Вашият първи ден

  • 4 393
  • 52
  •   1
Отговори
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Става въпрос за впечатленията, нещата от вашият първи  ден в страната, в която живеете в момента.

Моят първи ден в Холандия беше на 22.09.1993, когато слязох от автобуса в Утрехт, след първото ми пътуване на далечно разстояние сама. Бях на 16 и от 4 години си пишех с едно холандско семейство, с което се бяхме запознали в България. Беше 5 часа сутринта, аз съвсем сама, нямаше мобилни телефони, както и никакви хора на гарата. След дълго търсене се намерихме с моите приятели и така започна 6 седмичното ми невероятно прекарване тук. Картината, която ми се е запечатала в съзнанието е тази:



Толкова много зелено и толкова много крави на свобода не бях виждала никога. Моята приятелка се смееше как тя от България пък си е спомняла професията овчар, която й е била непозната. Аз  си спомням очудването ми: как може кравите да стоят сами по цяло лято. newsm78

Другото нещо, което ми направи впечатление бяха пътищата. Стотици километри, равни и различни.
Следобяд отидохме да пазаруваме, където за първи път видях количка за пазаруване с монета.
Огромно впечатление ми направиха и къщите.



Интересно е колко дълбоко впечатление оставят подобни неща. Този първи ден си го спомням по часове какво точно съм видяла.

А вашият първи ден?
 

 

Последна редакция: ср, 25 окт 2006, 15:43 от Kalinka

# 1
  • Мнения: 6 167
беше тъмно, та не видях много Wink
кацнах, влязах в колата и после поспах 30 мин до вкъщи по автострадата.
на следващия ден ( първи) директно излязох с колата да покарам и да погледам
направи ми впечатление, че  не съм св софия, че всичко е чисто, по-малко, по-равно,
по-чисто, по-спокойно. после ходих да купя домати, че мъжа ми беше купил3 зелени домата, които се мъдреха в хладилника, а бях гладна.

нямах никакви драматични преживявания и впечатления, сигурно, защото доста съм пътувала.

# 2
  • Мнения: 7 837
Кацнахме следобед в Маями. От високо - красота  Grinning После близо 2 часа бяхме в жесток трафик, докато се измъкнем от града. Към къщи пътувахме по т.нар. "Алея на алигаторите". Постоянно дебнех, дали няма да изскочи някой пред колата  Laughing
Останалото беше спане, за да наваксаме часовата разлика  Simple Smile

# 3
  • Мнения: 3 098
В малките 4асове влезнахме в Испания.По4ти ниЩо не видях тогава от границата и следваЩите градове.На зазоряване минахме през Валенсия и ми хареса ужасно много.Там и слезнах,на Коридата.После имаше трафик по аутобана,докато се приберем,а когато стигнахме на мястото,където тогава живеехме ме обзе ужас.
КъЩи без покриви,боядисани в някакви искряЩи цветове,някакви баири,които обграждаха цялото селиЩе.Ужасно много коли,тесни ули4ки.
Ей това е първото място в Испания,където стъпих:

# 4
  • Мнения: 1 860
 След 24-часово пътуване от родният ми град до крайната спирка и емоциите от първият полет, новата култура, различната природа и недоспиването, първото нещо което усетих беше ужасният вятър. Стояхме по средата на малък град, на една дълга улица, която очевидно беше главната, и вятъра пронизваше костите ми. Виждах само еднотипни сиви сгради и една църква с градски часовник на върха. Не мислех дали ми харесва или не, знаех само, че трябва да намеря начин да се приспособя. След няколко дни вече бяхме поразгледали, времето беше по-топло и всичко си дойде по местата.

