Познахте ли го?

  • 3 857
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 123
Познахте ли детенцето си първия път когато го видяхте? Колкото и да е странно, това е въпрос, който много ме вълнува...
Обърна ли ви се стомаха, казхте ли си - ето го, това е моят син/дъщеря....
Виждали ли сте дечица, които да не можете да осиновите, макар на пръв поглед да са всичко това, което сте искали.

# 1
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Познахте ли детенцето си първия път когато го видяхте? Колкото и да е странно, това е въпрос, който много ме вълнува...
Обърна ли ви се стомаха, казхте ли си - ето го, това е моят син/дъщеря....
Виждали ли сте дечица, които да не можете да осиновите, макар на пръв поглед да са всичко това, което сте искали.
Да и двамата си ги познахме.Първо за Боби.Докато чакахме да ни го донесат да го видим във стаята за свиждане,сърцето ми щеше да искочи от гърдите.Все още си спомням как се отвори вратата и как видях едно малко вързопче в ръцете на лелята.
Един такъв мъничък,свит в едно одеялце и с вечно изплезено езиче.Корема ми се преобърна,разтреперих се цялата.Когато останахме сами аз,мъжът ми и нашето ангелче,вече не можах да спра сълзите си.Държах малкото вързопче,мъжът ми ме беше прегърнал през раменете и от красивите му зелени очи също капеха сълзи.Сълзи на радост бяха тогава нашите сълзи.До тогава,когато  ида заплачехме,плачехме от това,че само в нашият дом не се чува детски смях.
Чувстото е просто невероятно. Hug
За Преславка се повтори всичко по същият начин.Мислех си,че вече няма да изпитам онова бодване под-лъжичката за второто ни детенце.Боже колко съм грешала само.Същото присвиване на стомаха,същото трептене на сърцето,отново сълзите на радост.

# 2
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 457
Баща ми,разказа,че като са ме видели,по онова време са показвали по три бебета/не знам да ли е вярно/са си казали това е нашата дъщеря.Била съм първото бебе и съм гледала много умно.То и сега така си гледам де Mr. Green.

# 3
  • София
  • Мнения: 708
Да, беше много странно. Ама наистина си гледаше умно детето. Едно такова ококорено, любопитно, чак забравяше да яде.

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
простете, че този път наистина се намесвам в тема, която наистина не ми е позната като усещане
но много искам да споделя как една мама в МД като родих първото си дете - Дани - все го искаше - че той бил нейното бебе Wink дай Боже и за напред все така да го искат
Иначе аз като си видях за първи път детето за по-дълго - ами не съм сигурна дали ако бяха ми показали друго бебе щях да разбера... може би, а може би не - но веднъж усетила го - гушнала го, целунала го - вече си го познавах винаги
Та това с припознаването на "своето" дете - винаги ще си остане загатка за мен - защото никой не се опита да ми покаже др бебе и да ми каже че е мое.

Но има деца дето много харесвам от пръв поглед и има такива дето просто усещам, че не са моята кръвна група /да ме прости Господ, но твърдо вярвам, че било бебе, дете, възрастен - човек не може да си допадне със всеки/

Затова е важно какво ще усетите при първото виждане - као сърцето ви не трепне, и душата ви не се отвори за дадено дете - то не е вашето дете. Дори ако това са лични емоции - те са още по-важнти - защото ако имате вътрешно нежелание да гледате дадено дете - това наистина ще е бреме за вас.

Стискам палци на авторката скоро да ни покаже нейното детенце!

# 5
  • Мнения: 295
Скъпа Fussi, има такъв момент, но той не е задължителен при осиновяването. Ако в първия момент не ти затрепка, не ти се свие стомаха (той и така ще ти се свие от притеснение), не означава, че ще си лоша майка и няма да обичаш после детето си. И при много биологични майки не се получава отначало - но просто нямат възможността за избор и не се замислят за това. Тя обичта към детето се ражда и развива. както и усещането да си майка. Когато видяхме нашия син, бях сигурна, че ще го взема. Съпругът ми след време сподели, че тогава той бил повече уплашен, отколкото сигурен. А аз, че съм била учудена как след това той толкова бързо се превърна в баща, а че на мен доста трудно ми беше в началото да свикна с ролята на майка (даже първите дни по навик, без да искам му виках нещо от типа "на леля момчето" - нали все леля съм била до тогава). Сложно е, но бъди сигурна, че когато го видиш, ще знаеш дали искаш това дете да бъде твое. А после в ежедневието изпълнено с грижи около него, даже няма да разбереш как се е родила тази майчина любов, проста ще я усещаш как става все по-голяма, все по-голяма. А после няма и да се замисляш, че това дете не е родено от теб.
Иначе преди да видим детето много се страхувах, че няма да ми хареса, че нещо ще бъде не наред (с мен имам пред вид). Но не е така - децата са толкова невинни, а и избирането не е като на пазар, така че напразни са ми били страховете. Любовта може да не се роди от първото виждане, но желанието дали да бъде твое - определено да.
от все сърце ти желая скоро да ни покажеш своето слънчи це Hug!

# 6
Абсолютно съм съгласен с МАМАг.

Това е същото като и влюбването от пръв поглед. Има го, но е голяма радкост.

Истината е, че се опознаваме все повече и повече. И колкото повече сме заедно толко по-добре се чувстваме заедно.

Ние също бяхме много притеснени преди първата ни среща. Нормално е. За съжаление това доста притъпява интуитивната чувствителност. Освен това нямаш почти никакъв критерий за избиране. Седнахме в чакалнята. Свалиха го беше доста объркан и уплашен. Нормално. За пръв път слизаше от етажа си. Нова обстановка, много непознати хора (соц. работник, шефката на дома ние и поне още един 2 служители на дома). Лапнат пръст, затворен поглед, нещо напълно нормално за такава случка в неговия кратък живот. Но това определно не беше истинския Боян. За да се разкрие е нужно време. Търпение. Любов.

Останахме заедно около 1 час. Какво изпитахме. По скоро страх, объркване, притеснение.
На въпроса това ли е ТОЙ нямахме интуитивен отговор. Отидохме да обядваме, отпуснахме душите, помислихме и поговорихме. И подадохме молба за осиновяне.

Закона ни позволява да мислим и се срещаме един мецес с него преди да вземем решение. Но според един месец (все пак става дума за няколко срещи за по час - 2) е крайно недостатъчно да се опознаем. Но този месец е месец повече прекаран от детето в дома. И то един от най - важните му месеци през, които промените при него настъпват с огромна скорост. Промени, които повечето от нас биха искали да преживеят заедно с децата си. Първи зъби, пролазване и тн.

Моят съвет е да не разчитате на познаване при първа среща. И за двете от страните тя е много тежка и няма как да се представите в реалната си светлина.

Освен това хора чакали месеци да получат покана за среща нямат кой знае колко голям избор.
Според мен проблем има ако получите покана за среща от поне 2 места едновременно...

Тогава вече реално има избор... Аз често съм се замислял какво бих направил тогава. Варианти бол и всичките много болезнени.

Добре , че не си се наложи да го прилагаме на практика.

Успех на всички!!!  bouquet

Децата са чудесни:)

# 7
  • Мнения: 1 615
То и аз не съм много да се изказвам тук, ама... Искам да те подкрепя и да ти дам кураж и аз, де!
Подкрепям catnadeen и mamaG. И ти казвам съвсем честно, че като бях бременна, си дадох дума да погледна бебето си с безпристрастни очи, а не с тези на току-що родилата горда и безмозъчна майка, която веднага категорично заявява "Ах, какво е прекрсано" Grinning и завинаги вярва, че от нейното гардже по-красиво няма. Така и направих, като ми я показаха, и... лелеее... колко грозна бешеее... Доплака ми се. И си рекох: "Е, грозна-хубава - моя си е. Да e здравa, пък каквато е - такава ще си я обичам" Grinning
И досега виждам къде-къде по-красиви, пък и по-добри деца от моето, ама какво пък - да го хвърля ли сега? Wink
Абсолютна Истина е това, че Обичта се ражда от друго. Кураж, мила, и успех!!!

# 8
  • Мнения: 441
Fussii, когато чаках и аз много се вълнувах от тази тема, ама много. Все питах осиновителите - как познахте децата си? Историята на нито един не се повтаря, да знаеш. Такъв е животът Wink

Всеки човек има различна чувствителност и различно реагира в стресова, силно емиционална ситуация. Още по-объркващо е, ако си налагаш : "трябва да почувствам нещо..."

