Всяка година благодаря на Бог,че в този ден е пратил на този свят моето слънчице.
Може и да не ви се вярва,но в деня когато се е раждал бях на р.д. на детето на най-добрата ми приятелка и си помослих-Господи искам и аз едно такова момченце.
Сега нашите две деца(с разлика от 6 години) празнуват в един същ ден и баткото преди време кръсти моя син.
При празнуването на предишните р.дни се случваше някоя майка леко и тактично да каже,че колко се вълнува,че моя син има р.ден,т.е. че не аз съм го родила.Учудващо но нечувствах нито болка,омраза или тъга.Аз знам,че той е създаден за мен и моя съпруг и ние сме неговите мама и тати.
Тази година и аз за първи път празнувах рождения си ден след като знаех вече,че съм осиновена.Това не промени нищо в деня за мен,моите родители и приятели.Бях щастлива,че имах възможността да го празнувам два пъти- с мойто семейство,мама и тати,и с биологичните роднини.Някой тука ще си помисли - а защо отделно?
Аз така пожелах,исках да съм сама с биологичните ми роднини(две сестри и брат).
Май се увляках в темата.
Исках да кажа на всички колко съм щастлива,че идва рождения ден на сина ми.
Дай Боже да падне луд купон в един детски клуб.
Бъдете здрави.