Копирам постинга на мой приятел, потърпевш от тях.
Автор RoggerDojh (soulguard)
Публикувано 27.10.06 21:47
Да ви разкжа една скорошна история. Случи се на мой много близък приятел и неговата жена (всякакво съвпадение на събития и лица със събития и лица от торакс е абсолютно случайно, от мен ше знаете). А, ше разкажа историята от първо лице, че бях там и изживях с тях заедно всичко ...
Та, жена ми така се случи, че роди. Сичко ок, бебето ок, първата седмица след болницата ок, а през втората - жената гъза почва да я боли, ма все по-зле и по-зле, и температура дига, 38-39 градуса и не ги смъква. Първо решихме, че тов аше да са хемороиди от раждането + грип. А и бебето грижи иска, не остава време да се жалваш много.
Но не щеш ли, в неделя, жената вече почна така да я боли, че ни да заспи може, ни да седи, ни да лежи ... И къде да идем в неделя? Сетихме се за рекламите на торакс, обадихме се да питаме кога имат хирург и отидохме.
Прегледа чичкото жената, зеха ни 40 лв. за прегледа (в разписанието пишеше 12 лв., но не - шото неделя, шото по спешност, ала бала ...) и чичкото emit-на диагноза - перианален абсцес (гнойна инфекция при гъза), понеделник - на операция. Манипулацията ще струва 60 лв, обяснява той, като го питаме.
So far, so good.
Вечерта жената нещо зе да я гложди формулировката "манипулацията ще струва 60 лв." и се обади в клиникат ада пита всъщност каква ше е цената на операцията. А, то значи имало и друго освен манипулация, имало анестезиолог, имало глупости, значи 160 лв. ше струва. Много кинти, ма кат те боли така гъза ... Минава нощта, отиваме ние в торакс, вкарват жената в някаква стая и аз почвам да чакааам. Чакам, чакам и след примерно 40 минути ме пускат при нея. И я заварвам на манипулационната маса, ни жива ни умряла, излязла вече от пълната упойка, дето й сложили и реве, ма не зане на кой свет се намира.
Тук да вмъкна, че жената е мъжко момиче, освен от гняв от друго не съм я виждал някога да реве.
В началото помислих, че се лигави нещо, честно. Само че след 1-2 минути взе да ми става ясно, че всъщност просто умира от болка, няма лигня ... Толкова някой да го боли съм виждал само, когато майка ми беше болна от рак и кво да ви разправям ...
Got to go
to be continued ....
Автор RoggerDojh (soulguard)
Публикувано 28.10.06 13:04
... В началото помислих, че се лигави нещо, честно. Само че след 1-2 минути взе да ми става ясно, че всъщност просто умира от болка, няма лигня ... Толкова някой да го боли съм виждал само, когато майка ми беше болна от рак и беше на смъртен одър. Тук изобщо не преувеличавам.
Питам аз, не може ли обезболяващи да й сложат и сестрата вика:
- Ами ние две различни инжекции й сложихме, но това е! Ще боли, ще трябва да потраеш до утре, знам че много ще боли, но нищо не можем повече да направим.
В този момент аз все още нямам идея за какво иде реч. Щом лекарите така казват, значи наистина така трябва. Едва по-късно разбрах, че нещо е било страшно сбъркано. А и един вид, когато жена ми е толкова fucked-up, аз просто не мисля. Леко е като блокаж ....
Останах с жената още половин час, докато съвсем й мине упойката и след това със сестрата успяваме да я вдигнем и облечем. Минава хирургът и обяснява - утре трябва да дойдете за превръзка. И се маха.
Излизаме в приемната и там виси някаква дето да събира парите на пациентите. Питам аз какво дължим ...
- Един момент - отговаря лелката и се обръща към някаква друга с бяла престилка - Абе анестезиологът няма номер в системата, не мога да го вкарам.
- Офф - казва другата и се надвесва над PC-то. Почват да с ровят из програмата си. А аз държа жената да не падне ... а тя не може и да седне, че точно на задника е адската болка ...
Перосналът на торакс нещо кудкудяка за номерца и за скапания им софтуер за обслужване на клиенти. Аз пак проговарям:
- Вижте какво, сметнете, какво ви дължим, после ще се оправяте, не мога да седя тук с жена ми, която току що излиза от операция.
