Тема, която можете и да не четете...

  • 2 909
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 134
Една жена, отгледала 4 деца и 8 внуци почина почти сама, изоставена, ненужна... Като казвам отгледа имам предвид - буквално, денонощно, така както само една любяща майка и баба може. И да - всички й го признават, благодарят й, обичат я..., но нали живота е такъв..., не сме те забравили, но нали знаеш... проблеми..., с теб сме..., ще се оправиш..., ще дойдем пак...

Всеки ден прочитам бегло заглавия, в които се жалваме от близките си, от свекървите, от майките... И забравяме, че те са били като нас и ние ще бъдем утре като тях... Забравяме, че понякога е нужно много по - малко, за да разбереш, да простиш и да обичаш, отколкото толкова много усилия, колкото са необходими за поддържането на един конфликт, на една озлобеност...

Нямам свекърва. Не се приемам за пощадена. Знам, че имам един близък човек по - малко на тази земя... Съпругът ми се прибира най - тъжен от погребения, на които е имало 4 - 5 човека.
Мисля си, как ли е трябвало да живееш, за да те изпратят само те,  за да са толкова заети децата ти, че да не смогнат да те изпратят? И какво ли ги чака и тях?

Ако, все пак сте ми прочели излиянията, то:

Погледнете свекървите си през очите на същото това майчинство, което ви кара да отнемате от децата си най - сладките удоволствия, за да ги предпазите от беда и ще видите, че не са страшилища, ще видите, че ви обичат, и че са също толкова изплашени и уязвими, колкото и вие.
Погледнете майките си, и им простете всичко от сърце, и бъдете до тях, колкото и да ви досаждат, понякога.
Погледнете децата си и им простете от сега, ако не намерят време да дойдат на погребението ви.
И ми простете, че си излях душата, товарейки ви...

# 1
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Съжалявам!
Много е тъжно!

# 2
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 785
Съжалявам за загубата ти. Права си.

# 3
  • Мнения: 8 917
Всичко това съм го разбрала отдавна, затова и ценя това, каквото имам.

# 4
  • Мнения: 1 065
наистина много тъжно. и си много права ...

И забравяме, че те са били като нас и ние ще бъдем утре като тях... З

# 5
  • Popovo
  • Мнения: 571
Тъжно е!

# 6
  • Мнения: 1 243
Никога не бих си простила такова нещо...И не мога да си представя как някой би оставил близък човек да умре сам или пък да не го изпрати за последно. Преди години имах възможност да уча в чужбина и само като си представих как дядо ми,който тогава беше болен,има нужда от мен или иска да ме види за последно,а не може,изпадах в ужас!

# 7
  • София
  • Мнения: 1 511
И забравяме, че те са били като нас и ние ще бъдем утре като тях...

Да,колелото на живота се върти и не пропуска никого...
Надявам се повече потребители да прочетат темата ти,защото обгърната от мъка,ти се написала истини,които трябва да се прочетат.
Истини,над които трябва да се замислим.
Истини,които трябва да осъзнаем.
...И дано станем по-добри...

# 8
  • Мнения: 992
Много съжалявам за загубата  ти.

Да,колелото на живота се върти и не пропуска никого...
Надявам се повече потребители да прочетат темата ти,защото обгърната от мъка,ти се написала истини,които трябва да се прочетат.
Истини,над които трябва да се замислим.
Истини,които трябва да осъзнаем.
...И дано станем по-добри...

 Peace

# 9
  • Мнения: 4 371
Погледнете свекървите си през очите на същото това майчинство, което ви кара да отнемате от децата си най - сладките удоволствия, за да ги предпазите от беда и ще видите, че не са страшилища, ще видите, че ви обичат, и че са също толкова изплашени и уязвими, колкото и вие.
Погледнете майките си, и им простете всичко от сърце, и бъдете до тях, колкото и да ви досаждат, понякога.
Погледнете децата си и им простете от сега, ако не намерят време да дойдат на погребението ви.
И ми простете, че си излях душата, товарейки ви...
  bouquet  bouquet  bouquet
Думи на място!

# 10
  • някъде там
  • Мнения: 1 463
Точно заради това никога не пиша в теми с подобна тематика, например" С какво последно ви издразни свеки", и т.н.Оценявам това което имам.Знам със сигурност, че идеални хора няма, но и знам, че ние също не сме идеални.Моите родители също на моменти ме дразнят, но те са си моите родители и аз си ги обичам Hug

# 11
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 904
И забравяме, че те са били като нас и ние ще бъдем утре като тях...

Да,колелото на живота се върти и не пропуска никого...
Надявам се повече потребители да прочетат темата ти,защото обгърната от мъка,ти се написала истини,които трябва да се прочетат.
Истини,над които трябва да се замислим.
Истини,които трябва да осъзнаем.
...И дано станем по-добри...

 Peace

# 12
  • София
  • Мнения: 35 813
 Съжалявам за загубата ти  Cry Тъжно е

# 13
  • Мнения: 127
Добре си го написала-човешки.
Свекървите си имат деца--те да ги обичат.Ние снахите си имаме родители--тях да си обичаме.
От 1985 год съм семейна--не ме приеха както е редно,следователно аз ги изместих от сърцето и ума си.За мен останаха чужди хора.Живеят на етажа под мен--не бяхме контактували(даже и думичка)последните 15 год.И взе че свекъра почина преди 1.6 месеца.Цялата работа --абсолютно всичко легна на мойте ръце.Не почувствах нищо.Свекървата остана сам(моя мъж неможе да я диша)и аз реших че няма да слагам грях на мъжа ми да я оставяме сама.Добреее--готвене-ремонти-почивки а бе всичко дет се сетите за да и е добре.И кво-до един момент когато тя реши че аз само харча парите на сина и и не съм била работила.
Когато се взехме със сина и просто нямахме нищоооо.Сега имаме даже обилно.На работа не ходя по простата причина че няма нужда да работя за пари.Мисля че повечето хора за това ходят на работа.Мисълта ми е---на нея ли трябва да обяснявам защо-какво-къде и т.н.
Та да ми е мъчно и да оценявам това което имам в момента newsm78
Недей се чуди като видиш погребение с 5 човека--помисли дали не са много тия 5 човека.Та кой кво заслужил--в живота няма нищо случайно.Всичко е навързано и се връща по някакъв начин.

# 14
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Съжалявам много за болката ти.
Аз съм от тези, които обичат свекърва си (тя си е за обичане, де). Съгласна съм с това, което пишеш за свекървите.
Но и искам да ти кажа нещо, което едва ли ще ти хареса. Жената, за която пишеш, отгледала деца и внуци (вероятно с огромна саможертва и отдавна забравила за себе си) сама ги е възпитала такива. Именно, жертвайки се до такава степен, тя не е направила услуга нито на себе си, нито на тях.
Като родители ни остава да направим правилните изводи и да не допускаме такива грешки.

Общи условия

Активация на акаунт