Публикувана: 3 ноем. 2006, 09:34 ч.
Последно мнение: 6 ноем. 2006, 19:00 ч.

Хитринки, за да го накарам да ходи?

1 563
19
1

3 ноем. 2006, 09:34 ч.

София
Мнения: 18 679

Момичета, ако знаете някакви хитринки, с които мога да накарам натуткано с дрехи дете да се движи само - моля, споделете Praynig

Синът ми е много енергичен, по принцип почти не ходи, направо тича Simple Smile

Но сега в студеното време, понеже е много облечен/дрешки за яслата, шушляков гащеризон, дебело яке, шапка, шал/ - въобще не иска да ходи сам, почти постоянно е "маме, гуши". А с всичко това по себе си, е 20 кила поне, аз съм 50 и плюс това имам проблем с един шиен прешлен - щом го понося пет минути и съм схваната Sad

Изрично са ми забранили лекарите да си натоварвам ръцете с тежести. Ама няма как Rolling Eyes

В повечето случаи сме с кола, слава Богу! Но един път в седмицата да сме с трамвая - стига ми. Тази сутрин например успях да го забаламосам по половината път с "Малките мечета с босите крачета" - поиграхме, походи. Но през останалата част от пътя - на ръце Cry

В момента така ме боли отзад врата, че ми иде да ревна Cry

Съзнавам, че и на него не му е лесно с толкова много дрехи, но...ако има някакви други трикове за ходене, които са проработили при вас, моля кажете ми ги Praynig

# 1 3 ноем. 2006, 10:06 ч.

Мнения: 6 243

Ние обикновено си набелязваме разни "интересни" неща до трасето, които тя иска да види - например - "хайде да отидем до ей там, да видим светофара/котето/шарената къща...".

Другият вариант при нас е да я возя с количката. Нямам никакви скрупули и хич не ми дреме, че някои ме гледат с укор. Количката ни е малка и компактна и ми е по-лесно да влача количката, отколкото детето. При теб възможен ли е този вариант?

# 2 3 ноем. 2006, 10:08 ч.

Мнения: 8 505

Започвам да я гоня или я карам тя да ме гони,бягаме от кучета (наужким),гоним гълъби,врабчета...и все пак не всеки път върши работа.

# 3 3 ноем. 2006, 10:09 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: sladka hapka в пт, 03 ное 2006, 10:06

Другият вариант при нас е да я возя с количката. Нямам никакви скрупули и хич не ми дреме, че някои ме гледат с укор. Количката ни е малка и компактна и ми е по-лесно да влача количката, отколкото детето. При теб възможен ли е този вариант?

Абсурд. Докато а сгъна, да я кача в трамвая, после да я разгъна, че да го кача него...дълга и широка Confused

# 4 3 ноем. 2006, 10:14 ч.

София
Мнения: 1 062

Абсолютно на същото дередже сме. Никакъв шанс да ходи по улиците. А иначе е като торпедо. Незнам как да я накарам. Пробвам с "Я, виж там еди-какво си", но действа само веднъж. С интерес ще следя.

# 5 3 ноем. 2006, 10:18 ч.

София
Мнения: 6 999

А по-малко дрехи? newsm78

Защо са му толкова всъщност?

И Дариа сутрин иска да я нося, но е до колата само и после от колата до градината. Ако не ми се носи обаснявам какво друго нося или започвам аз да мрънкам да ме носи и ...става номера.

# 6 3 ноем. 2006, 10:29 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: Isa в пт, 03 ное 2006, 10:18

А по-малко дрехи? newsm78

Защо са му толкова всъщност?

О, да, когато съм с колата, не го навличам така зверски, няма смисъл просто. Но когато сме с трамвая+десетина минути ходене пеша от спирката до яслата, а навън е -5, като беше тази сутрин и духа леден вятър, няма начин - трябва да е с шушляка и дебелото яке Confused

Милото, става кръгло като снежна топчица Heart Eyes

# 7 3 ноем. 2006, 10:44 ч.

София
Мнения: 741

Ха-ха, стана ми смешно, защото и аз се сблъсках с подобен проблем от както започна голямото навличане. Като ми каже "мамо гуши" започвам с обясненията, как само бебетата ги носят, а той вече е голям мъж и трябва да върви сам, а освен това мама я боли еди какво си, а той е тежък и т.н. и забелязвам че има ефект от разчсненията, започва да върви сам, но без да си дава никакъв зор. Тегля го през цялото време, имам чувството, че ще му откъсна ръката, но не поддвам не "гушенето", че после няма спасение. А, и вече тръгваме малко по-рано. Пътят до яслата ни е 5 мин. пеша като съм сама, 15 като сме двамата, а от както стана студено 20 Mr. Green

# 8 5 ноем. 2006, 15:05 ч.

Мнения: 819

И аз това щях да предложа-той вече е голям и разбира-защо не му обясниш,че"Имаш болка и не можеш да го носиш,или пък,че вече е голям мъж",нещо от тоя сорт?А естествено като пристигнете,ще си го гушнеш,само че клекнала,за да ти е по-леко...

# 9 5 ноем. 2006, 15:31 ч.

Мнения: 7 106

Проблема с носенето при нас го реших кардинално. Обяснила съм и, че ми тежи и ме болят ръцете, краката, пък и на всичкото отгоре нося торба с играчки, така че тя е голяма вече и трябва да ходи. Другият вариант е да се вози в количката, а тя я ненавижда, така че ходи Laughing

. Случвало се е понякога, когато наистина сме избродили прекалено дълъг маршрут и тя е видимо уморена, да я взема на ръце, но с уговорката ей до онова дърво, или до следващият светофар примерно и я оставям и тя се съгласява без недоволство.
Проблема беше голямото туткане да огледа всеки боклук и всяко паве по пътя. Но и него решихме за сега. От скоро и стана голям меракът да и обяснявам какво пише по табелите и да и казвам номерата на къщи, блокове и улици. Та така се придвижваме по-бързо напред. Като се заблея някъде и казвам, хайде бързо да видим какво пише ей на онази табела, или кой номер е следващата къща и тя тича Laughing

. Да не ти обяснявам, че от центъра на града, до нас знам на изуст всички номера на къщи и табели, нооооо такъв е живота Crazy

# 10 5 ноем. 2006, 15:56 ч.

София
Мнения: 3 679

Ами понеже сутрин е студено и и казвам да бяга бързо, за да стигнем в градината на топло. Важното е да се отклони вниманието и да не мисли, че трябва да ходи. Казвам и че ми е много тежка и ако иска после да ходя на чичо доктор и да ме дупчат с големите инжекции - да настоява - тя веднага се отказва Wink

По пътя гледаме гълъбите, врабчетата, листата...някое кучешко ако Embarassed

ама на нея и прави впечатление и започва да вика как кучето е калпазан, че прави такива работи по тротоара Laughing

Ако срещнем някой родител по пътя и бързаме, защото другото детенце вече я чака в градината да си играят Simple Smile

Така я забаламосвам - почти винаги минава номера.

# 11 5 ноем. 2006, 20:05 ч.

Мнения: 967

Като беше на 2 се сецнах, дигайки я от креватчето и после 2 месеца не можех да я дигам (ама изобщо). То бяха тръшкания, писъци, ревове, ама като не може човек, не може. Половин час по-рано тръгвахме за ДГ! Ама ей ни на оживяхме и без носене и мисля, че детето не понесе психически травми Mr. Green

. После като можех вече хич не съм я свиквала отново. Ама здрави нерви и повечко време трябваха докато свикне.

# 12 5 ноем. 2006, 20:34 ч.

Мнения: 4 187

В интерес на истината, от известно време и при нас е така Confused

. Има ли разстояние, което трябва да мине пеша изпада в истерия, вдига ръце , мрънка, иска да я взема да я нося. Обикновено винаги бързам, така че вместо да я моля и да ми се тръшка, я мятам на гръб докато не ми излезе душата......
Така като чета май трябва да съм твърда, ама въобще не ми се нравят сцени и търкаляне по улицата.

# 13 5 ноем. 2006, 22:47 ч.

Мнения: 3 861

Гоним маците, обяснявам как кучетата му се смеят как не иска да ходи, надбягваме се, пазарим се "Нося те само до онзи блок и след това те пускам..." Ей такива глупости. Не че всеки път се получава, много гаден проблем Rolling Eyes

Като го нося сутрин до яслата и след това ръцете ми цял ден са изтръпнали Tired

# 14 6 ноем. 2006, 08:54 ч.

Мнения: 6 206

Белинда, знам за какво говориш. Laughing

Моето поне е леко, има няма 12 кила и така ми е домъчняло винаги за него, че си го нося и без да иска.
Иначе на дълъг път, пеша, задължително количка.

Препоръчани теми

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Бързи въпроси и отговори деца -6

Съвети - Социализиране на дете 3+ години

Причина:

Причина: