Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

  • 90 322
  • 335
  •   1
Отговори
Страшни истории..а?Като  малки помните ли като се събирахме по тъмните мазета като сестъмни  да си разказваме разни страшни истории.Помните ли ги???Може би не съвсем но нищо.Разкажете ги тук за да се посмеем. Simple Smile Simple Smile Laughing

# 1
  • Мнения: 2 849
Като малки , умирахме от любопитство да се ровим в изоставени къщи .В нашия град има джамия ,която не работеше тогава ,всеки ден влизахме и търсихме заровено съкровище . Crazy CrazyКато по-големи играехме на "Дама -пика ",въртеше се една карта върху огледало намазано с паста за зъби и се завивахме с голямо одеяло ,голям страх падаше . Crazy

# 2
  • Мнения: 389
На мен тогава не ми беше за смях ...  Confused

Една моя голяма братовчедка на село ми разказа, че невестулките ходели да плюят отрова в яденето на хората и после цяла нощ не можах да спя. Детската психика е крехка, колко му трябва на едно дете да се уплаши. В първи клас гледах някакъв филм за извънземни и хора, умрели от радиация. После месеци наред след като ме сложеха да спя се завивах през глава и треперех, че извънземните ще дойдат. Сега леко ме досмеша когато го пишех, но тогава наистина ми беше страшно.

Иначе съм имала и случаи, когато лелките в яслата са се опитвали да ме плашат, а аз съм им се подигравала  hahaha

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 1 434
Това за Дама Пика и аз съм го чувала и сме го правили по лагерите. Но в по- различен вариант - вика се Дамата по пълнолуние, като се взима картата и се застава с гръб към огледалото. Казва се 3 пъти "Д.П. ела..." и още нещо,което вече не помня. А за да се предпазиш от нея трябва да имаш и да държиш в ръка зелена пластмаса - обикновено изкормвахме флумастерите и си държахме по едно зелено близо до себе си Mr. Green Сега и на мен ми е смешно...

А в по- късен етап, когато прочетох първата книга на Стивън Кинг издадена на български (Сейлъмс Лот), не спах 3 нощи от страх. А след това дни наред сънувах приятели и близки как се реят пред прозореца ми и ме приканват да ги поканя вътре  Mr. Green Тръпки да те побият  Wink

# 4
  • Мнения: 1 277
Едно време бях много запалена по страшните истории. Сещам се за две от тях.

Някакво момче сяда в заведение. При него идва някакво момиче и го пита дали мястото до него е свободно. Момчето казва "Да" и момичето сяда до него. Двамата започват да си говорят и по някое време момчето без да иска бутва чашата с кола и полива роклята на момичето. Уговарят се тя да занесе роклята на химическо чистене, а той да отиде до тях след няколко дена да и плати разходите.
Когато той отива на посочения адрес вратата се отваря от възрастна жена. Момчето пита за момичето, а жената казва, че така се е казвала дъщеря и, която е починала преди години.
Майката решава да разровят гроба. Оказва се, че ковчегът е празен и по средата му има петно от кола.

И другата:

Някакъв таксиметров шофьор качва семейство с малко дете. По пътя детето казва: "Много ми харесва чичкото, нека го поканим на гости." Родителите се съгласяват, а шофьорът приема поканата. Отива в тях, постоява малко и си тръгва. Но когато стига до колата забелязва, че си е забравил ключовете. Връща се, започва да звъни, но никой не му отваря. По някое време се отваря вратата на съседния апартамент. Излиза съседът на семейството и казва, че в това жилище не живее никой- живяло е семейство, което е загинало при автомобилна злополука. Извикват полиция, разбиват вратата на жилището. На масата намират ключовете и 4 чаши.

# 5
  • София
  • Мнения: 938
Ние пък играехме на нещо, наречено Чер човек. Не си спомням как точно ставаше работата, но заради тоя чер човек вечер се събуждах с писъци и бях убедена, че се крие зад завесите. Вече по-голяма четох някакъв научно-фантастичен разказ за детските страхове, които се материализираха на някаква планета и изяждаха/убиваха/изкормваха героите. Единственото спасение беше скриване под одеалото. Та оттогава се спасявах от чер човек, завита през глава....Явно до доста голяма ме е държало  newsm78 Много ме беше страх и от тъмния силует, с които започваше Студио Х (хората на моята преклонна възраст сигурно си спомнят Студио Х  Wink). Една вечер след особено страшен филм (според тогавашните ми представи) се събудих и видях силуета в стаята. Така крещях, че събудих целият блок. Оказа се, че дрехите на стола до леглото ми в тъмнината са изглеждали така, но после половин година ме преследваха кошмари с въпросния силует.