# 5
  • Мнения: 3 521
Много готина тема  bouquet...
Вляzох в ДЕ някъде към 6.30_7 сутринта...спомням си, че онемях от zеленината, горите и свободнораzхождащите се сърни...zайците, патките дето никой не ги лови и готви съвсем ме същисаха Mr. Green...НЮрнберг и Лауф бяха първите места, които видях_чувствах се като в прикаzка на братя Грим...и навсякъде цветя, цветя, цветя(беше началото на май)...вечерта съвсем си глътнах аzбуката Mr. Green.



Втория ден се оzовах на едно еzеро на границата между ДЕ и Австрия



А бе с две думи половинката(тогава още гадже) така се беше подготвил, че само кифла с надпис "Иzяж ме" дето не намерих на масата Laughing...

И аz като Kalinka, мога да направя "часов" обzор на първите впечатления...

# 6
  • сред маслини и портокалов цвят
  • Мнения: 1 265
Заминахме 96г. в деня, в който убиха Луканов. Пътувахме 24 часа с автобус през Турция. Пристигнахме по тъмно и понеже автобусът беше до Дамаск, от границата наехме микробус да ни закара до Латакия. Пътят беше планински, с безброй завои, беше пълна тъмница и шофьорът беше луд. Караше поне със 100 км/час и непрекъснато бърбореше с мъжа ми.После разбрах, че там всички така си карат и се примирих, но тогава се бях вкопчила в таблото и се чудех на кой завой ще ми дойде края.
Като пристигнахме в Латакия се оказа, че мъж ми не може да се ориентира, щото не си беше ходил 10 години. Както и да е – добрахме се  живи и здрави.Посрещна ни цялата рода. Тази първа вечер доста ми се губи, бях много уморена и непрекъснато ме целуваха разни хора.Помня ясно само свекърва ми- не съм виждала по-щастлив човек от нея в този миг.Беше ни хванала ръцете- на мен и мъжа ми и за нищо на света не искаше да ни пусне.Та тази вечер се сдобих с най-добрата свекърва и неизвестен брой /голям/ шумни роднини.
Това, което си спомням прекрасно обаче е сутринта на следващия ден. Бяха ни настанили на най-горния етаж и понеже квартала е на най-високото място в града, от терасата има страхотна гледка.Това, което видях тогава, няма да забравя никога- тъмно зелените градини от портокали и лимони, по-светло зелените маслинови дървета, белите къщи с плоски покриви и безкрайно синьото Средиземно море. Heart Eyes

# 7
  • Мнения: 3 423
Аз помня дамските превръзки. Много видове,
различни големини, дебелини, цветни опаковки.
И най-вече - имаше ги в огромни количества.
У нас си беше далавера, ако намериш в аптеките.
Това по времето, когато бай ни Тошо ни заблуждаваше,
че истината е нашата истина. Отдавна беше...

# 8
  • Мнения: 3 491
Спомням си големия надпис Welcome to the United States, под който минах на летището. Каквото и да е ставало след това, все още се чувствам welcome.

# 9
  • Мнения: 907
Бледнee ми малко първия ден, по-скоро първите дни ми беше доста притеснено. За седмица до започване на семестъра (така ми бяха издали визата  #Cussing out) трябваше да си взема стипендията (неизвестно колко и докога), да си намеря евтина квартира (нещо невъзможно без помощ), да се запиша в университета и да оформя маса документи както и да реша какви изпити и лекции трябва да посещавам, за да се приравня и завърша нормално. Общо взето Цюрих ми се видя сив мокър провинциален град, хората като ги питаш и за улица под носа им само дигат рамене и дори не се опитват да ти помогнат. Ами май първите ми впечатления си остават доста верни - сиво време и резервирани хора. Добре че имах 1-2 да си разменя приказка на български.
Облеклото също ме порази - жените бяха така облечени като че ли нарочно да не правят впечатление - съвсем невзрачно.  Thinking
Постепенно започнах да свиквам, че да прекараш приятно трябва да се организираш отрано, дори да си на 20.  Grinning

# 10
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
първия ден...уморени на автогарата, посреща ни мъжа ми с една от неговите широки усмивки.
представя ми неговия колега, с който дойдоха да ни вземат - аз му подавам ръка, той посяга да ме целуне. по двете бузи Rolling Eyes мляс, мляс.
после се прибрахме в  мъжката квартира. първото ми впечатление като отвори вратата беше огромната редица от мъжки обувки в коридора, разноцветни, всякакъв вид...
после разбрах, че са на поляка ( сещам се да пусна друга тема по този повод  Blush)
ядохме готова супа със звездички, която беше приготвил любимия в наша чест и франзела, много мека и вкусна, но след час вече докарваше на тухла на пипане, на вкус не я опитах.
първия хамон, гордостта на испанците също не ми хареса.

сещам се за детската площадка...маги играе на люлката, идват деца, заговарят я. тя ги гледа неразбиращо и на мен ми идват сълзи, детето ми ще се чувства зле в тази страна! аз също.

спомените ми от тук ще са уредените квартали с красиви , поддържани градинки и басейните в блоковете. красивите, кокетни къщички долепени една за друга, които ще си ми останат мечта.

# 11
  • Мнения: 53
Спомням си вида на небостарга4ите, не ми изглеждаха реални. Спомням си многото коли и малкото хора по улиците. Спомням си насядалите на земята по спирките студенти......спомням си зелинината, къщите с дворовете и многото МакДоналдс......Но най си спомням обърканите 4увства колко вси4ко ми е 4уждо и непознато и как ми липсва мама:-)

# 12
  • Мнения: 7 914
Беше на здрачаване...

Чистотата!

Невероятното усещане за чуждоземско.... понеже нищичко не разбирах от бърборенето около мен...

Невероятното количество нови коли....Усещането, че няма дупки по пътя....

Тишината....(около къщата)

и тн и тн

# 13
  • Мнения: 295
От моето първо идване в Полша си спомням лудите студентски купони, от второто - страха от първия полет, а от третото - и вече завинаги - си спомням доста неща. Спомням си дългото пътуване с автобуса, спомням си сръбския митничар, дето ми побутва една торба и ме пита какво е това, а аз му викам "сватбена рокля", спомням си момчето, което седеше до мен в автобуса и отиваше на гости при приятелката си (не си представяше, че пътуването с автобуса е толкова първобитно и не си беше взел сандвичи, та си поделих моите с него), спомням си полският митничар като ме пита къде отивам, а аз му обяснявам, че отивам да се омъжвам, а той ме гледа като гръмнат,спомням си дългото висене на полската граница и българските мургави музиканти, които ги върнаха, и които се опитваха да се прехвърлят за Германия, спомням си как съпругът ми (тогава бъдещ) ме чакаше с рози, а моята първа мисъл беше (този път май не е на гости), спомням си как свекърва ми ми беше купила много саксиени цветя, за да не ми е мъчно за моите. Спомням си лъчезарните усмивки на всички в къщи като ме видяха. А на другия ден тръгнахме да разнасяме сватбени покани...

# 14
  • Canada
  • Мнения: 1 773
Късния следобед на 28-и април, излизаме от летището и за мой ужас ни посреща снежна буря. А предишния ден като тръгнахме от София, в Монреал беше 16 градуса и аз очакваш едва ли не напъпили дървета. Разправии за такси, защото който ни видеше с 6 парчета по 32 кг., отказваше да ни вземе. После пътуващи в 2 различни таксита с разделен багаж. Дълъг път до града, малък хотел, малка стая, задръстена от многото багаж. Първа разходка и огромно разочарование - мрачни двуетажни къщи без покриви, залепени една за друга, но за сметка на това с огромни метални, в повечето случаи вити стълби... и вятър, толкова силен, че направо те издухва. Въпроси от рода на "Какво изобщо правя тук?", "Кой ме "би" да идвам?" и "Кога е следващия полет за наобратно?".

Общи условия

Активация на акаунт