Дъщеря ми е почти на 7 години. Тя се роди с аномалия на едната ръка. През годините се наложи да преживеем няколко трудни и тежки операции в чужбина, гипс за цели месеци... Но въпреки всичко израстна прекрасна, добра, самоуверена малка госпожица. Абсолютно неповторима, незаменима и безценна за цялото семейство.
Покрай операциите преживяхме толкова стрес, че бях дълбоко убедена, че за нищо на света не искам второ дете. Но човек забравя лошите моменти... И сега си мисля, че искам бебе.
Притеснява ме обаче с какви чувства, мисли и притеснения ще изкарам една втора бременност. Ще мога ли да се справя? Подозирам, че ще ме обземат страхове относно второто дете. И вместо да прекарам една лека и приятна бременност, аз психически ще рухна и ще бъда денонощно измъчвана от хиляди притеснения.
Каквото и да ми струва, решена съм на второ дете.
Вие как се справихте със страховете при последваща бременност?
Забравих да спомена, че аномалията на дъщеря ми не подлежи на генетично прогнозиране за евентуалното срещане и у второто дете.