Въпросът ми е към майките, затова пускам темата тук. Не искам татковци да пишат - тяхното мнение го знам 
Майки, споделете как се оправят съпрузите ви с бебетата? Колкото и да се опитвам да се убедя, че моят мъж може или поне имаш шанс да се научи да се грижи за бебе, толкова разочарования последват.
Има голямо желание човека, но явно то не стига. Вече виждате колко време, той не се научи на елементарни неща. За него детето е по-скоро забавление. Нито може да го нахрани като хората (дума да не става да му приготви нещо), дава му стар хляб при положение, че заради детето съм направила пресен. Нашият не се замисля как да направи добро на детето - гледа да му даде да яде да не реве и толкоз.
Нито може да го облече. Я го навлякъл в 5 ката дрехи, ама изгащен и кръста му гол. Облякъл му якето, а ръкавите отвътре завратени до раменете.
Да не говорим че памперс 2 кила не се сеща да смени. И куп куп подобни неща.
Човекът се радва на детето, ама НЕ мисли за него. Не може, други неща го вълнуват. Аз това го виждам. Спряла съм да се разправям - това не може да се промени. Гледам да съм наблизо когато той е с детето, обличам го, обувам го когато го извежда, квото може. Примирила съм се - не мисля, че някога ше се научи, защото си има по-вълнуващи неща в главата и не му се сърдя - такъв си е.
Чудя се вашите съпрузи дали не се оправят по-добре. На една приятелка мъжа и си седеше в къщи, но тя беше наела детегледачка да гледа бебето, щото той не можел да се опраи.
При вас как е, как вие виждате нещата, а не бащите - те си мислят, че могат да гледат бебе, това ми е ясно
Майки, споделете как се оправят съпрузите ви с бебетата? Колкото и да се опитвам да се убедя, че моят мъж може или поне имаш шанс да се научи да се грижи за бебе, толкова разочарования последват.
Има голямо желание човека, но явно то не стига. Вече виждате колко време, той не се научи на елементарни неща. За него детето е по-скоро забавление. Нито може да го нахрани като хората (дума да не става да му приготви нещо), дава му стар хляб при положение, че заради детето съм направила пресен. Нашият не се замисля как да направи добро на детето - гледа да му даде да яде да не реве и толкоз.
Нито може да го облече. Я го навлякъл в 5 ката дрехи, ама изгащен и кръста му гол. Облякъл му якето, а ръкавите отвътре завратени до раменете.
Да не говорим че памперс 2 кила не се сеща да смени. И куп куп подобни неща.
Човекът се радва на детето, ама НЕ мисли за него. Не може, други неща го вълнуват. Аз това го виждам. Спряла съм да се разправям - това не може да се промени. Гледам да съм наблизо когато той е с детето, обличам го, обувам го когато го извежда, квото може. Примирила съм се - не мисля, че някога ше се научи, защото си има по-вълнуващи неща в главата и не му се сърдя - такъв си е.
Чудя се вашите съпрузи дали не се оправят по-добре. На една приятелка мъжа и си седеше в къщи, но тя беше наела детегледачка да гледа бебето, щото той не можел да се опраи.
При вас как е, как вие виждате нещата, а не бащите - те си мислят, че могат да гледат бебе, това ми е ясно
така,че не се ядосвай важното е че има желание,че има и такива дето и не искат да се научат 
,но мъжът ми ме подкрепя във всички начинания и страдания,които преживях.Сигорно едното няма нищо общо с другото,но като го познавам смятам,че ще е добър тати! 
А понякога си изпускам нервите, особено при безпричинния плач. Но явно си е въпрос на нагласа и характер. И желание, разбира се. 
Когато нещо не направи както трябва, му казвам какво да прави и повече не повтарям. Важното е мъжа да има желание да гледа детето. 