Тази сутрин (като повечето други) в тролея ни отстъпи място (на Никола и мен) по-възрастен от мен мъж (аз съм на 41, той беше 55-60 годишен) ... и ми зададе въпрос, над който се замислих: А той след време дали ще ни отстъпва място?!?
- Публикувана: 27 окт. 2006, 12:30 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2006, 11:22 ч.
А те дали ще отстъпват място?
Като бях бременна си стоях.Всеки се правеше ,че не ме вижда.Сега детето ми е невидимо..... 
.Явно на 5 е достатъчно голяма да стои сама.Е как да я уча ,че трябва да отстъпи място.Може би само на бременни и майки с деца.Да ама майка ми и баща ми ще са на 64 и 70 г.след десетина години.И едва ли ще ми стане приятно да узная,че не им е отстъпено място.Може би ще я оставя сама да прецени след време 
.Явно на 5 е достатъчно голяма да стои сама.Е как да я уча ,че трябва да отстъпи място.Може би само на бременни и майки с деца.Да ама майка ми и баща ми ще са на 64 и 70 г.след десетина години.И едва ли ще ми стане приятно да узная,че не им е отстъпено място.Може би ще я оставя сама да прецени след време 
скоро говорихме с виктория именно за това. казах й, че трябва да преценява според ситуацията. няма общовалидно правило за отстъпването на място. възможно е тя самата да не се чувства добре и да има нужда да седне, нищо че е на 11 г. (миналото лято беше загубила съзнание в една маршрутка). ако прецени, че някой наоколо повече от нея се нуждае да седи, нека отстъпи място. вярвам й, че ще бъде добросъвестна в преценката си.
Със сина ми никога не сме обсъждали тази тема. То и не се налага, не ползваме общ. транспорт - ходим пеш.
Но когато беше 5-годишен, го водех на английски с тролея. Често се случваше да стана и да отстъпя мястото си на някоя бабичка. (То в нашия транспорт главно пенсионери се возят.) Та веднъж ставам аз, за да седне едно бабе и гледам, синът ми става след мене и той. Зад първата бабичка имало още една. На жената й стана неудобно, отказа да седне, но и аз, и детето настояхме да използва мястото. Синът ми остана прав, аз го подпирах с тялото си, за да го предпазя в препълнения тролей, но не мога да ви опиша колко горда се почувствах от постъпката му. Казах му го, когато слязохме. Оттогава никога не сме коментирали този аспект на възпитанието.
Чудя се обаче, ако сега му се случи, дали пак ще отстъпи мястото си?
Но когато беше 5-годишен, го водех на английски с тролея. Често се случваше да стана и да отстъпя мястото си на някоя бабичка. (То в нашия транспорт главно пенсионери се возят.) Та веднъж ставам аз, за да седне едно бабе и гледам, синът ми става след мене и той. Зад първата бабичка имало още една. На жената й стана неудобно, отказа да седне, но и аз, и детето настояхме да използва мястото. Синът ми остана прав, аз го подпирах с тялото си, за да го предпазя в препълнения тролей, но не мога да ви опиша колко горда се почувствах от постъпката му. Казах му го, когато слязохме. Оттогава никога не сме коментирали този аспект на възпитанието.
Чудя се обаче, ако сега му се случи, дали пак ще отстъпи мястото си?
... защо малките деца ...
Качваме се двете с дъщеря ми преди няколко дни в автобус 88 - аз бременна в 7-ми месец, детето на 4 години. Никой не ни отстъпи място 
Да бях сама, щях да издържа. Да бях с детето и да не бях бременна, пак щях да издържа. Но така ми дойде много. Побеснях. И помолих да седнем.
Иначе мисля като Янита. Не трябва да се абсолютизира. Има възрастни хора в очевидно добро здраве, които се бутат със зъби и нокти да седнат. И си мислят, че целият свят им е длъжен. И пример, пътуват мъжът ми и дядо му, който изписват след операция на крака, от Горна Баня до вкъщи. Намира се свестен човек, който да стане и да предложи място на дядото. И в същия момент мъж на възраст 65-70 години, очевидно доста жизнен, избутва с лакти мъжа ми и дядо му и се цопва на мястото. На такъв как да отстъпиш. Изобщо комбинация от претенции + агресивно поведение не понасям и не толерирам.
Да бях сама, щях да издържа. Да бях с детето и да не бях бременна, пак щях да издържа. Но така ми дойде много. Побеснях. И помолих да седнем. Иначе мисля като Янита. Не трябва да се абсолютизира. Има възрастни хора в очевидно добро здраве, които се бутат със зъби и нокти да седнат. И си мислят, че целият свят им е длъжен. И пример, пътуват мъжът ми и дядо му, който изписват след операция на крака, от Горна Баня до вкъщи. Намира се свестен човек, който да стане и да предложи място на дядото. И в същия момент мъж на възраст 65-70 години, очевидно доста жизнен, избутва с лакти мъжа ми и дядо му и се цопва на мястото. На такъв как да отстъпиш. Изобщо комбинация от претенции + агресивно поведение не понасям и не толерирам.
