Следродилна депресия

  • 996
  • 14
  •   1
Отговори
Здравейте, сигурна съм че ще повторя някои от вас, ноооооооо ...имам нужда от помощ! Може ли някой да ми каже кога изчезва следродилната депресия, има ли начин да се премине така да се  каже по леко,съмнявам се, но да питам!!! Как да се преодолеят всички тези чуства,  посроянно да се чустваш нервен , всичко да те дразни, да нямаш настроение за нищо, да не се хареваш .....предполагам че доста от вас знаят за какво става дума , чуствали са се така!!!Благодаря ви!!!
 Cry

# 1
  • Мнения: 263
Здравей мила,

Аз съвсем на скоро родих и естествено депресията не ме подмина. Държа ме горе долу две седмици. надали има универсален съвет как да се справиш с нея. Поплачи си. Аз си поплаквах на воля. И се опитвай да сложиш нещата в перспектива: всичко сега излгежда безумно трудно и сложно, никъде не ти се ходи, нямаш време и зъбите да си измиеш, но се опитай да си поемеш въздух и да си кажеш, че това е временно. На мен съпругът ми ми помогна много да се осаферя. Рече и отсече, че всяка събота ще излизаме от вкъщи и така и правим. Ходи ми се или не, ние палим колата и излизаме барабар с бебока. измисли и ти нещо подобно. затварянето в къщи усложнява депресията според мен. Обръщай си малко повече внимание. Знам че е трудно, нали гледам по себе си, ама си отделям време за малко телевизия и за малко ровене в интернет. Имаш ли кой да ти помага в къщи или си сама? Ако има кой да ти помага възползвай се от това и давай да ти гледат бебето за малко, а ти излез и пий едно кафе с приятелки или обиколи някой друг магазин. Макар и за половин час.

И си повтаряй, че си най-добрата майка на света! Бъди сигурна че наистина си такава. И имай предвид, че за да е щастливо едно бебе майка му също трябва да е щастлива. така, че се опитай да се стегнеш, в името на бебока и лека полека ще ти се отпусне душата. Wink
А! И не забравяй, че си най-красивото майче, нищо, че като се видиш в огледалото и ти става лошо от вида ти Laughing  Тази неделя съм се заклела, че ще си направя маска на лицето, та ако ще света да се обърне.  
 #Milti  Ако искаш се присъедини към мойта инициатива и дай да се похвалим една друга в понеделник  колко сме се разкрасили след маската Wink

# 2
  • Мнения: 7 831
Здравей,
Хубави неща те е посъветвала amira, няма да я повтарям. Просто се опитай доколкото е възможно да живееш както си живяла преди бебето да се появи. Излизай повече, нищо че е зима, ходи по магазините, купувай си неща за себе си - някоя дрешка, книга, списание.... Ако няма баби, които да помагат накарай таткото да се включи активно след работа. Не се притеснявай, ако къщата ти не изглежда винаги подредена, ако нямаш винаги сготвено - поръчайте си по пица. Кани приятели на гости (бебо не е пречка да се виждате с хора). Ако някоя баба ти помага прекалено много и се меси във всичко по-добре я прати по живо по здраво да си ходи. Сподели с мъжа си как се чувстваш, той трябва да е наясно, помни , че и на него не му е лесно, колкото и да са абсурдни мислите, които те тревожат, сподели ги, ще ти олекне.
Спокойно повечето от нас са минали по този път и няма начин - налага се да оцелееш. Живота се е променил и няма да стане както преди, но те чакат безброй хубави моменти, а ти си единствената и най-добра майка за детето си.
Успех и по-честичко пиши и тук - това също помага  Grinning .

# 3
  • Мнения: 1 680
Важното е хората до теб да ти помагат и подкрепят.
Аз имах остра нужда от съпруга ми след раждането и когато не беше до мен си плачех в тоалетната(защото имах помощници  и ми беше неудобно пред тях).

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 274
Аз почти нямам какво да добавя след написаното от момичетата. Единствено искам да ти кажа, че и аз минах през този ужасен етап и сега като погледна назад не мога да си простя, че го допуснах. Мисля си, че съм била пълна глупачка, че позволих някаква депресия да ми помрачи щастието от раждането на най-прекрасното създание на света за мен-моят син. Не допускай това да стане и с теб. Радвай се на съкровището си защото първата, втората годинка минават неусетно.

# 5
Благодаря на всички ви за топлите и сърдечни  думи, за съветите ви, поплаках си както ми казахте, не че не ми се случва често през останалото  време Cry  !!! За съжаление сама се справям с малката принческа,едната баба си е в бг. а другата е тука но в друг град , съпругът ми помага много, той какви неща преживява миля всеки ден с мене .....ама любов!!! Heart Eyes Да аз наистина се притеснявам че не съм достатъчно добра майка за мойта бебка, надявам се да е от депресията и да отмине с времето и да стана по сигурна в себе си. А за излизането навън сте прави но  ....за съжаление аз нямам приятелки тук в uk,аз съм само от 1  година тука , а и ми се вижда доста трудно да се сприятеля с някои тук!!! А иначе така ми липсва  това да излеzа  с приятелка на кафе , да бъбриме за женски работи, да си направиме една обиколка по женски по магазините но......! Rolling Eyes Остава ми да чакам , да се опитам да се преборя с черните милси  и само напред !!!Благодаря на всички ви !!!
 People Angel

# 6
  • София
  • Мнения: 1 845
Нямам кой знае каво да допълня към думите на момичетата.
Само да кажа-спомни си какво те караш еда се чувстваш по-добре преди и се опитай да го правиш и сега. Потърси нови неща, които ще те развеселят или за които не си имала време преди-аз от 3 години си мечтая да си редя пъзел и все не намирам време.Т осег ас бебе едва ли е много по-лесно, ама няма да все да се каня...
И не се притеснявай,когато си самотна да пишеш и четеш по форумите.Това доста разпуска, а намираш и нови познати.
Когато ти стане криво, можеш да ми драснеш някой ред и на ЛС.
Целувки ина бебока!

