"както аз искам..."

  • 541
  • 7
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 034
 Не знам дали това,което ще споделя е проблем. Не знам дори дали ще се превърне в такъв. Просто провокира някои въпроси у мен и бих искала да го обсъдим.
Всичко започна с рисуването на нашата дъщеря. От много малка и дадохме да рисува и не и казвахме кое как се прави. В повечето случаи я насърчавахме да  рисува нещата, както си иска. Или както ги вижда. Например, ако питаше : "Как да нарисувам слънце?" , ние с баща й и казвахме : "Както ти искаш".  Или пък на " Може ли да нарисувам зелено небе?", следваше : "Разбира се, какъвто цвят искаш, го нарисувай".
 Такаааа.... до тук добре. Проблем никакъв.
Обаче ми направи впечатление напоследък, че ако я попитам нещо /което изобщо може да няма връзка с рисуването или играта й/, отговорът, който следва е : "Ще го направя както си искам".
В тази връзка започнах да се питам къде е границата между индивидуалността и своеволието. И докъде да се поощрява собственото мислене и виждане за нещата? А откъде да започва въвеждането в някакви норми /това прозвуча много тъпо.../?
Не искам я ограничавам само, защото "така трябва". От друга страна не може на всяко нещо тя да отговаря "защото така искам". Още повече, че понякога аз и задавам въпроса, защото ми е интересно какво мисли и защо така вижда дадено нещо, но тя веднага започва да се отбранява.
Не знам дали стана ясно какво имам предвид, но на мен самата ми е малко объркано в момента....

# 1
  • Мнения: 242
Ние пък сме на изречението - " Не сега, ами когато аз кажа!"  Simple Smile
"Хайде мамо да си лягаме" -  Следва "Не още , когато аз кажа!"
И след две минути вика - "Хайде аз казвам да си лягам!"

Аз лично съм за отстояване на собственото аз, и по възможност гледам да го спазвам.
Считам че това е полезно за изграждането на самочувствие и собствено мнение, макар  и на такива малки човечета като нашите.

# 2
  • Мнения: 7 723
Извинявай, не разбрах колко е голямо детето. Според мен трябва да свикне с мисълта, че "правилата" в къщи ги определят мама и тати, а от нея се очаква да ги спазва. Изкуството нямя нищо общо с това.

# 3
  • Мнения: 5 468
Обясни й, че живота е изграден на някакви правила и основните трябва да се спазват. Като например, че морето винаги е синьо, че тревата е зелена и слънцето - жълто, и никога няма да бъдат други.
Като, например, че всеки голям човек ходи на работа, а всеки малък - на градина или на училище. Както, че светофар се пресича на зелено, а не на червено......... и така... , че има правила някакви.

# 4
  • Мнения: 3 034
Детето е на 4 години.
Ню, с този тип правила нямаме проблеми, както и с правилата  в къщи , за които пише mylenka.

Тук по-скоро става въпрос за нещата, които тя прави сама - като се започне от рисуването, мине се през играта и се стигне до обличането например - т.е. "както аз искам ще се облека". Това не означава, че не ни слуша изобщо или пък че не приема съвети.
На мен ми харесва това, че има собствено мнение, но се чудех до каква степен трябва да го поощрявам, преди да се е превърнало в някаква форма на "прекаленост".

# 5
  • Мнения: 532
Не се притеснявай!
Хубаво правите, че й давате възможност да избира.
Моята дъщеря е на 11 год. Много често изпадам в ужас, когато видя как се е облякла, казвам си мнението по въпроса, но в крайна сметка тя избира сама. Така възпитавам и най-малките. Ники, например винаги има мнение по въпроса кое как и кога трябва да се направи. Това не ме притеснява - нека да се изграждат като личности. На мен ми е писнало да ми дават път в живота, затова аз позволявам на моите деца да изберат своя собствен.

# 6
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Като например, че морето винаги е синьо, че тревата е зелена и слънцето - жълто, и никога няма да бъдат други.

Е, не е баш така:)
Морето понякога е зелено, тревата жълта, а слънцето - червено.
Много си е добре детето.

Когато трябва се съобразява, когато може си прави нещата както иска.
По мое скромно мнение прилича на родителите си  Mr. Green

# 7
  • Мнения: 2 700
Докъде стигат границите е въпрос на лично усещане. Самият факт, че поставяш проблема на обсъждане означава, че според теб тези граници са прекрачени. Подчертаната индивидуалност и личното творчество са нещо много хубаво, но според мен всяко дете трябва да научи, че освен нещата, които иска има и неща които "трябва". Ти си тази, която ще прецени дали и кога да се намеси, но според мен отлагането на един проблем не е решаване на проблема, т.е. ако смяташ, че "както аз си искам" започва да надвишава допустимото, по-добре реагирай по-рано.
Ама и аз как го написах Mr. Green, но надявам се да ме разбереш Wink

Общи условия

Активация на акаунт