Всичко започна с рисуването на нашата дъщеря. От много малка и дадохме да рисува и не и казвахме кое как се прави. В повечето случаи я насърчавахме да рисува нещата, както си иска. Или както ги вижда. Например, ако питаше : "Как да нарисувам слънце?" , ние с баща й и казвахме : "Както ти искаш". Или пък на " Може ли да нарисувам зелено небе?", следваше : "Разбира се, какъвто цвят искаш, го нарисувай".
Такаааа.... до тук добре. Проблем никакъв.
Обаче ми направи впечатление напоследък, че ако я попитам нещо /което изобщо може да няма връзка с рисуването или играта й/, отговорът, който следва е : "Ще го направя както си искам".
В тази връзка започнах да се питам къде е границата между индивидуалността и своеволието. И докъде да се поощрява собственото мислене и виждане за нещата? А откъде да започва въвеждането в някакви норми /това прозвуча много тъпо.../?
Не искам я ограничавам само, защото "така трябва". От друга страна не може на всяко нещо тя да отговаря "защото така искам". Още повече, че понякога аз и задавам въпроса, защото ми е интересно какво мисли и защо така вижда дадено нещо, но тя веднага започва да се отбранява.
Не знам дали стана ясно какво имам предвид, но на мен самата ми е малко объркано в момента....