Публикувана: 23 окт. 2006, 18:04 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2006, 11:31 ч.

На несемейните приятелки...

1 893
20
1

23 окт. 2006, 18:04 ч.

Мнения: 769

Имам си две дружки, с които прекарвах много време... разходки, покупки, кафенца.. разни такива. Споделяхме си какво ли не - хубаво и лошо, забавлявахме се и тъжахме заедно, проблем на едната ставаше проблем на останали те две.. Така беше до скоро..
Омъжих се преди няколко месеца, а те двечките нека кажем че не са срещнали мъжете на мечтите си ... Напоследък обаче все по-рядко се чуваме и виждаме и на мен това ми тежи.. По принцип е нормално като се 'задомиш' да имаш по-малко време за приятелки/приятели, но аз смея да твърдя че не съм започнала да пренебрегвам или да им отделям по-малко време само защото съм семейна.. Още нямам дете и животът ми след брака не ми се е променил особено от преди него..

Та да ви попитам аз как сте с вашите приятелки, които по една или друга причина нямат мъж до себе си.. Неизбежно ли се стига до това отдалечаване, разминаване на интереси или просто аз не успявам да балансирам нещата.. Все съм си мислила, че приятелствата би трябвало да не се влияят от настъпили промени в живота - създаване на семейство, раждане на дете.. ама не... newsm78

# 1 23 окт. 2006, 18:29 ч.

Мнения: 495

да, същото е, отдалечаването идва от тях по-скоро /поне при мен/ Peace

# 2 23 окт. 2006, 18:52 ч.

Добрич
Мнения: 1 720

И при мен стана така. Все по-рядко започнахме да се виждаме. Сега живеем и в др. град и това още повече затруднява срещите ни. Дори мейли спряхме да си пишем. Чуваме се по телефоните, но това не стига. На мен ми липсват всички онези мигове с приятелки и приятели, безгрижните разходки, приятелски разговори, глупостите, които вършехме..... Sad

# 3 23 окт. 2006, 18:57 ч.

Мнения: 1 878

Мда хората се променят, но истинските приятели остават завинаги. Аз си имам 2 такива в живота и се виждаме вече доста рядко (веднъж годишно, а може и по-рядко) - живота ни тръгна в доста различно посоки, но видим ли се заедно сме все едно до вчера сме били заедно и просто не можем да се надприказваме една друга Heart Eyes

По това ще ги познаеш истинските си остават такива независимо от всичко

# 4 23 окт. 2006, 21:38 ч.

София
Мнения: 1 439

Цитат на: Sunnily* в пн, 23 окт 2006, 18:57

По това ще ги познаеш истинските си остават такива независимо от всичко

Това е истината! А аз дори не съм омъжена, просто живея с приятеля си, и нещата вече се промениха. Имам 3, които са винаги на линия, но са далеч, за съжаление. В другите обаче, тези, които още са сами , има промяна. Трябва аз да ги потърся, а те се оправдават че не се обаждат вече често с "Да не те притеснявам, нали си "семейна"! Не само че не съм, но дори и да съм, това няма да ме направи ....знам ли.... неизлизаща с приятели. Такъв е животът!

# 5 23 окт. 2006, 21:45 ч.

София
Мнения: 167

Не, при мен пък се получи друго.
Докато бяха без мъже си другарувахме, а когато си изпонамериха се оказа, че мъжете ни са толкова различни, че трудно се събираме заедно с тях и това малко ни поразреди вижданията smile3516

# 6 23 окт. 2006, 21:46 ч.

Мнения: 5 370

Аз в момента имам приятелка, с която се старая да бъда във всеки ми възможен момент....и да я изслушвам за всяко нещо, и да не давам мнение "през куп за грош", и да и отделям време и за кафе, и за клюкинка.....Опитвам се всячески да помагам да преодолява чувството на самота.....или онова , познато чувство на, нека да го наречем, себеотричането от сорта на"за нищо не ставам, един свестен мъж не мога да свъртя на тия години".
Защото и аз бях много сама....и САМОТНА на нейните години и абсолютно я разбирам.
Сега ще кажа нещо, което само тя ще разбере-But before you come to any conclusion, try walking in my snoes!
Heart Eyes