- Един момент! - кокошката се надвесва пак над лелката и продължава - Ти вземи и въведи нещата в книгата, а като дойде пак анестезиологът, ще оправим системата.
Книгата е точно това - една дебела книга. Там лелката с очевидно огромно мозъчно усилие започва да пише с подтискащо прилежен бавен почерк много редове и да се рови при всеки ред в PC-то, може би за цени, и да преписва някакви неща. Вече са минали поне 10 мин, откакто съм извел жената и тя всеки момент ще припадне в ръцете ми. Аз отново се опитвам да привлека вниманието на двете бели патици:
- Вижте, утре като дойдем на превръзка ще ви платим - казвам.
- Не, не можете да платите утре, сега трябва да платите.
Тъй като очаквах и баща ми да дойде, решавам да не правя сценка и да си тръгна демонстративно (а и не ми е в натурата, което вече сериозно смятам, че е грешка). В крайна сметка успяват накрая да сметнат сметките си и ми снасят: 260 лв. Оказва се, че двамата с жената общо имаме толкова и оставаме с 2 лв след това, но все пак имаме да си платим. Не питам защо са толкова много. Нищо не питам, а само им плясвам скапаните пари на масата и извеждам жената от приемната. На стълбището ни престреща баща ми, който ни помага да слезем и да се качим на колата.
Тук искам да вмъкна само, че 260 лв са зверски много пари, но жената я болеше много повече. И беше по-важно да я откарам у дома. И просто нямах сили същевременно да се карам и да правя скандал. Повечето хора биха се чуствали точно така в тази ситуация. Именно затова торакс си позволяват подобно поведение. Нека припомня: от 60 лв сумата стана 160 лв, а след опреацията стана 260 лв.
До тук свършва комуникацията ни с торакс, защото след операцията всъщност жената се почувства милиони пъто по-зле, отколкото преди операцията. Някак не се връзваше и след като час по-късно вдигна отново 39.5, а задникът продължи да я боли отвъд границата на търпимото, започнах да звъня на познати, роднини и приятели и да питам, дали някой познава добър хирург. В крайна сметка се оказа, че баща ми познава. Човекът ни прие на момента. И тъй като присъствах на повторната операция, която проведе, мога да кажа, че торакс бяха просто пасмина меркантилни касапи. Ето защо:
Хирургът само погледна задника на жената и се хвана за главата. Торакс бяха направили разрез и го бяха затапили с марличка. Без дренаж. Хирургът махна марлята и след като опипа мястото откри още дв кухини, пълни с гной, които в торакс не бяха отворили изобщо. Сложи на момичето месна упойка. Обясни, че за подобна операция пълната упойка е ъпсурдна, защото е много сериозна и тежка, а не е необходима. Месната упойка я обезболи веднага ... Което постави пред мен въпроса, какви инжекции са й слагали в торакс - защото ние платихме 260 лв също и заради тези инжекции, а жена ми умираше от болка. Сериозно подозирам, че са й били физиологичен разтвор например. Но това няма как да го знам със сигурност ...
Пред мен, спкойно и за общо 5 минути хирургът отвори и другите кухини, изтече определено количество гной, след това сложи истински дренаж (тогва видях на кое викат така и да, то не е парче марля; марлята също може да служи като дренаж, но е ужасно неефективна; единствената причина да сложиш марля вместо гумено дренче е да си на полето и да имаш САМО марля ...). След това ни прати за кръвна картина и снимка на дробовете.
Е това беше. Жената свали температурата същия следобед, нечовешката болка не се върна никога повече ... После отново вдигна температура, но кръвната картина показа сепсис (инфекцията от гъза беше отишла и в кръвта) и след една седмица система с антибиотик и това мина.
Попитах хирурга, дали може да си търсим правата и да съдим торакс, но той ми обясни, че по документи те са си свършили работата. Пълна анетсезия, инцизия, превръзка, ежедневен лекарски контрол ... А документите важат пред съда ...
Ето според мен какво всъщност се случи в торакс. Изключвам възможността да не са знаели, че има още кухини, защото познатият хирург обясни как в момента, в който отвориш кухината с гной налягането върху стените й спада и болката минава на секундата, т.е. болката след операцията е означавала само едно - има още. Аз лично видях с очите си как жина ми просто се прероди, когато хирургът довърши втората операция.
Та, торакс съзнателно са използвали пълна анестезия, защото е по-скъпа и защото пациентът няма спомени от операцията и не може нищо да разкаже. Съзнателно са отворили само едната кухина и са я затапили, вместо да й сложат дренаж, за да може на следващия ден, полу-жива от болка, жената да плаче в ръцете им и да им плати толкова, колкото те пожелаят, само и само да ПРЕСТАНЕ ДА БОЛИ. Или, ако не дай боже просто да не са знаели за всички кухини, то там работят лекари, които са неспособни да практикуват професията си и са неспособни да излекуват човек. Един вид, не са истински лекари. И в двата случая, торакс - това е една добре организирана, скъпо платена кланица, където даваш максимално много пари за да се измъчат, а не дай си боже и убият.
Това за убийството не е на шега. Именно в торакс никой не пусна кръвна картина на жената. Как па в другата болница това беше първото нещо, което ни накараха да направим след операцията? А без диагноза и лечение, сепсисът е смъртоносен. И то в рамките на 1-2 седмици, ако не и по-малко.
Та така.
Торакс.
Те ви дебнат по телевизията и радиото, промиват ви на background съзнанието и ви привличат като ухаещо на развалено месо насекомоядно цвете. А когато отидете там, челюстите се затварят около вас и само може да се молите да дойде добрият ловец (в случая вторият хируруг) и да ви спаси.
Торакс, да ви еба майката.
Амин
Ето първоизточникът:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=blacklist&Number= … ollapsed&sb=5
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=blacklist&Number= … ollapsed&sb=5
Автор RoggerDojh (soulguard)
Публикувано 27.10.06 21:47
Да ви разкжа една скорошна история. Случи се на мой много близък приятел и неговата жена (всякакво съвпадение на събития и лица със събития и лица от торакс е абсолютно случайно, от мен ше знаете). А, ше разкажа историята от първо лице, че бях там и изживях с тях заедно всичко ...
Та, жена ми така се случи, че роди. Сичко ок, бебето ок, първата седмица след болницата ок, а през втората - жената гъза почва да я боли, ма все по-зле и по-зле, и температура дига, 38-39 градуса и не ги смъква. Първо решихме, че тов аше да са хемороиди от раждането + грип. А и бебето грижи иска, не остава време да се жалваш много.
Но не щеш ли, в неделя, жената вече почна така да я боли, че ни да заспи може, ни да седи, ни да лежи ... И къде да идем в неделя? Сетихме се за рекламите на торакс, обадихме се да питаме кога имат хирург и отидохме.
Прегледа чичкото жената, зеха ни 40 лв. за прегледа (в разписанието пишеше 12 лв., но не - шото неделя, шото по спешност, ала бала ...) и чичкото emit-на диагноза - перианален абсцес (гнойна инфекция при гъза), понеделник - на операция. Манипулацията ще струва 60 лв, обяснява той, като го питаме.
So far, so good.
Вечерта жената нещо зе да я гложди формулировката "манипулацията ще струва 60 лв." и се обади в клиникат ада пита всъщност каква ше е цената на операцията. А, то значи имало и друго освен манипулация, имало анестезиолог, имало глупости, значи 160 лв. ше струва. Много кинти, ма кат те боли така гъза ... Минава нощта, отиваме ние в торакс, вкарват жената в някаква стая и аз почвам да чакааам. Чакам, чакам и след примерно 40 минути ме пускат при нея. И я заварвам на манипулационната маса, ни жива ни умряла, излязла вече от пълната упойка, дето й сложили и реве, ма не зане на кой свет се намира.
Тук да вмъкна, че жената е мъжко момиче, освен от гняв от друго не съм я виждал някога да реве.
В началото помислих, че се лигави нещо, честно. Само че след 1-2 минути взе да ми става ясно, че всъщност просто умира от болка, няма лигня ... Толкова някой да го боли съм виждал само, когато майка ми беше болна от рак и кво да ви разправям ...
Got to go
to be continued ....
Автор RoggerDojh (soulguard)
Публикувано 28.10.06 13:04
... В началото помислих, че се лигави нещо, честно. Само че след 1-2 минути взе да ми става ясно, че всъщност просто умира от болка, няма лигня ... Толкова някой да го боли съм виждал само, когато майка ми беше болна от рак и беше на смъртен одър. Тук изобщо не преувеличавам.
Питам аз, не може ли обезболяващи да й сложат и сестрата вика:
- Ами ние две различни инжекции й сложихме, но това е! Ще боли, ще трябва да потраеш до утре, знам че много ще боли, но нищо не можем повече да направим.
В този момент аз все още нямам идея за какво иде реч. Щом лекарите така казват, значи наистина така трябва. Едва по-късно разбрах, че нещо е било страшно сбъркано. А и един вид, когато жена ми е толкова fucked-up, аз просто не мисля. Леко е като блокаж ....
Останах с жената още половин час, докато съвсем й мине упойката и след това със сестрата успяваме да я вдигнем и облечем. Минава хирургът и обяснява - утре трябва да дойдете за превръзка. И се маха.
Излизаме в приемната и там виси някаква дето да събира парите на пациентите. Питам аз какво дължим ...
- Един момент - отговаря лелката и се обръща към някаква друга с бяла престилка - Абе анестезиологът няма номер в системата, не мога да го вкарам.
- Офф - казва другата и се надвесва над PC-то. Почват да с ровят из програмата си. А аз държа жената да не падне ... а тя не може и да седне, че точно на задника е адската болка ...
Перосналът на торакс нещо кудкудяка за номерца и за скапания им софтуер за обслужване на клиенти. Аз пак проговарям:
- Вижте какво, сметнете, какво ви дължим, после ще се оправяте, не мога да седя тук с жена ми, която току що излиза от операция.
- Един момент! - кокошката се надвесва пак над лелката и продължава - Ти вземи и въведи нещата в книгата, а като дойде пак анестезиологът, ще оправим системата.
Книгата е точно това - една дебела книга. Там лелката с очевидно огромно мозъчно усилие започва да пише с подтискащо прилежен бавен почерк много редове и да се рови при всеки ред в PC-то, може би за цени, и да преписва някакви неща. Вече са минали поне 10 мин, откакто съм извел жената и тя всеки момент ще припадне в ръцете ми. Аз отново се опитвам да привлека вниманието на двете бели патици:
- Вижте, утре като дойдем на превръзка ще ви платим - казвам.
- Не, не можете да платите утре, сега трябва да платите.
Тъй като очаквах и баща ми да дойде, решавам да не правя сценка и да си тръгна демонстративно (а и не ми е в натурата, което вече сериозно смятам, че е грешка). В крайна сметка успяват накрая да сметнат сметките си и ми снасят: 260 лв. Оказва се, че двамата с жената общо имаме толкова и оставаме с 2 лв след това, но все пак имаме да си платим. Не питам защо са толкова много. Нищо не питам, а само им плясвам скапаните пари на масата и извеждам жената от приемната. На стълбището ни престреща баща ми, който ни помага да слезем и да се качим на колата.
Тук искам да вмъкна само, че 260 лв са зверски много пари, но жената я болеше много повече. И беше по-важно да я откарам у дома. И просто нямах сили същевременно да се карам и да правя скандал. Повечето хора биха се чуствали точно така в тази ситуация. Именно затова торакс си позволяват подобно поведение. Нека припомня: от 60 лв сумата стана 160 лв, а след опреацията стана 260 лв.
До тук свършва комуникацията ни с торакс, защото след операцията всъщност жената се почувства милиони пъто по-зле, отколкото преди операцията. Някак не се връзваше и след като час по-късно вдигна отново 39.5, а задникът продължи да я боли отвъд границата на търпимото, започнах да звъня на познати, роднини и приятели и да питам, дали някой познава добър хирург. В крайна сметка се оказа, че баща ми познава. Човекът ни прие на момента. И тъй като присъствах на повторната операция, която проведе, мога да кажа, че торакс бяха просто пасмина меркантилни касапи. Ето защо:
Хирургът само погледна задника на жената и се хвана за главата. Торакс бяха направили разрез и го бяха затапили с марличка. Без дренаж. Хирургът махна марлята и след като опипа мястото откри още дв кухини, пълни с гной, които в торакс не бяха отворили изобщо. Сложи на момичето месна упойка. Обясни, че за подобна операция пълната упойка е ъпсурдна, защото е много сериозна и тежка, а не е необходима. Месната упойка я обезболи веднага ... Което постави пред мен въпроса, какви инжекции са й слагали в торакс - защото ние платихме 260 лв също и заради тези инжекции, а жена ми умираше от болка. Сериозно подозирам, че са й били физиологичен разтвор например. Но това няма как да го знам със сигурност ...
Пред мен, спкойно и за общо 5 минути хирургът отвори и другите кухини, изтече определено количество гной, след това сложи истински дренаж (тогва видях на кое викат така и да, то не е парче марля; марлята също може да служи като дренаж, но е ужасно неефективна; единствената причина да сложиш марля вместо гумено дренче е да си на полето и да имаш САМО марля ...). След това ни прати за кръвна картина и снимка на дробовете.
Е това беше. Жената свали температурата същия следобед, нечовешката болка не се върна никога повече ... После отново вдигна температура, но кръвната картина показа сепсис (инфекцията от гъза беше отишла и в кръвта) и след една седмица система с антибиотик и това мина.
Попитах хирурга, дали може да си търсим правата и да съдим торакс, но той ми обясни, че по документи те са си свършили работата. Пълна анетсезия, инцизия, превръзка, ежедневен лекарски контрол ... А документите важат пред съда ...
Ето според мен какво всъщност се случи в торакс. Изключвам възможността да не са знаели, че има още кухини, защото познатият хирург обясни как в момента, в който отвориш кухината с гной налягането върху стените й спада и болката минава на секундата, т.е. болката след операцията е означавала само едно - има още. Аз лично видях с очите си как жина ми просто се прероди, когато хирургът довърши втората операция.
Та, торакс съзнателно са използвали пълна анестезия, защото е по-скъпа и защото пациентът няма спомени от операцията и не може нищо да разкаже. Съзнателно са отворили само едната кухина и са я затапили, вместо да й сложат дренаж, за да може на следващия ден, полу-жива от болка, жената да плаче в ръцете им и да им плати толкова, колкото те пожелаят, само и само да ПРЕСТАНЕ ДА БОЛИ. Или, ако не дай боже просто да не са знаели за всички кухини, то там работят лекари, които са неспособни да практикуват професията си и са неспособни да излекуват човек. Един вид, не са истински лекари. И в двата случая, торакс - това е една добре организирана, скъпо платена кланица, където даваш максимално много пари за да се измъчат, а не дай си боже и убият.
Това за убийството не е на шега. Именно в торакс никой не пусна кръвна картина на жената. Как па в другата болница това беше първото нещо, което ни накараха да направим след операцията? А без диагноза и лечение, сепсисът е смъртоносен. И то в рамките на 1-2 седмици, ако не и по-малко.
Та така.
Торакс.
Те ви дебнат по телевизията и радиото, промиват ви на background съзнанието и ви привличат като ухаещо на развалено месо насекомоядно цвете. А когато отидете там, челюстите се затварят около вас и само може да се молите да дойде добрият ловец (в случая вторият хируруг) и да ви спаси.
Торакс, да ви еба майката.
Амин
Ето първоизточникът:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=blacklist&Number= … ollapsed&sb=5
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=blacklist&Number= … ollapsed&sb=5
. За Торакс, знам че са скъпари, ама да си играят по този начин със здравето на човек е просто идиотско, непростимо, недопустимо! Човешкото здраве не е шега работа, и честно казано изпитвам ужас, изпадам в паника, при мисълта да попадна на калпав "доктор", или добре изигран театър, целящ манипулация, с цел прибиране на някой лев, дори понякога последните парици на човек! Такива хора са за затвора, да ни пази Господ от мръсните лапи на такива! 
/ го лекуваха по спешност от язва, а впоследствие се оказа, че е бил с инфаркт.
,но в постъпката ми(да напусна клиниката)имаше и голяма доза инстинкт за самосъхранение,защото с такава политика стъпката до съда е много малка. 