В кварталния ни супермаркет на касите има кутии в помощ на болно детенце. Дъщеря ми /3 г., 10 м./ е много чувствителна на тема пари - доста е стисната, ако мога така да се изразя. Веднъж ме видя да пускам в кутията пари и ме разпита подробно - как, защо и какво ще се случи. От тогава, о, чудо... не ме оставя да платя спокойно без да й дам да пусне пари за болното момченце. Много съм горда от това постижение и реших да го споделя. Само да кажа още, че се крия за да дам бакшиш на сервитьорите в сладкарница или където и да е било, връща се на масата да си търси рестото. Ужас!
- Публикувана: 23 окт. 2006, 00:38 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2006, 14:08 ч.
Учите ли децата си на милосърдие и как го правите?
Е чак ужас пък.
Уча, но аз имам малко по-различна позиция за този род милосърдие, но не съм я споделяла със сина си, защото няма да ме разбере. Скоро в училището му събираха пари за операция на едно простреляно момиченце, дадох му парички. Пак в училище събират дрехи за подпомагане на ученици с по-малки финансови възможности - и за там дадохме. Но на улицата или на тези по домовете, които обикалят, не давам и съм му обяснила, че има много мошеници, а дали ме е разбрал, май не ...
За сервитьорите не мисля, че е милосърдие, а някакъв жест, който ми се струва вече безсмислен, защото не само техните заплати са малки, но да не се отплесвам, че това е друга тема.
Уча, но аз имам малко по-различна позиция за този род милосърдие, но не съм я споделяла със сина си, защото няма да ме разбере. Скоро в училището му събираха пари за операция на едно простреляно момиченце, дадох му парички. Пак в училище събират дрехи за подпомагане на ученици с по-малки финансови възможности - и за там дадохме. Но на улицата или на тези по домовете, които обикалят, не давам и съм му обяснила, че има много мошеници, а дали ме е разбрал, май не ...
За сервитьорите не мисля, че е милосърдие, а някакъв жест, който ми се струва вече безсмислен, защото не само техните заплати са малки, но да не се отплесвам, че това е друга тема. 
Много бях горда, когато се раздели съвсем доброволно с колелото си, за да го дадем на децата, които си нямат мама и татко.
Участваме в акции на Движението на българските майки и той винаги е с мен, знае за какво точно става дума.
Аз не пускам пари в кутиите по магазините, защото тук разбрах, че тези пари не отиват там, където трябва.
На просяци по улиците също не давам пари, като съм обяснила на дребния, че това са хора мързеливи (и той забеляза, че са млади и здрави) и търсят лесен начин за печалба.
Макар, че това също не е най-лесната професия, де.
Участваме в акции на Движението на българските майки и той винаги е с мен, знае за какво точно става дума.
Аз не пускам пари в кутиите по магазините, защото тук разбрах, че тези пари не отиват там, където трябва.
На просяци по улиците също не давам пари, като съм обяснила на дребния, че това са хора мързеливи (и той забеляза, че са млади и здрави) и търсят лесен начин за печалба.
Макар, че това също не е най-лесната професия, де.
Явно са ти широки пръстите и имаш нужда от контрол за бакшишите.
Ами аз обяснявам, разказвам за децата, които нямат късмет да имат мама и тате, които са болни и тн т, обаче не мисля, че още нещо му влиза в главата. Има време, който е решил да предаде, ще предаде състрадателност.
Ами аз обяснявам, разказвам за децата, които нямат късмет да имат мама и тате, които са болни и тн т, обаче не мисля, че още нещо му влиза в главата. Има време, който е решил да предаде, ще предаде състрадателност.
хм, малко другояче разбрах аз заглавието, карай де. Опитвам се. Обяснявала съм за децата без дом, помагали сме на семейства без татковци, пускали сме пари, но мисля, че няма особен ефект. Тя е много крайна, изпитва не толкова съчувствие, а направо паника, че такова нещо е възможно да се случи. И после и става основна тема за разговор и размисъл. Откакто умря дядо и преди 2 години, редовно говори за смъртта например, направо ме стресира.
Аз забелязах друго - отношението към уличните кучета и котки. Тъй като баща и е алергичен, и от хигиенни подбуди, като малка не и давах да ги докосне, и сега ги отбягва, на мен ми се иска да се погрижа чак за някой, а тя не се сеща.
А за просеците - отношението ми е спорно, откакто съм виждала всякакви неща, които някои от тях си позволяват, а аз не мога. Един от тях например, млад и здрав, отказа на мъжа ми да започне работа за 15 лева на ден (това са мин. 300лв.) - повече изкарвал от просия. Е сори, ама аз сега "изкарвам" по 160 лв. А преди да родя бачках и се нервех по 8-12 часа за толкова пари.
Друго е отношението ни към ромското семейство в квартала - вярно, че е с 6 деца, но мъжа бачка здраво каквото намери и пита само за дрехи за семейството си. Там съчувстваме и помагаме.
Абе като цяло, доста коравосърдечни сме станали у дома напоследък. И се ужасявам децата ми да не станат малки/големи егоистчета.
Аз забелязах друго - отношението към уличните кучета и котки. Тъй като баща и е алергичен, и от хигиенни подбуди, като малка не и давах да ги докосне, и сега ги отбягва, на мен ми се иска да се погрижа чак за някой, а тя не се сеща.
А за просеците - отношението ми е спорно, откакто съм виждала всякакви неща, които някои от тях си позволяват, а аз не мога. Един от тях например, млад и здрав, отказа на мъжа ми да започне работа за 15 лева на ден (това са мин. 300лв.) - повече изкарвал от просия. Е сори, ама аз сега "изкарвам" по 160 лв. А преди да родя бачках и се нервех по 8-12 часа за толкова пари.
Друго е отношението ни към ромското семейство в квартала - вярно, че е с 6 деца, но мъжа бачка здраво каквото намери и пита само за дрехи за семейството си. Там съчувстваме и помагаме.
Абе като цяло, доста коравосърдечни сме станали у дома напоследък. И се ужасявам децата ми да не станат малки/големи егоистчета.
Като всяко нещо с личен пример.
Пари давам изключително селективно, което може да не е особено възпитателно, но опитът ми показва, че мошениците са прекалено много. Може да звучи коравосърдечно, но пари давам САМО на възрастни хора и на легитимирани представители на "Червения кръст".
Със стари дрехи и играчки захранваме едно циганско семейство, чиято баба седи често до кофата ни за боклук, и която е от малкото симпатични ми "ромки".
Миналата година около Нова година бяха открити телефонни линии за набиране средства за сирачета - обаждахме се многократно, като основно го правеше дъщеря ми с наше разрешение.
Пари давам изключително селективно, което може да не е особено възпитателно, но опитът ми показва, че мошениците са прекалено много. Може да звучи коравосърдечно, но пари давам САМО на възрастни хора и на легитимирани представители на "Червения кръст".
Със стари дрехи и играчки захранваме едно циганско семейство, чиято баба седи често до кофата ни за боклук, и която е от малкото симпатични ми "ромки".
Миналата година около Нова година бяха открити телефонни линии за набиране средства за сирачета - обаждахме се многократно, като основно го правеше дъщеря ми с наше разрешение.
Преди седмица купихме материали за картички, които ще направим заедно за Коледния базар на Движението. И миналата година правихме. Вече знае, че паричките от тези картички ще отидат за деца, които нямат майки, и че на тези деца трябва да се помага. Вярно, че картичките й са доста смешни (все пак тя е на три), но аз им се радвам от сърце, защото знам, че са правени с любов. Ще гледам да я взема и на самия базар, за да почуства веригата на Помагането. Надявам се да бъде свестен и добър човек.
Уча я непрекъснато. До такава степен, че вчера ми държа сметка защо не съм дала на един човек, който ни срещна...Той беше или дрогиран, или пиян. И тук вече се затрудних. Едва я научих да си дава играчките, да отделяме време и средства за дечицата в домовете, да не мисли само за себе си... Сега как да й обясня, че хората понякога спекулират или понякога не правиш никакво добро, както беше в случая?!