Моля ви дайте ми съвет

Мислиш ли,ч е може да има ефект ако му обясниш какво става с тялото му, когато пуши?
У вас пушачи ли сте?

Моите са малки и нямам личен опит, но мога да ти кажа какво направи зълва ми, когато голямата и дъщеря сега почти на 14г направи опит да пуши.
Зълвата е педиатър и има много брошури и статии за вредата от тютюнопушенето, а понеже работи в ХЕИ има и разни филмчета. Така че завела госпожицата пуснала и да гледа и и дала да чете брошури с особено гадни снимки. Явно при нея е имало ефект, но не знам дали това би подействало на момче.

Обяснила съм му и му показах какво става с тялото на човека когато пуши.Той е виждал наш роднина който е опериран от рак заради цигарите и няма гласни струни.В нас пушим ,а детето винаги ми се е карало и даже ми е криело цигарите ,защото съм щяла да умра от тях.Сега как е започнал направо не го проумявам.

Ами ти хем му обясняваш колко е вредно, хем пушиш, много противоречиви сигнали за едно дете. Сега е малко късно за обяснения. Чувала съм за някакви крайни решения, като например да го накараш да изпуши пред теб толкова цигари, че да му стане лошо, ама не ми се вижда подходящо.

Хрумва ми една идейка - откажете цигарите заедно. Щом детето е толкова загрижено за теб, обещай му, че ще спреш да пушиш ако и той повече не пали. Направете заедно ритуално обещание. Направи отказването като игра, отбелязвайте в някакъв календар твоите дни без цигари с някакви лепенки, отделяйте парите, които би дала за цигари в някаква кутия и после ги харчете заедно за любими неща. Назначи го главен помощник в твоята битка с цигарите. Ти си спазвай обещанието, никакви извинения, дай му пример и го поощрявай и той да отстоява обещанието си.

Само това ми хрумва.

И аз мислех да напиша това, което Лизбет е писала, но направо не смеех, като знам колко са чувствителни пушачите..пък и за някои от тях е много трудно спирането...

Има и друго обаче...може би в средата му пушенето е много cool.
Той знае ли, че ти знаеш, че той пуши?
Може ли да си говорите спокойно за това какво го е накарало да пропуши?
Мислиш ли, че ще ти сподели?
Спортува ли? Ако не - дали би искал да спортува?

Трябва някак си да го мотивираш..сам да пожелае да не пуши, защото със забрани наистина не става...

 

Реза, за съжаление си миcля, че в България във всяка среда си остава cool да пушиш, и то на всяка възраст. Хората, които не пушат или не пият(или не дай Боже и двете) почти винаги са в аутсайдери в някаква степен - не само в пубертета, но и нататък. Поне такива са моите наблюдения, но това е извън темата.

За съжаление е така.
Преди време изумях, когато на една сбирка у нас се оказа, че от всички 10-тина човека само един е пушач.
Беше някаква случайност.

Аз не пуша от незнам колко години вече, но все още има хора, които ми предлагат и се чудят как може, не ми ли липсва и защо по дяволите го правя, след като така или иначе ще умрем всички някой ден...

Знам, че дори личният пример не е достатъчен.
Въпреки, че и двамата не пушим не мога да съм сигурна, че децата ми няма да поддадат на някоя мода и затова от сега набивам канчета колко е важно да е пази здравето.
Говоря по един и същи начин както за цигарите, така и за сладките неща, за кока-колата и подобни.
Правим гимнастика мерим си мускулите и се надявам да има ефект някой ден, когато трябва да направят избор.

Ще се въздържа да пиша повече засега, за да не раздразня пушачите:)
Това е последното, което искам.

Родителите ми като разбраха, че пуша започнаха много да ми говорят за вредата и алабализми. Обаче те пушеха и то много и даже в мое присъствие. Е, как да ги послушам и да спра да пуша? Те не посмяха и да ми забранят да пуша, просто нямаха легитимността да го направят, защото не даваха добър пример. Залъгваха се, че пуша много малко и така си успокояваха съвестта. Майка ми ми обясни че едно време нейната майка много я е гонела за цигарите и ето на, тя станала върла пушачка заради това. Така че тя реши мен да не ме гони. Е, и аз станах върла пушачка Обаче ги спрях като забременях с първото си дете. И твърдо съм решила повече никога да не пропушвам. Няма рецепта, за да откажеш сина ти от цигарите. Но личният пример е много важен. На мен родителите ми не ми дадоха никакъв пример и благодарение на това се тровех активно в продължение на 10 години. В моя случай въобще не беше под влияние на някаква среда - повечето ми приятели не пушеха, а и аз никак не изпитвах нужда да се изявявам по този начин. Освен това вече излизах малко по малко от пубертета, бях на 18. Запалих цигара сама, вкъщи, ей така да пробвам. После започна да ми харесва и така си пушех с месеци наред сама, от цигарите на родителите ми, а те дори и не се усещаха, защото толкова много пушеха, че не забелязваха че им взимах от цигарите. Оказа се че малко ми е трябвало да стана зависима и да не мога да ги спра повече. Само бременността ми успя да ме мотивира достатъчно. Така че колкото и неприятно да звучи за родителите пушачи - вярвам в личния пример както за цигарите, така и за всяко друго нещо засягащо възпитанието.

Според мен това е много добър съвет 

Аз лично пропуших, когато бях на 14 г. Спрях ги окончателно, когато забременях! Преди това съм се опитвала неведнъж, но все се провалях. Истината е, че ако човек не го пожелае истински няма как да ги откаже. При твоето момченце нещата са в зародиш още и ми се струва, че трябва да го накараш да иска да го направи, да се срамува от това, че го прави(пушенето) и да не изхожда от максимата, че "така е модерно" защото сигурна съм, че той както и аз, както и всички други хлапета е пропушил от келешлък и гъзария

На 10г - това 3ти клас ли прави? 4-ти?
Бих му дръпнала един бой, и после ще си запаля да се успокоя. Въобще  няма да отказвам цигарите от солидарност с него.  Ми той утре може секс да прави...на 11...и аз кво - да откажа секса и аз ли? Или да му разреша... няма да стане тази.
Докато са непълнолетни никакви такива, после да си троши главата ако иска.

Ей тва е, ти направо изтрепа рибата. Нещо за педагогика да си чувала?

Педагогика - наука за възпитание, обучение и образование на човека, нещо такова беше.
Не си съгласна с метода ми за отказване на цигарите при децата ли? Я да чуем твоето?

Не мисля, че личният пример е от значение. 
Пропуших на 15, родителите ми са непушачи... Естествено, са ме съветвали да се откажа от порока, майка ми и досега ми се моли да не прекалявам, а ако мога - и да спра. На мен ми се пуши обаче и нямам намерение засега да се разделям с цигарите...
Dreems, направо не знам какво да те посъветвам...  Аз лично не знам какво бих предприела на твое място - все пак, на 10 години е твърде рано...  А и не се сещам за ефективен метод, по който да убедиш или принудиш сина си да се откаже от цигарите. Ако аз бях на негово място, нищо не би ми повлияло, щом ми харесва пушенето.
Надявам се, че скоро сам ще спре. Твърде малък е и си мисля, че е под влиянието на някакъв импулс и не би станал страстен пушач на тази възраст.  Пожелавам ти е да така!

Педагогическите  ми познания се бунтуват, обаче практиката ми казва -ДА!

Никога няма да забравя изповедта на един наркоман, който казваше" исках баща ми поне веднъж да ми дръпне един хубав бой, да ми покаже,че го е страх за мен, да ме спре... да направи нещо!"
За 10 годишен смятам, предложението на Флаш за напълно приемливо , само дето аз не пуша и след като го набия сигурно ще се нарева за успокоение.