До кога децата вярват в " дядо Коледа"?

Незнам дали искам детето ми да вярва....предпочитам да знае историята на Исус и че честваме неговото рождение....хората се радват и си подаряват подаръци......а някои считат, че Св.Николай, с голяма бяла брада, обикаля и разнася подаръци......но никой незнае дали това е истина или само легенда  и тайно малко подаръче, което никой незнае кой е оставил за Йоан

Индивидуално е. Дъщеря ми, например, тази година ме заразпитва настойчиво дали съществува феичка на зъбите. Реших, че е дошъл момента и й казах, че няма. Последва драма с рев и накрая ми каза "Моля те, никога повече не ми казвай неприятни неща" (за мен това беше анонс за Дядо Коледа).
Дъщерята на една приятелка пък (12 г.) чак сега й обяви, че от край време е знаела, че такъв дядо няма (тя има по-голяма сестра), но се правела, че вярва, за да не развали удоволствието на майка й да опакова нощно време подаръци 

дядо коледа е приказка. децата ми знаят това и вярват в нея точно колкото в силата на пипи да носи коня на ръце и в това, че от спанака мускулите ти стават като на попай. с други думи, готови са да влязат в роля, но знаят, че дядо коледа не е реална личност.

подаряването на подаръци у дома е по примера на мъдреците, които занесоха дарове на бебето исус - израз на уважение и взаимна разост.

та в този смисъл, надявам се децата ми винаги да вярват в приказките.

при нас е малко по- сложно, защото ТОЙ идва в къщи- и децата го виждат- от плът и кръв, истински и с чувал, пълен  с играчките, за които са писали в писмата си. Въпреки, че миналата година им направи впетчатление, че дядо Коледа имал същата бенка под окото- "като на дедо Любо" ....
притесненията ми са да не го научи от "приятел"....
хем искам да й кажа, че е "приказка" ......
хем ми се ще и тая Коледа да мине по стария сценарий....., пък после да  научи истината....   незнам...

Аз научих от братовчед си и му бях много сърдита.......

Дядо Коледа, Феята на зъбчето...........нека децата ни да вярват по-дълго в тях.
Василена е на 5г. и половина и вярва в Дядо Коледа.
Аз самата вярвах в Дядо Мраз, докато в първи клас едно дете не ми каза, че не съществува 
- лелеееее колко плаках......

Ооооо, любимата ми тема  
Моят вярваше в Дядо Коледа до към 7 години, когато един ден в училището, децата му сервирали горчивата истина   Спомням си как го взех от училище и той ми разказа за случката и с насълзени очи ме попита, дали е истина това, че мама и татко купували подаръците. Е, сърце не ми даде да му кажа директно, че е истина. Попитах го вярва ли във феи, магьосници и други разни любими герои и би ли му харесъл света, ако тях ги нямаше, независимо дали са истински или само във въображението ни. Кои деца според него са по-щастливи, тези които вярват в приказните герои или тези, които не вярват. Между другото вмъкнах, че и Дядо Коледа е нещо подобно, за някои съществува и те вярват в него, за други е измислица. Казах му, че всеки сам избира да вярва или да не вярва. Че аз лично вярвам, защото така ми харесва, защото ме прави по-щастлива и защото ми е приятно всяка година да получавам подаръцети си от Дядо Коледа, а не от мама и татко. "Блажени са вярващите"  
В момента той е почти на 10 години и 99% вярва, че няма Дядо Коледа. Често ни пита ние ли слагаме подаръците под елхата, но ние с баща му само се усмихваме и отговаряме, не Дядо Коледа е Тази година си е поръчал ново колело за Коледа и го бъзикахме, как ли ще влезе през комина   Мисля, че и на детето му допада този вариант Радвам се, че не му сервирах директно истината и ще продължавам да слагам тайно подаръците под елхата
От много малък обаче съм му обяснила, че Дядо Коледа не можеш да го видиш. Той тайно се промъква и слага подаръците под елхата. А тези, които са облечени като Дядо Коледа, в същност са хора превъплатили се в тази роля, за да направят празника по-хубав, а децата по щастливи

И вкъщи идваше, но тази година ще го оставя да се спусне през комина.
Голямата има някакви подозрения, но не пита директно.
Вероятно й харесва да вярва, че съществува.

Много ми допадна поста на yanita, приемам го като един чудесен начин за продължение на приказката.

Ами моите деца все още вярват. Няколко деца им казваха няколко пъти, че не съществува и накрая аз трябваше да давам обяснение. Та аз обясних, че всъщност той е символ на щедростта и желанието да зарадваш другите, да ги изненадаш... И те не го приеха драматично, не знам колко ме разбраха, но накрая казаха "Аха, ясно, значи съществува!" И изобщо не промениха мнението си по въпроса и сега спорят с всеки, който им каже, че няма Дядо Коледа

Мисля, че моите деца /той - 6.5 г., тя - 4.5/ все още вярват в Дядо Коледа или по-скоро им се иска да вярват. Миналата година след посещението на Дядо Коледа в ДГ бяха заявили, че той всъщност  е "един млад мъж"   и не е никакъв дядо, установиха че мустаците и брадата му са изкуствени, а също и че Дядо Коледовците са различни.  

У дома всяка година идва Дядо Коледа /всъщност племенника на мъжа ми/ - авангардно маскиран с тъмни очила  .

И независимо от поразклатената им вяра, синът ми отсега се е заканил, че тази Коледа ще излезе навън да види еленчетата  .

А и добрият Дядо Коледа присъства в разговорите ни целогодишно:
- А той сега вижда ли ни?
- А Дядо Коледа безсмъртен ли е?  
и други разни

Харесва ми отговорът на Мери, и този на Цвърче. Ще ги имам предвид за по-късно, защото моите деца са още малки.
Принципно, аз обичам приказките, и смятам, че да се вярва на чудеса е нещо много приятно. Макар и възрастен индивид, аз все още вярвам в тях. Правят живота ми по-романтичен, като че ли.
Например, умирах си за филма "Арабела" и дълго дълго си мечтаех да имам такъв вълшбен пръстен, макар да знаех, че е невъзможно.

Ех, като чета темата и ми става едно коледно настроението... Моето детенце е още малко и от сега му предстои да научава за Дядо Коледа, но си спомням като бях малка как майка ми просто ми каза, че Дядо Мраз не съществува и вече съм голяма и трябва да приема това. Много бях тъжна и разочарована и тайно си поплаках... та не ми се ще и моето дете до някое време да научи така директно истината, но още ни е рано

                                   ЛЕГЕНДА        ЗА        ДЯДО         КОЛЕДА  И ДЯДО МРАЗ
   Имало едно време едно детенце.Тогава все още Дядо Коледа не съществувал,пък и никой не вярвал в него.Детето обаче му вярвало, даже разказвало разни легенди за него на родителите си,които само било измислило и се надявало някой ден той да се роди.Веднъж и това се случило.Момчето присъствало на раждането му.Бързо-бързо то отишло при майка си и баща си,за да им разкаже радостното събитие.Те естествено не му повярвали,но след многото доказателства на момчето,най-накрая му повярвали.Хукнали тримата да видят бебето,което се бе родило в стара изоставена къща.Момчето не било на себе си от щастие,след като видяло малкото дете за втори път,но още по-бодро му ставало при мисълта,че все някой му повярвал.
     Скоро минал един месец и майката на момчето и тази на Момчето Коледа /по-лесно казано: Дядо Коледа/ били най-добри приятелки,а и двете момчета още по-добри.Но двамата татковци изобщо не се харесвали като приятели.Все като се срещнели,се срещали само за да се сдърпат.Момчетата много били тъжни за това,защото те искали семействата им да бъдат близки.Обаче таткото на Момчето Коледа,той също искал това.Веднъж той казал на другия баща:
          -Ако бъдем братя пак ли ще се караме, както сега?Пак ли ще ме мразиш толкова?!Пак ли няма да ме обичаш,за Бога?!
          -Ти полудял ли си?Та ние още не сме братя,дори не знаем дали това изобщо е истина!!!-отвърнал другия татко.
          -Да,но е вероятно,нали?-казал втория.
         -Да,правилно.-намесила се майката на момчето.-Вероятно е,но щом не му вярваш-обърнала се към другия,-попитай мен,защото твоята майка преди да почине ми е казвала,че е родила две деца-теб и Калоян /така се е казвал таткото на момчето/.Затова не му противоречи!
            -А откъде знаеш че е точно този Калоян?Може да има хиляди хора по света,които да се наричат така,нали?-отговорил таткото на  момчето с въпрос.
            -Показвала ми го е на снимка!-отговорила майката.Това бил първият въпрос,на който таткото не можел да се опита да й отвърне.Обаче двете момчета се били скрили зад стената и подслушвали спора им.
            -Какво ще правим,след като твоя и моя татко не се обичат,а са братя?Чу ли какво каза майка ми?-попитало момчето.
            -Бих те попитал същото.Но сега нямаме време-трябва да ходим на училище.-Момчето Коледа се бе изплашило толкова,че беше забравило,че денят е събота.То много се тревожеше,когато двете семейства се скарат.Искало само татковците им да се сдобрят,защото, все пак били братя.
              Скоро момчетата станали много красиви ергени.Двамата обикаляли града,за да търсят работа и болница,защото не били забравили бащите си и искали да им направят кръвен тест,защото мислели,че след като видят,че кръвта им е еднаква,ще се уверят,че са двама братя.Ето,че си намерили работа.Оставало им само болницата и кръвния  тест.Било четвъртък.Наближавал рождения ден на Момчето Коледа.То ставало на двадесет години.Рожденият ден минал чудесно.Скоро бащите се сдобрили и повярвали,че са братя.Ето че минали тридесет години.И двете момчета били на петдесет години.Веднъж момчето признало на Дядо Коледа:
               -Веднъж,когато бях малък,съчинявах легенди за теб,защото много исках на Коледа да има подаръци.Защо не започнеш да раздаваш подаръци на децата и осъществиш мечтата ми?
               -Хм…Между другото и аз искам същото.
               -Ами какво чакаш тогава?Днес сме Коледа и ти можеш да започнеш от днес!
             -Добре,аз ще бъда Дядо Коледа,а ти ще ме придружиш и ще си Дядо Мраз.
             -Чудесно!!!-възкликнал Дядо Мраз.
Тръгнали двамата.Срещнали една фея и я помолили да им направи летяща шейна.Седнали и полетели.Започнали да раздават подаръци на децата.Те живеят и до ден днешен,защото феята ги била орисала да не умират и да са безсмъртни. В момента те сигурно са на хиляда години,но продължават да раздават подаръци на децата.Сега,след като ви прочетох легендата сигурно сте повярвали,че те съществуват.


Ето какво измисли Габи миналата година по това време. Тогава беше на 8. Според мен ще е чудесно да вярват в чудесата, в мечтите си колкото се може по-дълго.

Моят син е вече на 12 и все още вярва в Дядо Коледа . И докато вярва ще се радвам защото това чувство е неповторимо .