Бие,хапе, плюва - от всичко по много! И сега накъде? - Нашите деца от 1 до 6 години

13 окт. 2006, 10:16 ч.

Мнения: 473

Това е - както го написах в заглавието Мартин/на 2,5 г./ от известно време, може би около месец е започнал един терор - бие се, хапе, плюва когато е ядосан или нещо не става според неговите изисквания.
Прост пример - сутрин баба му като дойде/тя го гледа през деня/ започва да плюва и да вика НЯМА срещу нея и в същото време ме гледа и ми казва с меден глас - моля те мамо недей да ходиш на работа. - Къса ми се сърцето направо, но няма начин.
Вечер като се приберем пък ние с мъжът ми от работа - започва да плюва срещу нас и да се сърди.
Не знам вече какво да си мисля - етап от развитието ли е или нещо друго. Опитвам се да обяснявам но без особен ефект.
По принцип съм много толерантен родител,придържам се към привързаното родителство но мъж ми е по - строг..... и от тук се получава едно разминаване в изискванията ни и налаганите правилата спрямо Марти.

# 1 13 окт. 2006, 11:49 ч.

София
Мнения: 888

Цитат на: Charr в пт, 13 окт 2006, 10:16

Аз също съм за привързаното родителство, но с мярка. Струва ми се недопустимо детето да бие и хапе родителя си. Аз пресякох всички тези неща още в зародиш у дъщеря си - когато ме удари и аз я ударих,колкото и гадно да звучи и й се скарах като все й казвам,че мама и тати НИКОГА не се удрят,плюят и тем подобни. По отношение на това мисля,чее трябва да има известна доза респект. И винаги съм се чудела на родители,който търпеливо започват да обясняват на детето си да не ги бие или хапе,като в същото време се смеят и им е неудобно,когато детето посегне към тях пред хора.

# 2 13 окт. 2006, 12:19 ч.

Мнения: 473

Нали не си мислиш че го оставям да ми удря шамари а аз да му се хиля насреща?

Не съм написала, но в такива случай не го удрям а излизам от стаята.
Смятам че ответния удар от моя страна само ще задълбочи проблема. И не, не обяснявам в случай на афект, а когато детето е спокойно и е в състояние да ме разбере за какво става дума.
Благодаря за включването все пак.

# 3 13 окт. 2006, 13:13 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 365

Детето се сърди, че го оставяте. Може би си мисли, че навън, без него, правите много интерсни неща. Обяснете му по детски, но подробно защо излизате. Аз до скоро оставях всеки ден сина ми на майка ми / сега ходи на детска градина / и той плачеше и искаше с мен, опитваше се да бие баба си и дядо си, да ляга по земята ... Ако го гушнех всичко спираше, но оставех ли го - започваше отново. Единият път му казах, че мама го оставя при баба, защото трябва да отиде на работа, а там дават парички, за да има какво да папкаме, да можем да купим дрешки, обувки и колички на Коки, за да има "храна" и за колата и да се возим на нея и подобни ... Е, не стана от първия път, но всеки ден си разказвахме тази приказка ... докато се поуспокои и явно агресивният период поотмина ...
Сега сме се разбрали, че сутрин мама и тате отиват на работа, а Коки на неговата "работа" в Детската градина ... И май върши работа. Той някак се чувства съпричастен и по-доволен, дори като го оставям на градината не ми се цупи много-много ...
Дано да съм дала някакви насоки ... Hug

# 4 13 окт. 2006, 13:18 ч.

Мнения: 6 461

Цитат на: Charr в пт, 13 окт 2006, 10:16

Мисля че скара ще му мине на детето ,мисля че това е етап и по скоро за това че се налага да ходиш на работа и да се разделяш с него и чрез това поведение те накзва по свой собствен начин.Може и да греша.
Може би след време и при мен ще е така като тръгна на работа.

# 5 13 окт. 2006, 13:22 ч.

Мнения: 473

Така е - явно иска повече време да прекарваме заедно,но.....
Имах нужда просто да споделя - благодаря ви момичета- приятен уикенд bouquet

Причина:

Причина: