каката, а ако после в процеса на нагаждане на нещата прецениш, че искаш да я спреш - винаги можеш да го направиш

# 9
  • Мнения: 2 818
На моите разликата ще е 3г5м. Мисля да спра каката от детска за около месец. Ще имам помощници обаче.

# 10
  • Мнения: 3 367
не;
не променихме с нищо ритъма ,така 1етох 1е е най-добре и нямахме проблеми;
нямали сме помага1и,баща и я водеше ,аз я взимах с бебето,както и преди(без бебето)
нашите деца са с малка разлика и  'радване' -то не беше на дневен ред;
след градина също нямаше промени в режима-книги,ядене,спане-вси1ко си беше по старому и нямаше гранде стрес;

# 11
  • Мнения: 2 792
 Сетих се още нещо, умишлено планирахме и приключихме ремонта на детската стая, 2-3 месеца преди раждането и преместих Димана в собствено легло за голям, в самостоятелна нейна си стая, била е на около 2 години и половина и беше невероятно горда от факта. Така че някакъв подходящ жест или подарък, както предлага TINA.K също върши добра работа.
  При нас много смешно се получи местенето на Момчил в детската стая (това е малко извън темата май Blush), на около 7-8 месечна възраст, категорично почна да отказва да заспива, рев та рев и да има и да няма някой в стаята му, ревеше и се късаше. Димана  винаги си е лягала по едно и също време с него, тъй като се бях видяла в чудо какво да измисля, накрая реших да пробвам да му преместя креватчето  в детската стая (струваше ми се рано да го местя там)  и веднага след преместването, той млъкна и си заспа и предзаспиващите ревове престанаха  Laughing

  Всъщност най-важното е да се вслушваш детето, те винаги показват какво искат, някой неща зависят най-вече от усещането ти към нея, със сигурност ще се справиш.

   Леко и успешно раждане, то май малко остана, ще ти стискаме палци Laughing Heart Eyes

# 12
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
В деня на изписването баткото не ходи на училище. Дойде да ме вземе заедно с баща си. Бяха ми купили заедно букет цветя  Heart Eyes На следващият ден в училище занесе бонбони да почерпи съучениците си. Беше на седмото небе!
Баща му си взе 3 седмици отпуска след раждането и не само не намалихме вниманието към него, а даже напротив! Въпреки това той се оплака няколко пъти, че обръщаме повече внимание на бебето, от колкото на него  Tired Което си е и истина. Даже обърна внимание на факта, че бебето спи при нас, а той в неговата си стая  Crazy

# 13
  • Мнения: 1 938
Баткото беше болен, когато ни изписаха от родилното отделение и си беше вкъщи. Но дори и да не беше болен, пак нямаше да е на училище, а щях да го оставя вкъщи с нас. Peace

# 14
  • София
  • Мнения: 888
И пред мен стои същия проблем, но аз мисля,че ако не се разболее  по това време да не я спирам от ясла. Въпреки,че свекито ще помага първите дни, не ми се ще  малката да усети твърде осезателно,че животът й вече се е променил и че сега вниманието ще е насочено към братчето повече отколкото към нея.
Сега има и друг проблем - трябва да й вземем кошарката за новото бебе, а още не сме й купили легло:(Събираме пари все още, за едно голямо легло с матрак и се чудя колко време ще й е необходимо,за да свикне с мисълта,че новото легло е нейно Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт