Не искам второ дете!

  • 15 883
  • 135
  •   1
Отговори
  • Мнения: 31
Сблъскали ли сте се с този проблем?
Мъжът ми иска още едно дете, но аз съм категорично против,гледам съвсем сама сина ни/3г./ и ми е много трудно като нямам кой поне малко да ми помага.Напуснах работа да го гледам, защото много боледуваше в яслата.Надявам се скоро пак да се върна на работа, седенето в къщи направо ме убива, не виждам никого, имам чувството , че съм забравила да водя нормален разговор, не ходя никъде, защото няма къде да оставя малкия, а той е много буен  и трябва да съм постоянно до него- от 3 години не съм излизала вечер.Настръхвам като се връщам назад и си спомням трудностите и лишенията, за които мъжа ми дори и не знае.
Дразня се много когато някой ми каже:Хайде време ви е за второ.Тогава искам да изкрещя на всички ,че  НЕ искам друго дете .Сега съм на 30г, искам да се радвам на сина си и да бъда щастлива .
Аз ли нещо съм сбъркана?!!

# 1
  • Мнения: 2 978
Ами не си  мълчи...пред другите.

Само ти и мъжа ти може да решите дали ще имате второ или не. Това пък някой друг да ми каже, че ми е дошъл момента, го режа на секундата.
Казваш им ОК..ама ми давай по...... и си избираш една тлъста сума на месец Twisted Evil и да видим какво ще ти кажат дали ти е време или не...айй как се дразня на такива умници #Cussing out

п.п. А пък с мъжа ти, просто си поговорете спокойно и му кажи всичко това, което и на нас  bouquet

# 2
  • Мнения: 31
Ами не си  мълчи...пред другите.

Само ти и мъжа ти може да решите дали ще имате второ или не. Това пък някой друг да ми каже, че ми е дошъл момента, го режа на секундата.
Казваш им ОК..ама ми давай по...... и си избираш една тлъста сума на месец Twisted Evil и да видим какво ще ти кажат дали ти е време или не...айй как се дразня на такива умници #Cussing out

п.п. А пък с мъжа ти, просто си поговорете спокойно и му кажи всичко това, което и на нас  bouquet


Мъжът ми е на ясно,  но това не му пречи да го споменава "профилактично", да не би да съм размислила.Все пак не сме стигали/ за сега/ до по-сериозен конфликт с него на тази тема

# 3
  • Мнения: 3 740
Ти си знаеш... Само помисли, че трудното време минава, а децата остават. Сигурно ти трябва почивка.

# 4
  • Мнения: 6 167

Аз ли нещо съм сбъркана?!!

изобщо не си сбъркана. Peace Peace
имам 2 приятелки много интелигентни жени, образовани, с работа, които се
'побъркаха' да стоят до децата.
мъжете им не разбираха,че имат деца ( никаква помощ или отношение), докато не ги видяха, че ходят. и сега понеже стана интересно - почнаха да се усещат бащи и искат второ
но им убягва пътя, който са изминали жените им до момента на 'интересното"

аз самата не съм убедена, че мога да изтърпя ( на 32 съм) грижите за  дете, което е буйно.
онзи ден едно се тръшна в супера и направо се изплаших...
възрастта също оказва влияние. затова се става родител на млади години - да тичаш да си с по-здрава нервна система и тн.

напълно те разбирам.
можеш да поработиш 2-3 години, да се усетиш пак 'нормално' , на 35-40 г спокойно можеш да родиш второ, че и трето дете!


# 5
  • Мнения: 7 914
Ами ако ти искаше второ дете , а той не? Mr. Green


Това трябва да си го решите вие  двамата... а това , че позволяваш на другите да те тормозят с подобни подхвърляния...си е само и само за твоя сметка Peace

# 6
  • Мнения: 7 716
И аз така не исках второ, сърдех се на познатите които ме навиваха и т.н.
Сега пък заисках, но се оказа, че щъркелите не носят бебетата когато си ги поръчаш. Cry
И така вече две години и половина се боря с вторичен стерилитет.
А първият път така лесно забременях.

Както и да е, това е офф и не искам да ти противореча, просто не си готова.
Слушай сърцето си и не се насилвай.
Всяка борба си има и хубавите страни.
Човек не знае накъде ще го понесе животът.
Сега понеже съм по-възрастна вече никой не ми досажда да ме подпитва, защото никой не очаква да искам второ дете.
Страдаме си тихо и мълчаливо със съпруга ми.

# 7
  • Мнения: 5 370

Аз ли нещо съм сбъркана?!!

изобщо не си сбъркана. Peace Peace
имам 2 приятелки много интелигентни жени, образовани, с работа, които се
'побъркаха' да стоят до децата.
мъжете им не разбираха,че имат деца ( никаква помощ или отношение), докато не ги видяха, че ходят. и сега понеже стана интересно - почнаха да се усещат бащи и искат второ
но им убягва пътя, който са изминали жените им до момента на 'интересното"

аз самата не съм убедена, че мога да изтърпя ( на 32 съм) грижите за  дете, което е буйно.
онзи ден едно се тръшна в супера и направо се изплаших...
възрастта също оказва влияние. затова се става родител на млади години - да тичаш да си с по-здрава нервна система и тн.

напълно те разбирам.
можеш да поработиш 2-3 години, да се усетиш пак 'нормално' , на 35-40 г спокойно можеш да родиш второ, че и трето дете!



Ииииии...ама тоооолкова съм съгласна с ЛЕНИ, както още няма деца.
Аз искам второ......защото след секциото станах курназ, че и второто така ще го извадят, а мене ме беше страх от нормалното раждане.
Обаче она ден със свеки си говорехме и тя каза едно изречение, което мене лично ме накара да се замисля:" Ти хубаво искаш второ, ама пак ти и аз ще го отгледаме".
Моят мъж от известно време е луд по Станислав.
Ама знаете ли защо?
Защото Станислав виква ТАААААТИИИИИИИ-така че да ги чуят до църквата Свети георги чак-и не се отлепя от него. Защото вече е "свестен човек", а не бебе. Защото почти всички зъби избиха и не се кърмим от сума ти време насам, Защото....защото....защото........
И аз ще се замисля също, преди да предприема тази стъпка.
Щото образованието -качественото-е една безумна на днешно време инвестиция, а аз като родител се чувствам длънжа да му дам най-доброто, както е дадено на мене и мъжа ми.

# 8
  • Мнения: 569
За да не се тормозиш обясни на съпруга си как точно се чувстваш и какви са страховете ти, нека види  живота който водите през твоя поглед.

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
Може би изобщо не трябва да пиша в тази тема, но не мога да те разбера; връщам се назад и се сещам как гледах съвсем сама детето си, когато тръгна на градина /майка ми учеше тогава и не можеше много да ми помага/, живеех на квартира с 200лв. заплата, не излизах никъде, а бях само на 22, гледаха ме накриво в детската, че го водя първи и го взимам последен, ядях на три дни веднъж, защото бях прекалено горда да споделя с родителите си, че не ми излизат сметките, а и те не бяха вече длъжни да ми дават пари и винаги съм била убедена, че няма да остана с едно дете. Сега срещнах мъжа на живота си и мога да изгледам не едно, а повече деца, дори и без той да е до мен, но бебето не идва и не идва  Sad Децата са най-голямото щастие, колкото и клиширано да звучи. Съжалявам, че не можах да те разбера, но тези дни чакам да ми дойде за кой ли път и съм склонна на крайности  Cry

Последна редакция: нд, 22 окт 2006, 18:26 от Goldie

# 10
  • Мнения: 2 978
.........Щото образованието -качественото-е една безумна на днешно време инвестиция, а аз като родител се чувствам длънжа да му дам най-доброто, както е дадено на мене и мъжа ми.

Това няма смисъл да го казваш тук......нали се сещаш, че сега ще ти кажат, че човек като има желание ще направи всичко за да осигури детето си, че и второ и трето дори. Stop

Аз се опитах преди време...е, оплюха ме. Rolling Eyes

п.п. Малко са тия дето ще разберат какво искаш да кажеш


# 11
Аз също те разбирам много добре.Действай така,както ще се чувстваш и живееш добре.Мисля,че мъж лесно може да се склони.Аз имам две деца от два различни брака и скоро мъжа ми полу на шега ме попита дали не искам още едно,почти изревах не-то.На мене силите дотук ми стигат - психически и физически.

# 12
Пък и още нещо.Това че някой живял с 200лв. и се чувствал прекрасно,не може да ме накара да се чувствам и аз така.Все пак хората сме различни.

# 13
  • Мнения: 3 537
Аз пък навих мъжът ми за второто,той бързо се предаде. Grinning
Голямата ни дъщеря беше на 12 и се получава голяма разлика и затова се колебаехме.По-точно не го навих,а започнах темата,обсъдихме всичко,до най-малката подробност и още на другият месец бях бременна.
Той е много щастлив,че се решихме на тази стъпка,аз също. Heart Eyes
Не работя,малката често боледува на яслата и се налага да я гледам.Но на последък  забелязах как като че ли малкото ми бебче е вече голямо момиченце,заиграва се дълго сама,сгъва дрешките си,почти се облича сама .Имам време за почивка,шетам си на спокойствие,без да ми се пречка. LaughingСлед 2-3 години ще е още по-лесно.Поне ще знам,че съм приключила с гледането на бебета и раждането. Wink
Само и единствено вие можете да решите какво да правите.Успех! Hug

# 14
  • Мнения: 7 716
Пък и още нещо.Това че някой живял с 200лв. и се чувствал прекрасно,не може да ме накара да се чувствам и аз така.Все пак хората сме различни.

А пък мен това, че някой е живял с 200 лв и се е справил ме изпълва само с уважение към него.
А ти не си мисли, че ако днес имаш 2000 лв например месечно, това автоматично ти гарантира тази сума и утре.

Общи условия

Активация на акаунт