Отговори
  • София
  • Мнения: 1 324
- Ти мама родила ли си я или си я осиновила?
- Родих я.
- А защо тогава не си я оставила в дом?
- Защото нямаше места /това трабваше да е с чувство за хумор/.
 
Ето един пример, че семейството ми /в случая майка ми/ не е подготвено за въпросите, относно осиновяването, зададени чисто по детски. Четем, "образоваме се", разсъждаваме върху сериозни въпроси, свързани предимно с биологичните родители, момента и ситуацията за оставянето в дома, но сигурно си въобразяваме, че те ще ни бъдат зададени от някой възрастен или в най-добрият случай поне след десетина години.

Мисля, че ще е полезно да споделяме въпросите, зададени от нашите "малки учители", както и отговорите, които сме им дали, колкото и да са били неподходящи в случая.

# 1
  • София
  • Мнения: 533
Браво, Рали, страхотна тема!!!  Hug Hug Hug

# 2
  • ВАРНА
  • Мнения: 4 474
След осиновяването аз ,като горда майка се разхождам с бебока из Морската.И съответно предизвиквам изумление сред познатите,които не са ме виждали бременна.
Някои успяваха дискретно да прикрият реакцията си, но други дирекно "клъцват  с брадвата":
-Ма туй какво е?Ма как така? и др.
Един ден ми писна да обяснявам в кратце цялата процедура и на въпроса:
- От къде я взехте и много пари ли ви излезе?
Аз отговорих"
-От Метро,че имаше промоция!!
Каквото повикало,такова се обадило.

# 3
  • Мнения: 1 615
" -Ма туй какво е?Ма как така? "
" - От къде я взехте и много пари ли ви излезе? "

Сериозно ли??? Господи каква гадост!!!

Браво, ilang-ilang!!! Това е страхотен отговор за тъпаци!!!

# 4
  • София
  • Мнения: 1 324
Мисълта ми беше съвсем друга. Имах в предвид въпросите, зададени ни от нашите деца и отговорите, които ние сме им дали в момента, без да сме подготвени и специално да сме разсъждавали върху тях. Моля да ме извините ако не съм се изразила правилно!

# 5
Нашата Криси е на 5 години и е от 4 месеца при нас.В началото си мислихме че е много рано да и обесняваме още, че трябва да се адаптира и т.н. Но тя все казваше "когато бях в дома къдете ме оставихте" ние  и казвахме че не ние сме е оставили, но тя все не разбираше.Един ден гледахме някакъв филм за дом незнам как осети, но веднага позна че тези деца са от дом, взе да пита защо са там, защо нямат мама и т.н.Тогава и обясних че всички деца имам маики, но не всички майки могат да се грижат за децата си и ги оставят в дом откъдето сме я взели и нея, защото е била най-красивата и послушна.По късно една позната ми каза, че не трябва да казваме че имат 2 маики, а че ги е родила друга жена, а само аз съм и майко, защото по-късно започвали да изпитват съжаление към собствената си майка и започват да мислят за нея.

# 6
  • Мнения: 1 615
Абсолютно съм съгласна за определението "друга жена"! МАЙКА е тази, която гушка, бърше сълзи и сополи и пр. - тази, която дава сърцето и душата си, и цялата си обич на детето. Моето дете е родено от мен, но не считам, че вие, които сте осиновили деца, сте по-малко МАЙКИ от такива като мен. Напротив, мился, че много от вас са много по-добри майки от много "родителки".
Друга тема е колко неправилна е на български думата "родител", бидейки сродна на "роден" Sad

# 7
Интересно, че при толкова деца между 3 и 5 год. не сте изпадали в подобна ситуациа.

# 8
  • Мнения: 583
Когато беше малък не ми е задавал въпроси, на които не съм могла да отговоря, но сега определено задава, и понякога ме затруднява - "Защо точно мен сте избрали като аз не съм искал вие да сте ми родители?", "Откъде сте били сигурни че няма да се върне да ме вземе ?" Въпроси, на които се чудиш как да отговориш без да го нараниш, но трябва да се отговори, защото иначе започват упреците.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 324
А, темичката ми.
Аз подължавам да изпадам в подобни ситуации всеки ден. Последния хит е като й се скарам да ме гони от къщи, че не иска да живее с мен, защото й преча. Е, какво да кажеш? Казвам, че не мога да живея без нея, а тя ми отговаря да си осиновя друго дете,  а тя ще живее с баба си /онази, същата, която не ме е оставила в дом, защото не е имало места/. Купон.

# 10
  • Мнения: 583
Споко, Рали, мен ме гони поне по три пъти на ден да се махам от къщи, или, че той щял да се махне. Била съм лоша и съм се карала, защото не съм го родила, и да видя как другите майки, които са родили децата си, как се държат с тях. Но аз оставам мълчалива и се правя на сърдита, след което той идва и ми казва, че съжалява, но в момента бил ядосан, и затова е казал тези неща. На всичко това аз отговарям с въпроса, че ако и аз като се ядосам говоря такива неща, дали на него ще му е приятно.

# 11
  • Мнения: 2 722
Малко философски да напиша, че всъщност няма трудни въпроси - има трудни отговори. И ние сами си правим отговорите трудни. Не знам какво е вашето мнение за отговора на майката на кльомба, но на мен лично много ми харесва за нещо изречено на прима виста.
Малко чувство за хумор и повече усмивки при отговорите мисля че биха ни помогнали.
От вчера обяснявам на Милен че бебе Митко не е в неговото коремче а в сърцата ни - и на тримата. Естествено вече се замислям за тъпия отговор който ще трябва да давам на въпроса как сме го сглобили като е бил на три места едновремено  newsm78
Честно ви казвам, не се ли опитвам да обърна всичко от към смешната страна направо не знам как ще се справя.
Сигурно бих луднала от притеснения /не че сега не съм/ newsm12

# 12
  • Мнения: 2 123
Засега ми се налага само да отговарям на тъпите въпроси на близки и познати... Трудните въпроси на Никола, тепърва предстоят  newsm78  Laughing
Но засега имам богата колекция от първите, като например:

Яяяя, ама той бил много хубав, бе - как така ... ?

# 13
  • Мнения: 1 615
КАК ТАКА?????!!!!!
Познатите - как да е, ама от близки???

# 14
  • Мнения: 2 722
Fussii , искрено се надявам ти да не им оставаш длъжна. Бази боже от приятели Confused

Общи условия

Активация на акаунт