# 7
  • Мнения: 211
И при мен беше така...като се има предвид, че си далеч от роднини и приятели става още по-гадно. Но в крайна сметка реших, че трябва да се стегна и постепенно го преодолях.
Купи си нова дреха, козметика, смени си прическата, боядисай си косата - ей такива работи ще те направят да се чувстваш различно. Пиши си с приятели от БГ. Ако желаеш ми пиши и на мен на лични, много ще ми е приятно за се запозная с теб.  55

# 8
  • Мнения: 2 655
Можеш да видиш тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=1926&highlight=%D1%E … EF%F0%E5%F1%E8%FF

И аз доста прочетох за депресията преди да родя. Изпаднах само за часове, докато бяхме в колата на път за дома. Плаках през цялото време. После се взех в ръце и продължих напред да се справям с новостта в живота- бебе АЛИ.

# 9
  • Мнения: 1 793
и аз не успях да се размина с това чудо. тресеше ме яко в началото, точно след раждането. и аз като теб на моменти чувствах, че не се справям добре, бебето ревеше и аз с него, чувствах пълна апатия към всичко, нищо не ми беше интересно, не исках да се занимавам със себе си/ имам предвид да се гримирам, да се облека хубаво, да излезем/. но наистина минава. пусти хормони до какво ли не ни докарват. нормално е това състояние, ще мине. защо не поговориш с хелт визиторката като идва у вас на посещение? моята например всеки път ме питаше как съм, говорихме си, окуражаваше ме. и татито много ми помогна да се избавя от депресията. винаги ми помагаше, успокояваше ме. горе главата, ще мине. Simple Smile

# 10
  • Мнения: 2 258
Мен за щастие ме подмина депресията...Може би защото бях запозната за това предварително и се бях настроила толкова положително за всичко,че не се отпуснах и за миг да мисля разни негативизми....Според мен всичко е въпрос на настройка...

# 11
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
И аз изкарах доста тежка депресия и ме държа дългичко, но се оправих с помощта на таткото и много разходки. В началото въобще не ми се излизаше и насила ме караха, но постепенно се отпуснах и нещата се пооправиха. Сега си мисля, че най-много ми помогна общуването с други майки - с тях се запознах в парка - и с някои станахме приятелки. Не знам как са англичаните, но пробвай. Сестра ми живее в Сиатъл, там роди и нея също я хванала депресията. По телефона ми каза, че си заформили help група за подкрепа на майки с депресии и се събират всяка седмица и така се преборила.

# 12
  • Мнения: 796
Мила Bona, изобщо не се предавай!!! Знам, че е трудно, дори ти се струва непосилно да преодолееш разни такива мисли и настроения, но така се въртиш в затворен кръг. На всяка цена намирай начин и време да излизаш от къщи, това помага най-много - ако си стоиш затворена няма никак да помогне, даже напротив. Също така, както са ти написали и други - поглези се, купи си нещо хубаво, гримирай се, макар и само за вкъщи, направи си прическа! Повтаряй си, дори и да не си вярваш, че си най-добрата майка на този свят за прекрасното ти бебенце и в никакъв случай не се обвинявай! Хората и име са му дали - "следродилна депресия" - животът ти се преобръща изцяло, в най-прекрасната възможно насока, но все пак е много голяма промяна, стрес  и необходимо известно време да се адаптираш към нея. Пък и тези пусти хормони - докато се наместят лесно ли е! Усмихвай се! Черпи и ти кураж от бебчето си! Всичко, ама всичко отминава:)))))  Ако искаш пиши ми на dona_dimitrova@abv.bg

# 13
Аз също преживях ужасна следродилна депресия. Струваше ми се, че съм най-ужасната майка на света, защото нямах достатъчно кърма и се налагаше да се дохранваме. И колкото повече ревях и се самонавивах толкова повече кърмата ми намаляваше. Така че просто се вземаш в ръце. Ти си най-прекрасната майка на света за детенце. Сега синът ми като ми каже "Мамо, много те обичам!" не мога да повярвам, че аз бях онази ревящата! Сигурна съм, че ще се справиш.

# 14
  • Мнения: 3 394
Цитат на: Bona
А за излизането навън сте прави но  ....за съжаление аз нямам приятелки тук в uk,аз съм само от 1  година тука , а и ми се вижда доста трудно да се сприятеля с някои тук!!! А иначе така ми липсва  това да излеzа  с приятелка на кафе , да бъбриме за женски работи, да си направиме една обиколка по женски по магазините но......! Rolling Eyes


Защо ли ми е зверски познато, само че аз съм тук 2 години! #Puppy dog И аз съм тук но в Лондон, ако искаш можеш да ми пишеш за всичко, с радост ще се отзова! Във форумите хората са много мили, а за мен са моите приятели тук!

Общи условия

Активация на акаунт