колко често излизате без детето?

  • 3 183
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 367
здравейте,
живеем в usa,сами се гледаме,нямаме баби. Не сме излизали на театър/кино откакто се роди Ния-т.е от 10 месеца.Преди бяхме всеки weekend навьн,сега филм от видеотеката е голямо сьбитие:)намерих ситер и от тази година пак се надявам да се о-културим,но се питах вие колко често излизате ? И ако не-какво ви спира-пари,време,страх да си оставите детето на чужд човек?
Поздрави,
Анна

# 1
  • Мнения: 211
И ние сме сами и досега не сме излизали никъде без него. Толкова съм свикнала с бебчо, че не мога да си представя да го оставя на друг човек. Ако го направя съм сигурна, че през цялото време ще мисля какво прави, добре ли е и няма да мога да се отпусна и да се забавлявам.

# 2
  • Мнения: 4 390
Цитат на: anette1104
здравейте,
живеем в usa,сами се гледаме,нямаме баби. Не сме излизали на театър/кино откакто се роди Ния-т.е от 10 месеца.Преди бяхме всеки weekend навьн,сега филм от видеотеката е голямо сьбитие:)намерих ситер и от тази година пак се надявам да се о-културим,но се питах вие колко често излизате ? И ако не-какво ви спира-пари,време,страх да си оставите детето на чужд човек?
Поздрави,
Анна


Излизала съм сама 2 или 3 пъти досега и винаги е било във време, в което тя спи и дори не разбира, че съм липсвала от дома.
Не сме я оставяли никога на детегледачка или на приятели по две причини - тя е много особено дете и би страдала ужасно и другата причина е, че нямам доверие на детегледачките.
Аз специално никога не бих оставила детето си само с чужд човек. Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 2 452
Ние излизаме с най-често с нея (тук има отлични условия за това), а понякога и сами, но много по-рядко отколкото преди (преди не се спирахме!) Ето, утре исках да отида на концерт с музика на Сибелиус, но няма на кого да я оставя.  Close  
Аз си имах детегледачка когато живеехме в старата къща, но тук още не сме намерили подходяща (и аз малко като Диана съм параноичка). Иначе ние ходим самосиндикално - аз си ходя без тях, съпругът ми също; изобщо не ни липсва разнообразие. Всъщност, аз си мечтая за спокойствие и заседнал живот, защото ние досега сме живяли или в различни градове или без детето (беше при свекърва ми известно време), но иначе когато имаме възможност компенсираме яко!
Тази година например двамата със съпруга ми отидохме специално за една гала вечеря в Торонто ей така, само за една вечер (ние живеем в Отава, на 4 часа път с кола) една седмица след като се преместихме, при положение, че къща ни бе обърната наопаки и т.н., . Тази година тази гала вечеря е в Албърта и като нищо ще отскочим до там.  car003

# 4
  • usa
  • Мнения: 2 113
много, много рядко... най-голямото ни дете е на девет години, от както тя се е родила излизанията ни без дете се броят на пръсти. на бейбиситер никога не сме ги оставяли, аз съм параноична, за баща им да не говорим... на приятели сме ги оставяли 4-5-6 пъти, не повече. виж баби и дядовци като дойдат, малко разпускаме. но те идват много рядко, предимно при раждания на поредното дете, а на мен с новородено бебе хич не ми е до излизане. по-често се случва да излизаме без деца поединично отколкото по ергенски, но не е същото Sad.

# 5
  • Мнения: 1 793
ние сме като скачени съдове Grinning навсякъде ходим с бебето, защото няма на кого да го оставим. за детегледачка хич и не сме мислили, защото не бих оставила детето с някакъв чужд човек. или излизаме аз и бебето, или тати и бебето, а аз през това време си свършвам нещо или пък поработвам върху себе си Grinning но най-често излизаме тримата заедно.

# 6
  • Мнения: 3 367
мерси на всички за отговорите..странно колко малко хора се доверяват на други хора, т.е на ситери..или аз сьм ужасно наивна или съм имала късмет да попадам на добри хора, но не се притеснявам да оставя ния на друг човек за 3 часа..тя ходи на една леля ,к намерих аз по вестника, по  10 часа на ден и без това защото аз работя..аз преди време гледах бебето-3месечно,на едни абсол,непознати хора с к.се свързах пак чрез местния вестник ..аз лично много вярвам че за да си добьр родител трябва да си  доволен като личност,а аз като не ходя на кино и не сьм:)
благодаря ви отново за отзивчивостта
Анна

# 7
  • Мнения: 1 194
Още не сме излизали без нея, кърмя я на 3 часа, а вечер си ляга късно към 22 часа, къпане, кърмене и тн. не виждам как бихме могли а излезем-дори и дса имаме баба, трябва да е след 22 часа, а аз съм скапана вече..

# 8
  • Мнения: 167
Аз излизам честичко,понеже имам много добра позната българка,която го гледа.Е сина ми все пак е на 2 години и половина,но досега сам нямала проблеми!
Според мен е много важно да познаваш човека ,на когото оставяш детето.
 Stuck Out Tongue

# 9
  • Мнения: 1 072
И аз като болШинството мами рядко излизам. даже сега като се замисляпреди около година време сьм излязла така, с приятелка без детето и от тогава край. Излизам или с детенце или тримата с баЩа му.
Майка ми беШе тук за малко през лятото и тогава излизахме, сега си налягам парцалите и 4акам следваЩото лято да дойде пак бабата, та да си поергенуваме Flutter

# 10
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Хайде и аз да си кажа... Ние съЩо сме неразделни с малката миШ4ица. Или тати я гледа и мама излиза с приятелки (доста рядко: може би 1 път в месеца) или мама я гледа ( много по_4есто: 1 път в седмицата) и тати излиза.За последно излязохме с тати двамата сами за годиШнината от сватбата на 5ти октомври мин. год за 2 4аса до мексиканския ресторант от другата стара на улицата и свекито направи физиономия  Imp   Imp  Imp Сега 4акам евентуално майка ми да дойде през март за да може малко да си отпусна дуШата, макар 4е така съм свикнала да ходим навсякъде с мале4ка ,4е като я няма ми липсва  Thinking .
По въпроса за бейбиситерите и аз нямам доверие на 4ужди хора : това не зна4и ,4е вси4ки са "лоШи".

# 11
  • Мнения: 1 581
Аз излизам без Виктор 1-2 пъти седмично за по няколко часа, баща му го гледа през това време. Иначе сме като лепнати. Докато си бяхме в България, с 2 баби около нас - пак си бяхме така. Като малък - в кенгуруто и навсякъде с мене. Много рядко се е случвало да излезем сами с баща му и през цялото време се чудя какво ли прави малкият и звъня по телефона няколко пъти. Най-дългото му оставяне е за 1 ден и 2 нощи на свекито, като ходихме да вадим визи - колко телефонни разговора бяха само....
Но пък заедно тримата редовно си излизаме, дори понякога и до късно вечер - е, не ходим по барове де, но на гости, на разходки.

# 12
Тази тема е много интересна. Ние като излезем с бебка, която е на два месеца и половина и ме обхваща такава параноя и притеснение, че нито мога да гледам настрани камо ли да се наслаждавам на разходката. Не знам защо но се паникьосвам адски. Бебето усеща и започва да реве неистово. И ние с мъжа ми се побъркваме как да я успокоим. Та след три опита да излезем вече си седя вкъщи и не мърдам. Кога въобще е най-добре да започна да извеждам бебето редовно сред хора и как да престана да се шашкам

# 13
  • Мнения: 2 452
Цитат на: nicky
Тази тема е много интересна. Ние като излезем с бебка, която е на два месеца и половина и ме обхваща такава параноя и притеснение, че нито мога да гледам настрани камо ли да се наслаждавам на разходката. Не знам защо но се паникьосвам адски. Бебето усеща и започва да реве неистово. И ние с мъжа ми се побъркваме как да я успокоим. Та след три опита да излезем вече си седя вкъщи и не мърдам. Кога въобще е най-добре да започна да извеждам бебето редовно сред хора и как да престана да се шашкам


Ти май си голяма паника!  Stuck Out Tongue Като ти прочетох съобщението за хремата и това тук оставам с впечатление, че се притесняваш много излишно. Защо се паникьосваш на разходката? От какво се притесняваш? Сигурна ли си, че нямаш следродилна депресия? Защото никак не е хубаво да си стоиш само вкъщи. аз ако живеех при такива метеоролигчни условия (предполаг по местижвеенето ти, че времето при вас е хубаво) нямаше да се прибирам вкъщи. Кажи какво те притеснява, за да те поуспокоим малко.  Grinning

# 14
  • Мнения: 1 581
Не знам кога е най-добре да се почнат разходки сред хора. Моят син го изписаха от болницата на 1,5 месеца, понеже се роди недоносен, 10 дни не смеех да го изведа, освен за 10 мин на терасата, обаче след това като почнах  Grinning  не сме се спрели. В началото бях голяма паника, особено ако някой кихне около него или ако си пипне носа - да не е болен или да не е почнал да се разболява.  Confused
Не знам, просто след това ми мина. Може би защото бебчо взе много бързо да расте, а и обожаваше разходките навън, понякога не искаше да спи вкъщи и само като го сложа навън в количката и заспиваше, нямах избор, освен да го изведа. Цялата миналата зима съм го разхождала с кенгуруто, затворен в моето яке.
Според мене много се притесняваш за разходките. Но знам, че е много гадно като ти се разболее бебчето, някоя гадна хрема като хване и почваш да се съмняваш във всичко. Струва ми се, че повечето от тия неща не могат да се избегнат.

Общи условия

Активация на акаунт