майки на породени деца

  • 35 093
  • 304
  •   1
Отговори
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ами това е - имам породени деца и направо вече съм не на черешата, а не знам къде
искам да споделя с хора в моето положение - има тема за многодетните майки, ама това е нещо различно - не са ми много децата, ама с тая малка разлика стигат да подлудят всяка средностатистична майка
аз не съм мързелива , е не съм и някаква луда работяга, но честно - сили не ми останаха, а малката няма и два месеца
това да нося баткото и да влача количката, че и натоварена с покупки - е нещо обичайно
а като баткото го храня и в тоя момент и сестра му ревне от глад ми иде и двамаа и през балкона... или поне аз да скоча - ма ниско пуста му работа - само 4-ти етаж...

и въобще - как се справяте вие?

утре трябва да ги водя на лекар - аз съм болна, баткото и малката... и умирам от нерви щото трябва да стана в 6 да вдигна недоспалия батко, така, че в 8 да сме в центъра на Сф на преглед - да може таткото да помогне, че сама с тях - не мога да си го представя - баткото не ходи добре, малката въобще... а да разчиташ, че някой би ти подал ръка поне 4-5 стълби да ти помогне е повече от смешно! единствено се моля като не помагат поне да не ме бутат с децата.

# 1
  • Мнения: 548
По принцип не мога да дам съвет, защото съм с едно дете. Но за конкретната ситуация, която те чака утре, бих ти предложила да помолиш някой познат с кола да те закара до лекарския кабинет. В краен случай вземи такси. По-добре да дадеш десетина лв., отколкото да се бъхтиш в тоя дсуд с 2 малки деца. А не можеш ли да помолиш някоя позната или съседка да дойде с теб, поне да ти помага с багажа и децата?! Хич ли няма на кой да разчиташ?

# 2
  • Мнения: 1 404
Наде,само мога да ти пожелая късмет утре и да стискам палци всичко да мине възможно най-леко!Мъжът ми и сестра му са породени деца и по разкази на свекърва ми се оправяла чудесно с тях,че и на свекър и свекърва шетала LaughingРазказът от бабата на мъжа ми е съвсем различен разбира се.
Не ти помогнах никак,но исках нещо като морална подкрепа да изразя Embarassed

# 3
  • Мнения: 3 367
priвет,
искрено и преживяно ти съ1увствам..
-давай на баткото да се занимава с бисквити или вода или нещо си докато храниш бебе;ние имаме 2 стола,залоствам ги и хи1 не ми пука кой вика..като беше бебе съвсем малкия го разкарвах из къщи в един шезлонг,с едната ръка клатя него,с другата-оправям Ния
-направи режим за големия отсега,след 3м и за бебето;така хем те имат ред ,хем ти  гарантирано спокойствие от поне 2-3 1аса на ден
-забрави за 1иста къща и подредена,ако някой предложи помощ-не отказвай; ако някой донесе сготвена манджа-"мерси много,и пак да се сетите за нас ";
-пазарувай само като си с татко им,или ги остави на него и пазарувай сама..за 1 седмица може спокойно да се напълни хладилник и да не мислиш това поне
-спи следобед когато и 2та спят,ина1е ще врътнеш от умора
**
споко,децата ще са ок,важното е ти да оцелееш;
аз това го живея само уикенд защото ина1е съм на работа от много отдавна,но пък помощ за нищо отникъде ;
иска организация и нагласа,,после е песен Rolling Eyes
аз бих помислила за малко ясла за баткото на пролет,по няколко 1аса ако може дори само..(идея онли)
вси1ко добро,
Анна

# 4
  • Varna
  • Мнения: 333
Здравей
Не мога да ти дам съвет за утре. Опитай се да намериш някой да дойде с теб. Знам че е неприятно да молиш за помощ, но децата са по-важни а и ти също.
Моето бебенце е още малко, а баткото ни го няма от една седмица, така че ужаса в къщи още не е почнал.
Сигурна съм че ще се справиш. Поздрави от нас и бързо оздравяване .

# 5
  • Мнения: 3 491
Няма какво да навлизам в подробности, но първата година, докато бебето стане на 1г., а баткото на 3, не можех да излизам навън с двамата - малко на домашен арест удря, но това си беше, и в крайна сметка вярвам, че се оказа за добро. Mr. Green
За случаите, когато някой трябва да ходи на преглед: и аз бих те посъветвала да вземеш такси. Бях си намерила детегледачка, която виках за такива случаи - да я оставя с едното дете, докато аз заведа на преглед другото. Веднъж даже с двете я оставих, за да заведа себе си на преглед.
Минава този период, макар че сега сигурно ти се струва безкраен. Hug
annette14 добре те е посъветвала за режима. Не знам колко е голямо първото дете, но защо не пробваш да го научиш да се храни само, ако е над годинка и половина? Свекърва ми беше тук за няколко седмици покрай раждането на второто, и току започваше да нарежда кой ще подава на баткото лъжицата в устата, когато тя си замине. Ами няколко дена след като тя си замина го тренирахме баткото да си я подава сам, на 2г. беше.

