Дилема

  • 2 184
  • 29
  •   1
Отговори
Те са женени и имат дете. Ако Тя не беше забременяла, едва ли щяха да са заедно. Той казваше, че иска дете, тя му повярва, мислейки, че иска Нея и дете от Нея, но не след дълго разбра, че дете от която и да е и брак с нея би свършило работа. Защото човекът имал комплекс, че вече не е първа младост и всичките му приятели са семейни, а само той не е, въй че видиш ли, ще решат че нещо му куца...
Става каквото става и Той от много мил, променя държанието си. Вече е получил, каквото иска - още един "предмет" в инвентара. Защото жена му и детето са това. Пешо има кола, и Нашия си купува, Пешо има жена и дете и Нашия има. И продължава иначе да води съвсем същия си живот като преди, егоистично, сякаш няма отговорности към семейство и дете. Нали им дава пари, какво друго да искат??? Rolling Eyes Пък и не кръщка - направо е светец. Но иначе заинтересоваността и загрижеността клонят към нула и чувствата на жена му са си неин проблем, нали са си нейни в крайна сметка и по-добре ще е да не му ги споделя, защото на човека не му е до това. за предпочитане е след работа да бъде оставен на спокойствие с дистанционното в ръка и много да не Го занимават. А, че на жена Му главата й е гръмнала цял ден с детето и иска малко помощ е неин проблем, то и детето е нейна работа... Общо взето държанието Му е такова. Рядко да реши да направи нещо и е с едничката цел "На видя ли сега, не стоя с кръстени ръце! Ще млъкнеш ли най-после и да ме оставиш на мира?"... Като прибавим липсата на каквото и да е уважение към нея, публичното излагане, крещенето без повод и неблагодарността Му за всичките й усилия да е доволен...

Тя обаче имаше приятел, преди Него, който даваше всичко за Нея. Тя беше за него приоритет. Щастието за него беше да я прави щастлива. Не себе си - Нея. Тя го остави, защото беше дошъл някакъв скучен етап на връзката им. Но толкова бързо забременя, че нямаше време да разкара втория и да се върне при първия. Но пък искаше детето... А и в началото всичко изглеждаше обещаващо...

Сега обаче е пренебрегната, нещастна и се чувства по-самотна, отколкото когато наистина е била сама. Боли я още повече, че среща студенина от мъжа си не само към нея, а и към детето му. И тук дойде контрастът: Бившият вместо сърдит продължава да е луд по нея, а още по-луд по детето й. Играе си с него, интересува се ежедневно и й помага. Тя отказваше помощ и държеше дистанция, но след известно време видя, че по-добре и тя да помисли за себе си.
Понякога семейните отношения загрубяват, ама много. Стигало се е до моменти, когато Тя Го е заплашвала с полиция. Той пък, че ще я убие. Но пък в пристъп на ярост всеки може да каже всичко, нали? Въпросът е, че с бившия винаги е било спокойно и никога не е имало подобни състояния. Тя никога не се е чувствала потисната, самотна и вече съжалява за избора си. Ако зависеше от Нея и ставаше въпрос само за нея, тя щеше да е отново с бившия, но детето... Той с радост ще го приеме, но тя не иска да го отделя от родния му баща. Дори да е такъв, дълбоко в себе си го обича. Сигурно и нея. Но пък докога тя ще издържи на това? И трябва ли да издържа? И какъв шок ще е за детето да има двама бащи? Какво ще помисли за майка си? Какво да реши Тя?

# 1
  • Мнения: 823
Не разбирам защо се чуди какво да избере Rolling EyesДа остане известно време сама с детето и тогава да вземе решение ThinkingДа не стане'' от трън та на глог''

# 2
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
А бившия готов ли е за семейство? Имах разведена приятелка, която кроеше планове за мъж, обожаващ детето й. Когато нещата станаха сериозни, той се отдръпна. Та затова питам...

# 3
  • София
  • Мнения: 7 242
Ти май си решила и според мен си взела правилното решение. Единственото, което те спира е идеята, че  ще отделиш детето от родния му баща. Мое мнение е, че за едно дете е много по-важно да расте в спокойна и изпълнена с обич атмосфера и да има спокоен и обръщащ му внимание втори баща, отколкото да е свидетел на скандали, да усеща неудовлетвореността на майка си и безразличието на рожденния си баща. Още повече, че детето е малко и не можем да говорим за силна връзка баща-дете. А и ти не би възпрепятствала рожденния баща да съхрани, поддържа и развие тази връзка, нали? Детето ти нито ще е първото, нито последното с двама бащи. От това как го възпитаваш, ще зависи какво ще си помисли за теб и решението ти. Но най-вероятно, че ще е благодарно, ако промениш животът ви към по-добро. Защо трябва да се търпи? За кого е добре това? И наистина докога ще издържиш, защото когато нещата стигнат до този етап, те могат да станат само по-лоши. Радвай се, че имаш човек до теб, който обичаш, обича теб и детето ти. Не изпускай и този шанс, ако си сигурна в чувствата ви.

