Незнам дали изобщо темата ми е за тук,но тъй като е свързана с кърменето реших да поплача на вашите рамена 
С приятеля ми не се разбираме от както се роди моето слънциче по куп причини(нито й обръща внимание,нито се грижи за нея,сякаш му е тежест)Но както и да е скоро смятам да сложа край на тази обременяваща(мен и детето-което го гледа с тъжни очи и чака баща му да гу гушне)връзка.Но най-много ме боли,че изобщо не ме подкрепя в кърменето 
Както някои от вас знаят преди време бях пуснала темичка , че Ники е наддала само 240 гр. за 4-ти месец и получих необходимата подкрепа от вас ,но не и от него 
От този месец като се почна с фрази от рода"Защо мъчиш детето,то не ти е виновно,че кърмата ти не е хубава","Ти не си майка- да държиш детето гладно","Какво искаш да видиш колко ще издържи на фотосинтеза ли?" и пр. и пр.А тя бебка си е весела и доволна и не показва с нищо,че е останала гладна,памперсите й са мокри,сменяме ги по 5- 6 пъти на ден и те са си бая тежички.Но тези негови упреци,направо ме съсипват.Колкото и да съм убедена,че съм добра майка и че съм дала най-доброто начало(кърменето) на моето дете,винаги ме терзаят тези негови изказвания.И всичко трупам в себе си (просто съм такъв човек).Чудя се дали от тези мои тревоги,може да ми секне кърмата(изчетох много по въпроса).Не искам да стигам до такова положение, затова се обръщам към вас с молба да ми вдъхтете малко кураж 
и да ме подкрепите и вие(майка ми и сестра ми ме подкрепят,но явно те не ми стигат )
Благодаря ви предварително
С приятеля ми не се разбираме от както се роди моето слънциче по куп причини(нито й обръща внимание,нито се грижи за нея,сякаш му е тежест)Но както и да е скоро смятам да сложа край на тази обременяваща(мен и детето-което го гледа с тъжни очи и чака баща му да гу гушне
)връзка.Но най-много ме боли,че изобщо не ме подкрепя в кърменето Както някои от вас знаят преди време бях пуснала темичка , че Ники е наддала само 240 гр. за 4-ти месец и получих необходимата подкрепа от вас ,но не и от него От този месец като се почна с фрази от рода"Защо мъчиш детето,то не ти е виновно,че кърмата ти не е хубава","Ти не си майка- да държиш детето гладно","Какво искаш да видиш колко ще издържи на фотосинтеза ли?" и пр. и пр.А тя бебка си е весела и доволна и не показва с нищо,че е останала гладна,памперсите й са мокри,сменяме ги по 5- 6 пъти на ден и те са си бая тежички.Но тези негови упреци,направо ме съсипват.Колкото и да съм убедена,че съм добра майка и че съм дала най-доброто начало(кърменето) на моето дете,винаги ме терзаят тези негови изказвания.И всичко трупам в себе си (просто съм такъв човек).Чудя се дали от тези мои тревоги,може да ми секне кърмата(изчетох много по въпроса).Не искам да стигам до такова положение, затова се обръщам към вас с молба да ми вдъхтете малко кураж и да ме подкрепите и вие(майка ми и сестра ми ме подкрепят,но явно те не ми стигат )Благодаря ви предварително
! Както си описала при твоята мъничка бебка всичко си е наред, нищо че не е наддала 10кг 
, другия месец ще навакса! Кърми си я и хич да не ти пука! 
Успех и стискам палци, ако не те подкрепят, поне да не ти пречат! 