# 6
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
Моите деца не са точно породени - 1г. 11 м. им е разликата, но много добре те разбирам. Вярно е, че аз имах помощ - идваше момиче, което се занимаваше с баткото до обяд. Но аз в повечето случаи използвах това време да сготвя за многобройното ни семейство /тогава 6 възрастни и едно дете/, да поразчистя и подредя къщата и двора.
Целият квартал ме разпознаваше като излезех на разходка с двамата - обикновено с едната ръка бутах количката, а с другата дърпах колело, камионче или с каквото там е решил да излезе баткото  Wink .  Разнасях ги и двамата /оттогава дясната ръка ми е много силна  Laughing/. Пазарувах с баткото, докато малката спеше. Да спя следобед с децата беше илюзия. Слава Богу, случих на сравнително кротко бебе, което ме оставяше да поспивам през нощта.

Вярно е, че когато децата са съвсем мънички и физически зависими от майката е доста трудно и времеотнемащо. Но и с израстването им не става по-лесно, просто изискванията към теб се променят.

Доколкото разбирам бебката ти е съвсем мъничка, така че предполагам, че още не си успяла да си създадеш някакъв ритъм и организация, а и появата на ново човече, независимо че е голяма радост, е и стрес, свързан с коренната промяна в ежедневието на майката. Моят съвет е да се опиташ да гледаш по-спокойно на нещата /не че на мен ми се удава/ : не се притеснявай, че някой не е нахранен, приспан или преобут точно навреме, не вземай много присърце поплакването им, не се натоварвай излишно.

Хубаво ще да успяваш да намираш малко време само за себе си, та дори и няколко часа на седмица.

# 7
  • София
  • Мнения: 676
Моите големи деца са почти породени. Да ти кажа, тогава с две ми е било по-трудно, отколкото сега с три... Ама като поотраснат малко и става по-леко! Не се притеснявай. Освен това на теб самата ти трябва още време да свикнеш с новата ситуация, да си изградиш система и организация на ежедневието и задачите... Спокойно, всичко ще си дойде на мястото!
За ясла не знам какво да те посъветвам, защото аз за себе си реших, че не искам да си давам детето на ясла, но ако си прецениш, че можеш да го дадеш, това може доста да те облекчи...
За конкретната ситуация и аз ще повторя останалите - намери начин да се придвижиш максимално бързо и по възможност с помощник. Аз само на мъжа си мога да разчитам и когато той е ангажиран, хващам такси...

# 8
  • Мнения: 1 632
И аз съм мама на 2 деца с 1 год разлика,и всичко което прочетох ми е до болка познато!Наистина сега ште ти е трудно,но след 1 година ще умираш от смях с децата!И аз бях без грам помощ(и все още съм).Когато родих 2-то си дете,1-вото още не ходеше.Не насмогвах.За организация,не можеше и дума да става,защото малкия беше много ревливо бебе.Случвало се е доста често,да клатя бебока в количката с крак,а "каката" в столчето и да я храня #Crazy.Но сега вече са в 1 режим и всичко е по лесно, и весело!Лошото е,че се изхабяваш от към нерви,от безсънние и умора.Не можеш да се израдваш на 2-рия бебок като при 1-вото.При нас бебока даде отражение при развитието на каката,и тя не говори все още.Започна да копира звуците на бебето,и сега си говорят на бебешки.И на мен понякога ми е идвало да скоча през балкона,но и ние сме на 4-ти ет.!Всичко това обаче отшумя,и сега определено е много весело в нас!Аз те съветвам да си вземеш 2-на количка,за да ти е по-лесно при излизането.За сега мога да ти пожелая само много търпение и да те поздравя с решението да имаш деца с малка разлика! Hug newsm51

# 9
  • Мнения: 6 461
.....................и въобще - как се справяте вие? ..................
Да ти кажа честно позната картинка само че моите са две мъжки.Имат 2г и 6м разлика....
Дето се вика станала съм ЛУДАТА АНГЕЛИНА......ей сега,на докато напиша двата реда пет пъти ставах три пъти разтърване и два пъти -пиш и ако..... ooooh!
Всяка сутрин ставам рано да изпратя мажО на работа.
След това будя децата и почвам да ги стягам както и себе си ,защото всяка сутрин караме (аз и малкия с количката)Тошко на градина.
Ако не е на градина и е болен ,което по някога става ги водя заедно по лекари ....и т.н.
А и много е трудно преспиването на обяд,защото кажете ми кой по напред да приспа  newsm78
ужас smile3511
Направо по някога ми е идело да си скубя косите и косъм да не оставя по главата си........ #Crazy
Да са живи и здрави тъй ще  е кой косите ще си скубе... Mr. Green
                                                    кой ще скача от 4-ти....... Laughing
Гледам да си пазя нервичките ,защото ще ми трябват....... Wink

# 10
  • Мнения: 3 367
А и много е трудно преспиването на обяд,защото кажете ми кой по напред да приспа  newsm78
ужас smile3511
аз точно това имах пред вид като казах за режима; ние никого не приспиваме,в 2пм и 2та са по леглата до 4.30-кой чете,кой вика,кой се разхожда из кошарата-запиват и мир настава;
същото е вечер- до 8 и 30 макс и 2та са легнали и има малко време и ние да се видим,изкъпем и пр детайли

# 11
  • София
  • Мнения: 5 604
Преди няколко дни пуснах тема точно за това - малката е на 5 месеца, а таткото иска да правим второ, та аз се чудех много - ама..... след много прочетени отговори - май се разубедих поне за следващите 10-11 месеца!!!

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 4 385
Моите деца са през 1 година и два месеца . Първата година беше голям стрес за мен .До толкова бях преуморена че бях станала 39кг. Но след това нещата малко по малко влязоха в релси. Важното е мъжа ти да се включва с каквото може и да те подкрепя .Когато децата тръгнат на градина става лесно . Но пък моите  сега са на училище и е отново същата лудница както в началото .
Важното е да сме живи и здрави ! Успех   Peace

# 13
  • Мнения: 3 740
Второто и третото ми дете са с година и половина разлика. Плюс кака на 4.5, когато се роди No3. Майка ми беше у нас две седмици след раждането, след това се оправяхме сами. Извеждане на разходка, пазаруване - с количката - по асансьорите, стълбите, тротоарите: бебето отгоре, "баткото" - отдолу, каката - за ръка. Таткото пътуваше, по цял ден се гледахме сами. Готвене - минимално, храна за децата вземах от кухнята, аз ядях прости неща - повече сирене, мляко, плодове, за да мога да кърмя. Пране - вечер, като ги приспя. А, и още нямаше памперси, та падаше безкрайно преобличане и на бебето, и на баткото. След първия месец - никакво гладене. Когато започнах да заспивам права, докато простирам, разбрах, че ще стане някоя беля, ако не предприема нещо. Взехме жена да пазарува и да носи храната от кухнята. На обяд натъркалвах народа - къде с приказки, къде с песни ги приспивах и спях с тях. Осигурихме затваряне на стаята, в която спи бебето /защото отначало то доста спи/, така, че големите да не могат да влизат вътре. Така си осигурих няколко минути, през които да ида до тоалетна или да сваля горещата тенджера от котлона, без да ме е страх, че някой ще нахрани бебето със солети, докато не гледам. Научих се да правя всичко с една ръка - докато с другата разнасям бебето, когато е будно. Започнахме да прекарваме много време навън - там децата не са толкова нервни, а и се изморяват повече и после добре спят. Свикнаха да си лягат рано, така че вечер да имаме малко време без тях. И оцеляхме. След година-година и половина ще усетиш разликата. А дотогава се опитай максимално да си облекчиш живота. Дано нещо от моя опит ти влезе в работа.

# 14
  • Мнения: 3 491

А и много е трудно преспиването на обяд,защото кажете ми кой по напред да приспа  newsm78
ужас smile3511

Ще ти кажа аз какво правех, ама да не се уплашиш. Crazy Малкият в една кошница, дето всъщност е бебешко столче за кола, долу на пода. Баткото в количката. Бутам баткото напред-назад, люлея бебето с крак, пея приспивна песничка, и понеже учех за приемен изпит (GRE) в университет, учебникът разтворен на краката ми и решавам наум задачи. Но не можех да не приспивам - освен че аз имах нужда от малко тишина и концентрирано време , и баткото пощуряваше.
Като разказах на една кандидат-детегледачка, свежа българска девойка, за моята система на приспиване, тя се уплаши така, че намери начин да си прикрие следите от мене. Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт