"Мамо, ти нали няма да имаш друг мъж?"

 

Зависи първо колко е голяма дъщеря ти. Аз мога да ти кажа от позицията на дете, което прие втори баща. Макар че бях вече много голяма - на 20 години. Но майка ми просто ми каза - виж, искам да пробвам още веднъж да имам семейство, искам да те запозная с този мъж и да ми кажеш ти как виждаш нещата отстрани. Вярно е, че вече не живеехме заедно с майка ми, но аз лично много се изкефих и я поздравих за удачния избор! Вторият ми баща се оказа разкошен човек макар и не за дълго понеже почина
При по-малките деца не знам как ще да е, но мисля, че нещо подобно на постъпката на моята майка би било добре. Макар че не бива да оставяш съвсем напълно детето да ти диктува живота - няма да се омъжваш, ще обичаш само мен! Трябва да знае, че тя винаги ще е на първо място в сърцето ти, но ако си решила ще се омъжиш повторно. Говори и с бившия ти мъж някак и той да приеме факта и да не утежнява положението с тъпи приказки - няма да се женя пак!
Радвам се, че имаш куража и желанието за втори опит и успех!       

И аз залагам на искреността,предпочитам да и обяснявам като на възрастен човек макар че е само на 8 години. Относно разговорите с мъжа ми по темата, тъй като все още не сме разведени предпочитам да не го държа в течение, тъй като все още отказва да свикне с мисълта че няма да се върна, а какво да говорим ако разбере че има друг мъж...направо ще ми вгорчи живота. Ще се заредя с повече търпение, дано да се получи.

Благодаря ти за куража.

Дъщеря ти е достатъчно голяма , за да възприеме факта, че не само не може, но  и не бива да ти диктува живота.
Много е важно разбира се тя да хареса мъжа и да го възприеме като човек с който ще живееш, но при всички случаи ще е нужно много време. Ако бързате да заживеете заедно, възможно е нейната съпротива да ви вгорчи живота и затова аз лично бих правила това постепенно- почивните дни, някоя почивка, разходки, с две думи лека  полека.... по добре бавно, за да стигнеш отколкото да бързаш и да се обърне колата по пътя. А колкото до баща й- казвай истината, тя ще разбере с времето. Ако Тя иска ти да си щастлива, ще трябва да знае, че това включва друг мъж. Тя е на възраст, когато това й е напълно по силите да го осъзнае,
Кураж от мен и много късмет, хубавото е пред теб:))

Много благодаря, някак по-уверена се чувствам, като чета че има хора, които разбират проблема. И аз мисля, че трябва да е постепенно. Имам обаче приятелка, която следваше същата логика и след две години постепенно климатизиране на детето с новия и партньор то един ден се обърна към него и го попита " Ти защо постоянно си у нас, нямаш ли къща? Искам да се махнеш! ". Разбира хорските взаимоотношения са различни,немога и не искам да търся сходство с хорските съдби. Но децата са болезнено искрени и жестоки понякога. Успокоява ме факта,че тя го харесва,друг е въпроса като разбере, че той е мъжа дали няма някак да си промени отношението тъй като досега го е възприемала,като човека,който работи " еди си къде ", а в един момент сменя статута си от познат на приятел на майка и.

Касиди, хареса ми подхода ти. Мисля, че искреността винаги печели - рано или късно.
Бъди силна и продължавай по този начин.

Kasidy, така като те чета мисля, че имаш проблем с бившия най-вече.  Няма ли шанс да поговориш с него и да го попиташ как така се кълне на детето си за нещо, за което той не е сигурен и какво аджеба ще прави ако вземе, че се влюби? Ауууу, че противно.

Аз съм за нежния и твърд подход към децата. Да, обичам те, но... всеки има нуждата от партньор, а ти не си ми партньор - ти си ми дете. Този човек ми е партньор и аз го обичам. Нищо не замества и измества любовта към децата, но тя не е достатъчна. Както освен майка имаш нужда от баща, баба, дядо, приятели, котка, любима играчка... така и на мама и трябват различни видове любов.
И аз съм за постепенното, но 2 години период на свикване ми е малко множко. 

Isa, от близо два месеца сме разделени със съпруга ми, 2-годишната връзка започна много преди раздялата и сега просто пое по естествения си път ( съжалявам ако не съм се изразила правилно в предните постове ). Така че, в никакъв случай не предразполагам детето от 2 години,не бих го допуснала.

Касиди, по въпроса с приемането на новия татко. Мой познат, който има втори брак ми беше казвал, че е нормално детето в началото да реагира така - "Не го искам този, да си ходи в къщи" и там е тънкостта и от страна на втория татко. Да не се цупи, да не се прави на дете, а изключително мъдро и спокойно да приеме, че ще се чуват такива приказки. Не казвам да свиква с тях и да не им обръща внимание. Ама трябва някак и той да се намесва деликатно и да се търси баланс. Аз това само на теория и от приятели и филми го знам. На "живо" не знам дали бих се справила, ама това е друга тема.
За бившия все още настоящ съпруг - когато се разведете окончателно ми беше мисълта. Тогава да му кажеш да не пълни главата на детето с глупости, понеже и той самия няма да остане сам и после "предателството" когато той има връзка съвсем няма да се прости от дъщеря ти.
Ама моя съвет за сега е да караш последователно - първо развода, да каналазирате отношенията с бившия, да се поизчистят острите реакции от негова страна (ако може), а после полека да въведеш втория мъж във вашето семейство. Успех:hug:

Абсолютно съм на същото мнение, просто дето му се вика набирам предстартова скорост, че и страхът хич не е малък...

Пишеш, че детето ти харесва приятелят ти - тогава защо си въобрази , че няма да го иска в къщи??? След като си обяснила на дъщеря си, че който и да е мъж на света няма да измести нея от сърцето ти - детето ще спре да се чувства застрашено и ще приеме новият човек във вашето семейство. Нека наистина да не е веднага съжителството, а да е постепенно както са те посъветвали други. Нека приятелят ти да идва и да остава през деня и так след извесно време да остане и за през ноща и след време просто подхвърли на детето, че го харесваш този мъж, приятно ти е, забавно ви е тримата и т.н. .........., дали да не опитате да живеете заедно /така все едно имаш нужда от нейната подкрепа - тя ще се почувства голяма и твоя приятелка а не застрашена- ще има усещането че двете взимате решенията как и с кого да живеете, а не чи ти и го натрапваш в къщи/.
Аз постъпих така - постепенно им позволих да се сближат, като му подсказвах на него как да подкупва дъщеря ми  , какво обича тя, къде да предложи /пред нея/ да отидем на разходка, да я пита дали тя иска това или онова, да предложи филм /след като съм му помогнала в избора/, който да гледаме тримата и т.н. И след време детето започна да ми обеснява колко е добър той, как иска да излизаме все с него, като отидем някъде без него тя питаше - Той къде е?, Защо не е с нас? Ще дойде ли да ни вземе и т.н., и малко след това ме попита-  Аз всъщност кого обичам повече, нея или него? - Тогава проведох разговора с нея, за това, че не мога да обичам никого толкова много и толкова силно и по-този начин, както НЕЯ. Детето не се почувства застрашено от приятелят ми, но ме накара да обещая че ако реша да живея с него - ще взема и нея, когато и казах че без нея не отивам никъде, тя започна да ни пита постоянно- Кога ще ходим тримата в другата къща за да живеем там?
Така, че не се притеснявай, просто накарай дъщеря ти да се чувства твоя приятелка и опора, обясни и нещата спокойно, а относно баща й просто времето ще покаже. Детето се чувства застрашено, особено след приказките от страна на бащата и затова така реагира. Не се плаши.
Успех 

Казваш и че тя е номер едно в твоето сърце, след това казваш, че имаш нужда от любов и след това и предлагаш тя да избере на кого да предложите да ви обича. Щом го познава и харесва, ако не веднага, след известно време сама ще се спре на него.

И аз залагам изключително много на факта,че го харесва. Времето ще покаже дали надеждите ми ще се окажат основателни.Благодаря ти за съвета!

Между другото съм забелязала, че аз и дъщеря ми харесваме едни и същи мъже, независимо от възрастта.