Аз например имах чувството за нереалност, помня натежалите мигли от сълзи, погледите, които ни отправяше,колко мъничък ми се стори.

Желая ти скоро да "вкусиш" уникалния вкус на тази емоция.

# 9
  • Мнения: 1 652
Fussi, всичко дотук написано е вярно. Аз също бях много притеснена, а той се смееше. И ми казаха ,че след като съм си отишла много дълго се е смял. Нали децата са с по-развити сетива и си помислих, че ме е "познал" .... Hug
 Той обаче не ми приличаше на бебе, а на възрастен човек. И досега помня огледалото на което се гледахме и той се смееше, а аз виждах не бебе, а голям човек. Едва днес моя приятелка ми каза, че  децата в домовете гледат така, защото има липсва .... обич. Помня тогава, че на втората среща или третата аз вече толкова го обичах! Simple Smile, но на първата нищо не ми трепна, а цялата треперех. Та аз в тези дни загубих гласа си....
По важното е да въприемеш детето. Да го харесаш, да ти допадне.  Знам  за една майка, която вече 5 месеца не може да възприеме осиновеното си дете.

# 10
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
нека споделя още нещо
като се роди първия ми син - ние с бъщъ му не живеехме заедно - той идваше на 5-6 дни за по ден-два при нас
когато дойдох в къщи - при мъжа ми - той не знаеше кака се гледа дете - Дани беше на 7 месеца... учи се постепенно  и въпреки, че от раждането му твърдеше, че го обича - не е така
Трябваха му месеци за да се научи да не изяжда плодовете без да се замисли за това дали детето ще има каквода яде, трябваха му още повече месеци да се научи като плаче Дани да се събуди /мъжа ми има много зд9рав сън/... Има здрав сън но дъщеря ни, която растеше първо в корема ми пред неговите очи, а после и от мига на раждането си е под един покрив с него - сега когато тя заплаче той я чува и при най-тежко недоспиване.

Любовта не е даденост - тя се поражда с грижите които полагаш за някого - така ми каза баща ми -и и беше на 200% прав!

# 11
  • Мнения: 358
докато чакахме да донесат нашето бебче бях такава куражлийка и  дори се присмивах на наши тати че му треперят краката. когато за първи път видях моето детенце чувствата бяха толкова много че загубих говор и картина. тръгнаха едни сълзи, разтуптя ми се сърцето, разтреперах се цялата и не знаех какво да кажа. Бях сигурна че това е моето бебе.

# 12
  • Мнения: 2 123
Благодаря много, много на всички за отговорите!

Аз честно казано не очаквам да "си позная моето дете". Макар че съм силно интуитивна, просто не разчитам на това. Надявам се разбира се да ми трепне под лъжичката и си кажа - ето го моето бебе, но наистина не разчитам...
Пък и за мен всички деца са сладки и прекрасни, така че......

Просто си разсъждавах на тема "съдбовните срещи" и ви помолих да споделите вашия опит.
Благодаря много за отговорите
Надявам се скоро да имам  повод и аз да ви разкажа нещо хубаво  Hug

# 13
  • Мнения: 1 615
Надявам се наистина МНОГО скоро да ни разкажеш!!!
Огромна прегръдка!!!

# 14
  • Мнения: 3 367
и аз се меся дет не трябва,но да си кажа..
родила съм 2 деца,не ги "познах", нищо не ми се обърна никъде; приех дъщеря ни наистина в душата си едва след като се усмихваше и въртеше,около 5-6 месеца ..синът ни ми "проговори" по-рано,така било с майки и синове казват,но съвсем не веднага,може би около месец след раждането му
*
много ме гнеяха вини за което,питах кой ли не ,и родната ми майка дори,дали съм нормална и защо така..не вси1ко описвано по книгите важи за вси1ки,като престанах  да се опитвам да бъда майка модел и ми олекна много
*
Фусси,стикам вси1ки нали1ни палци за хубави новини,нещата се слу1ват когато трябва и сме готови за тях(това в хода на съдбовните мисли)

Общи условия

Активация на акаунт