# 6
  • Мнения: 5 468
Ъъъааа... бабо Ягодино, това по истински случки ли е или фантасмагории от детството? Ако са истински, къде са се случвали?

# 7
  • гр.София-Красна поляна
  • Мнения: 325
Едно време бях много запалена по страшните истории. Сещам се за две от тях.

Някакво момче сяда в заведение. При него идва някакво момиче и го пита дали мястото до него е свободно. Момчето казва "Да" и момичето сяда до него. Двамата започват да си говорят и по някое време момчето без да иска бутва чашата с кола и полива роклята на момичето. Уговарят се тя да занесе роклята на химическо чистене, а той да отиде до тях след няколко дена да и плати разходите.
Когато той отива на посочения адрес вратата се отваря от възрастна жена. Момчето пита за момичето, а жената казва, че така се е казвала дъщеря и, която е починала преди години.
Майката решава да разровят гроба. Оказва се, че ковчегът е празен и по средата му има петно от кола.

И другата:

Някакъв таксиметров шофьор качва семейство с малко дете. По пътя детето казва: "Много ми харесва чичкото, нека го поканим на гости." Родителите се съгласяват, а шофьорът приема поканата. Отива в тях, постоява малко и си тръгва. Но когато стига до колата забелязва, че си е забравил ключовете. Връща се, започва да звъни, но никой не му отваря. По някое време се отваря вратата на съседния апартамент. Излиза съседът на семейството и казва, че в това жилище не живее никой- живяло е семейство, което е загинало при автомобилна злополука. Извикват полиция, разбиват вратата на жилището. На масата намират ключовете и 4 чаши.


И аз съм чувала тези истории и даже и сега настръхнах като ги прочетох. Laughing

# 8
  • София
  • Мнения: 1 105
Да, и аз съм ги чувала тези истории. Ако не се лъжа съм чела едната, за момичето, във в-к "Феномени" или нещо такова...

# 9
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 381
Моята е по действителен случай.
Момчетата от моя квартал се бяха хванали на бас че най-едрия и голям по възраст ( може би някъде към 20 годишен ) няма да може да мине през гробището в полунощ на пълнолуние. Не помня за какво беше баса, май да се покажат на мъже.
Както и да е той се съгласи, а те трябваше да го чакат пред входа на гробищата, а той да стои 30 мин и да излезе.
Момчето е доста високо и голямо, трудно се плаши от нещо, поне го познавам. Отиде, а те го чакаха. Незнам какво е видял, но като е излязъл, косата му беше побеляла и неговореше половин година някъде. Какво е видял или чул никой и до днес незнае. Темата е табу...
А аз настръхнах докато пиша историята...брррррррррр

# 10
  • Мнения: 1 277
За съжаление не зная дали историите са истински. Бях ги чела в някакъв вестник.

Но следващата е истинска:

Някакво момче се хваща на бас, че може да мине в полунощ през гробищата и да забие нож в произволен гроб.
Речено, сторено. Тръгва момчето, а останалите го чакат. Минава час, минават два, той не се появява. На сутринта решават да го потърсят. Намират го върху един гроб. Когато забивало ножа, без да иска нацелва ръкава на палтото си. И при опита си да стане и да избяга му се сторило, че някой го дърпа. От силната уплаха момчето починало Sad.

# 11
  • Мнения: 389
Това е народна легенда, от песен. За една мома, която отива посред нощ на една омагьосана чешма да налее вода, за да докаже нещо на един турски владетел, като за доказателство трябва да забие един кинжал до чешмата, но го забила в престилката си и като тръгнала да става, помислила, че някой я дърпа и сърцето й се пръснало от страх. Не знам кой ти я е разказал като истинска история. Легенда е.

# 12
  • Мнения: 5 468
И при опита си да стане и да избяга му се сторило, че някой го дърпа.
Е, отде знаят, какво му се е сторило?! Нали е умрял...
Дано са верни тези истории, това би доказало, че "има нещо".

# 13
  • Мнения: 502
аз си спомням че викахме духове с ключ.чертаехме кръг на който пишехме азбуката, ключа го връзвахме с конец и викахме духа на някой на кгото задавахме въпрос.духът отговаряше ,като посочваше буква.
сега ми е смешно,но тогава умирахме от страх.

# 14
  • Мнения: 245
Аз пък, хем бях голяма тогава/на19/имам лош спмен от гробища,и още настръхвам.
Бяхме ходили една вечер на гроба на приятеля на тогавашното ми гадже и той клекна там на гроба а аз седях в страни и през цялото време се чуваше някакво трпане от съседния гроб ,ама се чуваше точно като от под земята . Сякаш жив имаше от долу. После разбрах, че с времето гроба се сляга и постепенно пропада и аз всъщност съм чула това Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт