Д-р Румен Димитров,
д.м., акушер-гинеколог, главен асистент,
началник на Втора гинекологична клиника в СБАЛАГ „Майчин дом”, София,
управител на медицински център „Фемина”


Ранният спонтанен аборт -
случайна „грешка” или закономерен риск?


Днес поведението при ранен спонтанен аборт е значително променено, благодарение на познанията ни за причините за него и най-вече на възможностите на ултразвуковата диагностика за преценка на развитието и състоянието на бременността.
Процесът на възпроизводството при човека е обременен с риск от неблагополучия и неуспехи. В по-голямата си част те настъпват още в ранните срокове на бременността и се проявяват под формата на ранен спонтанен аборт. Като ранен се определя абортът през първите три месеца на бременността. Около 80% от спонтанните прекъсвания на бременността се случват именно през първото й тримесечие. След този срок опасността от спонтанен аборт намалява рязко. Реалната честота на ранните спонтанни аборти е трудно да се определи, тъй като една част от тях настъпват много рано и в процеса на развитието на бременността, когато тя още не се подозира. По тази причина те остават неразпознати и недоказани и обикновено се третират като отклонения в менструалния цикъл. Данните, с които медицинската наука разполага, показват, че до 25% от клинично диагностицираните бременности завършват неуспешно, като се абортират. Вероятността това да се случи се увеличава с нарастването и броя на бременностите на майката и намалява с напредването на срока на бременността.

Причините за ранните спонтанни аборти са разнообразни и са обект на задълбочени изследвания. Най-общо те могат да се обособят като фактори от страна на самата бременност, от страна на майката, на бащата или въздействие на външни фактори. Обикновено абортирането на бременността се предшества от нейното загиване. В такива случаи най-често се установяват абнормности в развитието на ембриона и/или обвивките му. Напредъкът на генетиката разкри механизмите за това и преобърна редица господстващи в миналото представи за причините за ранните спонтанни аборти. Днес е безусловно доказано, че поне 50-60% от тях се дължат на отклонения в хромозомния набор, засягащи продукта на зачатието. Те се изразяват в наличието на отделни допълнителни хромозоми, на липса на хромозоми или на удвояване и утрояване на набора от хромозоми в клетките. Такива груби отклонения в генетичния материал правят бременността нежизнеспособна, тя загива рано и се елиминира. В част от тези случаи дори изобщо не се сформира ембрион, а има само обвивки (т.нар. кухо яйце). Хромозомните дефекти могат да възникнат в процеса на образуването на половите клетки на майката и бащата. От сливането на такива полови клетки с дефект се получава дефектна бременност. Преценява се, че 25 % от хромозомните дефекти при спонтанните аборти идват от половите клетки на майката, а 5 % - от половите клетки на бащата. Хромозомни отклонения в бременността могат да настъпят и след сливането на нормални полови клетк Това се случва, когато първите деления на оплодената яйцеклетка стават неправилно и хромозомите се разпределят неравномерно в дъщерните клетки. Роля за настъпването на спонтанен аборт в първото тримесечие на бременността играят и други генетични причини, като изолирани генни мутации и полигенни фактори, които зависят от възрастта на майката. Подобни „грешки” се отдават на случайност, когато родителите са здрави и става дума за един или два ранни спонтанни аброта при двойката.
Някои фактори от страна на майката, каквито са общите и ендокринни заболявания, аномалиите в устройството на матката, хормоналната недостатъчност, също увеличават риска от настъпването на спонтанен аборт, но пряката им роля е по-скоро предполагаема, отколкото доказуема в дадения конкретен случай.
Известно е, че определени инфекциозни заболявания предизвикват спонтанни аборти, но в съвременните развити общества те са рядкост. Редица вирусни и бактериални инфекции също се асоциират с повишен риск от ранен спонтанен аборт, но отново непосредственото им участие остава предполагаемо.
Влиянието на външни фактори за причиняването на ранен спонтанен аброт, каквито са някои химически агенти и физически въздействия (йонизираща радиация, вибрации), е отдавна известно. Именно поради това те са елиминирани от жизнената и трудовата ни среда и в днешно време нямат толкова съществено значение.
През последните десетилетия се разкри изключително важната роля на редица имунологични фактори и на вродени дефекти в кръвосъсирването на майката за настъпването на спонтанни аброти. Важното при тях е, че те са постоянно действащи и поради това обусляват повтарящи се аброти.

Когато при една двойка настъпят три или повече последователни спонтанни аборта, говорим за хабитуален аборт. В такива случаи е необходимо търсенето на евентуална причина за повтарящите се аборти, като отклонение в хромозомния набор на родителите, особености на матката, хронична инфекция, имунологични и генетични фактори, за които се знае, че водят до ранни спонтанни аброти. Настъпването на един или дори два последователни спонтанни аброта все още не е основание за предприемане на специални изследвания, тъй като се смята за случайност.
От казаното дотук може да се обобщи, че в огромната си част ранните спонтанни аборти се дължат на дефекти в развитието на самата бременност, които са плод на случайност и върху които на практика не може да се въздейства.
Влиянието на редица други изтъквани в близкото минало фактори е твърде ограничено и на тях не се отдава голямо значение. Така например психическата и физическата травма, сексуалните контакти, вдигането на тежести, физическото натоварване и храненето не се приемат за убедителни причини за спонтанен аборт.

Ранният спонтанен аборт се проявява с кръвотечение и спазматични болки, които настъпват след известно закъснение на менструацията. В началото те са слаби, а бременността все още е запазена и тогава говорим за заплашващ аборт. Ако разстройството на бременността се задълбочава, симптомите се засилват и в крайна сметка бременността се изхвърля. При по-голям неин срок (към края на първото тримесечие) признаците на аборта са по-силно изразени и може да настъпи тежък кръвоизлив. Болката и кръвотечението, характерни за спонтанния аборт, могат да са прояви и на редица други заболявания, като извънматочна бременност, възпалителни заболявания и др. Това изисква точна диагноза, която в днешно време се основава изключително на високочувствителните хормонални тестове за бременност и на ултразвуковото изследване.

Днес поведението при ранен спонтанен аборт е значително променено, благодарение на познанията ни за причините за него и най-вече на възможностите на ултразвуковата диагностика за преценка на развитието и състоянието на бременността. Дали ще се правят опити за задържането на една бременност, или ще се пристъпи към нейното прекъсване, зависи от това, дали тя е жива и дали се развива нормално. Основният критерий за това е наличието на ембрионална структура със сърдечна дейност.

Ако ултразвуковото изследване установи ембрион със сърдечна дейност, се прилага задържаща терапия. Тя включва ограничение на физическата активност и сексуалните контакти, прилагане на лекарства за потискане на контракциите на матката, прогестеронови хормонални средства (поради потенциалната възможност за участие на хормонални причини). Наличието на сърдечна дейност на ембриона все още не е гаранция, че той е нормален и че ще продължи да се развива нормално, но дава пълното основание да се прилагат опити за запазване на бременността. Практиката в нашата страна е бременните с признаци на заплашващ спонтанен аборт да се приемат в болнично заведение и да получават задържаща терапия до пълно отзвучаване на оплакванията. Трябва да се има предвид, че и най-самоотвержената задържаща терапия не може да гарантира запазването на бременността.

При установяване на нежизнеспособна бременност (липса на сърдечна дейност на ембриона, кухо яйце) тя се прекъсва, а при спонтанен аборт в напреднала фаза абортът се довършва инструментално. Това става чрез кюретаж под краткотрайна анестезия в болнични условия. Отстранените при тази манипулация тъкани от матката се изследват микроскопски. Изследването няма пряко отношение към доказване на причината за настъпването на аборта. То е задължителна протоколна процедура, чрез която се доказва, че е имало бременност, и се описват евентуални патологични изменения в нея. Понякога патохистологичното изследване установява някои особености в устройството на обвивките (както е при така наречената гроздовидна бременност или mola hydatidosa). Това е важно, защото след прекъсването на подобна бременност могат да настъпят усложнения (трофобластна болест). Поради тази причина жените, прекарали такава бременност, подлежат на по-нататъшно наблюдение.
В съвременните условия кюретажът е бърза и безопасна процедура, съпроводена с нищожен риск от усложнения. Тя спестява удълженото протичане на спонтанния аборт и свързаните с това неприятни изживявания и предотвратява обилно кръвотечение, което е възможно да го съпътства.

По-специфично е поведението при ранните повтарящи се спонтанни аборти, когато има доказана имунологична причина или вроден дефект в кръвосъсирването на майката. Тогава профилактично се прилагат медикаменти, намаляващи съсирваемостта на кръвта и слепването на тромбоцитите. Това лечение трае дълго и продължава до края на бременността. С него се повишава шансът за износване на бременността и за раждане на жизнеспособен плод.

Бременните с прояви на заплашващ ранен спонтанен аборт, при които бременността се запазва и продължава да се развива, имат по-висок риск от отклонения в протичането на бременността в по-късните й срокове. Това обаче е статистическа констатация, която съвсем не е задължителна за отделния случай. Все пак страхът от потенциални по-нататъшни усложнения диктува препоръчването на щадящ режим на труд и живот, колкото и ползата от това да е спорна.

Най-важното, което една жена, преживяла ранен спонтанен аборт, трябва да знае, е, че той се дължи изключително на инцидентно възникнали грешки на природата, за които тя няма вина.
Обяснението на аборта с влияние на външни фактори, стрес и т.н. днес се смята за несъстоятелно. Преживяването на един или дори на два последователни спонтанни аборта все още се смята за въпрос на случайност. То не е повод за страхове, специални изследвания или мерки по отношение на бъдеща бременност. Вероятността да настъпи повторен спонтанен аборт не е значимо повишена, в сравнение с която и да е бременност. Липсват рационални средства за предотвратяване на ранния аборт, доколкото в огромната си част той се дължи на причини, върху които не можем да въздействаме.
Превантивни мерки имат смисъл и дават резултат при ситуации, когато има установени фактори за аборта извън самата бременност, каквито са хормоналната недостатъчност, имунните конфликти, вродените състояния на повишено кръвосъсирване, някои инфекции и др. Във всеки случай обаче те не са водещите по честота причини за ранните аборти.
На другия полюс са случаите, при които е невъзможно да се износи бременност поради хромозомно отклонение на един от родителите (т.нар. балансирани хромозомни транслокации). При тях родителите са видимо здрави, но образуват полови клетки с абнормно количество генетичен материал, от които не може да възникне жизнеспособна бременност.

Традиционното предписание следващите опити за забременяване да се предприемат най-малко 6 месеца след прекарания спонтанен аборт не почива на доказани научни факти. Истината е, че яйчниковата функция, матката и маточната лигавица се възстановяват напълно в рамките на 1-2 месеца от неусложнено протекъл спонтанен аборт и са готови за нова бременност.

Целенасочени изследвания за търсене на причината за повтарящи се ранни спонтанни аборти са показани при три или повече последователни аборта. Такива изследвания са във възможностите на специализирани лаборатории и клиники. Изследванията включват кариотипиране (изследване на хромозомния набор на партньорите), търсене на различни видове антитела и генетични отклонения в кръвосъсирването на жената, хронични инфекции и др. Те дават отговор на въпроса, дали има непреодолима или вероятна причина за неизносването на бременността, и обосновават предприемането на едни или други профилактични мерки.


Списание „Мама”
Август 2006