Пазете децата си в АВТОБУСИТЕ!!!!!!

Леле, ужас, добре че ви се е разминало само с уплаха  Направо потръпвам като си представя ужаса който е изпитал малкия ти юнак. Хубаво си направила, че си записала номера на автобуса. Дано от фирмата да реагират адекватно.

Един път като бях ученичка втарата ми защипа раницата на гърба и колкото и да виках тъй като беше препълнен автобуса до следващата спирка стоях приклещена до вратата. 

На мен ми се случи същото.Взех телефона на Градски Транспорт и се обадих.Бях меко казано побесняла, защото шофьора имаше наглостта да се смее ехидно след като ни притисна и всички се развикаха.Та какво последва-директно на този дежурен телефон подадох жалбата.Дадох номера и мястото , където това се случи, казаха ми, че разговорът се записва.След 1 седмица получих по пощата отговор, в който ми съобщаваха любезно, че предвид че такъв номер явтобус по едикоя си линия не съществува не могат да установят виновен съответно и да има наказание...Та така, ходи наистина на място, но и по телефона се развикай сериозно!Иначе ми обясниха, че след подаване на жалбата ти на лист хартия-директно в кошчето отивала...

Явно това е патент на Варненските шофьори.
И на мен ми се случи подобно нещо, само 4е аз бях с количка и с каката на 4 години.
Не ми е ясно как можех да я държа на ръце....

Аз като бях малка ме затисна една врата. А майка ми не ме носеше, защото носеше брат ми (бебе тогава). Изкарах си акъла, бях само на 4. Майка дигна един панаир...не омня да е подавала жалба  ама каква ли полза.

Градски транспорт се прикриват много добре. Гледах репортаж преди време, за жена, която паднала в автобуса, подавала жалби и т.н. не помня точно какво беше, но нямаше никаква файда, били я изкарали, че автобуса е бил спрял, или че тя не се е държала, нещо такова. Тя даже май се беше обадила да извикат полиция да установи произсшествитето, но никой не пристига, следователно и случка няма. Т.е. виновен шофьор  от градски транспорт няма. 
Така, че дано сме  здрави.

Имаме съсед шофьор в Градския транспорт, каза, че с 2 оплаквания на граждани по телефона, ги уволняват или преместват по някакви гадни маршрути.
Съветът му беше да се оплакване по този начин, з-то с крещене по водача нещо няма да стане.

Много е неприятно, аз така бях отишла при майка в Бургас, бях бременна в седмия месец и ме затиснаха  Няма да ви казвам как се изплаших  Оттогава много ме е страх да се ка4вам по автобуси 

Да, аз казах-при мен отговор имаше официален, че виновен за случката не са намерили...иначе аз винаги се оплаквам  в подобни ситуации-било в магазин на управител, било в подобен случай.До сега-арменския ме е чул, но аз съм упорита и тъпа...

оооо да, и аз така
И жалби пиша, ама с входящ номер.
До тук- файда не съм видяла, ама знае ли човек

Мога само да ви кажа да внимавате и да не разчитате на никой да ви пази. Преди 2 месеца тук нашумя следния случай. Майка докато слизала от влака със зимна количка и 9 месечно бебе вътре и се затворили вратите така, че тя успяла да слезе но количката останала между вратите. Влакът потегля и майката остава на перона гледайки как бебето и заминава прещипано между вратите. Представям си ужаса на жената. Оказа се, че завой май е имало, пък и ватмана уж бил заслепен от слънцето и не видял какво става. След не знам след колко метра и не знам как точно е станало но количката изхвърчала от влака в някакви храсите. Бебето излетяло от вътре. За щастие се отървало само с леки наранявания.
Да не говорим, че редовно се блъскат хора на релсите пред влака - тук камери заснемат какво се случва и го показват - да те е страх да излезеш на улицата - всякакви луди. Та който и да обвиниш кел файда ако вече си пострадал ти или детето ти. Затова единственото което трябва да направим е да си отваряме очите на 4.
На мен в метрото ми се е случвало с количката да излизам и да свирне че тръгва. Има хора които си стоят на вратата и не им пука че аз искам да мина с количка и да вляза или изляза. Разбутах ги като последния простак и се спасих и хич не ми е зор, че крещат след мен някакви си задремали тутманици 

На мен ми се е случвало ,като слизаме от тролея ,първо слиза едното дете , веднага след нея слизам аз със другото . Но вратите ме затискат и едната остава на спирката , а аз с другата между вратите и тролея потегля  . Не мога да ви опиша ужаса който изживяхме аз и децата ми.

Това е истината за съжаление. Добре, че сте се разминали "само" с това

Да ви разкажа на мен какво ми се случи в софийски тролейбус. Наложи се да заведа малката до едно място, тя е на 3,8год. Прибираме се към 16,30ч., а то - блъсканица. Дупча билет, заставаме до една седалка и то, милото, търси къде да се хване. Не съм от тези, които ще си просят място, така че насочвам ръчичката й и я държа колкото мога, в другата ръка й нося багаж. Тогава жената до която се намираме казва:
 - Щях да стана да ви направя място, ама имам багаж тука в краката....
Зад нея седи друго жена, пред нея друга. Не зная от къде го извадих това самообладание, по принцип съм много свите и бих казала :"Няма проблем!". Но сега явно защото става дума не за мен, а за човечето се изпъчвами се усмихвам:
 - Не се безпокойте! Не очаквам нищо. И като бременна често не са ми правили място и сега не очаквам някой да направи. Но повечето хора имат дъщери и един ден може вашата дъщеря с внучето ви да стоят до моята седалка и аз няма да стана. След такива случки съм решила вече да не ставам на никого.
Онази пак:
 -Щях да стана, но имам багаж в краката...
 Всички в тролейбуса наоколо мълчат. Никой не защитава нито нея, нито мен. След минутка детето , притиснато от тълпата, се обръща и иска да го гушна. Гушкам, с другата ръка мъкна багажа, подпирам се на една кълка на облегалката на госпожата. Тогава дамата зад нея се изправя и ми отстъпва място. Тази отпред пак мърмори, че имала багаж.
Позачудих се дали не би могла да каже - Нека седне детето, ще си оставя багажа само в краката му...
Сигурно би могло, знам ли.

Та така, мацки, аз вече не ставам. Ни на дъртак, ни на бременна, ни на майка с дете. Каквото повикало - такова се обадило.

Олеееееее ужас! Добре,че сте се разминали само с упаха. Винаги ме е било страх да не ми се случи нещо подобно. Навремето майка ми е падала при слизане от автобус с мен на ръце, защото тълпата я избутва. Все още не мога да се престраша да се кача в автобус с малката и ако го направя ще е от първа врата и ако съм сигурна, че шофьора ме вижда.

Отвратих се от човешкия род докато бях бременна. Само веднъж ми се случи да ми отстъпят място и една бабка се пльосна веднага на освободеното за мен място. Скараха се, почти се сбиха, а аз се чудех как да се опазя от размахващите се ръце и лакти......На опашка пред лекарски кабинет, не само че не са ми отстъпвали място, ами и ме прередиха - двама мъже... Зарекла съм се, че ще отстъпя място само на бременна или на майка с дете. Защото съм жена и съм майка. На разни дъртаци, дето едва ходят, но като видят празно място атакуват като барети - никога!