С мъжа ми сме заедно от шест години, вече имаме син на година, но нещата в нашата връзка винаги са били на полюсите, или го обичам много и му се възхищавам, или го ненавиждам. Трябва да допълня, че винаги сме били затруднени финансово, като повечето средностатистически семейства. За отглеждането на детето нямаме помощ, опитваме се да се справим сами, но нещо май не успяваме и аз вече съм меко казано отчаяна. Не става дума за пари, а за време. През седмицата работата и отговорностите ни ангажират до късно, а когато се поуспокоим нямам сили дори да го погледна. Въпреки опита си не преставам да очаквам събота и неделя с надежда, но тогава идва най-страшното. Може би, точно заради очакванията ми. Спретвам такива скандали , че обстановката става непоносима, а той в такива моменти блокира и нищо не прави, което още повече ме вбесява. Понякога имам чувството, че през тези два дни изливам всичко отрицателно върху него, но не мога да се преодолея. Това се отразява и на малкия. Просто руши всичко, аз руша всичко, защо го правя?
- Публикувана: 14 окт. 2006, 20:24 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2006, 21:18 ч.
Помощ! Руша брака си!
Защото си преумарена и имаш огромни очаквания. Успокой топката. Идват коледни празници. И не чакай събота инеделя за да кажеш на мъжа, че го обичаш. Или за секс. Четвъртък например е много подходящ ден за вечеря на свещи. А и тази вечер тъкмо започва. Остави компа да почине и марш в обятията на любимия. 
Просто си преуморена и изнервена и може би прекалено много очакваш от него. Опитай в почивните дни да организираш нещо, което ще се хареса и на двама ви - разходка, гости, заведение, романтична вечеря за двама ви - ти си знаеш какво. Просто си спомни кога сте се чувствали добре и двамата и направи нещо. Още повече, че сама усещаш, че разваляш нещата. Не всички мъже са инициативни и се сещат какво да направят, та половинките им да се чувстват добре. Така че, поемай инициативата. И успех! 
Ти си му взела страха на тоя човек. Спретваш му скандали и той блокира, от това още повече се вбесяваш? Ами ако пък рече да ти възрази? Какво ще правиш?
Според мен заслужаваш два-три шамара на голо дупе, секс през ден при условие "няма неискам" и първите две-три съботи и недели подскажи на човека какво очакваш.
Според мен заслужаваш два-три шамара на голо дупе, секс през ден при условие "няма неискам" и първите две-три съботи и недели подскажи на човека какво очакваш.
Ти си му взела страха на тоя човек. Спретваш му скандали и той блокира, от това още повече се вбесяваш? Ами ако пък рече да ти възрази? Какво ще правиш?
Според мен заслужаваш два-три шамара на голо дупе, секс през ден при условие "няма неискам" и първите две-три съботи и недели подскажи на човека какво очакваш.
Според мен заслужаваш два-три шамара на голо дупе, секс през ден при условие "няма неискам" и първите две-три съботи и недели подскажи на човека какво очакваш.
Разсмя ме много, а ти бях ядосана
Хич не ми се иска да призная, но....и моето мнение е същото.
Ти си му взела страха на тоя човек. Спретваш му скандали и той блокира, от това още повече се вбесяваш? Ами ако пък рече да ти възрази? Какво ще правиш?
Ами най-вероятните отговори са според мен също големите очаквания и това, че си преуморена и ти се натрупва много напрежение през седмицата.
По едно време и аз се чудех защо така, дойде ли събота и даже още от петък вечер си спретвахме яки скандали (а може би аз основно
).
Според мен очакванията са доста коварно нещо, човек винаги остава разочарован, каквото и да се случи. Може би е по-добре да правиш планове, както ТИ ще направиш, а не какво ТОЙ или двамата. И да не се настройваш много предварително..
По едно време и аз се чудех защо така, дойде ли събота и даже още от петък вечер си спретвахме яки скандали (а може би аз основно
).Според мен очакванията са доста коварно нещо, човек винаги остава разочарован, каквото и да се случи. Може би е по-добре да правиш планове, както ТИ ще направиш, а не какво ТОЙ или двамата. И да не се настройваш много предварително..
Гледай малко по-леко не нещата и не се трови за дреболии. Определено и твоя живот ще е по-лесен. 
и аз мисля че това е от преумора, от липса на време за почивка, от неща, които искаш да направиш за вас , но не остава време или умората е такава , че ни сили ни желание имаш.........и ние минахме през такъв период, доста време продължи...............ако ме питаш то е защото се надявах на малко помощ от родителите му, но така и неполучих нещо от тях...........после реших че цяла година съм пропиляла в излишен тормоз предимно върху себе си и дет се вика от'ебах всички ..............сега разчитаме само на нас си и чат пат на майка ми, но аз съм вече щастлива и умората премина. А мъжа ми вика че бил дуракоустйчив и затова ме бил изтърпял 
100 пъти сме говорили за отношението на родителите му кам нас ама ефект никъв щото не ги интересуваме.
Та просто помисли кое точно нагнетява обстановката у вас и го преодолей или оправи.
100 пъти сме говорили за отношението на родителите му кам нас ама ефект никъв щото не ги интересуваме.Та просто помисли кое точно нагнетява обстановката у вас и го преодолей или оправи.
И при нас е подобно, през седмицата докато си видим очите и сме заспали, чакам уикенда да имаме повече време за нас си и то така става, че го пропиляваме, което много ме дразни и се сдърпваме понякога. Е, ако успеем да се организираме е много хубаво и весело! 
За щастие поне малкия го пазим и "сдърпването" представлява - аз излизам с бебо и се срещам с приятели, той остава да чисти вкъщи. 
Вместо да се ядосваш и да му бучиш - организирай уикендите!
За щастие поне малкия го пазим и "сдърпването" представлява - аз излизам с бебо и се срещам с приятели, той остава да чисти вкъщи. Вместо да се ядосваш и да му бучиш - организирай уикендите!