Ох, момичета, много съм объркана. Пиша анонимно, защото още никой не знае. Бременна съм за втори път, а дъщеричката ми е само на годинка. Станало е случайно. Но за жалост не съм сигурна, че искам второ дете от мъжът ми - имаме много проблеми, не ми помага изобщо за детето и не иска да работи допълнително. Аз още кърмя и съм доста изтощена физически - малката вече прохожда, няма изгледи да си почивам, а ще имам нужда. Не знам какво да правя! Няма с кого да споделя и да искам съвет.
- Публикувана: 30 окт. 2006, 13:14 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2006, 22:58 ч.
Бременна съм, а не съм сигурна, че ще се справя!
Кураж мила. Аз мисля, че трябва да поговориш с мъжа си - да ти обещае, че ще помага, че те отменя в част от домакинските задължения. Ако не се съгласи ... махни го.Като му дойде времето ще имате второ детенце.
Да поотрасне малката.
Знам, че тук повечето мислят, че бебе се гледа с любов, а не с пари - но не е вярно.
Успех, успех. Каквото и да решиш.
Сигурна съм, че много майки ще ти дадат съвет, но аз не мога. Все пак изпитах нужда да ти кажа-Горе главата!!! Каквото и да решиш ( а аз мисля че ще го задържиш, щом си пуснала въобще темата) ти пожелавам успех и повече спокойствие. Обсъди положението с таткото и вземете едно обмислено решение 
Съвет не мога да ти дам,в крайна сметка става въпрос за твоя живот.
Решението трябва да вземете заедно със съпруга ти,защото още едно дете е голяма отговорност.
Мога само да ти кажа,че човек се научава да оцелява при всякакви условия и че каквото и решение да вземете ,трябва да си сигурна в него.
Пожелавам ти успех .
Решението трябва да вземете заедно със съпруга ти,защото още едно дете е голяма отговорност.
Мога само да ти кажа,че човек се научава да оцелява при всякакви условия и че каквото и решение да вземете ,трябва да си сигурна в него.
Пожелавам ти успех .
И аз не бих те съветвала какво да правиш,но от опит знам че за толкова време ,щом не е почнал таткото да помага,едва сега ще се засили.И още нещо ако досега не си правила аборт се приготви за нещо адкси травмиращо-поне за мен беше така,а вече минаха 4 години.
Желая ти смелост.
Желая ти смелост.
С таткото ще говоря, но той си е егоист - разбрах го доста късно, за жалост. Дори и да обещае да помага, няма да го направи! Колкото ми помогна с дъщеричката. 
Не знам... Мисля, че ако го родя и двете ще ги направя нещастни, защото аз няма да имам възможност да ги гледам сама и да им осигуря всичко необходимо.
Не знам... Мисля, че ако го родя и двете ще ги направя нещастни, защото аз няма да имам възможност да ги гледам сама и да им осигуря всичко необходимо. 
Съвет за аборт не бих ти дала,защото самата аз искам с цялата си душа още едно дете,макар,че все още не се получава...Мъжът ми помага,но не на сто процента,дори и никак да не взема участие,аз пак искам!!!
В случай,че нямате други проблеми в семейно отношение,не мисля,че бащината помощ трябва да е причина за дилемата ти.Ако не помага и сега и след 5г пак няма...Не само твоя мъж е такъв.Въпреки,че сме в 21 век,съзнанието им е още пра-историческо и се смятат за ловци и леж-промци!
Така,че ако истински искате и двамата детето дай Му шанс да се развие и роди,ако ли не - то ти си знаеш!!!Не искам да го казвам
В случай,че нямате други проблеми в семейно отношение,не мисля,че бащината помощ трябва да е причина за дилемата ти.Ако не помага и сега и след 5г пак няма...Не само твоя мъж е такъв.Въпреки,че сме в 21 век,съзнанието им е още пра-историческо и се смятат за ловци и леж-промци!
Така,че ако истински искате и двамата детето дай Му шанс да се развие и роди,ако ли не - то ти си знаеш!!!Не искам да го казвам
По принцип може да си по-чувствителна по отношение на мъжа си заради скорошното раждане, недоспиване, преумора и изнервеност. Имам предвид да не го отписваш толкова бързо.
Никак няма да ти е леко да вземеш това решение, сигурна съм. Най-добре наистина по реакцията му да прецениш.
Има жени, за които абортът е едно няма нищо, но има такива, които цял живот не могат да го преживеят. Помисли си ти от кои си.
Пожелавам ти успех и да вземеш най-доброто решение. Кураж!
Никак няма да ти е леко да вземеш това решение, сигурна съм. Най-добре наистина по реакцията му да прецениш.
Има жени, за които абортът е едно няма нищо, но има такива, които цял живот не могат да го преживеят. Помисли си ти от кои си.
Пожелавам ти успех и да вземеш най-доброто решение. Кураж!
Аз мисля,че първо трябва наистина да прецениш ще живееш ли с този човек и занапред и виждаш ли бъдещето си с него.
Без съмнение с две деца би ти било изключително трудно на по-късен етап да взимаш подобно решение, затова се налага да помислиш СЕГА по този въпрос. От поста ти не мога да преценя, дали просто си изморена или наистина си разочарована от мъжа си, има ли и други аргументи против, освен липсата на помощ?
Тук със сигурност има момичета раждали породени деца, дано се включат... разбира се, че ако в семейството всичко е ОК, дори да ти е трудно, ще се справиш, но ако усещаш че нещата не са по реда си.... аз съм последния човек дето ще произнесе думата аборт, но ако не си сигурна не раждай, все пак сме в 21 век и жената макар и болезнен има право на този избор.
Без съмнение с две деца би ти било изключително трудно на по-късен етап да взимаш подобно решение, затова се налага да помислиш СЕГА по този въпрос. От поста ти не мога да преценя, дали просто си изморена или наистина си разочарована от мъжа си, има ли и други аргументи против, освен липсата на помощ?
Тук със сигурност има момичета раждали породени деца, дано се включат... разбира се, че ако в семейството всичко е ОК, дори да ти е трудно, ще се справиш, но ако усещаш че нещата не са по реда си.... аз съм последния човек дето ще произнесе думата аборт, но ако не си сигурна не раждай, все пак сме в 21 век и жената макар и болезнен има право на този избор.
Каквото и да си говорим...няма да намериш решението тук 
Вслушай се в сърцето си. Ако искаш това дете, нищо няма да те спре да го отгледаш, трудно-лесно, това е...Ако чувстваш, че сега не е моментът, наистина по-добре да не се нагърбваш с повече тежест, отколкото можеш да понесеш.
Каквото и да решиш - успех
Вслушай се в сърцето си. Ако искаш това дете, нищо няма да те спре да го отгледаш, трудно-лесно, това е...Ако чувстваш, че сега не е моментът, наистина по-добре да не се нагърбваш с повече тежест, отколкото можеш да понесеш.Каквото и да решиш - успех
Белинда е права.Тук решение няма да намериш,а само утеха.Решението го вземи ти и незабравяй ,че може да дойде ден ,в който да съжалиш.Почети теми като"ПРОБЛЕМНО ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ" И ЩЕ ВИДИШ МОЖЕ БИ ОТГОВОР НА ЧАСТ ОТ ВЪПРОСА СИ.
Успех и мое лично мнение,РОДИ СИ ГО.Няма да съжаляваш след време.Децата са смисъла на живота ни все пак.Колкото и да ти е трудно,ще се справиш.Усещам че си силен човек.
Успех и мое лично мнение,РОДИ СИ ГО.Няма да съжаляваш след време.Децата са смисъла на живота ни все пак.Колкото и да ти е трудно,ще се справиш.Усещам че си силен човек.