Тъй. Стигнахме дотук. Беше дълго и прекрасно пътуване. Честно казано не съм очаквала да продължи толкова. Целта ми беше 2 год. и всичко останало е естествено продължение на вижданията ми за възпитанието. Не мога да кажа, че е нямало моменти, в които леко ми е натежавало (имах една тежка година с повтарящи се запушвания клонящи към мастити), но си струваше.
Ради винаги е бил много спокойно дете - не се будеше особено нощем, не ми е бъркал в пазвата
, не се е тръшкал, детски пубертет не съм разбрала още какво е, но беше истински привързан към сукането и гърдите. До преди 1/2 година не виждах как естествено ще го преодолее. Интересното е, че докато не го преживееш, не си съвсем сигурен в това, което прочиташ за опита на другите с естествено отбилите се малчугани. Все си казваш, бе хубаво, но моето може да е различно .
Промяната при нас дойде лятото след почивки насам-натам. Някак израстна, реши, че иска да спи в съседна стая, беше много запленен от една история с рицари и дни на ред преди заспиване му разказвах части от нея, а той не се сещаше за сукане. Така разреди и постепенно спря. Скоро го питах дали се е отказал, а той ми отвърна "Не че съм се отказал, но не се сещам.
"
Срещнах нелепи коментари в темата за съпругите за кърменето на 5 годишно дете - кърменето на 4 годишно не като кърменето на 1-годишно, а и като на 2-годишно не е. Всъщност е далеч по-леко и неизискващо (единствено те смущава дали някога ще свърши 
).
И за привързаността да кажа - Ради определено е привързан към мен, но не по-малко е привързан към баща си. А привързаността не е непременно нещо лошо -в нашия случай тя е близост. А ние държим да бъдем близки с детето си - дава ни добра основа за доверие и комуникация.
Изобщо не твърдя, че кърменето до естествено отбиване е единственият начин за постигане на близост. Начини и компенсаторни механизми - много.
Но пък искам да кажа, че съм щастлива от това, което виждам в естествено отбитото си дете
.
Ради винаги е бил много спокойно дете - не се будеше особено нощем, не ми е бъркал в пазвата
, не се е тръшкал, детски пубертет не съм разбрала още какво е, но беше истински привързан към сукането и гърдите. До преди 1/2 година не виждах как естествено ще го преодолее. Интересното е, че докато не го преживееш, не си съвсем сигурен в това, което прочиташ за опита на другите с естествено отбилите се малчугани. Все си казваш, бе хубаво, но моето може да е различно . Промяната при нас дойде лятото след почивки насам-натам. Някак израстна, реши, че иска да спи в съседна стая, беше много запленен от една история с рицари и дни на ред преди заспиване му разказвах части от нея, а той не се сещаше за сукане. Така разреди и постепенно спря. Скоро го питах дали се е отказал, а той ми отвърна "Не че съм се отказал, но не се сещам.
"Срещнах нелепи коментари в темата за съпругите за кърменето на 5 годишно дете - кърменето на 4 годишно не като кърменето на 1-годишно, а и като на 2-годишно не е
. Всъщност е далеч по-леко и неизискващо (единствено те смущава дали някога ще свърши ). И за привързаността да кажа - Ради определено е привързан към мен, но не по-малко е привързан към баща си
. А привързаността не е непременно нещо лошо -в нашия случай тя е близост. А ние държим да бъдем близки с детето си - дава ни добра основа за доверие и комуникация. Изобщо не твърдя, че кърменето до естествено отбиване е единственият начин за постигане на близост. Начини и компенсаторни механизми - много
. Но пък искам да кажа, че съм щастлива от това, което виждам в естествено отбитото си дете
. 
. Това е перфектната дефиниция на естественото отбиване от гледна точка на кърмачето! 