... Никой не ни отстъпи място ...
...
А за напористите: Дразнят ме, но не знам дали и аз няма да се превърна в същия дръвник
Детето ми е още малко, но ми се иска да вярвам, че ще мога да го възпитам да отстъпва място на тези, които имат по-голяма нужда от него.
А иначе ми е много странно това, че докато бях бременна много пъти и аз съм пътувала права. А сега като се кача с количката ми отстъпват място. На мен като съм с количка не ми пречи да стоя права. Даже предпочитам да съм някъде отстрани където няма да използват количката за дръжка.
А иначе ми е много странно това, че докато бях бременна много пъти и аз съм пътувала права. А сега като се кача с количката ми отстъпват място. На мен като съм с количка не ми пречи да стоя права. Даже предпочитам да съм някъде отстрани където няма да използват количката за дръжка.
скоро говорихме с виктория именно за това. казах й, че трябва да преценява според ситуацията. няма общовалидно правило за отстъпването на място. възможно е тя самата да не се чувства добре и да има нужда да седне, нищо че е на 11 г. (миналото лято беше загубила съзнание в една маршрутка). ако прецени, че някой наоколо повече от нея се нуждае да седи, нека отстъпи място. вярвам й, че ще бъде добросъвестна в преценката си.
Правилно!!!
Аз такива проблеми нямам. И двамата са ми го правили този номер: качваме се в автобус и детето на висок глас съвсем невинно : "Мамо, ние къде ще седнем сега, бе, виж колко хора има"? 
И веднага някой става
Майтапа настрана, тази случка се е повтаряла, но и много пъти се е случвало да сме прави поне няколко спирки, докато някой се смили. Като бременна пък да не говорим. Даже са ме дигали аз да стана...какво било туй младото поколение и т.н. (бях на 20)...някакъв дядка искаше да стана, нищо че корема ми се виждаше и от самолет. Веднъж пък една "баба", беше с токчета, лакирана, наконтена и ми вика: "Стани, баба, да седна, че съм изморена"; аз се ядосах и и казах: "Ако при други обстоятелства аз те нарека баба, сигурно ще се обидиш, ама нали е за място...", беше много възмутена, а аз не станах, защото бях в цикъл и ми беше лошо.
По отношение на децата и аз така смятам.
И веднага някой става Майтапа настрана, тази случка се е повтаряла, но и много пъти се е случвало да сме прави поне няколко спирки, докато някой се смили. Като бременна пък да не говорим. Даже са ме дигали аз да стана...какво било туй младото поколение и т.н. (бях на 20)...някакъв дядка искаше да стана, нищо че корема ми се виждаше и от самолет. Веднъж пък една "баба", беше с токчета, лакирана, наконтена и ми вика: "Стани, баба, да седна, че съм изморена"; аз се ядосах и и казах: "Ако при други обстоятелства аз те нарека баба, сигурно ще се обидиш, ама нали е за място...", беше много възмутена, а аз не станах, защото бях в цикъл и ми беше лошо.
скоро говорихме с виктория именно за това. казах й, че трябва да преценява според ситуацията. няма общовалидно правило за отстъпването на място. възможно е тя самата да не се чувства добре и да има нужда да седне, нищо че е на 11 г. (миналото лято беше загубила съзнание в една маршрутка). ако прецени, че някой наоколо повече от нея се нуждае да седи, нека отстъпи място. вярвам й, че ще бъде добросъвестна в преценката си.
Децата ми ползват градският транспорт в много редки случаи и то за по няколко спирки. Говорили сме по въпроса, надявам се да си изградят правилна преценка. Като за повечето други неща се надявам, че това зависи от нас и това как ние ги научим. Иска ми се да вярвам, че е така.
... Никой не ни отстъпи място ...
...А за напористите: Дразнят ме, но не знам дали и аз няма да се превърна в същия дръвник
Да отбележа само , че и двете си бременности ги изкарах по градския транспорт. Място ми е отстъпило само едно момче около 5-6 клас и това е 1 единствен път за 18 / 2*9/ месеца бременеене!!!, всички останали се правеха че не ме виждат .
Друга случка ... Отстъпват място в трамвая на бременната ми приятелка / 7-8 месец / и тя бива избутана от седалката , като там се настанява "възрастен мъж " с думите ... "Аз съм изморен и трябва да седна , кой ти е крив че си си правила кефа и си на тоя хал?!"
Ставам САМО на бременни и на майки с деца ! Възрастните .... за сега още се чудя дали заслужават?!