# 4
Родния му баща...!?!? За онзи егоистичен боклук ли говориш? Мила, има две понятия за родител: биологичен и истински. Не мислиш ли, че за предпочитане е истинския, грижовен и мил човек? Не разбирам колебанието. Но разбирам болката... Дано не се случи и на враговете ни.

Пожелавам много късмет и щастие

# 5
  • Мнения: 2 019
Ти май си решила и според мен си взела правилното решение. Единственото, което те спира е идеята, че  ще отделиш детето от родния му баща. Мое мнение е, че за едно дете е много по-важно да расте в спокойна и изпълнена с обич атмосфера и да има спокоен и обръщащ му внимание втори баща, отколкото да е свидетел на скандали, да усеща неудовлетвореността на майка си и безразличието на рожденния си баща. Още повече, че детето е малко и не можем да говорим за силна връзка баща-дете. А и ти не би възпрепятствала рожденния баща да съхрани, поддържа и развие тази връзка, нали? Детето ти нито ще е първото, нито последното с двама бащи. От това как го възпитаваш, ще зависи какво ще си помисли за теб и решението ти. Но най-вероятно, че ще е благодарно, ако промениш животът ви към по-добро. Защо трябва да се търпи? За кого е добре това? И наистина докога ще издържиш, защото когато нещата стигнат до този етап, те могат да станат само по-лоши. Радвай се, че имаш човек до теб, който обичаш, обича теб и детето ти. Не изпускай и този шанс, ако си сигурна в чувствата ви.
подкрепям,незнам и аз колко бих издържала с такъв човек,дори и да не беше другия според мен вашата връзка не би издържала дълго

# 6
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 448
Родния му баща...!?!? За онзи егоистичен боклук ли говориш? Мила, има две понятия за родител: биологичен и истински. Не мислиш ли, че за предпочитане е истинския, грижовен и мил човек? Не разбирам колебанието. Но разбирам болката... Дано не се случи и на враговете ни.

Пожелавам много късмет и щастие
Правилно! Peace

# 7
Готов е за семейство. Аз затова и избягах от него, защото искаше да живея с него и на прекалено насериозно отиваха намеренията му. По-млада съм и от него и си казах, защо вместо да си гледам живота, аз избирам плочки и латекс? Rolling Eyes А пък добре се насадих като избягах... Бившия поне е финансово независим и сериозен и отговорен, държи на думата си, мъж на място. А моя нито лев не може да спести, като каже нещо никога не го прави... Дори никога не ми е подарявал подарък за рождения ден, ако е от значение изобщо... Страх ме е. Не е лош човек, но е егоист. Не мога вътрешно да приема провала и наивността ми. Не искам да си мисля, че съм се предала твърде лесно. Че не го видях по-рано. И заради глупостта ми, детето ми няма да има истинско семейство.
В чувствата на бившия съм сигурна, но не съм сигурна в своите.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 067
Ти май си решила и според мен си взела правилното решение. Единственото, което те спира е идеята, че  ще отделиш детето от родния му баща. Мое мнение е, че за едно дете е много по-важно да расте в спокойна и изпълнена с обич атмосфера и да има спокоен и обръщащ му внимание втори баща, отколкото да е свидетел на скандали, да усеща неудовлетвореността на майка си и безразличието на рожденния си баща. Още повече, че детето е малко и не можем да говорим за силна връзка баща-дете. А и ти не би възпрепятствала рожденния баща да съхрани, поддържа и развие тази връзка, нали? Детето ти нито ще е първото, нито последното с двама бащи. От това как го възпитаваш, ще зависи какво ще си помисли за теб и решението ти. Но най-вероятно, че ще е благодарно, ако промениш животът ви към по-добро. Защо трябва да се търпи? За кого е добре това? И наистина докога ще издържиш, защото когато нещата стигнат до този етап, те могат да станат само по-лоши. Радвай се, че имаш човек до теб, който обичаш, обича теб и детето ти. Не изпускай и този шанс, ако си сигурна в чувствата ви.

Напълно подкрепям мнението на Лекси!
Желая ти щастие, каквото и решение да вземеш!

А как така не си сигурна в своите чувства? Милсиш си, че още обичаш съпруга си, а не бившия, така ли?