# 7 23 окт. 2006, 21:52 ч.

Мнения: 8 917

Зависи от човека. С приятелките ми, особено една от тях се търсим винаги - по-скоро тя винаги ни търси, защото знае,че имаме повече грижи, както и това, че винаги е добре дошла у дома Hug

Последна редакция: пн, 23 окт 2006, 22:04 от The Sun

# 8 23 окт. 2006, 21:57 ч.

Мнения: 25 568

Така се започва. Сега се губите, после те също ще се омъжат и пак ще се намерите. После отново ще се загубите заради мъжа, децата, работата, разстоянията, времето, ангажиментите... живота. Да, животът събира и разделя. Отнема някого, дарява друг.
Какво да се прави, кръговрат... Thinking

# 9 23 окт. 2006, 22:03 ч.

Мнения: 1 520

Не, при мен практически не се е случило подобно нещо. Омъжих се много преди другите да имат подобни планове, чак 2 г. по-късно още една се предаде. Другите ми няколко близки приятелки не са със сериозни връзки в момента. Но въпреки това се чуваме и виждаме постоянно.

# 10 24 окт. 2006, 00:00 ч.

София
Мнения: 1 750

При мен се получи подобно нещо, но след като родих. Промяната в отношението, обаче, не дойде от мен, а от тях. Въпреки, че нямам кой знае колко свободно време за излизане на кафе, винаги съм ги канела да идват вкъщи. Но те някак се отдръпнаха... което още веднъж потвърждава факта, че най-добре може да преценим даден човек по поведението му в различни ситуации. В началото ми беше криво, сега се опитвам да ги разбера.
Затова пък сега, покрай майчинството се запознах с нови интересни за мен дами, на които не им е досадно да говорим за памперси, ваксини и т.н. бебешки неща.
Много е права Как`Сийка - животът събира и раделя, после пак събира и така... Wink

# 11 24 окт. 2006, 00:44 ч.

Мнения: 3 491

Да, стават такива неща, и се озоваваш в един не особено социален период. Confused

Но горе-долу нещата си идват на място. Забелязвам от известно време, че ставаме обект на интерес от страна на семейства с две момчета - явно е достатъчно нежелана комбинация, та като видиш себеподобни, да ги усетиш близки. Mr. Green

Та както ревях, че ми е трудно да си намеря детегледачка, щото това две момчета толкова страшно звучи, в момента установявам, че все повече си намирам майки на две момчета, с които да ни е приятно - и на мене, и на децата.

# 12 24 окт. 2006, 00:58 ч.

Мнения: 6 167

ами не съм сигурна,че тази ситуация не е всъщност нормална.
аз се чуствам по подобен начин с родилите ми приятелки.
нон стоп ми обясняват за чудото на майчинството и тн.
а мен принципно ме вълнува семейния ми уебсайт в момента,
както и къде по- д... лите да си намеря червени мокасини.

тоест, всяко нещо с времето си Peace

все пак, за твое успокоение ще кажа, че наистина има приятелства, които устояват
на всякакви етапи и промени на жизнени ситуации
имам 4-5 приятелки, с които нещата са непроменени.

# 13 24 окт. 2006, 09:39 ч.

Мнения: 18

На мен ми останаха само две приятелки.Едната е омъжена,но другата не е и винаги когато има свободно време го отделя за нас.Радвам се,че е останал някой с който мога да споделя радостите и тревогите си.

# 14 24 окт. 2006, 09:58 ч.

Мнения: 1 544

При мен промяна настъпи съвсем в началото за съвсем кратко време докато приятелките ми свикнат с мъжа ми от там нататъка всичко си е по старому. Бях от първите омъжили се почти първа с дете и с ужасно много приятелки. Те по никакъв начин не са се отдръпнали даже напротив много ми помагаха за детето ,но сега с 2 вече аз започнах да поразреждам срещите че нещо физически не издържам.

Препоръчани теми

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

Войната в Украйна 2

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: