Благодарност

Благодарна съм на биологичните родители на моята принцеса. Благодаря им от цялата си душа че са създали такова малко слънце. Благодаря на съдбата че ни донесе точно на нас това щастие. Благодаря и на хората които ми помогнаха да си я имаме след толкова дълго чакане.

Аз имам изпити, а време за четене- хич. Кръстницата ни живее на село. Има си деца и внучета- половината в Канада. Тя и мъжа й са много интелигентни и духовни хора- от тях всеки човек има какво да научи, а обичат децата много. И така- тя ми предложи да гледа Дребосъчев за една седмица, за да мога след работа да чета. Вчера го занесох- беше голяма емоция- с думи не мога да я опиша. 
Първо за мен- никой не ми е казвал- „Чакаме ви!”- така, както тя го казва.
 После знам, че детето ми ще контактува с хора от които за една седмица ще научи много неща.
 Контактът с живата селска пророда-  той видя за първи път живо прасе, вчера. Ами козички, толкова отблизо, миризмата на село, хамбарите с кочани, подпрените стърнища царевица, патенца, кокошки , петли пеят непръкъснато, птички, а красивата есен, там е трижди по-красива, пъстрия килим по дворовете, заесенените плодни дръвчета....
За нас е особено важно също и това, че той ще контактува с мъж и то мъж с какъвто аз се радвам да контактува.
Да не говорим за разнообразието и новите приятелчета- още вчера се започна играта.
Когато в сърцето ми се зараждаше идеята за осиновя дете, без да й казвам нищо – тя, кръстницата му, която от години ми е приятелка – усети. Още тогава е казала на мъжа си: „Тя иска да си осинови детенце, ако го направи, искам да й помогнем да го отгледа.” Неговият отговор е бил: „Знаеш , че аз съм с тебе.”
И бяха с мен когато го взехме от дома и не за първи път ми помагат.
Как да кажа само едно - Благодаря? Малко е. Най- голямото човешко „Благодаря!”, казвам на тези хора. Бог да им им е дал всичката добрина, което човешкото сърце може да  носи и те са я съхранили. Да им се връща стократно! Много ги обичам!

Искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на БОГА,че ме е срещнал с моите мама и тати,с моята най-добра приятелка(като сестри сме),с моят съпруг,с моят Слънчо(сега вече на 5 годинки),с моите биологични роднини.Благодаря и на всички тях,че ме търпят въпреки инатския ми характер и всезнаещи ми ум.
Благодаря и на биологичните ми родители,че са ме дали за осиновяване и сега съм това,което съм.
Благодаря на биологичните родители на моя Слънчо,че са имали смелостта да го оставят за да бъдем ние с моя съпруг и чедото ни щастливи.
Благодаря и на всички приятели,които са до мене и ме подкрепят,
Благодаря и на всички вас,които сте във форума,че имам възможността да споделя мислите си с вас.
Знам,че всяка казана дума,независимо дали се чува или не, си носи енергията за човека за който е предназначена,независимо къде се намира той тук на Земята или при Бога.
БЛАГОДАРЯ

Мила Теа,
Благодаря ти за професионалната помощ, която си ни оказвала многократно, благодаря ти за литературата по проблемите на осиновяването, която преведе и публикува тук - тя ми отвори очите за много и за много важни неща!
Благодаря ти, че продължаваш да ни помагаш с цената на всичко!

Пожелавам ти успех в научната кариера!
Пожелавам на милото ти семейство здраве, радост и късмет с приближаващите Коледни и Новогодишни празници!