# 9
  • Мнения: 7 474
Не разбирам защо се чуди какво да избере Rolling EyesДа остане известно време сама с детето и тогава да вземе решение ThinkingДа не стане'' от трън та на глог''

И аз така мисля Thinking Щастие с втория няма да намериш явно, но поне изчакай да си сигурна в чувствата си към първия. Thinking А детето ще е щастливо само , ако и ти си спокойна и щастлива, другото е фалшиво  Tired

# 10
  • София
  • Мнения: 2 383
Зарежи съпруга си и си изясни какви са чувствата към т.нар. бивш. Ако го обичаш, се съберете. След като обгръща с внимание и любов детето ти, а и теб, значи това е пътят към щастието ти/ви.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 958
Една моя прителкла /била тя и на 65г./ ми повтаря непрекъснато: "Отиди там където те обичат, а не там където ти обичаш, за да си спокойна и уверена в себе си!". Това разбира се важи за случаи като твоя. Пред теб седи единствено дилемата не за това какво ще си помисли детето, а за това как ще живееш с човек който не обичаш. Даваш си ясна представа за ситуацията, признаваш, че ще ти е по-спокойно, но романтичните книжки и филми, който си чела и гледала през живота си не ти дават мира. Как ти, която си вярвала във вечната любов ще живееш с човек, който не обичаш, но обожава теб и детето ти.
Освободи се от оковите на зокостенялото мислене за щаслив живот с любовта на живота ти и потърси спокойствие в човек, който наистина те обича!
Успех
  bouquet

# 12
  • Мнения: 1 243
В чувствата на бившия съм сигурна, но не съм сигурна в своите.

Какво значи това,че не си сигурна в своите??? Че вече не изпитваш нищо към бившия, или че още си влюбена в мъжа си?
Ако е първото - тогава не мисля ,че трябва да бързаш да се връщаш при него.Може би трябва да си дадете време,да се преоткриете наново,пък с времето е възможно отново да го заобичаш...
Ако обаче изпитваш макар и малки чувства към мъжа си,не знам какво да те посъветвам! Не мисля,че такъв мъж може да се промени,колкото и да го обича една жена. Не мсиля,че може да бъде и добър баща,защото един баща се раздава за детето си,прави всичко за него,за да е щастливо то,а не мисля,че във вашия случай е така. Тогава може би колкото и да е тежко поражението ти,трябва да го оставиш и всеки да върви по пътя си. Детето ти е най-важно сега! То надали иска баща скандалджия и майка,която не се усмихва и е вечно нещастна...
бъди силна и вземи своето решение...Един ден детето ти ще бъде благодарно затова!
 Hug

# 13
  • Мнения: 78
Вероятно съдбата ти е поставила изпитание точно за да оцениш бившия си приятел.Дългите връзки неизменно добиват рутина след време , а ето - вие имате шанс за преоценка и да създадете едно истинско семейство .Успех.Колкото до детето - сигурна съм , че то ще се чувства най-добре когато майка му е щастлива .И какво по-хубаво  от втори баща -такава глезотия ще падне.Бъди смела и послушай сърцето си. Wink

# 14
  • София, Западен парк
  • Мнения: 295
Ти май си решила и според мен си взела правилното решение. Единственото, което те спира е идеята, че  ще отделиш детето от родния му баща. Мое мнение е, че за едно дете е много по-важно да расте в спокойна и изпълнена с обич атмосфера и да има спокоен и обръщащ му внимание втори баща, отколкото да е свидетел на скандали, да усеща неудовлетвореността на майка си и безразличието на рожденния си баща. Още повече, че детето е малко и не можем да говорим за силна връзка баща-дете. А и ти не би възпрепятствала рожденния баща да съхрани, поддържа и развие тази връзка, нали? Детето ти нито ще е първото, нито последното с двама бащи. От това как го възпитаваш, ще зависи какво ще си помисли за теб и решението ти. Но най-вероятно, че ще е благодарно, ако промениш животът ви към по-добро. Защо трябва да се търпи? За кого е добре това? И наистина докога ще издържиш, защото когато нещата стигнат до този етап, те могат да станат само по-лоши. Радвай се, че имаш човек до теб, който обичаш, обича теб и детето ти. Не изпускай и този шанс, ако си сигурна в чувствата ви.
Подкрепям! Толкова хубаво и точно го е написала Лекси, че почти нямам какво да добавя. Едно дете заслужава винаги най-доброто! И ще е по-добре с добрия, а не с биологичния баща! Ти също нямаш нужда да се съсипваш! И трето: ако се държи така с тебе, е най-малкото притестнително как би се държал с детето в един момент.

Общи условия

Активация на акаунт