..........да имат нужда от мама?
Провокира ме темата за работещите майки и сякаш трябва да се извиняваме, че не сме по цял ден с детето си. Това ли е начина да си добра майка? Защо всички казват: "сега детето има най-голяма нужда от майка си", а после какво?
Аз не съм в идеални отношения с моята майка, тя е била достатъчно грижовна, когато съм била малка и ме е гледала до три годишна, ама ей - на, аз това не си спомням, обаче си спомням съзнателните моменти, в които ми е липсвала, а я е нямало, а аз съм била доста над десет годишна и вероятно тя е считала, че съм достатъчно голяма. Липсва ми и сега понякога дори много, а вече аз самата съм майка.........
Отплеснах се....
Мисълта ми е, защо много майки се чувстват виновни, че ходят на работа, аз не се чувствам виновна, това ме прави пълноценен човек, което ме прави и пълноценен родител. Отношението към дъщеря ми е по-добро от преди и се надявам, когато порастне да има една уверена и стабилна майка, с която да се гордее, която е постигнала малко повече от това да се върти около печката и да бърше с парцала........
Защо само докато са малки, на десет нямат ли нужда от нас, а на двайсет............на четиредесет?
Никога не съм писала по-несвързан пост
Провокира ме темата за работещите майки и сякаш трябва да се извиняваме, че не сме по цял ден с детето си. Това ли е начина да си добра майка? Защо всички казват: "сега детето има най-голяма нужда от майка си", а после какво?
Аз не съм в идеални отношения с моята майка, тя е била достатъчно грижовна, когато съм била малка и ме е гледала до три годишна, ама ей - на, аз това не си спомням, обаче си спомням съзнателните моменти, в които ми е липсвала, а я е нямало, а аз съм била доста над десет годишна и вероятно тя е считала, че съм достатъчно голяма. Липсва ми и сега понякога дори много, а вече аз самата съм майка.........
Отплеснах се....
Мисълта ми е, защо много майки се чувстват виновни, че ходят на работа, аз не се чувствам виновна, това ме прави пълноценен човек, което ме прави и пълноценен родител. Отношението към дъщеря ми е по-добро от преди и се надявам, когато порастне да има една уверена и стабилна майка, с която да се гордее, която е постигнала малко повече от това да се върти около печката и да бърше с парцала........
Защо само докато са малки, на десет нямат ли нужда от нас, а на двайсет............на четиредесет?
Никога не съм писала по-несвързан пост
докато проходят, проговорят, започнат да се хранят и обличат сами, да мине малко време след това, за да добият увереност в себе си, да могат да кажат от какво имат нужда- храна, вода, сън ... нещо такова 
и като пораснат, вече всеки тръгва по своя път 
Понякога ми е доста криво, че е толкова самостоятелна, понякога се гордея с това, понякога се чудя къде изчезна моето бебе. 